Мотиви
към Присъда №548/23.11.2017г., постановена по НОХД №759/2017г. по описа на
Разградския районен съд .
Разградска
районна прокуратура е повдигнала
обвинение срещу подсъдимия М.И.Т. *** за това, че на 29.04.2017 г.,
в местността „Айкъна“ в землището на с.Синя вода, общ.Лозница е причинил средна
телесна повреда на Х.Х.Е. ***, изразяваща се в трайно затруднение в движението
на снагата, вследствие счупване на V, VI, VII и VIII ребра в ляво и
разстройство на здравето, временно опасно за живота, вследствие на натрупване
на патологична колекция кръв в лявата гръдна половина/ хемоторакс/ -
престъпление по чл.129, ал. 1 от НК.
В заседанието
пред РРС представителят на РРП подържа обвинението и предлага на съда да наложи
на подсъдимия съответно наказание.
Пострадалият Х.Х.Е. е предявил граждански иск срещу
подсъдимия за сумата от 5000 лв за неимуществени вреди от престъплението, ведно
със законната лихва. Пострадалият е конституиран и като частен обвинител. Лично
и чрез защитника си същият поддържа обвинението и гражданския иск. Постарадалият
и защитника му са изразили воля ако съдът прецени, че е налице престъпление от
частен характер, да се произнесе по същото.
Подсъдимият дава кратки обяснения, в които отрича да е
нанасял побой на пострадалия. Защитникът му моли за постановяване на
оправдателна присъда.
Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира
от фактическа страна следното:
Подсъдимият М.И.Т.
е роден на ***г***. Същият е с основно образование, неженен, неосъждан.
Подсъдимият М.Т. и пострадалият Х.Е. ***. На 29.04.2017г.
сутринта св. Е. /пострадалия/, заедно със свои приятели бил в местността
„Айкъна“ в землището на селото, където имало изградени навеси и беседки.
Компанията седнала под един от навесите и започнали да се черпят, като пиели и
алкохол. По-късно -следобед на същото място дошли подс. М.Т. заедно със свои
приятели, сред които свидетелите Х.Л. и Г.
А.. Те също седнали в една беседка, близо до другата компания.
Към 16ч. приятелите на св. Е. си тръгнали и той останал сам. След това той
станал, отишъл до беседката на другата компания и се заприказвал с единият от
тях, за който знаел, че ремонтира мотори. В един момент към него се приближил
подс. Т.. Подсъдимият и пострадалият започнали да спорят, при което
пострадалият се ядосал и му отправил думите “**”. Двамата започнали да се бутат
и подсъдимият, афектиран от думите на
пострадалия, го блъснал при което той паднал на земята и тогава подс. Т. го
ритнал силно два пъти с крак в лявата част на гръдния кош в ребрата. След това
подсъдимият и компанията му се отдалечили.
Пострадалият успял да стане и тръгнал да се прибира. По пътя му станало
лошо и той легнал на земята, като успял да се обади на близките си по телефона.
На мястото пристигнала дъщеря му св. Ш.И. и го заварила присвит под едно дърво
с видими следи от побой.Той й обяснил какво е станало, тя отишла до беседките,
но там нямало никого. След това свидетелката откарала пострадалия до спешна помощ
в гр. Лозница, от където ги насочили към МБАЛ- Разград. Там се установило, че
пострадалия има счупени ребра и бил приет за лечение.
Видно от заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза: от
прегледа на Х.Х.Е. и медицинската документация от 30.04.2017г. се установява,
че в резултат от инцидента на 29.04.2017г. пострадалият е получил:
-Счупване на V, VI, VII и VIII ребра в ляво;
-кръвонсядания по лицето и в средната част на лява половина на гърдите;
-развил се хемоторакс /натрупване на патологична колекция кръв в лява
гръдна половина/;
По своята медико-биологична характеристика:
- счупването на четири ребра обуславя трайно затруднение в движението на
снагата за срок повече от един месец- увреждане представляващо средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК
Натрупването на патологична колекция кръв в лява гръдна половина
/хемоторакс/ обуславя разстройство на здравето с временна опасност за живота-
увреждане представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК
Кръвонасяданията обуславят болка и страдание- увреждане представляващо лека
телесна повреда;
Видно от рентгеновата плака, анализирана при проучване на медицинската
документация, счупването на четирите ребра от лявата страна е по мишична линия.
Такава фрактура може да се получи : пряко от удар или непряко от притискане. В
предвид събраните данни по делото и установеното при прегледа дифузно
кръвонасядане в средната част гръдната стена от лявата страна експертизата
счита, че се касае за удар с/върху твърд тъп предмет с по-голяма удряща
повърхност. Не е изключено при удара да е нанесен със сила и замах /ритане/. В
съвкупност уврежданията не могат да бъдат получени при падане от собствен ръст.
Установяваните травми при прегледа в Спешно отделение рентгенологичната
находка, както и освидетелстването от съдебен лекар отговарят по давност на
времето, когато е извършено деянието.
Консолидирането на счупените четири ребра се осъществява за срок около 2
месеца.
На датата на инцидента към 16, З0ч. концентрацията на етилов алкохол в
кръвта на пострадалия Е. е била 1, 93 на хиляда, което отговаря на средна
степен на алкохолно опиване.
При такова алкохолно опиянение е нарушена координацията на движенията,
забавени са реакциите и мисленето. Силно са намалени самокритичността и
самопреценката
Видно от заключението на назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза на обв. Т. се установява:
При плегледа на М. А. Т. в се установява травма на дясна ръка:
-обловато червеникаво кръвонасядане по средата на тръбната повърхност на
мишницата и
-кръвонасядане в горната трета на гръбната повърхност на същата предмишница
и палапаторна болка на това място
По своята медико-биологична характеристика описаната травма обуславя болка
и страдание- увреждане представляващо лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.2 от НК.
Обловатото кръвонасядане на дясна мишница може да бъде получено от натиск
/стискане с пръст на ръка или удар с/върху тъп предмет с такава форма.
Кръвонасядането по тръбната повърхност на дясната предмишница също е
резултат от удар с/върху тъп предмет с по-голяма удряща повърхност.
Съдът намира, че изложената
по-горе фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от събраните по
делото доказателства – показанията на свидетелите Х.Е., Х.Л., Ш. И., Г. А.,
писмените доказателства, назначените експертизи. Подсъдимият също дава
обяснения, в които твърди, че пострадалият го е напсувал на майка. Това се
потвърждава от показанията на свидетелите Х. Л. и Г. А., поради което съдът
приема този факт за доказан, тъй като намира, че показанията на посочените
свидетели в тази им част са явно достоверни. Самият пострадал Х. Е. описва конфликта,
както и действията на подсъдимия спрямо него – блъснал го, при което го
повалил, след което го ритал. Св. Г. А.
потвърждава, че подсъдимият е ударил пострадалия и последният е паднал. Твърди,
че не видял друго. С оглед заключението
на експертизата съдът приема, за достоверни твърденията на пострадалия, че
подсъдимият му нанесъл ритници, след като го повалил. Медицинската експертиза
сочи на самостоятелни удари след падането, характерът на уврежданията, свързан
със счупени ребра, е показателен. Несъмнено
е, че подсъдимият е нанесъл побой на пострадалия – ударил го е при което го е
повалил, а след като паднал му нанесъл поне два удара с крак /ритници/. При
това подсъдимият не е бил в положение на неизбежна отбрана - очевидно се е нахвърлил върху частния
обвинител, неуспявайки да овладее гнева си, предизвикан от думите му. Очевидно
го е ритал и след като пострадалият е
бил на земята, което изключва каквато и да е самоотбрана. Именно при тази
агресивна проява на подсъдимия са причинени уврежданията на пострадалия,
установени от експертизата. Съдът обаче приема за установено и това, че подсъдимият
е бил крайно провокиран от обидните думи отправени от тъжителя към него. При възникналото пререкание между пострадалия
и подсъдимия, първият отправил на подсъдимия думите “**”. Както се каза, обясненията на подсъдимия в
тази им част се потвърждават от свидетелските показания. Подсъдимият обаче не
успял да се сдържи и се нахвърлил върху пострадалия, нанасяйки му удари. При
това съдът намира, че подсъдимият, действително е действал в състояние на силно
раздразнение, предизвикано от обидните думи на пострадалия. Очевидно ситуацията
е била такава, че подсъдимият явно е бил афектиран и не е съумял да се
контролира, което в крайна сметка не оправдава агресивното му поведение.
Въз основа на изложените фактически
обстоятелства настоящият състав направи следните правни изводи: подсъдимият М.И.Т.
*** за това, че на 29.04.2017 г., в местността „Айкъна“ в землището на
с.Синя вода, общ.Лозница, в състояние на силно раздразнение, предизвикано от
пострадалия с тежка обида е причинил
средна телесна повреда на Х.Х.Е. ***, изразяваща се в трайно затруднение в
движението на снагата, вследствие счупване на V, VI, VII и VIII ребра в ляво и
разстройство на здравето, временно опасно за живота, вследствие на натрупване
на патологична колекция кръв в лявата гръдна половина/ хемоторакс/ -
престъпление по чл.132, ал.1, т.2 от НК, във вр. с чл.129, ал. 1 от НК.
Подсъдимият е блъснал и повалил пострадалия, нанесъл му е ритници, като
така му е причинил описаните увреждания. Пострадалият е обидил подсъдимия с
думите “**”. Подобни вулгарни обръщения във всички случаи следва да се
окачествят като тежка обида по смисъла на закона. Очевидно подсъдимият е бил
силно раздразнен /афектиран/ и не е сдържал нервите си. Все пак подсъдимият е
следвало да се въздържи от подобни агресивни прояви, въпреки отправената му
обида, тъй като състоянието му не е било такова, че да осуетява възможността му да контролира постъпките
си. Именно в тази невъздържаност се
състои виновното му поведение. С оглед изложеното подсъдимият следва да бъде
признат за виновен по посочения привилегирован състав на чл. 132, ал.1,
т.2 във вр. с чл.129, ал.1 от НК.
Деянието му не може да се квалифицира по основния състав на чл.129, ал.1 от НК,
поради което и подсъдимият следва да бъде оправдан по първоначалната квалификация,
изложена в обвинителния акт.
Индивидуализирайки
наказанието на подсъдимия съдът съобрази, като смекчаващо обстоятелство чистото му съдебно минало. Като
отегчаващи обстоятелства се отчитат причинените на пострадалия крайно сериозни
увреждания - налице е била опасност за
живота на пострадалия. При това съдът намира, че на подсъдимия следва да се
наложи наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца, който размер е около средния
по закона. Тъй като са налице предпоставките за условно осъждане и съдът не
намира, че за поправянето на подсъдимия е наложително той да изтърпи
наказанието си, то изтърпяването
на така определеното наказание на осн.
чл.66, ал.1 от НК следва да се отложи за изпитателен срок от три години.
Предявеният
граждански иск е частично основателен. От неправомерното поведение на
подсъдимия на пострадалия са причинени неимуществени вреди, изразяващи се
претърпени болки, страдания и без съмнение продължителни неудобства. В случая
става дума за сериозни телесни увреждания,
свързани със сериозни болки, налице е разстройство на здравето с временна опасност
за живота, което е тежък резултат. От
друга страна, доколкото обезщетението се определя по справедливост, то
справедливостта изисква да се вземе предвид и насрещното поведение на
пострадалия, довело до провокиране на подсъдимия. Изхождайки от изложените
обстоятелства, съдът намира, че искът е основателен до размера от 2000 лв, който
размер е напълно справедлив и в този размер искът следва да бъде уважен, ведно
със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата.
В останалата му част над 2000 лв искът следва да бъде отхвърлен като явно
завишен и неоснователен в тази му част.
С оглед изхода на
делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските по същото,
както и държавна такса върху размера на гражданския иск.
Съдът се
произнесе и относно веществените доказателства.
Мотивиран така
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: