№ 626
гр. Варна, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Жана Ив. Маркова
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20223100500593 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 6953/02.02.2022 г., подадена от
„Групама застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, срещу Решение №
2141/23.12.2021 г., постановено по гр.д. № 4929/2021 г. на РС - Варна, 26-ти
съдебен състав, с което „Групама застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на
„Кателиеви 90“ ООД сумата от 25000 лева, частична претенция от 34973.99
лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение съгласно
Договор за застраховка „Пожар и други щети на имущество“, сключен със
застрахователна полица №8300704020006339 със срок на валидност от
17.06.2020 г. до 16.06.2021 г. за причинени имуществени вреди, изразяващи
се в увреждане на прожектор за светлинен ефект „Sky Thriller“, покривна
тента и конструкцията, на която е монтирана тентата, находящи се в
недвижим имот комплекс „Барите“ – с. Чернево, настъпили вследствие на
застрахователно събитие от 26.09.2020 г., представляващо покрит риск по
договора за застраховка.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението
1
поради допуснати от ВРС нарушения на материалния закон и процесуалния
закон и необоснованост. Счита за недоказано обстоятелството, че увреденото
имущество е обект на застраховката. Посочва, че приложение следва да
намерят правилата на подзастраховането, а именно пропорционално
обезщетяване, като застрахователното обезщетение се определя като
действителната вреда се намали с коефициента между застрахователната сума
и действителната стойност на увреденото имущество. Счита, че при
разглеждане на делото първоинстанционният съд е извършил процесуални
нарушения, като въпросите към вещото лице, които въззивникът е задал със
становище за последното открито съдебно заседание не са зададени на вещото
лице и становището не е докладвано от съда, като по тази начин е ограничено
правото на защита в съдебното дирене, като е ограничена възможността за
ангажиране на доказателство. Моли за отмяна на обжалваното решение, а в
условията на алтернативност – за разглеждане на възражението за
подзастраховане, направено своевременно с отговора на исковата молба.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна „Кателиеви 90“
ООД депозира отговор на въззивна жалба, с който оспорва наведените от
въззивника твърдения. Като обща сума необходима за възстановяване на
щетите посочва 27 761 лева, от които за възстановяване на прожектор за
светлинен ефект „Sky Thriller“ в размер на 3 720 лева, 21 078 лева – за
възстановяване на тентата и 2 963 лева за възстановяване на конструкцията.
Навежда твърдения, че размерът на обезщетението следва да е равен на
размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие,
като в случая той следва да се определи по средни пазарни цени за труд и
материали. Посочва, че обезщетението възлиза на 26 531,02 лева /след
приспадане на заплатената сума от 1 229.98 лева/. Счита за неоснователно
възражението за намаляване на обезщетението и определянето му при
подзастраховане. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания
на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Съставът на Варненски Окръжен съд по предмета на спора
2
съобрази следното:
Пред Варненски районен съд е предявен иск по чл. 405 от КЗ за
осъждане на „Групама Застраховане“ ЕАД да заплати на „Кателиеви 90“ ООД
сумата от 25000 лева, заявена като частична претенция от цялата в размер на
34 973,99 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение
съгласно договор за застраховка „Пожар и други щети на имущество“, за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на прожектор за
светлинен ефект „Sky Thriller", покривна тента и конструкцията, на която е
монтирана тентата, находящи се в недвижим имот комплекс „Барите“ – с.
Чернево, настъпили вследствие на застрахователно събитие от 26.09.2020г.,
представляващо покрит риск по договора за застраховка. Претендират се и
направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че между страните на 17.06.2020г. е сключена
застраховка „Пожар и други щети на имущество" на собствения на ищеца
имот, находящ се в с. Чернево, със срок на действие от 17.06.2020г. до
16.06.2021г. Обект на застраховката били офиси и търговска сграда на 3
етажа, както и движимото и имущество находящо се в комплекса, като
недвижимите вещи били застраховани за сумата от 200 000 лева, а движимите
– за 60 000 лева. Твърди се, че на 26.09.2020 г. вечерта се разразила силна
буря, придружена с проливен дъжд и ураганен вятър, вследствие на което
била унищожена тентата, покриваща лятната градина на ресторанта, заедно с
конструкцията, както и захванатия за нея прожектор за светлинен ефект „Sky
Thriller". След опис и оценка на щетите застрахователят заплатил
обезщетение в общ размер 2026,01 лева, от която сума 704,98 лева за
конструкцията, на която е монтирана тентата и 525 лева за прожектор “Sky
Thriller”. Ищецът извършил проучване и установил, че необходимата сума за
пълно възстановяване на щетите е 37 000 лева, поради което предявил
претенцията си пред съда.
В писмен отговор ответникът оспорва предявения иск по основание и
размер. Не оспорва сключването на застрахователния договор. Оспорва
твърденията за настъпили повреди, както и цената на необходимия ремонт за
отстраняването им. Оспорва твърденията, че всички увредени обекти,
описани в исковата молба, са били предмет на процесната застраховка.
Твърди, че в процеса на ликвидация на щетата е установено, че
3
действителната стойност на застрахованите обекти е по-голяма от посочената
в процесната полица действителна стойност, т.е. налице е подзастраховане.
Счита, че застрахователното обезщетение следва да се определи като
действителната вреда се намали с коефициента между застрахователната сума
и действителната стойност на увреденото имущество съгласно чл. 389, ал. 1 и
2 от КЗ. Позовава се и на разпоредбата на т. 19.1 от общите условия по
договора за застраховка.
С обжалваното решение първоинстанционният съд изцяло е уважил
предявения иск.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Не се спори по следните, установени от ВРС факти:
Ищецът е собственик на увреденото имущество, описано в исковата
молба. Между страните е сключен договор за застраховка „Пожар и други
щети на имущество” съгласно застрахователна полица № 8300704020006339
от 17.06.2020 г. със срок на действие до 16.06.2021 г. при приложимите Общи
условия на застрахователя. На 26.09.2020г. е настъпило застрахователно
събитие, в резултат на което част от имуществото на ищеца е било увредено.
4
Застрахователят е бил своевременно уведомен и е съставил констативни
протоколи по щета № 83002000171/27.09.2020г. и описи на повредено
имущество. На ищеца е определено застрахователно обезщетение в размер на
2118.09 лева, от което е прихваната дължима застрахователна премия в
размер на 92.08 лева, като заплатената сума в чист размер е 2026,01 лева. От
посочената сума за процесния прожектор “Sky Thriller” са платени 525 лева и
за конструкция тента са платени 704,98 лева.
Оспорва се от ищеца, че прожекторът и тентата са били предмет на
застраховката.
Възражението е неоснователно.
От представената по делото застрахователна полица №
8300704020006339 от 17.06.2020 г. се установява, че между страните е
сключен договор за застраховка „Пожар и други щети на имущество” за 1)
недвижимо имущество, офиси, търг. сгради, с адрес на обекта: Чернево, 9174,
Барите, при застрахователната сума в размер на 200 000 лева, 2) движимо
имущество, стопанско имущество, при застрахователна сума в размер на 60
000 лева и 3) движимо имущество, материални запаси, при застрахователна
сума в размер на 5000 лева. Подробен опис на застрахованото имущество не е
изготвен. Видно от справките, представени от застрахованото лице при
сключване на застрахователния договор, тентата е посочена в група активи
„Сгради и конструкции“ като „Конструкция тента (подобрение към сграда
ресторант)“, а прожекторът – в група активи „МСО“ (Машини, съоръжения и
оборудване) като „Светлинен ефект “Sky Thriller”“. Следователно процесните
вещи са част от застрахованото имущество.
Евентуално, въззивникът оспорва установения размер на дължимото
застрахователно обезщетение, доколкото твърди, че същото следва да се
определи при спазване на принципа за пропорционално обезщетяване с оглед
установеното от представените счетоводни документи и посредством
заключението на вещото лице подзастраховане.
От заключението на изготвената по делото съдебно-оценителна
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира, като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че стойността за възстановяване на
прожектор за светлинен ефект “Sky Thriller” е 3720 лева с ДДС. Стойността на
възстановяване на тентата е 21078 лева с ДДС. Стойността за възстановяване
5
на конструкцията на тентата е 2963 лева с ДДС. „Конструкция тента
ресторант“ е включена в „други дълготрайни активи“ на ищцовото дружество,
като е видно, че се касае за цялото съоръжение – тентата заедно с
конструкцията. Към датата на събитието общата пазарна стойност на
застрахованото имущество в частта „Сгради и конструкции активи“, в което е
включена и тентата с конструкцията, по сравнителен метод е 538 054,35 лева.
Посочената в полицата застрахователна сума за тези активи е 200 000 лева.
Общата пазарна стойност на застрахованите движими вещи, в които е
включен и Светлинен ефект “Sky Thriller” като част от активи „МСО“, по
сравнителен метод е 71 388,00 лева. Посочената в полицата застрахователна
сума за тези активи е 60 000 лева.
Според заключението, съотношението между застрахователната сума по
застраховката и действителната стойност на застрахованото имущество за
недвижимото имущество, в т.ч. тентата с конструкцията, е 0,3717, а за
движимите ДМА, в т.ч. „МСО“ – 0,84.
В полицата изрично е посочено, че застраховката се сключва по
действителна стойност, поради което съдът намира за приложими именно
тези коефициенти, а не изчислените от вещото лице коефициенти при
възстановителна стойност (стойност като нови) на цялото застраховано
имущество.
Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по
имуществена застраховка, подлежи на уговаряне от страните в
застрахователния договор. При настъпване на покрито от договора
застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно
чл. 386, ал. 1 КЗ, да заплати на застрахования уговореното застрахователно
обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ.
Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието като доказването на вредата е в тежест на застрахования.
Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия
6
вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ).
Съгласно чл. 389, ал. 1 от КЗ извън случаите на договорена
застрахователна стойност, ако е уговорена по-малка застрахователна сума от
действителната, съответно възстановителната, стойност на застрахованото
имущество и то погине или бъде повредено, застрахователят обезщетява
пълния размер на вредата до размера на застрахователната сума. Според
алинея втора, ако застрахователният договор е сключен с уговорка за
пропорционално обезщетяване, обезщетението се определя според
съотношението между застрахователната сума и действителната, съответно
възстановителната, стойност.
Съгласно т. 19.1 от приетите като доказателство по делото и неоспорени
от ищеца общи условия по застраховката „Ако към датата на настъпване на
застрахователно събитие застрахователната сума е по-ниска от
действителната стойност на погиналото или увредено имущество е налице
подзастраховане. В този случай застрахователното обезщетение се редуцира
съобразно съотношението между застрахователната сума и действителната
стойност на погиналото или увредено имущество към датата на настъпване на
застрахователното събитие.“
Следователно, налице е хипотезата на чл. 389, ал. 2 от КЗ – страните са
уговорили пропорционално обезщетяване. Посочената хипотеза е специална
спрямо общото правило на чл. 389, ал. 1 от КЗ и се прилага само при наличие
на изрична уговорка между страните. В случая такава е налице, доколкото се
съдържа в приложимите за застраховката общи условия.
Както бе посочено по-горе, от приетото по делото заключение на
вещото лице се установява, че уговорената застрахователна сума, както за
недвижимите, така и за движимите вещи предмет на застраховката, е по-ниска
от установената от експертизата действителна стойност към датата на
настъпване на събитието. При това положение следва да се приложи
коригиращ коефициент, който за тентата заедно с конструкцията, като част от
недвижимите вещи съгласно представената при сключване на застраховката
справка, е 0,3717, а за прожектор за светлинен ефект “Sky Thriller”, който е
част от движимото имущество – 0,84.
При прилагане на коригиращите коефициенти към конкретните
7
стойности, необходими за възстановяване на увреденото имущество,
доколкото се касае за частична увреда, съобразно принципа за
пропорционално обезщетяване в случай на подзастраховане, се получава
размер на дължимото обезщетение за възстановяване на тентата 7 834,69 лева
с ДДС (21078х0,3717), на конструкцията на тентата – 1 101,35 лева с ДДС
(2963х0,3717) и на прожектор за светлинен ефект “Sky Thriller” – 3 124,80
лева с ДДС (3720х0,84), или общо 12 060,84 лева.
От тази сума следва да бъде приспаднато заплатеното застрахователно
обезщетение за посочените увредени вещи в общ размер от 1229,98 лева (525
лева за прожектор “Sky Thriller” и 704,98 лева за конструкция тента).
Следователно, останало е дължимо застрахователно обезщетение в размер на
10 830,86 лева, до който размер предявеният частичен иск се явява
основателен и подлежи на уважаване. В тази част решението на ВРС е
правилно и ще бъде потвърдено. За разликата до предявения размер от 25 000
лева искът е неоснователен и следва за бъде отхвърлен, а
първоинстанционното решение в тази му част – отменено.
По разноските.
В съответствие с изхода от спора, атакуваното решение ще следва да
бъде ревизирано и в частта за разноските. Така, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищеца се следват разноски за първа инстанция, съразмерно на уважената част
от предявения иск, които възлизат на сумата 1 208,72 лв. от общо 2 790,00
лева съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК. Следващите се на
ответника за производството пред ВРС, разноски съразмерно с отхвърлената
част от исковете и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, възлизат на 515,75 лв. при
определено от съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева и
заплатен депозит за вещо лице в размер на 610,00 лева.
С оглед установената от въззивния съд частична основателност на
въззивната жалба, разноските за въззивното производство, които по
съразмерност се следват на страните са: за въззивника „Групама
застраховане“ ЕАД съразмерно на уважената част от жалбата – 453,41 лева
при определено от съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00
лева, а за въззиваемата страна „Кателиеви 90“ ООД – 667,18 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар е неоснователно, тъй като същият е уговорен в
8
минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г. на ВАС.
Мотивиран от изложеното, съставът на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2141/23.12.2021 г., постановено по гр.д. №
4929/2021 г., на ВРС, в частта, с която „Групама Застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, е осъдено да заплати на „Кателиеви 90“ ООД, ЕИК *********,
разликата над 10 830,86 лева до сумата от 25 000,00 лева, заявена като
частична претенция от цяла в размер на 34 973,99 лева, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение съгласно договор за застраховка
„Пожар и други щети на имущество“, сключен със застрахователна полица №
8300704020006339 със срок на валидност от 17.06.2020г. до 16.06.2021г. за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на прожектор за
светлинен ефект „Sky Thriller", покривна тента и конструкцията, на която е
монтирана тентата, находящи се в недвижим имот комплекс „Барите“ – с.
Чернево, настъпили вследствие на застрахователно събитие от 26.09.2020г.,
представляващо покрит риск по договора за застраховка, на основание чл.405,
ал.1 от КЗ, както и в частта за разноските,
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от „Кателиеви 90“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, местност Акчелар, парцел
ХХI, № 339, за осъждане на „Групама Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“
№47А, бл. В, ет. 3, да заплати разликата над сумата 10 830,86 лева до сумата
от 25 000,00 лева, заявена като частична претенция от цяла в размер на
34 973,99 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение
съгласно договор за застраховка „Пожар и други щети на имущество“,
сключен със застрахователна полица № 8300704020006339 със срок на
валидност от 17.06.2020г. до 16.06.2021г. за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на прожектор за светлинен ефект „Sky Thriller",
покривна тента и конструкцията, на която е монтирана тентата, находящи се в
недвижим имот комплекс „Барите“ – с. Чернево, настъпили вследствие на
застрахователно събитие от 26.09.2020г., представляващо покрит риск по
договора за застраховка, на основание чл.405, ал.1 от КЗ.
9
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2141/23.12.2021 г., постановено по гр.д.
№ 4929/2021 г. на ВРС в останалата част.
ОСЪЖДА „Групама Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №47А, бл. В, ет. 3,
да заплати на „Кателиеви 90“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, местност Акчелар, парцел ХХI, № 339, сумата 1875,90
лв. (хиляда осемстотин седемдесет и пет 0,90 лева) общ размер на разноски за
първа и въззивна инстанция, на осн. чл. 78 ал. 1 и 3 ГПК.
ОСЪЖДА „Кателиеви 90“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, местност Акчелар, парцел ХХI, № 339, да заплати на
„Групама Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №47А, бл. В, ет. 3, сумата
969,16 лв. (деветстотин шестдесет и девет 0,16 лева), общ размер на разноски
за първа и въззивна инстанция, на осн. чл. 78 ал. 1 и 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд на РБ при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен
срок от връчването на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10