Р Е Ш Е Н И Е
гр.ПАЗАРДЖИК 12.06.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД наказателна колегия в публично заседание на двадесет и девети май две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОМСАЛОВ
при секретаря:Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от СЪДИЯТА АНД № 655 по
описа за 2018г. за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.59 и след. от
ЗАНН.
С наказателно постановление № 17-1006-004743 от 20.11.2017г. на Началник Група към ОД на МВР Пазарджик,
Сектор ПП на Б.С.И. ***, ЕГН: ********** е наложена глоба в размер на 1500 лв. на
основание чл.179 ал.3 т.2 от ЗДвП във връзка с чл.139 ал.5 от същия закон.
Срещу
НП е подадена жалба от Б.С.И. ***, в която се навеждат доводи за
незаконосъобразност на постановлението и се моли да бъде отменено. Твърди се в
жалбата, че при издаването на постановлението е допуснато нарушение на чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като не е описано нарушението, твърди се също така, че
жалб.И. няма вина за адм.нарушение, както и че случаят е маловажен по смисъла
на чл.28 от ЗАНН и се моли съдът да отмени постановлението.
В
съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява . По делото е
постъпила молба от жалбоподателят, с която се моли съдът да отмени
постановлението, като неправилно и незаконосъобразно, алтернативно се моли за
приложение на чл.28 от ЗАНН.
Ответникът по жалбата редовно призовани не изпращат представител. По
делото е изпратено с адм.наказателната преписка писмено становище, с което се
иска потвърждаване на постановлението .
Съдът, като
съобрази доводите изложени
в жалбата, становището на ответната страна и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Жалбата е неоснователна
.
На 12.11.2017г. около 09.55 часа в
Община Пазарджик на път Първи клас № 8 при извършване на проверка от св.Д.К. на
длъжност мл.автоконтрольор в ОД на МВР
Пазарджик било констатирано, че жалб.Б.И., като водач на автобус „*******“ с
рег.№ *******, собственост на „Д.Т.“ ООД гр.Б. управлява горепосоченото МПС и
се движи по републиканската пътна мрежа без да е заплатил винетна такса по реда
на чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата. За констатираното нарушение св.К. съставил
на жалб.И. АУАН, който бил подписан от жалбоподателят без възражения. Възоснова
на акта било издадено обжалваното наказателно постановление, с което АНО приел,
че жалб.И. е извършил адм.нарушение по чл.179 ал.3 т.2 от ЗДвП във връзка с
чл.139 ал.5 от същия закон, като му наложил глоба в размер на 1500 лв.
По делото е разпитан като свидетел Д.К.,
който в показанията си потвърждава описаната фактическа обстановка.
Горната фактическа обстановка се
потвърждава от показанията на св.Д.К. и писмените доказателства по делото.
При тези данни от правна страна
съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на чл.179 ал.3 т.2 от ЗДвП
във връзка с чл.139 ал.5 от същия закон, като на процесната дата е управлявал
МПС – автобус по републиканската пътна мрежа, без да е заплатил винетна такса
по чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата.
По делото е безспорно установено
извършването на адм.нарушение от жалбоподателя. Този извод на съда се
обосновава от показанията на св.К. и писмените доказателства по делото. Установено,
е че жалбоподателят има качеството на водач на МПС, тъй като към момента на
проверката го е управлявал по републиканската пътна мрежа. Установено, е също
така, че за МПС не е била заплатена винетна такса. Установено е също така, че
проверката е била извършена на път Първи клас № 8, който е републикански, на
място, за което се изисква винетка. Тези обстоятелства са установени по делото
от показанията на св.К., като следва да се съобрази и разпоредбата на чл.189
ал.2 от ЗДвП, съгласно която „Редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното“. В
случая акта е редовен от външна страна, поради което съдът счита, че фактите
описани в постановлението са доказани по делото.
При извършената проверка на НП съдът не констатира нарушения на
процесуалния закон, които да са съществени и да обосновават отмяна на постановлението.
В наказателното постановление е посочено нарушението, което е извършено и
законовите разпоредби, които са били нарушени виновно от жалб.И.. Фактическата
обстановка описана в постановлението е установена по несъмнен начин от
показанията на св.Д.К. и от писмените
доказателства по делото. Съдът счита, че фактическата обстановка описана в
постановлението съответства на правната квалификация на нарушението, поради
което правилно е определена правната
квалификация на нарушението от АНО. В случая АНО е спазил разпоредбата на чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН, като видно от постановлението, е че същото съдържа описание
на нарушението и обстоятелствата при които е извършено. Ето защо съдът счита,
че при издаване на наказателното постановление са били спазени изискванията на
ЗАНН при съставянето на акта и издаването на обжалваното постановление и
доводите на жалбоподателят за допуснато съществено процесуално нарушение се явяват
неоснователни.
Съдът счита, че доводите на жалбоподателят, че същия няма вина за
адм.нарушение са неоснователни, тъй като в случая жалб.И. е бил водач на МПС
към момента на проверката, поради което следва да носи адм.наказателна отговорност
по чл.179 ал.3 т.2 от ЗДвП във връзка с чл.139 ал.5 от същия закон.
При
определяне вида и размера на санкцията административно-наказващият орган се е
съобразил с изискванията на чл.27 ал.1 от ЗАНН за индивидуализацията на
административните наказания и като е отчел тежестта на нарушението и
обстоятелството, че е извършено от жалбоподателя за първи път правилно е
наложил на жалб.И. адм.наказание глоба в размер на 1500 лв. В случая глобата е
предвидена в закона в твърд размер, поради което няма основание за нейното
намаляване.
Съдът
счита, че случая не може да бъде определен като маловажен, тъй като с оглед характера на засегнатите обществени
отношения случая се явява със завишена степен на обществена опасност, още
повече, че става въпрос за автобус, с който са били превозвани пътници. Също
така по делото липсват доказателства, които да обосновават по ниска степен на обществена
опасност на деянието и приложението на чл.9 ал.2 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН. Приетото по делото писмо доказателство копие от касов бон установява, че
е била закупена винетка на 12.11.2017г. в 11:15 часа т.е след извършване на
нарушението от жалб.И. и установяването на нарушението от контролните органи.
От друга страна следва да се съобразят и
данните за адм.наказателното минало на жалб.И.. Видно от приетата поделото
Справка за нарушител/водач, е че на същия има издадени множество наказателни
постановления и фишове, поради което съдът счита, че случаят не може да бъде
определен като маловажен по чл.9 ал.2 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно
и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено, а жалбата на Б.С.И. *** оставена
без уважение като неоснователна.
Водим от горното и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-1006-004743
от 20.11.2017г. на Началник Група към ОД
на МВР Пазарджик, Сектор ПП, с което на Б.С.И. ***, ЕГН: ********** е наложена
глоба в размер на 1500 лв. на основание чл.179 ал.3 т.2 от ЗДвП във връзка с
чл.139 ал.5 от същия закон.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред Пазарджишкия
административен съд .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: