Р Е Ш Е Н И
Е
№..................../
................ 2020 г, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, Втори касационен състав,
в открито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА
ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при секретаря Наталия Зирковска и с участието
на прокурора от Варненска окръжна прокуратура Силвиян Иванов, като разгледа докладваното
от съдията Йова Проданова касационно
административно - наказателно дело № 3239 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. чл.
63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на Г.П.Ц.,
ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. В.С.Д., против
Решение № 1854/17.10.2019 год., постановено по н.а.х.д. № 2041/2019 год. по
описа на Варненския районен съд, VІ състав.
Решението на първоинстанционния съд е оспорено
като незаконосъобразно поради постановяването му при съществено нарушение на
процесуалните правила, в отсъствие на законовите предпоставки за издаването му,
в противоречие с материално-правните разпоредби и необоснованост. Съображенията
са основани на твърдения за липса на анализ и отговор на заявените пред
въззивния съд възражения и неправилна преценка на събраните доказателства,
които според жалбоподателката установяват категорично установяват липсата на
извършено нарушение. Искането е решението на районния съд да бъде отменено,
както и потвърденото с него наказателно постановление.
Ответната страна Националната агенция за
приходите, чрез процесуален представител, оспорва жалбата.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационният състав, преценявайки обжалваното
решение с оглед заявените основания за отмяна и служебно, съобразно
разпоредбата на ал.2
на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид:
С оспореното решение от 17.10.2019 г.
районният съд изменя Наказателно постановление №428809-F479478 от 15.04.2019 г., издадено от Началника на отдел
„Оперативни дейности“ Варна в ЦУ на НАП, с което на Г.П.Ц., на основание чл.
185, ал.3 от ЗДДС е наложено административно наказание глоба в размер на 200
лв., като намалява размера на наказанието на 100 лв.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, които подробно обсъжда, въззивният съд приема за установено, че
при изпълнение
на служебните си задължения по контрол на търговски обекти на 20.03.2019 год., след обяд, около 16:40 ч., свидетелите Т. и Б. (и
двамата инспектори по приходите в ЦУ на НАП) извършват проверка на сладкарница
„Синчец“, находяща се в гр. Варна, ул. ***,
стопанисвана от „Анико АД„ ЕООД. Свидетелката Й.Т. се нарежда на опашка
в заведението с намерение да извърши скрито наблюдение, при което пред нея мъж
на средна възраст закупува едно шоколадово руло на стойност 5 лв., заплатено от
него с банкнота от 10 лв. Жалбоподателката, извършваща продажбата, връща на
клиента ресто от една банкнота с номинал 5лв., без да му издаде касова бележка,
дава му рулото и мъжът напуска обекта. След тази покупка св. Т. си закупува
едно негърче на стойност 1 лв., което заплаща с монета с номинал същата
стойност и напуска обекта. След няколко минути двамата служители се връщат отново в обекта, легитимират се и
предприемат извършаването на проверка, при която е изведен клен от ФУ от същата
дата, изброена е фактическата наличност в касата, като е установено, че
покупката, направена от клиента на 1бр. руло на стойност 5 лв., която св. Т. наблюдава,
не е отразена на касовия апарат. Установено е наличието на положителна разлика
между фактическата и касовата наличност в размер на 37.61 лева.
Констатациите от
проверката са отразени в Протокол за извършена проверка №
0280046/20.03.2019год.; на 28.03.2019 год. срещу Г.Ц. е съставен акт за
установяване на административно нарушение, в който е приета за нарушена разпоредбата
на чл.185, ал.3 от ЗДДС; на 15.04.2019 год. е издадено оспореното наказателно
постановление, в което изцяло са възприети фактическите констатации, изложени в
акта, както и квалификацията по 185, ал.3 от ЗДДС.
При извършената
служебна проверка районният съд преценява, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и отговарят на формалните изисквания
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като съдържат обстоятелства и факти, които в
достатъчна степен описват вмененото на Г.Ц. нарушение, като посочват и нарушената
законова норма, при пълно единство на фактическо и юридическо обвинение. Приетото
дава основание на районният съд да приеме за неоснователно бланкетно заявеното
във въззивната жалба възражение за допуснати нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Въззивният съд
извършва задълбочена преценка и обсъждане на събраните доказателства, за да
обоснове извода си, че наказателното постановление е издадено в съответствие с
материалния закон. В мотивите са изложени подробни съображения при съпоставяне
на гласните доказателства помежду им и със събраните писмени доказателства,
които не са оспорени от наказаното лице в хода на производството. Настоящият съдебен състав изцяло споделя
съображенията и изводите при анализа на доказателствата и обосноваване на
изводите за категорична доказаност на извършеното от жалбоподателката
нарушение, като препраща към мотивите на първоинстанционното решение, на
основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК.
С касационната жалба са предявени възражения
за незаконосъобразност на решението на въззивния съд поради неправилна преценка
на гласните доказателства, като се настоява на отсъствието на лични възприятия
у свидетеля Б. при покупката на процесното руло, както и на показанията на
управителя и представляващ дружеството – работодател по отношение на практиката
на заведението за поръчка на нестандартни изделия – рула. Преценката на
възраженията при съпоставяне с доказателствата, които са събрани и анализирани
от районния съд, налага извод за тяхната неоснователност. Обсъждането на
гласните доказателства е извършено от въззивния съд при тяхното съпоставяне,
още повече – при съпоставянето им със събраните и неоспорени категорични
писмени доказателства, включително тези, установяващи наличните парични
средства в обекта към времето на процесната продажба. Показанията на свид. Г.Д.са
изрично обсъдени в решението и тяхната тежест е преценена с оглед на
отсъствието на непосредственост на възприятията му по отношение на процесната
продажба и установените противоречия с останалите доказателства по делото.
Категоричната установеност на извършеното
нарушение правилно е приета от районния съд като основание за налагане на
санкцията по чл.185, ал.3 от ЗДДС, определена от съда в минималния предвиден от
закона размер.
При служебната проверка на оспореното решение
по отношение на неговата валидност, допустимост и съответствие с приложимия
материален закон, касационният състав счита, че не са налице основания за
неговата отмяна.
Изложените съображения налагат извод за
неоснователност на касационната жалба, поради което решението на районния съд
следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и
на основание чл.
221, ал.2, предл.1 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1854/17.10.2019
год., постановено по н.а.х.д. № 2041/2019 год. по описа на Варненския районен
съд, VІ състав.
Решението не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: