РЕШЕНИЕ
№ 1353
гр. Велико Търново, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20224110101096 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания
на взискател по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Правното основание на предявените
искове е чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищцовото дружество основава исковите си претенции на твърдения, че между трето
за делото лице- „К*****“ ЕАД и ответникът по електронен път по реда на ЗПФУР, чрез
използване на средства за комуникация от разстояние, е сключен договор за потребителски
кредит № 1239210/26.02.2019г., при Общи условия /ОУ/. Ищецът посочва, че по силата на
този договор на ответника е предоставен кредит в размер на **** лв., който същият е
следвало да върне в срок от 20.05.2020г. на 15 броя погасителни вноски, всяка в размер на
103, 72 лв. Уточнява, че между страните по кредита е уговорен фиксиран лихвен процент в
размер на 41, 24 пункта, както и ГПР в размер на 50 %. Допълва, че съгласно раздел Х, чл. 2
от ОУ кредитополучателят се е съгласил да заплаща обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка просрочена погасителна вноска. Ищецът уточнява,
че на 26.02.2019г. между ответникът и друго трето за делото лице –„***“ ЕООД е сключен
договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който, последното дружество се е
задължило да сключи с кредитора на ответника договор за поръчителство и да отговаря
солидарно пред него за изпълнението на всички задължения на длъжника по договор за
кредит от разстояние от 26.02.2019г. Ищецът твърди, че между горепосочените субекти е
1
сключен договор за поръчителство от същата дата и че поради неизпълнение на
задълженията на ответника по договора за кредит от разстояние, кредиторът по него на
18.02.2021г. поканил поръчителя да погаси неизпълнените задължения. В тази връзка
ищецът изтъква, че на 23.02.2021г. поръчителя е платил на кредитора сумата от 1072, 88 лв.
– главница по договора за кредит, сумата от 275, 48 лв. – договорна лихва за периода
20.03.2019г. – 20.05.2020г. и сумата от 166, 68 лв.- обезщетение за забава за периода от
20.03.2019г. – 23.02.2021г. Ищецът допълва, че поръчителят е уведомил длъжника за
извършеното плащане и за встъпване в правата на удовлетворения кредитор, както и че му
дължи по договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение в размер на 1126, 39
лв. и лихва за забава върху него в размер на 139, 23 лв. Ищецът твърди, че с договор за
цесия от 02.03.2021г. кредиторът и поръчителят по договора за кредит са му прехвърлили
горепосочените си вземания срещу ответника в общ размер на 2780, 66 лв. и че същите са
индивидуализирани в т. 4511 от Приложение № 1 към този договор. Ищецът твърди, че
длъжникът е надлежно уведомен по см. на чл. 99 ал. 3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на
01.04.2021г. с ел. писмо по посочената в договора ел. поща, а евентуално сочи, че същият
следва да се счита за уведомен за цесията и с получаване на исковата молба и приложенията
към нея. Ищецът изтъква, че за цедираните му вземания в общ размер на 2780, 66 лв. се е
снабдил срещу длъжника със заповед за изпълнение по ч.гр.д. №*****. на ВТРС, която е
връчена при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК. Предвид на изложеното отправя искане до съда
да приеме за установено по отношение на ответника, че същия му дължи сумите по
издадената заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главница от дата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането. Претендира
разноски за исковото и заповедното производство.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез особения си представител, оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва да е сключен договор за
предоставяне на кредит от разстояние по ел. път по реда на ЗПФУР. Възразява, че не е
получил реално сумата по кредита, че не е уведомен за забавата, че е сключил договор за
предоставяне на поръчителство и че изпълнителя по него е извършил плащане в полза на
кредитора по договора за кредит от разстояние. Оспорва дължимостта на обезщетението за
забава върху главницата по кредита, тъй като е недопустимо да се начислява такова за
периода, за който се дължи договорна лихва. Оспорва и акцесорната претенция в размер на
139, 23 лв. по договора за поръчителство, тъй като не е конкретизиран периода на забавата и
главницата върху която се начислява. С тези доводи моли за отхвърляне на исковете.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Видно от договор за покупко-продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г.
между „К***» ЕАД и «А****»ЕООД, от една страна като цеденти и „*****” ЕООД, от друга
страна като цесионер, е постигнато съгласие за сключване на договор, по силата на който
цедент 1 продава възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от
просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, сключени между цедент 1
2
в качеството на кредитодател и физическите лица в качеството на кредитополучатели,
индивидуализирани в Приложение №1 към договора. Цедентът упълномощава цесионера да
уведоми длъжниците, вземанията от които са предмет на цесията, съгласно чл.99 ЗЗД. По
делото е представено пълномощно, по силата на което ищцовото дружество, цесионер по
договора за прехвърляне на вземания, било упълномощено от цедента да извършва това
уведомяване.
На 16.02.2022г. ищцовото дружество „****“ ЕООД е подала до Великотърновски
районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против
ответника И. С. П..
В заповедното производство е представен договор за потребителски кредит №1***
между „К***“АД и И. С. П. в качеството кредитополучател, с предмет на договора
предоставяне на потребителски кредит в размер и условия, посочени в договора, под
условие, че подаденото от кредитополучателя заявление е одобрено от „К***“. Към
договора е представено Приложение №1 за условия по кредита, в което е посочен размер на
кредита ****., срок на погасяване 15 месеца; размер на погасителна вноска 103,72лв., при
фиксиран лихвен процент 41,24% и ГПР 50%. В Приложението е посочено, че общият
размер на кредита е ****., както и е включен погасителен план.
По делото са представени с исковата молба Общи условия за предоставяне на
кредити от „К***“, както и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити, по които кредитор е „К****“.
В заповедното производство, със заявлението по чл.410 от ГПК е представен договор
за предоставяне на поръчителство от ****, сключен между „******“ЕООД и И. С. П., с
който поръчителят „А****“ ЕООД се задължава да сключи с „К****“ договор за
поръчителство, по силата на който да отговаря пред „К***“ солидарно с потребителя И. С.
П. за всички задължения на потребителя възникнали съгласно договора за потребителски
кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по
договора за потребителски кредит, като в чл.1 ал.2 от договора е посочено, че за поемане на
задълженията по ал.1 потребителят дължи възнаграждение на поръчителя. В приложение
№1 към договора за поръчителство е посочено, че възнаграждението на поръчителя е в
размер 87,94лв. на месец за периода на действие на договора за кредит. Представен и и
договор за поръчителство от 26.02.2019г, сключен между „К***“ АД и „А***“ ЕООД
относно задълженията по договор за кредит в размер на ****., със срок на погасяване
20.05.2020г.
Въз основа на заявлението е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК от 18.02.2022г. по ч.г.гр.д.№***на Великотърновски районен съд за 1
072,88 лева /хиляда и седемдесет и два лева и осемдесет и осем стотинки/ и 1 126,39 лева
/хиляда сто двадесет и шест лева и тридесет и девет стотинки/ - задължения,
представляващи главница по Договор за кредит № 1239210/26.02.2019 г., сключен между
„К***” ЕАД и И. С. П. и възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от
26.02.2019 г., сключен между „А****“ ЕООД и И. С. П. и Договор за продажба и
3
прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г.; 275,48 лева /двеста седемдесет и пет лева
и четиридесет и осем стотинки/ - договорна възнаградителна лихва върху главницата по
Договора за кредит за периода от 20.03.2019 г. до 20.05.2020 г.; сумата от 166,68 лева /сто
шестдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки/ - лихва за забава по Договора за кредит
за периода: 20.03.2019 г. - 23.02.2021 г.; 139,23 лева /сто тридесет и девет лева и двадесет и
три стотинки/ - лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство за периода от
23.02.2021 г. до 02.03.2021 г., ведно със законната лихва върху вземанията от 1 072,88 лева и
1 126,39 лева, считано от 16.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и
направените разноски по делото в размер на 55,61 лева /петдесет и пет лева и шестдесет и
една стотинки/ – платена държавна такса.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. В
едномесечния срок от съобщаването заявителят предявил настоящите положителни
установителни искове.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК са допустими-
предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на
пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване
ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
Съдът намира, че от събраните по делото писмени доказателства не се установи по
безспорен начин възникването на облигационно правоотношение по договор за кредит от
26.02.2019г. със страни „К***” в качеството кредитор и И. С. П. в качеството
кредитополучател. Представения в заповедното производство договор за потребителски
кредит №**** не е подписан от кредитополучател. В настоящото исково производство са
представени писмени доказателства, които касаят договор за кредит, различен от посочения
в исковата молба, по който са исковите претенции и по който кредитополучател е друго
лице, поради което са неотносими. Останалите ангажирани от ищеца писмени доказателства
също не съдържат подписа на кредитополучателя и не може да се направи извод кой е автор
на заявлението и съдържащата се в него информация и дали същата материализира
надлежни волеизявления за възникване на правоотношение. В разпоредбата на чл.6 от
ЗПФУР се съдържа легална дефиниция на понятието „договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние”, съгласно който това е договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
4
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средствата за комуникация от разстояние. Преди
потребителят да бъде обвързан с предложение или договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние в закона е предявено изискване към доставчика на финансови услуги
от разстояние за предоставяне на определена по вид и обем в чл.8-10 от ЗПФУР
информация. Освен това договорът за заем е реален договор и фактическия състав на
сключването му включва предаване на парите или вещите, предмет на договора. В
настоящия случай ищецът, чиято е доказателствената тежест ,изрично указана в доклада по
чл.146 от ГПК, не установи, че заемната сума от 1 200лв. е предадена, респ. получена от
ответника И. С.. Не са ангажирани доказателства за предоставянето на заемната сума,
поради което и доколкото липсва изрично изявление от страна на ответника за получаване
на заемната сума, не може да се приеме за безспорен факта на предаване на заема от страна
на кредитора към кредитополучателя и съответно за възникване на насрещно задължение за
връщане на претендираната заемна сума от 1 200лв.
По делото не се установиха и твърденията на ищеца за сключен договор за
поръчителство. Представените в заповедното производство договори не носят подписа на
ответника, а ищецът не ангажира никакви други доказателства за постигнато съгласие за
сключване на договора между страните по него, за да се приеме, че същите са обвързани от
договорно правоотношение със съответните права и задължения. Не са ангажирани и
доказателства, установяващи плащането на задълженията по договора за кредит от страна на
поръчителя към кредитора, за да възникне задължение за плащане на възнаграждение по
договор за поръчителство.
С оглед изложеното и след като не се установи, че цедента „К**” има вземания срещу
ответника по договор за кредит №****. и не се установи, че цедента „А***** има вземания
от ответника по договор за поръчителство от 26.02.2019г., не са налице предпоставки за
обсъждане надлежно прехвърляне на вземанията по договора за цесия и не се установява, че
ищецът в качеството цесионер е придобил вземания по тези договори. В този смисъл
ищецът-цесионер не е носител на процесните вземания, чиято дължимост претендира да
бъде установена в настоящото производство.
С оглед гореизложеното съдът приема, че предявените искове са неоснователни и
недоказани и подлежат на отхвърляне.
С оглед неоснователност на исковите претенции за главници, неоснователна е и
акцесорната претенция за лихва за забава, считано от подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора не
следва да му бъдат присъждани разноски за заповедното и исковото производство.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "А*****»ЕООД, с ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление ********* срещу И. С. П., ЕГН **********, с адрес гр.********, искове с
правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК за признаване на установено в
отношенията между страните, че И. С. П., ЕГН ********** дължи на ищеца "А****»ЕООД
сумата 1 072,88 лева /хиляда седемдесет и два лева и осемдесет и осем стотинки/- главница
по Договор за кредит № ****ежду „К*****” ЕАД и И. С. П., сумата 1 126,39 лева /хиляда
сто двадесет и шест лева и тридесет и девет стотинки/ - възнаграждение по Договор за
предоставяне на поръчителство от 26.02.2019 г., между „А***“ ЕООД и И. С. П.; сумата
275,48 лева /двеста седемдесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки/- договорна
възнаградителна лихва върху главницата по Договора за кредит за периода от 20.03.2019 г.
до 20.05.2020 г.; сумата от 166,68 лева /сто шестдесет и шест лева и шестдесет и осем
стотинки/ - лихва за забава по Договора за кредит за периода: 20.03.2019 г. - 23.02.2021 г.;
139,23 лева /сто тридесет и девет лева и двадесет и три стотинки/ - лихва за забава по
Договора за предоставяне на поръчителство за периода от 23.02.2021 г. до 02.03.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК /16.02.2022 г./ до окончателното изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №148 от 18.02.2022г. по частно гр.дело **** по
описа на ВТРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№****. на
ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6