РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Варна, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20213001000600 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба вх. № 262053/26.08.2021г. на ЕМ. СТ. Щ. от гр. Търговище,
представлявана от адв. Г.Х. от САК, и въззивна жалба вх. №
262012/16.08.2021г. на ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД - гр.
София, ЕИК *********, подадена чрез процесуален представител адв. И.Ц. от
САК, срещу решение № 260039/23.07.2021г., постановено по т. д. № 6/2021г.
по описа на Търговищки окръжен съд.
С въззивна жалба вх. № 262053/26.08.2021г. се атакува решението на
ТОС в частта, с която са отхвърлени предявените от въззивницата – ищец
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
за разликата над присъдените 10 000 лв. до заявените 32 000 лв., частичен иск
от 60 000 лв., претендирани като обезщетение за неимуществени вреди -
болки, страдания и битови неудобства, настъпили вследствие на ПТП на
21.07.2021г. в гр. Търговище, както и разликата над присъдените 1 612.96 лв.
1
до предявените 3 420лв. – обезщетение за имуществени вреди от същото
произшествие. В жалбата са релевирани оплаквания за неправилно
приложение на материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост, който според въззивницата е силно занижен, респ. не е
адекватен на интензитета на претърпените от нея болки и страдания, и за
необоснованост на извода на първоинстанционния съд за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалата - чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като се сочи, че
конкретните обстоятелства, в това число поведението й при инцидента не
обосновават извод за съпричиняване. Петитумът на жалбата е за отмяна на
решението в отхвърлителната част и постановяване на друго, с което исковете
да се уважат изцяло.
Въззивна жалба вх. вх. № 262012/16.08.2021г., подадена от
застраховател - ответник в първоинстанционното производство, е насочена
срещу решението в частта, с която е уважен предявеният от ЕМ. СТ. Щ.
осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477 КЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за сумата 5 000 лв., представляваща разликата над 5 000 лв. до
уважения от ТОС размер от 10 000 лв. - обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди, вследствие на посоченото по – горе ПТП.
Застрахователят също релевира оплакване за неправилно приложение на чл.
52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, като твърди, че справедливият размер за обезщетяване
на доказаните имуществени вреди е с 5 000лв. по – нисък от присъдената от
окръжния съд сума. Иска се отмяна на решението в обжалваната осъдителна
част и отхвърляне на иска за посочената сума, ведно с акцесорния иск за
мораторна лихва.
Представителите на страните представят писмени отговори по реда и в
сроковете по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище за
неоснователност на жалбата на насрещната страна, с подробно изложени
доводи и съображения.
Жалбите са подадени в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно
упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответните
части съобразно процесуалните качества на жалбоподателите, и са
2
процесуално допустими.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Търговищкият окръжен съд е бил сезиран с обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД,
предявени от ЕМ. СТ. Щ. от гр. Търговище срещу „ДаллБогг: Живот и
здраве” АД – гр. София, за присъждане на обезщетения за неимуществени
вреди в размер на 32 000 лв., частичен иск от 60 000лв., и за имуществени
вреди в размер на 3 420лв., претърпени от ищцата вследствие на ПТП,
настъпило на 21.07.2021г. в гр. Търговище, на бул. „29-ти януари“, по вина на
С С А, като водач на л. а. „Ауди“, модел „А6“ с рег. № Т 3161 МТ, обхванат
от действието на валидна към момента на застрахователното събитие
застраховка „ГО на автомобилистите" с ответното дружество, ведно със
законна лихва върху сумите, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задълженията.
Решението на ОС – гр. Търговище, с което осъдителните искове са
частично уважени, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и
съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Налице са всички предвидени от
закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и
надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата,
посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно
квалифициран, като за процесните отношения е приложим КЗ, обн. ДВ бр.
102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г.
Не се спори между страните и се установява от представените писмени
доказателства, че на 30.09.2020г. ищцата, представлявана от адв. Г. Х. от
САК, е предявила пред застрахователя писмено заявление за заплащане на
застрахователно обезщетение с вх. № 3501/30.09.2020г. По тази претенция, по
която е образувана щета № 0801-004725/2020-01/02 е отказано изплащане на
застрахователно обезщетение, с писмо изх. № 5373/30.12.2020г., но в хода на
първоинстанционното производство са определени и изплатени обезщетения
в следните размери: 8 000 лв. за неимуществени вреди и 194.08лв. за
имуществени вреди – разходи за лечение.
Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта за присъждане
на сумите 5 000 лв. и 1 612.96 лв. за обезщетяване на неимуществени и
3
имуществени вреди. Следователно, със сила на пресъдено нещо е разрешен
спорът относно наличието на правопораждащия фактическия състав за
основателността на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя, по
чл. 432, ал. 1 КЗ, за обезщетяване на причинените от застрахованото лице
неимуществени и имуществени вреди от деликт, а именно: валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите” за
увреждащия лек автомобил л. а. марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № Т 3161
МТ, сключено със застрахователя, привлечен като ответник; настъпване на
застрахователно събитие в срока на действие на договора – ПТП на
21.07.2021г. в гр. Търговище, на пътното платно на бул. „29-ти януари“, по
вина на С С А, като водач на застрахования автомобил; причинени
неимуществени и имуществени вреди на лицето, претендиращо обезщетения.
Основните спорни въпроси, за разрешаване на които е сезиран
въззивният съд, са свързани с размера на обезщетението за неимуществени
вреди, подлежащо на определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД, както и с
наличието или не на съпричиняващо поведение на пострадалото лице, в това
число и за квота на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото
лице по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Съставът на ВнАпС намира, че възприетите от окръжния съд факти и
обстоятелства относно получените от ищцата телесни увреждания и
претърпените болки и страдания, е резултат от правилна съвкупната преценка
на събраните в хода на производството доказателства, обсъдени по
съответните правила на ГПК. Безспорно е установено от медицинската
документация и заключението на съдебно – медицинска експертиза, че
ищцата е получила счупване на бедрената шийка на дясната бедрена кост, с
дислокация на костните фрагменти, което е в пряка причинна връзка с
претърпяното ПТП на 21.07.2020г. Приложено е оперативно лечение – смяна
на дясната тазобедрена става с ендопротеза. Пострадалата Е.Щ. е претърпяла
силни болки и страдания както по време на инцидента, така и след него, по
време на операцията и в следващия период. Според експерта, изготвил СМЕ,
болки и страдания, но с намален интензитет, в причинна връзка с получените
телесни увреждания и оперативно лечение, лицето ще търпи и за в бъдеще.
Към момента на експертизата ищцата може да ходи само с помощно средство
– бастун, като има все още накуцваща походка с десния крак. По въпроса за
4
прогноза за възстановяване - според вещото лице пострадалата
продължително време ще има болки в областта на дясната тазобедрена става,
при студено и влажно време и при натоварване на десен долен крайник, като
тези болки могат да останат до живот. В ежедневните си нужди тя ще има
затруднено движение на десния долен крайник – няма да може
продължително време да стои права, да натоварва крака си и да ходи
продължително време.
За установяване характера и интензитета на претърпените от ищцата
болки, страдания и негативни преживявания пред първоинстанционния съд са
ангажирани и гласни доказателства, като е разпитана свидетелката М Ф А -
дъщеря на ищцата. Предвид близката родствена връзка между свидетелката и
пострадалото лице следва да се отчете евентуалната й заинтересованост от
изхода на спора, свързана с необходимост от преценка на показанията по
правилата на чл. 172 ГПК. Доколкото показанията се базират на преки и
непосредствени впечатления и не се констатира несъответствие между
обстоятелствата, за които се свидетелства, и останалите събрани
доказателства – медицинската документация и експертизата, няма основание
тези показанията да не се кредитират.
Въз основа на преценката на събраните гласни доказателства следва да
се приеме за установено следното: През първите десет дни след ПТП, когато
ищцата е хоспитализирана, е била само на легло. След изписване от
болничното заведение още два месеца е била в невъзможност да се изправя,
да се движи и да се обслужва сама, като е разчитала изцяло на грижите на
своите близки за всички ежедневни нужди – хранене, къпане, преобличане,
тоалет и др. От третия месец започнало раздвижването й, първо с патерица,
след това с проходилка. Ищцата все още изпитвала болки, можела да клекне,
но не можела да се изправи без чужда помощ. В момента не приема
медикаменти, но след операцията за смяна на дясната тазобедрена става са й
поставяни мускулни инжекции. Вследствие на преживения стрес след пътно –
транспортно произшествие пострадалата проявявала тревожност и
емоционална лабилност.
При горепосочената установеност въззивният състав приема, че като е
определил по справедливост паричния еквивалент на претърпените от ищцата
неимущестени вреди в размер на сумата 36 000лв., първоинстанционният съд
5
е допуснал нарушение на чл. 52 ЗЗД, тъй като не са отчетени в пълна степен
вида, интензитета и продължителност на значителни физически и психически
страдания и негативни емоционални преживявания, установими от събраните
доказателства, които ищцата е претърпяла, и ще продължава да търпи в
бъдеще, с оглед дадената от експерта, изготвил съдебно – медицинската
експертиза, прогноза за възстановяване. Надлежно установените релевантни
факти и обстоятелства за определяне размера на обезщетението, съобразно
указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, в това
число възрастта на пострадалата, степента, характера и вида на уврежданията,
обусловило необходимостта от активната чужда помощ, продължителността
на лечение, включващо и оперативна интервенция за смята на става,
преживеният стрес, и всички други установени и посочени– по- горе в
мотивите релевантни факти и обстоятелства, обосновават извод за
значителни физически и психически страдания и негативни емоционални
преживявания, които ищцата е претърпяла и продължава да търпи от
преживяната стресова ситуация като последица от процесното пътно-
транспортно произшествие. Засегнати са значими за пострадалото лице
човешки потребности - сигурност, обичаен начин на съществуване и живот,
самостоятелно функциониране за период от няколко месеца, а преживяното
събитие, което е причинило и ще продължава да причинява болки и
страдания за дълъг период от време, провокира все още страхово поведение.
Като съобрази всички установени факти и обстоятелства, релевантни за
определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС
№ 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, общественият критерий за
справедливост на дадения етап на социално – икономическото развитие в
страната, лимитите на застрахователни обезщетения, както и предвид
обичайната съдебна практика при определяне на обезщетения при деликт с
подобен характер и интензитет на вредите, настоящият състав на въззивния
съд определя по справедливост, на основание чл. 52 ЗЗД, обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер на сумата 60 000 лв.
По оплакване в жалбата за необоснованост на правния извод на
първоинстанционния съд във връзка с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Застрахователят „ДаллБогг: Живот и здраве” АД е релевирал
своевременно, пред първата инстанция, с отговора на исковата молба,
6
защитно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата с твърдения за противоправно поведение– като пешеходец
пострадалата е нарушила правилата за движение по пътищата, като е
предприела пресичане на необозначено за това място /нарушение, подлежащо
на квалификация по чл. 113, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 113, ал. 2 ЗДвП/. Твърди се и
нарушение на чл. 114, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП, който забранява на пешеходците
на навлизат внезапно на пътното платно, да пресичат платното за движение
при ограничена видимост, и да извършват търговия и услуги на платното за
движение. За подобна квалификация обаче липсва фактическо основание
доколкото ПТП е настъпило при завършване на пресичането на пътното
платно от пешеходката, няма данни за ограничена видимост в района на ПТП
или за извършване на търговия и услуги на платното за движение.
По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта на доказване на
фактическите твърдения, на които е базирано възражението, е на
застрахователя, тъй като той цели благоприятни правни последици за себе си
с отричане на отговорността му за обезщетяване на част от вредите,
съразмерно с приноса на увреденото лице.
По искане на ответното дружество в първата инстанция е назначена
съдебно – автотехническа експертиза и е разпитан в качеството на свидетел
водачът на увреждащия автомобил. От съвкупната преценка на посочените
доказателства във връзка с относимите официални документи, съставени от
органите на полицията, се установява следният механизъм на ПТП:
На 21.07. 2020 г., около 14.40 часа в гр. Търговище, л.а. „Ауди А 6” с
peг. № Т 3161 МТ, управляван от С С А, е паркиран на бул. „29-ти Януари”,
до магазин „Багра”. Булевардът има две пътни платна, като ги разделят зелени
острови, като точно на това място има проход и е забранено навлизането в
лявото пътно платно, по посоката на движение на леките автомобили,
движещи се по дясното платно. С цел да спести време, водачът на автомобила
нарушава забраната и преминава от дясното в лявото пътно платно и спира
пред магазина, като предницата на МПС е била насочена срещу посоката на
движение на булеварда в това пътно платно. Зад процесния автомобил
„Ауди” след това е бил паркиран микробус „Фиат Дукато” с peг. № Т 1063
ТН. В даден момент водачът Ангелов тръгва да извършва непозволена
маневра „движение на заден ход” на бул. „29-ти Януари”, с посока към входа
7
на „Винпром Търговище”. В същото време пешеходката ЕМ. СТ. Щ. е
предприела пресичане на платното за движение на бул. „29-ти Януари”, с
траектория на движение от портала на „ЛВК Винпром”, по продължението на
тротоарите, косо към магазин „Багра”, от дясно на ляво спрямо движещия се
назад автомобил. Водачът Ангелов не възприема намиращата се отзад
пешеходка. Тя обаче го е възприела, видяла е, че автомобилът работи, но е
мислела, че ще може да се промуши между него и спрения на място
микробус. Движейки се на заден ход водачът Ангелов удря ищцата със задна
лява част на автомобила, в зоната на левия стоп, отляво на тялото на ищцата
Щ.. Вследствие на удара пешеходката пада на платното за движение на
дясната си страна. При удара и последвалото падане на терена пешеходката
получава травматични увреждания.
Според вещото лице и видно от схемата на местопроизшествието, в
близост до процесния участък, в който пострадалата е предприела пресичане
на пътното платно, няма светофарна уредба или пешеходна пътека.
Следователно сочената от застрахователя разпоредба на чл. 113, ал. 1 ЗДвП,
вменяваща задължение за пешеходците при пресичане на платното за
движение пешеходците да преминават по пешеходните пътеки, е
неприложима.
Съгласно приложимата за задълженията на пешеходката в участъка на
ПТП норма на чл. 113, ал. 2 ЗДвП извън населените места и по двулентовите
двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците
няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън
определените за това места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и
4, а именно: т. 1/ преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят
с приближаващите се пътни превозни средства, т. 2./ да не удължават
ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост
на платното за движение, т. 4./ да не преминават през ограждения от парапети
или вериги.
При конкретния механизъм на ПТП без съмнение може да се направи
извод, че водачът на застрахования автомобил, е допуснал нарушение на чл.
40, ал. 2 от ЗДвП - „ По време на движението си на заден ход водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато
това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
8
опасности”; както и че се установява противоправно поведение на
пострадалото лице, което обективно е допринесло за вредоносния резултат.
Пешеходката не е предприела внезапно пресичане на пътя, а е застигната от
увреждащия автомобил при завършване пресичането на пътното платно,
непосредствено преди навлизането й измежду паркирания микробус и
движещия се на заден ход лек автомобил. Ударът е настъпил при движение на
автомобила на заден ход, което вече е било започнало преди ищцата да
напусне участъка, успореден на зелените площи и да навлезе в тази част на
пътното платно, в която е настъпило съприкосновението. Нарушени са
задълженията на пешеходец, визирани в чл. 113, ал. 2 във връзка с ал.1, т. 1 и
т. 2 ЗДвП, тъй като ищцата е пресичала косо, а след като е достигнала
микробуса, вместо да се изтегли на тротоара е предприела заобикаляне от
дясно на спрялото на пътното платно превозно средство, с което е удължила
ненужно пътя и времето за пресичане. След като е възприела движещия се
назад лек автомобил пострадалата е имала възможност и е била длъжна да
предвиди, че ще бъде застигната от него, но е считала, че ще успее да се
промуши между двете превозни средства.
Въз основа на посоченото, съдът приема, че по възражението за
съпричиняване е проведено успешно главно пълно доказване от
застрахователя. При отчитане на всички конкретни обстоятелства, при които
е настъпил процесният пътен инцидент, и тежестта на допуснатите от ищцата
и от водача на МПС нарушения, въззивният съд намира, че следва да се
определи квота за съпричиняване на вредите от пострадалото лице - 50 %.
Поведението на делинквента, което се субсумира от реализирано нарушение
на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, е предизвикало поне в равна степен настъпването на
ПТП. Същевременно, съпричиняването на вредоносния резултат от
пострадалото лице е осъществено посредством две независими форми на
съпричиняващо поведение. Въпреки че формално приносът на пострадалата,
реализиран с допуснатите от нея нарушения, в причинна връзка с
настъпването на ПТП, изглежда по – съществен в сравнение с това на водача,
липсва основание за определяне на процент за съпричиняване повече от 50%,
тъй като вменената от ЗДвП отговорност на водачите на МПС за осигуряване
безопасност на движението е значително по - голяма от тази на останалите,
уязвими участници в движението, каквито са и пешеходците.
След редукция на определеното обезщетение за неимуществени вреди
9
по чл. 52 ЗЗД с приетия процент на съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалото лице сумата, която се дължи от застрахователя на ищцата за
обезщетяване на претърпени от нея неимуществени вреди е 30 000 лв. От тази
сума 10 000 лв. са присъдени от окръжния съд / от тях са платени 5 000 лв./, а
8 000 лв. са платени доброволно от застрахователя, в хода на производството
пред първата инстанция, като остава за присъждане сумата 12 000 лв.
Предявеният втори осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетяване
на претърпени имуществени вреди е доказан по основание до размера, уважен
от първоинстанционния съд за сумата 1 612.96лв., а в тази инстанция
оплакванията на въззивницата срещу отхвърлителната част на решението за
разликата над присъдените 1 612.96 лв. до предявените 3 420лв., са свързани
само с приетото за неоснователно от въззивния съд оспорване на изводите на
ТОС за поведение, съпричинило в равна степен вредоносния резултат.
Поради противоречие в крайните правни изводи на двете съдебни
инстанции за част от предмета на спора, първоинстанционното решение
подлежи на отмяна в частта, в която искът за обезщетяване на неимуществени
вреди е отхвърлен за разликата над 10 000лв. до 22 000лв., като се постанови
друго съобразно изводите на въззивния съд. В останалата обжалвана част
решението на ТОС подлежи на потвърждаване.
По въпроса за отговорността за разноски за първа и въззивна инстанции
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата, която ответникът дължи на ищцата за репариране на разноски за
първа инстанция, съразмерно с уважената част от исковете е 2 785.77лв. / от
4 156 лв. – доказани разноски /, а ищцата дължи на ответника сумата 230.79
лв. /от общ размер на разноските за сумата 700 лв./ След прихващане на
насрещните задължения за разноски сумата, която ответникът дължи на
ищцата е в размер на 2 554.98лв., от която с първоинстанционното решение са
присъдени 894 лв., следователно остават за присъждане 1 660.98лв.
Общият материален интерес във въззивното производство е 27 000лв.,
от които 5 000 лв. по неоснователната жалба на застрахователя и 22 000 лв. по
частично основателната, за сумата 12 000 лв., жалба на пострадалото лице.
Следователно ответникът дължи репариране на 62.97 % от доказаните
съдебно – деловодни разноски на насрещната страна за адвокатско
възнаграждение или сумата 1 602.59 лв. / от заплатения адвокатски хонорар
10
от 2 545 лв./., както и заплатената държавна такса по основателната част от
жалбата в размер на 240лв. / от общо 476.14лв./. Ищцата не дължи част от
разноски за заплатена държавна такса по въззивната жалба на ответното
дружество, тъй същата е изцяло неоснователна. Задължение за ищцата за
репариране на част от направени разноски от ответника за тази инстанция,
съобразно неоснователната част от нейната жалба, би възникнало, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, при доказани съдебно – деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция, но доказателства за такъв
разход не са представени.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І- ви състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260039/23.07.2021г., постановено по т. д. №
6/2021г. по описа на Търговищки окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен
предявеният от ЕМ. СТ. Щ., от гр. Търговище, срещу ЗАД „ДАЛЛ БОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД - гр. София, ЕИК *********, осъдителен иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477 КЗ, за сумата 12 000 лв.,
представляваща разликата над присъдените 10 000 лв. до 22 000лв. -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки, страдания и
битови неудобства, настъпили вследствие на пътно – транспортно
произшествие на 21.07.2021г. в гр. Търговище, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М.
Димитров“ № 1, да заплати на ЕМ. СТ. Щ., ЕГН **********, адрес: гр.
Търговище, ул. „Кюстендил“ № 85, ет. 1, ап. 5, следните суми:
1./ сумата 12 000 лв. /дванадесет хиляди лв./, представляваща разликата
над 10 000 лв. до 22 000лв. - неприсъдена от първоинстанционния съд част от
дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания вследствие на ПТП, настъпило на 21.07.2021г. в гр. Търговище, по
вина на Стилиян Стефанов Ангелов, като водач на л. а. „Ауди“, модел „А6“ с
рег. № Т 3161 МТ, обхванат от действието на валидна към момента на
застрахователното събитие застраховка „ГО на автомобилистите", ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от считано от 07.01.2021г. - датата
11
на подаване на исковата молба, до окончателното погасяване на
задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477 КЗ и чл. 86 ЗЗД;
2./ сумата 1 660.98лв. / хиляда шестстотин и шестдесет лева и
деветдесет и осем ст./, представляваща част от направени съдебно - деловодни
разноски за първа инстанция съобразно уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, и
3./ сумата 1 842.59лв. / хиляда осемстотин четиридесет и два лева и
петдесет и девет ст./, представляваща част от направени съдебно – деловодни
разноски за въззивна инстанция съразмерно с уважената част от жалбата, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260039/23.07.2021г., постановено по т. д.
№ 6/2021г. по описа на Търговищки окръжен съд, в останалата обжалвана
част.
Решението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен
срок от връчването му на страните в частта по осъдителния иск за
неимуществени вреди, ведно с акцесорната претенция за законна лихва.
В останалата част въззивното решение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12