№ 2567
гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20221110121679 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ и
чл.409 КЗ във вр. чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба от ищец *** ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Слатина, ***, чрез
пълномощник по делото със съдебен адрес гр.София, ***, чрез адв.М. А., срещу ответник
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. Тодор Александров № 18, с предявен иск, да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца СЛЕДНАТА СУМА – 4024,61 лева лева/лв./,
представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение по застрахователна
полица „Автокаско" №*** от 12.10.2021г. (със срок на покритие от 19.10.2021г. до
18.10.2022г.) по Щета № *** за нанесени щети на МПС *** с рег. № ***, вследствие повреда
на паркинг на 16.2.2022г., по покрит застрахователен риск, ведно със законната лихва върху
тази сума за период от датата на подаване на исковата молба в съда - 21.4.2022г. до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата си молба ищецът сочи, че на 16.2.2022г., в гр.София, е настъпило
застрахователно събитие, като е пострадал МПС *** с рег. № ***, собственост на ищеца,
притежаващ валидно сключена застраховка „Автокаско“ с ответника. Щетите били
отстранени от определен сервиз от ответника в размер на 6076,61лв., а ответника определил,
че ще заплати 10% от застрахователната сума/20527лв./, т.е. 2052лв. За да получи
автомобила на ищеца му се наложило да заплати сумата от 4024,61лв. с ДДС на сервиза.
Ищеца поискал покриване на щетите от ответника за пълната сума, но бил постановен отказ.
Затова ищеца претендира заплащане на остатък от 4024,61лв.
Поради изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да уважи исковите
претенции, и да се присъдят разноските по делото.
ОТВЕТНИКЪТ, в предоставената възможност, в рамките на законоустановения срок е
подал отговор на ИМ/ОИМ/ по реда на чл.131 ГПК.
1
Не оспорва наличието на застрахователно отношение между страните по посочената в
ИМ застрх.полица, както и настъпилото застр.събитие в срока на застраховката.
Прави следните възражения – ищецът е получил ОУ към застр.договор, оспорва, че
ищеца не е пояснил, защо счита че т.12.4.1 от ОУ е неравноправна клауза по договора,
оспорв, че с ИМ ищеца е представил ОУ валидни за 2018г., а не за 2021г., поради което тези
ОУ не следва да се приемат като док-во по делото. Оспорва се, също така, че степента на
увреждане на процесното МПС надвишава многократно увреждания, които биха могли да
настъпят по МПС, което е паркирано. Твърди се, че в случая щетите надхвърлят
уврежданията, които биха могли да се получат, ако МПС е било в паркирано състояние,
както се твърди в исковата молба.
Оспорва се искането на ищеца за присъждане на законна лихва. Твърди се, че
доколкото главният иск се явява неоснователен, то такива са и всички акцесорни искове,
включително за присъждане на лихва.
Поради изложеното се иска отхвърляне на исковите претенции изцяло и да се присъдят
сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се представлява. С
писмена молба моли делото да се разгледа в тяхно отсъствие.
С молба с вх.№ 3558/6.1.2023г./л.61 от делото/ ищеца е посочил, че оспорва т.12.4.1 от
ОУ на застрахователния договор сключен с ответника като нищожна по чл.26, ал.1, пр.1
ЗЗД, защото противоречи на императивни норми на чл.408, ал.1, т.4 и чл.106, ал.5 КЗ, и на
чл.386, ал.2 КЗ.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 и чл.235 ГПК събраните по делото и относими
към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, във връзка с
доводите и съображенията на страните, и правните норми уреждащи процесните
отношения приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са приети следните писмени доказателства – С-во за рег.на МПС/л.4-гръб/,
добавък към ЗП№ ***/л.5/, преводно нареждане от ищеца към лизингова компания за
552,51лв. от 14.10.2021г./л.6/, преводно нареждане от ищеца към лизингова компания за
706,65лв. от 14.10.2021г./л.6-гръб/, добавък към ЗП№ *** считано от 21.10.2021г./л.7/,
добавък към ЗП№ *** от 21.10.2021г./л.7-гръб/, потвърждение за приемане и съгласие за
ОУ/л.8/, Уведомление за необходими документи/л.14/, Опис на щета № *** от
17.2.2022г./л.15/, възлагателно писмо/л.16/, писма между страните /л.16-гръб и л.17/,
Фактури от „*** България“ ООД и платежно нареждане за доплатен ремонт по щета/л.17-
гръб-19/, пълномощно за ищеца и ДПЗС от 31.3.2022г./л.20-гръб-21/, и от ответника с ОИМ
– пълномощно/л.34/, Застрахователната полица № ***/12.10.2021г./л.35-36/, Предложение
въпросник за сключване на застраховката/л.37-38/, Потвърждение за приемане и съгласие по
застрахователния договор/л.39/, Анекс №2/29.11.2012г. към Рамков договор за застраховане
от 1.6.2010г./л.40-45/, Общи условия/ОУ/ към застраховка „Каско на моторно превозно
средство“, приложими към застрахователна полица № ***/21.10.2021г./л.46-51/.
С определение № 35323/22.12.2022г. за безспорно между страните са обявени фактите
и обстоятелствата относно наличието на валидни застрахователни правоотношения между
ищеца и ответника, механизъм на ПТП, нанесени щети върху описан МПС в ИМ, частично
плащане от ответника на 2052 лева, както и че сервиза е отстранил щети за сумата от
6076,61лв.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.405 КЗ. Разпоредбата на
чл.405, ал.1 КЗ урежда, че при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е
2
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки
(юридически факти): накърняване на имуществено право, което е застраховано при
застрахователя, т.е. настъпване на покрито застрахователно събитие; съществуване на
действително застрахователно правоотношение към момента на увреждащото събитие
между ищеца и ответника, възникнало от договор за имуществено застраховане; за ищеца да
е възникнало право да получи претендираното застрахователно обезщетение, съобразно
уговореното в договора за имуществено застраховане. От приетата фактическа обстановка се
установи безспорно, че по отношение на процесния лек автомобил, към момента на
настъпване на процесното увреждане, е съществувала валидно сключена застраховка при
ответника, както и че в действителност е налице отправена писмена застрахователна
претенция и е образувана преписка по щета. Настъпил е вредоносния резултат, изразяващ се
в причинени имуществени вреди по процесния автомобил, водещи до намаляване
стойността на автомобила, и представлява непосредствена вреда под формата на претърпяна
загуба. Съгласно разпоредбата на чл.400, ал.2 КЗ, за възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. Размерът на дължимото застрахователно обезщетение се определя в рамките
на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойността на претърпяната
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност към същия момент (така Решение № 59 от 6.07.2017
г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д.
№ 1586/2013 г., II т. о., ТК). От събраните по делото писмени доказателства, се установи, че
размерът на вредите, нанесени по застрахованото МПС на ищеца са в размер на 6076,61
лева, от които ответника е заплатил частично сумата от 2052 лева с ДДС, като са останали
дължими 4024,61 лева.
Спора между страните е дали ответника дължи заплащане на остатъка от сумата и дали
следва да се уважи възражението на ответника по т.12.4.1 от ОУ към затраховката за
процесното МПС, както и дали тази разпоредба от ОУ е нищожна доколкото противоречи на
чл.386, ал.2 КЗ.
По отношение на твърденията на ищеца, че ОУ към застраховката не са му връчени,
съдът счита, че същите са надлежно връчени на лизингодателната компания за процесното
МПС *** с рег. № ***, която е имала задължение съгласно сключен със застрахователя
Анекс №2/29.11.2012г. към Рамков договор за застраховане от 1.6.2010г. да ги предостави на
лизингополучателя и застрахован, като дали копие от ОУ към застраховката е предоставен
на лизингополучателя не попада в задълженията на застрахователната компания.
Остава спорен само въпроса дали т.12.4.1 от ОУ е нищожна поради противоречие с
чл.386, ал.2 КЗ, доколкото с частичното плащане ответника е признал, че е настъпил покрит
от застраховката риск. Съгласно чл.386, ал.2 КЗ е предвидено, че при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието,
освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност т. е. на обезщетяване от застрахователя подлежат действително претърпените
вреди, ограничени само от лимита на отговорността. В случая е доказано, че действителните
вреди са в размер на 6076,61 лева / за стойността на които е издадена фактура от сервиза
извършил ремонта на процесното МПС, и това са щетите към датата на настъпване на
застрахователното събитие/. Тези щети са по-малки от застрахователната сума, която е
20527 лева, т.е. подлежат на пълно репариране.
В т.12.4.1 от ОУ по договора за застраховка е предвидено, че при щети по декларация,
вследствие на проявени рискове, покрити при условията на договора, застрахователят
3
изплаща обезщетение в размер на 10% от застрахователната сума по полицата, която за
процесното МПС е 20527 лева, но не повече от две щети в срока на застрахователния
договор. Възраженията на ответника са, че именно затова е заплатил само полагащата се
сума от 2052лв.с ДДС на сервиза ремонтирал процесното МПС.
Разпоредбата на т.12.4.1 от ОУ на договора не може да намери приложение, тъй като
противоречи на императивната разпоредба на чл.386, ал.2 КЗ, която урежда размера на
дължимото обезщетение и като такава е нищожна, т.е. това възражение на ищеца е
основателно по отношение на тази конкретна клауза от ОУ към договора за застраховка.
Същата следва да бъде заместена по право от нормата на чл.386, ал.2 КЗ, като се присъди
действителния размер на щетите, доколкото с частичното плащане ответника е признал
настъпването на покрит застрахователен риск.
Следва да се добави, че свободата на договарянето е ограничена от императивните
разпоредби на закона, които уреждат същите отношения, в случая от чл.386, ал.2 КЗ. Тази
правна норма предвижда пълно обезщетение за претърпените вреди без то да бъде
намалявано от застрахователя по негово усмотрение. Подлежат на обезщетяване именно
действителните вреди. Наложеното ограничение в размера на обезщетението е необосновано
и противоречи на закона/конкретно на чл.386, ал.2 КЗ/.
Поради изложеното предявения иск е основателен за предявената сума от 4024,61 лева
и следва да се уважи за тази сума.
По отношение законната лихва, настоящият състав намира, че законна лихва върху
сумата се дължи от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
заплащане на задължението.
Съдът достига до извод, че с частичното плащане ответникът е направил извънсъдебно
признание на претенцията на ищеца като основание и между страните всъщност е останал
спорен само размер за обезщетение.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора основание за присъждане на разноски има и за ищеца по реда
на чл.78, ал.1 ГПК, в съответствие с направеното искане, но без да е представен списък по
реда на чл.80 ГПК от двете страни.
С оглед на изложеното на ищеца, следва да се присъдят разноски в настоящото
производство съобразно събраните доказателства като съдът присъжда сумата от 760,99
лева, от които 160,99 лева за платена държавна такса и 600,00 лева за адв.възнаграждение на
ищеца.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответник ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Тодор Александров № 18,
ДА ЗАПЛАТИ НА ищеца *** ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Слатина, ***, СЛЕДНАТА СУМА – 4024,61 лева лева/лв./, представляваща
неизплатен остатък от застрахователно обезщетение по застрахователна полица „Автокаско“
№*** от 12.10.2021г. (със срок на покритие от 19.10.2021г. до 18.10.2022г.) по Щета № ***
за нанесени щети на МПС *** с рег. № ***, вследствие повреда на паркинг на 16.2.2022г.,
по покрит застрахователен риск, ведно със законната лихва върху тази сума за период от
датата на подаване на исковата молба в съда - 21.4.2022г. до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл.405, ал.1 КЗ и чл.409 КЗ във вр. чл.86 ЗЗД , както и СУМАТА от
760,99 лева представляваща сторени разноски пред СРС от ищеца, на основание чл.78, ал.1
ГПК.
4
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в 2-
седмичен срок от уведомяването на страните със съобщение.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните ведно със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5