№ 511
гр. Плевен, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. Г.ЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ
като разгледа докладваното от РЕНИ В. Г.ЕВА Въззивно гражданско дело №
20224400500538 по описа за 2022 година
С решение № ***/02.06.2022 г. по гр.д.№ *** по описа за 2022 година на
ПлРС е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от „***“ ООД
със седалище Гр. П. срещу Д. П. А. и Г. А. А. иск с правно основание чл.92
ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца всеки един от тях
сумата от по 960.85 лв., представляваща неустойка в удвоен размер на
договорения наем за следните недвижими имоти, а именно: поземлен имот с
идентификатор № 30590.28.5, с пл. № 028005 с площ по док. за собственост
от 5046 кв. м, находящ се местност-***, обл.Плевен, общ.***, с.***; поземлен
имот с идентификатор ***, с пл.№051001, площ по документ за собственост
от 3163, 00 кв. м. находящ се в, местност ***, обл. Плевен, общ. ***, с. ***,
поземлен имот с идентификатор ***, с пл. № 064001, площ по документ за
собственост от 10003, 00 кв. м. находящ се в, местност ***, обл. Плевен, общ.
***, с.***; поземлен имот с идентификатор ***, с пл. № 121024, площ по
документ за собственост от 1006 кв. м., находящ се в, местност ***, обл.
Плевен, общ.***, с. ***, за стопанската 2021 г. /2022 г., дължима при
преждевременно прекратяване на договорите по вина на наемодателя.Осъдено
1
е „***“ООД със седалище Гр. П. да заплати на всеки един от ищците по
насрещния иск Д. П. А. и Г. А. А. сумата от по 480.42 лв., представляваща
част от неплатен наем в общ размер от 960.85 лв., дължим по договор за наем
на земеделски земи № ***/25.09.2019 г., сключен между ответника „***“ООД
и наследодателя на ищците А. Г.ев А., както и сума в размер на по 14.95 лв. за
всеки, представляваща лихва за забава за периода от 11.11.2021 г. до
20.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считана от датата
на предявяване на настоящия иск до окончателното плащане, на основание
чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.Осъдено е „***“ООД със седалище Гр. П. да
заплати на Д. П. А. и Г. А. А. разноски по делото в размер на 1 000 лв., на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от “***“ООД със седалище Гр. П., чрез
пълномощник, срещу решение № ***/02.06.2022 г. по гр.д.№ *** по описа на
ПлРС, което се обжалва изцяло.Въззивникът намира постановения съдебен
акт за неправилен.Прави се искане да се отмени решение № ***/02.06.2022 г.
по гр.д.№ *** по описа на ПлРС за 2022 г. и постановяване на друго, с което
предявеният иск да бъде уважен изцяло, като бъдат присъдените и
направените по делото разноски.
За въззиваемите страни Д. П. А. и Г. А. А. процесуалният представител
изразява становище да се потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно по изложените в него съображения, като бъдат присъдени и
направените по делото разноски в зависимост от изхода на спора пред
настоящата инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество –
неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът приема за установено
следното.
От фактическа страна следва да се приеме следното с оглед на изложеното
във въззивната жалба и представените във въззивната инстанция нови
доказателства.
2
На 25.09.2020 г. между въззивника и наследодателя на въззиваемите Д. А.
и Г. А. -А. А., е сключен договор *** за наем на земеделски земи - четири
ниви, находящи се в землището с.***, обл.Плевен, за срок от една година,
считано от 01.10.2021 г. до 30.09.2022 г.В чл.10 от договора страните са
уговорили, че при преждевременно прекратяване на договора по вина на
наемодателя, същият дължи неустойка на наемателя в удвоен размер на
договорения наем за съответната площ за всяка от стопанските години, до
края на неговото изтичане.
А. А. е починал на 01.07.2021 г. и е оставил за свои законни наследници
въззиваемите в настоящето производство.
Видно от представената справка от 09.12.2021 г. от АВ, на 23.07.2021 г. е
вписан договор на наем за срок от 3 години: от 01.10.2021 г. до 01.10.2024 г., с
наемодател Д. А. и наемател „*** ***“, относно процесните четири
земеделски имота - ниви.
От приложеното удостоверение изх.№ РД-*** от 14.06.2022 г. на ОбСЗ -
Плевен е видно, че за стопанската 2021/2022 г. процесните четири земеделски
имота - ниви, тъй като са били дублирани, са останали в полза на „Аго ***“
ООД, тъй като са с договор за пренаемане с фирма „*** ***“ООД.
Представен е и договор за преаренда на земеделска земя от 27.07.2021 г.,
сключен между „*** ***“ ООД със седалище с.***, обл.Плевен, и „***
***“ООД със седалище гр.София, за срок от 1 стопанска година, считано от
01.10.2021 г. до 01.10.2022 г., в чийто предмет са включени и процесните
четири земеделски имота - ниви.
Съгласно чл.37б, ал.6, т.2 от ЗСПЗЗ, на който се позовава въззивникът,
когато за един и същ имот са представени за регистриране повече от един
договор за наем или за аренда на земеделска земя, в общинската служба по
земеделие се регистрира: 1.договорът, вписан в службата по вписвания с най-
ранна дата; 2. вписаният договор – при представяне за регистриране на
вписан и невписан договор.
Неоснователно във въззивната жалба се сочи, че „***“ООД е
възпрепятствано да упражнява правата си на наемател за стопанската 2021-
2022 г. по сключения с А. А. договор за наем от 25.09.2020 г.
Въззиваемата Д. А. е сключила впоследствие - на 23.07.2021 г.
3
тригодишен договор за наем с „*** ***“ООД с начало на изпълнение на
същата стопанска 2021 - 2022 г.
Неоснователно се сочи във въззивната жалба, че правата на ползвател на
въззивника са били игнорирани от ОСЗ - Плевен на основание чл.37б, ал.6,
т.2 от ЗСПЗЗ в полза на „*** ***“ООД, което от своя страна е пренаел
процесните ниви от арендатора „*** ***“ООД.
В чл.37б, ал.5 от ЗСПЗЗ е предвидено, че в общинската служба по
земеделие се регистрират договори за наем на земеделска земя, сключени при
спазване на изискването на чл.4а и чл.4б.
Макар и договорът за наем да е бил сключен на 25.09.2020 г., липсват
данни същият да е бил регистриран в ОбСЗ преди 23.07.2021 г., когато е
вписан тригодишният договор за наем на процесните имоти в СВ.
Според чл.37б, ал.1 от ЗСПЗЗ, ползвателите на земеделски земи, каквото
качество има и въззивникът, са длъжни да представят в общинската служба
по земеделие копие от договорите за наем, аренда или съвместна обработка
на земята.
Съгласно ал.2 на този текст, декларацията по ал.1 се подава в срок до 31
юли лично или чрез пълномощник и важи за следващата стопанска година.
Според ал.3 на същия, в срока по ал.2 ползвателите могат да подадат в
ОбСЗ заявление за участие в споразумение по чл.37в с приложен към
заявлението опис на имоти за участие в масиви за ползване, съгласно
регистрираните в ОбСЗ договори и/или документи за собственост.
Следва да се приеме, че крайният срок за регистрация на договорите за
наем е 31 юли и важи за следващата стопанска година.
След като на 23.07.2021 г. е бил вписан договорът за наем и липсват
доказателства предходният договор от 25.09.2020 г. преди тази дата да е бил
регистриран в ОбСЗ, тъй като той не подлежи на вписване съгласно чл.4, б.“е“
и б.“л“ от ПВ във вр. с чл.4б, ал.3 от ЗСПЗЗ, то правилно е бил предоставен за
ползване на „*** ***“ООД, което дружество е с договор за пренаемане от
„*** ***“.
Договорът за наем на земеделска земя от 25.09.2020 г. не подлежи на
вписване, както се посочи, но подлежи на регистриране в общинската служба
по земеделие в единия от специалните регистри - регистър на договорите за
4
наем и за аренда, който се води съгласно утвърдените по реда на чл.37б, ал.7
от ЗСПЗЗ правила за регистрация на договорите за наем и за аренда на
земеделска земя.
Основателно в тази насока е възражението на въззиваемите, че за периода
от сключването на договора за наем на 25.09.2020 г. с техния наследодател А.
А., въззивникът не е предприел действия по регистрацията му в ОбСЗ.
Това е относимо до 23.07.2021 г., когато е вписан 3-годишният договор.
Основателно е възражението им, че именно поради липсата на
горепосочената изискуема регистрация на договора, факта на сключването и
съществуването му, е останало за тях неизвестно след смъртта на
наследодателя им на 01.07.2021 г. и те обективно не са имали възможност да
съобразят последващите си действия с него, вкл. и да предадат владението и
да осигурят безпрепятственото и необезпокоявано ползване на процесните
имоти на въззивника.
Основателно също така се сочи от въззиваемите, че в случая са налице
основанията в чл.83, ал.1 от ЗЗД въззиваемите да бъдат освободени изцяло от
отговорност за неустойка по процесния договор.
Задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на
договорното задължение, чието изпълнение тя обезпечава и
обезщетява.Общото правило на чл.83, ал.1 от ЗЗД, съгласно което длъжникът
може да се освободи изцяло или отчасти от отговорност за обезщетение,
когато неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е
отговорен, е относимо и в случаите на договорена неустойка ( решение №
147/16.07.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 1372/2012 г., ІV г.о.).Когато
неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен,
съдът може да освободи длъжника от отговорност ( решение № 97/12.02.1986
г. по гр.д.№ 710/85 г., II г.о.).
Тъй като в процесния случай липсват доказателства, както се посочи,
договорът за наем от 25.09.2020 г. да е доведен до знанието на въззиваемите,
респ. да е бил регистриран в ОбСЗ, преди 23.07.2021 г., то те нямат вина за
неизпълнението му и отговорността им следва да отпадне изцяло.
Въз основа на гореизложеното въззивният съд счита, че правилно
първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният от въззивника срещу
5
въззиваемите иск с правно основание чл.92 от ЗЗД.
Пред настоящата инстанция не е спорно обстоятелството, че въззивникът
дължи на въззиваемите сумата от по 480.42 лв., представляваща неплатения
наем с общ размер от 960.85 лв., дължим по договор за наем на земеделски
земи № ***/25.09.2019 г., сключен между въззивника и наследодателя на
въззиваемите А. А., както и сума в размер на по 14.95 лв. за всеки,
представляваща лихва за забава за периода от 11.11.2021 г. до 20.02.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на настоящия иск ( 21.02.2022 г.) до окончателното плащане, на
основание чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В зависимост от изхода на спора са присъдени от първоинстанционния
съд и разноските по делото.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че не са налице основания за
отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса следва да бъде осъден въззивникът да заплати
на въззиваемите разноски по делото за настоящата инстанция в общ размер на
600 лв., съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № ***/02.06.2022 г. по гр.д.№ *** по описа
за 2022 година на Плевенски районен съд.
Осъжда въззивникът „***“ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. П. ул.*** № *** офис ***, да заплати на въззиваемите Д. П. А.,
ЕГН **********, и Г. А. А., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес в гр.
П., ул *** № *** вх. *** , ет. ***, разноски по делото в общ размер на 600 лв.
за настоящата инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7