Определение по КНАХД №997/2022 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.63д, ал.1 от ЗАНН.

Съдебното производство е образувано по подадена молба от Агенция “Пътна инфраструктура“, депозирана чрез процесуален представител – юрисконсулт Р. Б., с която се иска изменение на решение № 729/31.01.2025г. постановено по КАНД№ 997/2022г. по описа на АдмС-Хасково, в частта на разноските. Претендира се да се отхвърли искането на „Екострой“ЕООД за присъждане на разноски по делото като недължими, алтернативно ако съдът прецени че са дължими да се намали възнаграждението за процесуално представителство.

В молбата се твърди, че при определяне на разноските същите следва да бъдат в минимален и справедлив размер, съобразно фактическата и правна сложност по делото, действително направените разходи и извършената работа от процесуалния представител, както и неговото участие в съдебно заседание.

Следвало да се има предвид, че жалбоподателят не бил представил годни доказателства за действително заплатено възнаграждение за адвоката изготвил становище по дело С-61/2023г. Становището било подписано от адв. А. П. без същата да била преупълномощена за целта, на основание чл. 71, ал.1 от Закона за адвокатурата от адвокатско дружество“Т. и партньори“, което било упълномощено да представлява оспорващото дружество. Липсвали и доказателства за заплатено възнаграждение, или за неговия размер. Същевременно нормата на чл.9, ал.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. била неприложима, тъй като процесуалният представител на „Екострой“ЕООД не бил изготвил жалба или искане за преюдициално запитване и на последното не следвало да се присъжда възнаграждение в размер на 2000 лева.

Сочи се също, че провелото се пред РС -Свиленград производство не се отличавало с фактическа и правна сложност и нямало специфичен характер. Съответно присъденото възнаграждение в размер на 850 лева било в изключително завишен размер, несъответстващ на възприетите критерии за фактическа и правна сложност по делото. Наред с това във възнаграждението бил включен и ДДС. При присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, не следвало да се включва начисления ДДС, който съгласно дадените разяснения с Решение от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС не бил дължим и не бил неразделна част от адвокатското възнаграждение, а бил косвен данък върху определена данъчна основа. Отделно от това пълномощникът на дружеството не бил представил доказателства, че регистриран по ДДС. Дори да се приемело, обаче че ДДС бил дължим, то адвокатското възнаграждение не следвало да надвишава минимално определения в Наредба № 1 от 2004г. размер на възнаграждения по дела от административно-наказателен характер, възлизащ на 550 лева. Заплатеният хонорар за производство пред първа инстанция бил 850 лева, надвишавал този размер и доколкото делото не се характеризирало с фактическа, и правна сложност, се явявал прекомерен. Ето защо следвало да се присъди такъв в минимален размер.

Прекомерно било и заплатеното възнаграждение за адвокат в касационното производство. Жалбоподателят не бил искал събиране на допълнителни доказателства и процесуалният му представител не се явявал в съдебни заседания. Касационната жалба била депозирана от адв. П., без доказателства за преупълномощаването й на основание чл. 71, ал.1 от Закона за адвокатурата. В Наредба № 1 от 09.07.2004г. било направено изрично разграничаване на дължимото адвокатско възнаграждение в зависимост от това дали дейността включва или не процесуално представителство, или е свързана само с изготвяне и депозиране на книжа. В случая според молителя адв. Т. единствено бил депозирал молба по хода без явяване в съдебно заседание. Ето защо адвокатското възнаграждение подлежало на редуциране, като се намали размерът му, а според Решение на съда от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. съдът можел да определи адвокатско възнаграждение под предвидения минимален размер в наредбата.

Ответната по молбата страна ангажира писмено становище за неоснователност на искането. Излага доводи, че молителят не разполага с правна възможност да оспорва представителната власт на процесуалните представители на „Екострой“ЕООД. Видно било, че към жалбата срещу процесния фиш било приложено адвокатско пълномощно, по силата на което упълномощени да представляват дружеството били Адвокатско дружество“Т. и партньори“ и адв. А. П.. Следователно последната била сред упълномощените да представляват дружеството адвокати. Дефиницията за процесуално представителство включвала широк кръг от действия, вкл. явяване пред съдебните и административните органи. В тази връзка неоснователно и с цел неправомерно намаляване на отговорността й за разноски, насрещната страна стеснявала правомощията на адвоката единствено до явяване в открито съдебно заседание и отправяне на доказателствени искания. От материалите по делото било видно, че процесуалните представители на „Екострой“ЕООД проявявали необходимата процесуална активност. За несъстоятелни се считат и твърденията, че на дружеството не следвало да се присъждат и сторените в производството пред СЕС разноски, доколкото преюдициалното запитване било инициирано от касационния състав. Адвокатското възнаграждение било съобразено с установените в закона минимални граници, а плащането му се установявало от текста на представения договор. Съобразно утвърдената практика на ВКС и ВАС, при наличие на изрично потвърждаване в договора за правна защита и съдействие за плащането на възнаграждението, същият служел като разписка за извършените плащания. Излагат се и подробни доводи в насока наличието на действителна правна и фактическа сложност по делото и че присъждането на разноски в полза на жалбоподателя следва да включва и начислен ДДС.

Окръжна прокуратура, гр. Хасково не ангажират становище по молбата.

Съдът като взе предвид становищата на страните, намира следното:

Производството пред въззивния съд е образувано по жалба на „Екострой“ ЕООД, [населено място] против Електронен фиш с № ********** издаден от Агенция“Пътна инфраструктура“.

Към депозираната в РС-Свиленград жалба е приложено пълномощно, видно от което жалбоподателят „Екострой“ ЕООД е упълномощил Адвокатско дружество „Т. и партньори“ и адв. А. П. П., да го представляват във връзка с оспорването на процесния електронен фиш, до приключване на производството във всички съдебни инстанции.Представен е и договор за правна защита и съдействие от 18.05.2022г., в който е договорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 850 лева с вкл.ДДС. Към въззивното производство е приложено и платежно нареждане от 20.05.2025г., от което е видно, че на посочената дата процесната сума е изплатена на адвокатското дружество. В производството пред районния съд от страна на процесуалния представител адв. П. са депозирани две становища, съответно от 21.06.2022г. и от 06.07.2022г. С първото е ангажирано становище по същество на спора, а с второто макар и след о.с.з. са представени писмени доказателства удостоверяващи допустимостта на жалбата.

С Решение № 98 от 12.07.2022г. на РС-Свиленград постановено по а.н.д.№ 313/2022г. по описа на същия съд, електронният фиш е бил потвърден, като в полза на Агенция“Пътна инфраструктура“ са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е оспорено в срок от санкционираното дружество пред АдмС-Хасково, с жалба депозирана от надлежно упълномощения процесуален представител – адв. А. П.. В производството по к.а.н.д.№ 997/2022г. касаторът, чрез процесуален представител, е депозирал молба от 20.12.2022г., в която е изложил кратки доводи по същество на спора, както и молба от 14.01.2025г., в което подробно е изложил съображенията си за основателност на касационната жалба. Към последната са представени списък с разноски, както и два броя договора за правна защита и съдействие сключени между „Екострой“ЕООД и Адвокатско дружество“Т. и партньори“. С първия, от 26.08.2022г., е договорено възнаграждение в размер на 850 лева за производството пред касационната инстанция. С втория от 12.05.2023г. е договорено възнаграждение в размер на 2000 лева за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред СЕС по дело С-61/23г. Видно от съдържанието на двата договора договореното възнаграждение е заплатено изцяло и в брой при подписването им.

В хода на образуваното касационно производство съдебният състав, след наличие на преценка от необходимост от тълкуване на приложимите към спора правни норми от правото на Съюза е отправил с Определение № 113 от 31.01.2023г. преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз .

С писмо вх.№ 6698 от 11.09.2023г. Административен съд, гр. Хасково е уведомен от секретариата на Съда на европейския съюз за постъпилите становища по образуваното дело С-61/23г. на СЕС, като е представен препис от същите. Видно от приложенията към писмото, едно от депозираните становища е от „Екострой “ЕООД, [населено място], действащо чрез процесуалния си представител адв. А. П. П..

Слез постановяване на съдебен акт на СЕС по отправеното преюдициално запитване по случая, с Решение № 729/31.01.2025г. постановено по А.Н.Д.(К) № 997/22г. по описа на АдмС-Хасково оспореното решение на РС-Свиленград е отменено, ведно с процесния електронен фиш. Със същото решение е била осъдена Агенция “Пътна инфраструктура“ да заплати на „Екострой“ЕООД, [населено място] разноски по делото в общ размер на 3700 лева. Видно от мотивите на съдебното решение, в посочената сума са включени разноски за процесуално представителство пред две инстанции от по 850 лева и 2000 лева действително заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред СЕС по отправеното преюдициално запитване.

Молбата за изменение на решението в частта на разноските е подадена на 25.02.2025г. и регистрирана в АдмС-Хасково с вх.№ 2562 от същата дата. Следователно същата е депозирана в законоустановения в чл.248, ал.1 от ГПК, приложим съобразно чл.228 от АПК, вр. с чл.144 от АПК, вр. чл. 63д, ал.1 от ЗАНН едномесечен срок от постановяване на съдебният акт. Депозирана е от надлежна страна – ответник по касационната жалба, за когото постановеното от касационната инстанция решение е неблагоприятно. В хода на касационното производство същата страна е представила списък с разноски по чл. 80 от ГПК. Предвид това молбата се явява допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Разноските са направените от страните разходи по водене на делото – държавна такса и разноски в производството. Съобразно препращащата норма на чл. 63д, ал.1, от ЗАНН в съдебните производства по ЗАНН пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Според ал.2 на чл. 63д от АПК ако заплатеното от страната възнаграждение е прекомерно съобразно действителната и правна сложност на делото съдът може по искане на насрещната страна да присъди по – нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В чл.228 от Глава дванадесета „Касационно производство“ на АПК е посочено, че за неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите на първоинстанционното производство. В чл. 143, ал.1 от АПК от своя страна изрично е предвидено, че когато съдът отмени обжалваният административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв се възстановяват от бюджета на органа издал отменения акт или отказ.

За да бъдат присъдени разноски, в полза на санкционирано лице, следователно, са необходими няколко кумулативни предпоставки: 1. Съдебният акт да е благоприятен за страната; 2. Да са налице действително направени по делото разноски, а в случаите в които се претендира юрисконсултско възнаграждение страната да е представлявана от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование; 3. Да е направено изрично искане за присъждане на направени по делото от страната разноски и 4. искането за присъждане на разноски да бъде своевременно направено. В случаите, в които насрещната страна своевременно е обективирала възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение съдът следва да извърши и преценка дали заплатеният размер е адекватен на фактическата и правна сложност по делото.

В конкретният случай, безспорно горепосочените предпоставки са налице. Касационната жалба е уважена, касаторът е направил искане за присъждане на разноски за производствата пред въззивния съд, касационната инстанция и за производството по преюдициалното запитване пред СЕС, представляващи адвокатско възнаграждение и това искане е своевременно заявено – преди произнасянето на касационната инстанция.

Възраженията на Агенция “Пътна инфраструктура“ изложени в молбата за изменение на решението не се споделят.

Неоснователно се твърди, че разноските са недължими, тъй като страната е ненадлежно представлявана от адв. П.. Напротив, към жалбата депозирана в РС-Свиленград против процесния електронен фиш, е приложено пълномощно, с което „Екострой“ ЕООД е упълномощил за свои процесуални представители Адвокатско дружество „Т. и партньори“ и адвокат А. П. П. да го представляват, като осъществяват процесуално представителство спрямо него по оспорването на ЕФ № **********, до приключване на производството пред всички инстанции. Следователно, както жалбата до въззивния съд, така и жалбата до касационния съд и становището до СЕС са депозирани от надлежно упълномощено лице, разполагащо с необходимата представителна власт да стори това.

По делото са представени 3 бр. договори за правна защита и съдействие и платежно нареждане, от които се установява, че страните по договорите са уговорили заплащане на 850 лева адвокатско възнаграждение за производството пред въззивния съд, 850 лева адвокатско възнаграждение за производството пред касационния съд и 2000 лева, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по дело С-61/2022г. на СЕС. Установява се безспорно и че тези възнаграждения са действително заплатени от санкционираното дружество. Ето защо ответникът по АНД(К)997/2022г. по описа на АдмС-Хасково, като загубила правния спор страна дължи възстановяването им. Така договореното възнаграждение и по трите договора е в унисон с разпоредбата на чл.36 от Закона за адвокатурата и изцяло съответства на действителната правна, и фактическа сложност на делото. Че конкретното съдебно производство е с правна сложност е несъмнено предвид, че необходимостта от правилното разрешаване на спора е наложила тълкуване на разпоредби от общностното право, а оттук и сезиране на СЕС чрез отправяне на преюдициално запитване. Ако производството е нямало такъв „специфичен характер“, както твърди молителя, то не би се стигнало до искане за тълкуване на разпоредби на ЕС. Разноските понесени от страната за процесуално представителство пред СЕС също са дължими на посочените по-горе основания. При произнасянето си по тези конкретни разноски съдът не се е позовал на разпоредбата на чл.9, ал.5 от Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения (понастоящем Наредба за възнаграждения за адвокатска работа), поради което същата неоснователно се цитира от молителя. Обстоятелството, че съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. съдът може да определи адвокатско възнаграждение под предвидените размери посочени в Наредба № 1/2004г. , не означава че съдът винаги е длъжен да стори това. Преценката за прекомерност на заплатен адвокатски хонорар се извършва на база неговата справедливост, обоснованост, съответствие с фактическата и правна сложност по делото, и предприеманата процесуална активност. В случая тези обстоятелства са съобразени от касационната инстанция, поради което размера на присъденото със съдебното решение адвокатско възнаграждение на касатора не е прекомерен.

В Решение от 21.11.2024г. по посоченото дело С-61/23 на СЕС е указано на запитващата юрисдикция да се произнесе по разходите понесени от страните в главното производство по посоченото дело и касационният състав се е произнесъл именно въз основа на тези задължителни указания. Понасянето на разходи за процесуално представителство по това дело е доказано в настоящото производство с годни доказателства и процесуално представителство е осъществено, което е видно от приложенията към писмо вх.№6698/11.09.2023г. на секретариата на СЕС и в частност от представеното със същото писмо становище на „Екострой“ ЕООД, действащо чрез процесуален представител. Дали по дело С-61/23 на СЕС делото са провеждани или не устни състезания и оттук дали в такива е участвал процесуален представител на „Екострой“ ЕООД, е обстоятелство независещо от волята на страните по делото. Видно е от полученото писмо вх.№ 1773/07.03.2024г. на секретариата, че съдът сам е взел решение да се произнесе без провеждане на устни състезания. Освен това, както напълно правилно се сочи във възражението на процесното дружество, явяването в съдебно заседание е само част от действията, които упълномощеното лице има право да извърши от името на представлявания.

Съгласно пар. 2а от ДР на Наредба №1/2004г., за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията по същата наредба е без включен в тях ДДС, а за регистрираните дължимия данък се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от дължимото за клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗЗДС. Предоставената адвокатска услуга не е безвъзмездна, а има определена стойност и съответно попада в хипотезата на чл. 2, т.1 от ЗДДС. Цитираното от молителя решение на СЕС в случая е неотносимо и не води до различен правен извод. Същото е релевантно за целите на данъчното облагане на регистрираните по ДДС адвокати, но не и по отношение на това дължимо ли е заплащане на ДДС от клиента на адвоката, респ. от осъдената за разноски страна. За регистрацията по ЗДДС съществува публичен регистър (чл. 94 ЗДДС, във вр. с чл. 80, ал. 1 ДОПК), който е достъпен за всички. С оглед на това непредставянето на нарочно доказателство за регистрация на адвоката по ЗДДС не е основание да се откаже начисляване на ДДС върху дължимото адвокатско възнаграждение. В договора за правна защита и съдействие представен пред въззивната инстанция е посочено, че договореното възнаграждение е с включен в него ДДС, а при извършената служебна справка в регистъра, по чл. 80 ДОПК се установява, че процесното адвокатско дружество е регистрирано по ЗДДС от 25.07.2014г. В договорите за процесуално представителство пред АдмС-Хасково и СЕС, включване на ДДС в договореното възнаграждение не е отразено, но в този размер е претендираното по делото адвокатско възнаграждение за посочените инстанции. Ето защо съдът не е увеличавал същото с процесния данък.

По изложените съображения искането за изменение на съдебното решение в частта на разноските е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 2652/25.02.2025г. на Агенция“Пътна инфраструктура“, с която се иска изменение на решение № 729/31.01.2025г. постановено по КАНД№ 997/2022г. по описа на АдмС-Хасково, в частта на разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Определението да се съобщи на страните.