№ 18525
гр. София, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110158456 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявен е иск от В. В. Т., ЕГН ********** срещу С. А. С., ЕГН
********** с правна квалификация чл. 127а, ал. 2 от СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД.
Ищцата поддържа, че с ответника са родители на детето Ю. С. С., ЕГН
**********. С Решение № *********/14.12.2021г., постановено по гр.д. №
4096/2021г. по описа на СРС, 84 състав родителските права над детето Ю. са
предоставени на майката, местоживеенето му е определено при неговата
майка, на бащата е определен режим на лични отношения с детето, както и
дължимата издръжка. Излага твърдения, че с ответника не са в добри
отношения. Между страните са налице и висящи производства по ЗЗДН.
Излага подробни съображения за това, че бащата отказва да даде
необходимото съгласие за пътуване на детето извън страната, както и за
издаване на международен паспорт на Ю.. Моли съда да замести съгласието
на ответника за пътуване на детето извън територията на Република България,
придружавано от майката В. В. Т. в страните от Европейския съюз, Кралство
Великобритания, Република Турция, Република Сърбия и република Северна
Македония до навършване на пълнолетие на детето /21.09.2028г./, както и за
издаване на международен паспорт на детето. Моли да бъде допуснато
1
предварително изпълнение на решение на основание чл. 127а, ал. 4 СК.
Претендира разноски.
Ответникът в предоставения от съда едномесечен преклузивен срок по
чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва исковата молба
като неоснователна. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводи, намира
за установено следното от фактическа страна:
Страните са родители на детето Ю. С. С., ЕГН **********. С решение
на СРС, 84 състав от 14.12.2021г., влязло в сила на 14.12.2021г., родителските
права спрямо детето Ю. са предоставени за упражняване на майката, при
която е определено и неговото местоживеене; на бащата е определен режим на
лични отношения, както и дължимата от него месечна издръжка.
С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт, по делото е изслушано детето Ю.
С. С. в присъствието на социален работник при ДСП – Красно село. Същото
заявява, че е на 14 години. Родителите й постоянно се карат. Много пъти
детето молело баща си да му даде пълномощно да пътува в чужбина, като той
до сега е дал два пъти. За другите случаи й обещавал, че ще й даде
пълномощно и в последния момент се отказвал и не давал, като не посочвал
никаква причина. Баща й казал, че ще я пусне да пътува с майка си през
лятото на 2024г. в Гърция, но не дал пълномощно. Майка й му казала, че
тогава ще отиде сама в Гърция, а детето ще остави на село и тогава бащата дал
в последния ден такова пълномощно. Детето споделя, че иска да пътува в
чужбина. До момента го спира единствено баща му с това, че не иска да даде
пълномощно.
От показанията на св. Надя Кирилова Попова се установява, че детето
има огромно желание да пътува в чужбина. Това не винаги се е осъществявало
и детето го споделяло с тъга. Детето не е пътувало, защото бащата не е издал
пълномощно. Майката се опитва да покаже баланс и разбирателство в
отношенията с бащата заради детето, като от негова страна имало заплахи,
агресивно поведение по телефона. Преди месец и половина майката и детето
ходили в Гърция. Няколко седмици по – рано ответникът обещал да даде
пълномощно, след което казал, че няма да даде такова. Ищцата тогава казала
на ответника, че ще изпрати детето на село и един ден преди пътуването
ответникът дал пълномощно. .
2
Съдът кредитира показанията на св. Попова като обективни и
непротиворечиви както помежду си, така и с останалите доказателства по
делото.
Други допустими и относими доказателства не са представени.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото
и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/
и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 127а СК спорът между родителите за пътувания на детето
им в чужбина се решава от съда по настоящ адрес на детето. При разногласие
между родителите спорът се решава по реда на чл.127а от СК.
За да е допустимо настоящото производство, е необходимо между
родителите на детето да е налице разногласие по спорния въпрос или такова
съгласие да не може да се получи от родителя.
В настоящия случай се установи, че отношенията между родителите на
детето са силно влошени. Този извод се подкрепя както от изложените в
исковата молба и отговора на исковата молба твърдения, а именно, че между
страните са налице висящи производства по ЗЗДН, същите не са в добри
отношения, така и от показанията на св. Попова, която лично е възприела
обидно и агресивно поведение на бащата спрямо майката. Видно от
твърденията на ответника в молба от 05.06.2024г., същият заявява съгласие да
предостави на ищцата нотариално заверена декларация за пътуване за всяко
конкретно пътуване на майката с детето, като в хода на производството не са
представени писмени доказателства, подкрепящи заявеното от бащата.
Напротив, отказът на бащата да даде необходимото съгласие за пътуване на
детето извън страната, както и за издаване на международен паспорт, се
установява и от споделеното от детето Ю. при изслушването му по реда на чл.
15 ЗЗДт. Същото заявява, че родителите му постоянно се карат, като Ю. много
пъти е молила баща си да й даде пълномощно да пътува в чужбина, като той
до сега е дал два пъти. За другите случаи ответникът обещавал, че ще даде
пълномощно и в последния момент се отказвал и не давал, като не посочвал
никаква причина. Поради отказа на бащата да даде необходимото съгласие за
пътуване на детето извън страната, Ю. е била възпрепятствана да пътува
заедно със своята майка извън страната. В резултат на това детето било тъжно,
в подкрепа на което са показанията на св. Попова, която лично е възприела
3
емоционалното състояние на Ю..
Съдът намира, че в конкретния случай в интерес на детето е да пътува
извън територията на Република България, да придобива впечатления и от
другите държави, като по този начин се разширява неговия мироглед, а
пътуванията ще му се отразят благоприятно на възпитанието и развитието
като цяло. Съгласно чл. 35, ал. 1, изр. 1 от Конституцията на Република
България „всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се
придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели”, като
според чл. 35, ал. 1, изр. 2 КРБ „това право може да се ограничава само със
закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и
свободите на други граждани”. Правото на свободно движение в рамките на
държавите - членки на Европейския съюз е гарантирано и от чл. 3, § 2 от
Договора за Европейски съюз. Съдът не намира основания за ограничаване
правото на детето да напуска страната. Съгласно ТР 1/2016г. на ОСГК на ВКС
от 03.07.2017г., решението на съда следва да е в съответствие с най – добрия
интерес на детето, с участието на детето, при зачитане на неговото мнение и с
оглед специфичните му нужди. Когато родител се противопоставя на
пътуването на детето в чужбина, съдът трябва да подложи на преценка
действителните мотиви на този родител и дали те са свързани с интересите на
детето или произтичат от нагласите му към другия родител или от конфликти
между двамата. От доказателствената съвкупност се обосновава изводът, че
причината за непредоставяне на необходимото съгласие на бащата за
пътувания на детето в чужбина са влошените отношения между родителите,
т.е. отказът на бащата да даде необходимото съгласие за пътуване на Ю. извън
страната е продиктуван единствено от личното му и субективно негативно
отношение към майката. Изложеното безспорно не е в интерес на детето. Не
се установява възможност за поставяне на детето в риск, тъй като пътуването
му е свързано до посещение на държави, в които не са налице размирици и
природни бедствия. Ищцата е обективирала искане за заместващо съгласие за
пътуване на детето за срок до навършване на пълнолетие на детето. Към
настоящия момент Ю. е на 14 – годишна възраст. Съдът намира, че исканият
срок е разумен и не се замества изначално съгласието на бащата, тъй като
същият е за време от четири години, който не е прекомерно дълъг и през който
период би се осигурило и гарантирало правото на детето да пътува свободно
извън територията на страната, което безспорно е в негов интерес. Поради
4
изложеното, следва да бъде дадено исканото разрешение за пътуване на
детето извън страната до страните от Европейския съюз, Кралство
Великобритания, Република Турция, Република Сърбия и Република Северна
Македония, с цел на пътуванията – за почивки и екскурзии, придружавано от
своята майка В. В. Т., ЕГН **********, несъвпадащо с определения режим на
лични отношения на бащата с детето, за срок до навършване на пълнолетие на
детето /21.09.2028г./, както и за издаване на международен паспорт на детето.
Ищцата е направила искане за допускане на предварително изпълнение
на решението. Съдът намира искането на ищцата в посочената част за
неоснователно, тъй като не се установи по делото да предстои организирано
конкретно пътуване на детето извън страната с образователен, лечебен или
друг характер, поради което съдът намира последното за неоснователно.
По разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено от двете страни. В
настоящия случай предявеният иск с правна квалификация чл. 127а, ал. 2 от
СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД е изцяло основателен досежно държавите, за които се
иска заместващо съгласие на бащата за пътуване на детето извън страната,
срок на заместващото съгласие, придружаващо детето лице при пътуванията,
както и цел на пътуванията. Като съобрази изложеното, както и Тълкувателно
решение № 3/2023г. на ВКС, ОСГК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата сторените по делото разноски. Същата е доказала такива в
размер на 1025.00 лева, от които 25 лева – държавна такса, и 1000.00 лева –
адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна защита
и съдействие. Искането на ответника за присъждане на разноски следва да
бъде отхвърлено като неоснователно.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ЗАМЕСТВА, на основание чл. 127а СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД,
СЪГЛАСИЕТО на бащата С. А. С., ЕГН **********, за издаване на международен паспорт
на детето Ю. С. С., ЕГН ********** по реда на ЗБЛД, както и за пътувания на детето Ю. С.
С., ЕГН **********, извън територията на Република България до страните от
Европейския съюз, Кралство Великобритания, Република Турция, Република
5
Сърбия и Република Северна Македония, с цел на пътуванията – за почивки и
екскурзии, придружавано от своята майка В. В. Т., ЕГН **********,
несъвпадащо с определения режим на лични отношения на бащата с детето, за
срок до навършване на пълнолетие на детето /21.09.2028г./.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. В. Т., ЕГН ********** за
допускане на предварително изпълнение на решението на основание чл. 127а,
ал. 4 СК, като неоснователно.
ОСЪЖДА С. А. С., ЕГН ********** да заплати на В. В. Т., ЕГН **********
сумата в размер на 1025.00 /хиляда двадесет и пет/ лева – разноски в
производството.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. А. С., ЕГН ********** за
присъждане на разноски като неоснователно.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2 от ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6