МОТИВИ
по
НЧХД № 379/2019 год.
по описа
на Районен съд Силистра
Наказателното
производство е образувано във връзка с постъпила тъжба, подадена от П.А.К.
срещу А.Р.К. за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 от Наказателния кодекс.
Тъжителят К. предяви
граждански иск срещу подсъдимия с правно основание чл. 45 от ЗЗД, който бе
приет за съвместно разглеждане в наказателното производство. С него се
претендира сумата от 1 500 лева, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания, стрес и
уплаха, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 25.02.2019
г. до окончателното изплащане на сумата.
Съдът конституира
тъжителят К. като граждански ищец в наказателното производство.
Тъжителят навежда
доводи, представя писмени и ангажира събиране на гласни доказателства в
подкрепа на исканията си. Повереникът на тъжителя
поддържа обвинението.
В хода по същество
изразява становище за доказаност на обвинението. Подробно
обсъжда събраните доказателства. Изтъква,
че подсъдимия също не отрича факта, че е хванал тъжителката с ръка за врата.
Навежда доводи, че няма основание за приложение на реторсията. Моли съда да
признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, налагайки му
съответно наказание. Изразява становище, че са налице предпоставките на чл. 78а
от НК. Поддържа предявения граждански иск. Моли съда да осъди подсъдимия да
заплати направените разноски от тъжителката, включително заплатената държавна
такса, внесения депозит за вещото лице и заплатеното адвокатско възнаграждение.
Подсъдимият посочва,
че всичко му се вижда пресилено и неотговарящо на истината. Изразява
недоумение, че присъстващите полицейски служители са допуснали такова
поведение. Посочва, че в случая е защитавал себе си, съпругата си, детето и
дома си, тъй като тъжителката е нахлула във вътрешността. Изтъква, че ако
тъжителката бе спазила закона е нямало да има никакви последствия. Посочва, че
не е сигурен дали в суматохата е ударил свид. П. П. и дали той го е ударил.
Навежда доводи, че заболяване на щитовидната жлеза не може да се възникне
изведнъж от преживян страх. Моли съда да прояви снизхождение при определяне на
наказанието. Не отрича, че е задържал дъщеря си в суматохата.
В осигуреното му
право на последна дума подсъдимият посочва, че не се счита за виновен.
Съдът, като съобрази
поотделно и в съвкупност доводите и становищата на тъжителя и неговия
повереник, тези на подсъдимия, както и събраните в хода на съдебното следствие
гласни и писмени доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
А.Р.К. с ЕГН-**********
е роден на *** *** ….
От особено значение
за наказателното производство е родствената връзка между страните по делото.
Тъжителката П.К. е дъщеря на подсъдимия А.К.
и свид. М. К.. По делото се установи, че в основата
на влошените взаимоотношения между тъжителката и родителите ѝ е факта, че
от 2017 г. и към момента на деянието също, детето на тъжителката – родената на ***
г. А.-М. П. Х. пребивавала в дома на подсъдимия и съпругата му. Още от края на
2017 г. родителите на детето – тъжителката П.К. и свид.
П. П. правили опити да реинтегрират детето в семейството си, на което от друга
страна се противопоставяли подсъдимият и съпругата му с аргумента, че не
притежават качества да бъдат добри родители. Във връзка с това в Районен съд –
Силистра са образувани няколко производства, приключили с влязъл в сила съдебен
акт. В проведено с.з. по гр.д. № 222 по описа на Районен съд за 2019 г. съдът
разпоредил връщането на детето А.-М. на нейните родители – тъжителката П.К. и свид. П. П.. Този акт на съда по смисъла на закона подлежи
на незабавно изпълнение по административен ред. В изпълнение на Определение №
83 по гр.д. № 222 по описа за 2019 г. на Районен съд – Силистра родителите на А.-М.
– тъжителката К. и свид. П., придружавани от полицейски служители, тръгнали на
25.02.2019 г. към дома на родителите на тъжителката. Освен полицейските
служители – свидетелите Р.И., М.С., М.Г.-Л. и П.П.,
ги придружавали и социални работници. Тъй като нямало звънец, те почукали на
вратата. Отвътре им отговорила свид. М. К.. Тя обяснила, че ще отвори, когато
пристигне адвоката ѝ – свид. А.Г.. След около двадесет минути се появила
свид. Г.. Докато тя се изкачвала по стълбищната
площадка, вратата се отворила. Тогава свид. Г.-Л. попитала Г. дали е запозната
със съдебното определение, на което получила положителен отговор. Веднага след
това свид. Г.-Л. предоставила на свид. М. К. протокол
за полицейско предупреждение и го прочела в присъствието на адвоката ѝ. Тъй
като вратата била леко открехната, свид. Г.-Л. поставила крака си във
вътрешността на жилището, в антрето. Другият ѝ крак бил извън жилището.
Свид. М. К. подписала протокола за предупреждение и заявила, че няма да пусне
детето на тръгне, защото е разстроено и плаче. Отказът ѝ бил потвърден и
от свид. А.Г.. Най-близо до полицейските служители били подсъдимия и съпругата
му, а зад тях били свид. Г. и А.-М.. Още докато свид. М. К. подписвала
протокола между полицейските служители се промъкнала тъжителката П.К.. Тогава
свид. М. К. се обърнала към дъщеря си с думите: „Къде влизаш ти?! Ние така ли
влизаме у вас!“. След тъжителката в жилището се опитал да влезе и свид. П. П.,
но свид. Р.И., който бил най-отзад от всички
полицейски служители го издърпал назад към етажната площадка. През това време
от апартамента се чул детски вик, на което тъжителката реагирала веднага и
извикала: „А.! А.“. Свид. П.П.
възприел действията ѝ изцяло като майчинска загриженост. После тъжителката
пристъпила напред. В следващия момент свид. П.П.
видял как подсъдимия и съпругата му тръгват срещу дъщеря си. Хванали дрехата
ѝ. Подсъдимият дърпал тъжителката. Свид. М. К. хванала дъщеря си за
едната ръка, а подсъдимия – за другата, за да ѝ попречат да влезе в
жилището. След това подсъдимият нанесъл удари в областта на лицето и врата на
дъщеря си. Майка ѝ казала, че няма право да влиза в жилището им. Свид. Р.И.
забелязал, че подсъдимия обгръща с дясната си ръка врата на тъжителката в захват, започвайки да я души. Свид. М.С. също видяла
подсъдимия да хваща дъщеря си за врата да я души. През това време тъжителката
успяла да се извърти с гръб към подсъдимия, но подсъдимият К. продължил да я
стиска, поставяйки ръката си в ключ около врата на тъжителката. Веднага на
помощ на тъжителката се притекъл свид. П. П., който извикал към подсъдимия: „Кво прайш?“. Полицейските
служители се намесили активно. Свид. Р.И. дръпнал свид.
П. с цел да го изведе от жилището. Преди да успее да стори това имало
сборичкване между подсъдимия и свид. П., докато полицейските служители извеждали
тъжителката извън жилището на родителите ѝ. През това време свид. Г. не
видяла нищо, тъй като била с гръб към вратата и се опитвала да успокои детето.
След случая всички
полицейски служители забелязали нараняванията на тъжителката – охлузвания в
областта на врата и зачервяване по скулата на лявото око. Веднага след това
тъжителката получила медицинска помощ в Спешно отделение на МБАЛ – С.. На
следващия ден тъжителката посетила съдебния лекар, за да ѝ бъде издадено
съдебномедицинско удостоверение. Повече от седмица след случая тъжителката не
успявала да спи спокойно. На 04.06.2019 г. била извършена ехография на
щитовидната ѝ жлеза, при което е установена променена форма, неясен
контур и участъци с фиброзни промени.
Подсъдимият посочва,
че дъщеря му е влязла в жилището, ядосана след подписването на протокола,
казвайки че не я интересуват никакви закони. Признава, че когато тъжителката
направила опит да влезе в жилището му, той посегнал и я хванал в областта на
врата, за да я изблъска обратно.
Съдът допусна
изслушване на вещо лице и назначи съдебномедицинска експертиза по отношение на
тъжителката. Вещото лице сочи, че на П.К. след извършения ѝ преглед на
26.02.2019 г. е със следните увреждания: контузия на тилната част на главата,
контузия на лявата скула с оток и кръвонасядане. Уврежданията са причинени по
общия механизъм на удари с/или върху твърди тъпи предмети и повърхност с
ограничена удряща повърхност и може да бъдат причинени по време, начин и място,
както е посочено в тъжбата и показанията на свидетелите-очевидци, а именно
удари с ръка във врата и лицето и стискане с ръка в областта на врата. По своя
характер уврежданията обуславят болка и страдание. Според вещото лице с оглед
вида ѝ, такава травма отзвучава напълно без поява на усложнения за срок
от 7 – 10 дни. Вещото лице посочва, че изследванията на щитовидната жлеза нямат
отношение.
От приетото
заключение по допуснатото изслушване на вещо лице и назначената СМЕ по
отношение на подсъдимия се установява, че на подсъдимия са причинени следните
увреждания: контузия на лявата скула с оток и кръвонасядане. Уврежданията са
причинени по общия механизъм на удари с/или върху твърди тъпи предмети и
повърхност с ограничена удряща повърхност и може да бъдат причинени по време,
начин и място, както сочат очевидците, а именно удари с ръка в лицето или
неволен удар при опитите за разделяне на подсъдимия от тъжителката с участието
на полицейските служители и съпруга на тъжителката. По своя характер
уврежданията обуславят болка и страдание. Според вещото лице с оглед вида
ѝ, такава травма отзвучава напълно без поява на усложнения за срок от 7 –
10 дни
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната фактическа
обстановка се подкрепя показанията на свидетелите-очевидци, а именно
полицейските служители Р.И., М.С., П. П., М.Г.-Л. и П.П..
Съдът не даде вяра на показанията на свид. М. К.. Свидетелката посочи, че
съпруга ѝ е изблъскал дъщеря си. Последното противоречи на фактите, които
сочат останалите разпитани свидетели-очевидци, както и подсъдимия. Подсъдимият
признава, че когато дъщеря му е тръгнала да влиза в жилището му, той я хванал
през врата с цел да я изблъска обратно. Очевидно показанията на свид. М. К.
целят единствено да оневинят съпруга ѝ. Свид. Г. посочва, че не видяла
нищо от случилото се, тъй като е била с гръб и се опитвала да успокои детето.
Посоченото се подкрепя от обясненията на подсъдимия. По тази причина разпита
ѝ допринася единствено за факти по делото, които не се оспорват от
страните или нямат отношение за настоящото наказателно производство.
По делото не са
установени доказателства, които да водят до извода, че подсъдимият е извършил
деянието по непредпазливост. Този извод може да се направи след анализ на
показанията по делото на свидетелите Р.И., М.С., П. П. и П.П.,
както и обясненията на подсъдимия. Деянието не е извършено при неизбежна отбрана,
тъй като за да е налице такава, е необходимо да има предходно нападение, което
да поставя в реална опасност личността или правата на отбраняващия се или на
другиго. Освен това такова нападение следва да бъде едновременно непосредствено
или противоправно. С оглед конкретните факти, а
именно присъствието на полицейските служители и целта на посещението им в дома
на подсъдимия, не може да се твърди, че с действията си по пристъпване на прага
на жилището на подсъдимия или даже навлизането във вътрешността, тъжителката е
предприела действия за нападение, с което да постави в реална опасност
личността или правата на отбраняващия се или на другиго. Не би могло да се
твърди, че е налице и крайна необходимост, тъй като първото условие за
законосъобразното осъществяване на деяние при крайна необходимост е да не
съществува друг правомерен начин за избягване на опасността, освен чрез
причиняване на вреди. Освен това не може да е налице крайна необходимост, ако
самото отбягване на опасността съставлява престъпление. В случая подсъдимият е
предприел действия, от които може да се причини телесна повреда, при това в
присъствието на четири полицейски служители, а това според съда е достатъчна
гаранция, че правата му ще бъдат защитени, независимо от предприетите
импулсивни действия от тъжителката. Още повече, че фактите сочат, че между нея
и детето ѝ е имало трима души, а тъжителката не е предприела действия за
нападение на никой друг на мястото, включително срещу подсъдимия. Няма
основания и за прилагането на разпоредбата на чл. 130, ал. 3 от НК, тъй като
фактите сочат, че уврежданията на подсъдимия не са причинени от действия,
предприети от тъжителката.
Според закона
състоянието на силно раздразнение е предизвикано от пострадалия с насилие, с
тежка обида, с клевета или друго противозаконно действие, от което са настъпили
или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния. По делото не са
налице факти за наличие на афект.
Поради гореизложеното,
съдът прие, че подсъдимият А.Р.К., роден на *** *** … и с ЕГН-**********
е извършил престъпление по чл. 130, ал. 2 от Наказателния кодекс,
тъй като на 25.02.2019 г. в гр. С., чрез нанасяне на
удари с ръка в областта на врата и лицето и стискане с ръка в областта на
врата, e причинил лека телесна повреда на П.А.К. ***, изразяваща
се в контузия на тилната част на главата, контузия на лявата скула с оток и
кръвонасядане, довели до причиняване на болка и страдание без
разстройство на здравето.
Към момента на
извършване на деянието подсъдимият е пълнолетен и вменяем, следователно е наказателно отговорно лице.
Механизмът
на причинената телесна повреда е изяснен предвид приетото по делото заключение
по назначената СМЕ. От обективна страна подсъдимият е реализирал конкретни
действия, нанасяйки удари
с ръка в областта на врата и лицето на тъжителката, както и стискане с ръка в областта на врата ѝ.
В резултат на действията му е настъпил и съставомерния
резултат,
изразяващ
се във виновно и противоправно причиняване на болка и
страдание без разстройство на здравето. Налице е
причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимия и крайния
резултат - лека телесна повреда, довела до причиняване на болка
и страдание без разстройство на здравето.
За
умисъла при телесните повреди често е характерна една неопределеност (алтернативност) на представите на дееца. Той предвижда
най-общо обществената опасност на два или повече възможни резултата и иска (или
допуска) настъпването, на който и да е от тях. Според съда подсъдимият
е извършил деянието си при форма на вината евентуален умисъл - съзнавал е общественоопасния
характер на деянието и вероятното настъпване на конкретни последици от него,
допускайки настъпването на съставомерния резултат. Той
е допускал настъпването на съставомерния резултат –
че в резултат на действията му е възможно да причини увреждания на дъщеря си,
но се е отнасял безразлично към това, преследвайки друга цел – да изблъска
дъщеря си от жилището си, за да ѝ попречи да се доближи до нейното дете.
При определянето на
наказанието, съдът съобрази следното:
За престъплението по
чл. 130, ал. 2 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода до шест месеца, пробация или глоба.
При
определянето на наказанието, съдът съобрази, че са налице основания за приложение
на чл. 78а, ал. 1 от НК, т.е. подсъдимият следва да се освободи от наказателна
отговорност като му се наложи административно наказание по този ред. За
прилагането на чл. 78а от НК, т. е. за освобождаването на пълнолетно лице от
наказателна отговорност от съда с налагане на административно наказание глоба в
размер от 1000 до 5000 лева, законодателят изисква кумулативното наличие на
няколко предпоставки, която хипотеза е налице по настоящото наказателно
производство. Разпоредбата на чл. 78а, ал. 1, б. “а” от НК изисква за
престъплението да се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или
друго по-леко наказание, когато е деянието е умишлено и лишаване от свобода до
пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо. За
престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода до шест месеца. Налице са и изискванията на б. “б” от ал. 2 на чл. 78а
от НК - деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на този раздел. С оглед предвиденото в б.
“в” от ал. 1 на чл. 78а от НК възстановяване на причинените от престъплението
имуществени вреди, в хода на съдебното следствие не е установено да са причинени съставомерни имуществени
вреди в резултат от престъплението.
Водим от
горното и след като съобрази, че е налице приложното поле на чл. 78а от НК,
съдът освободи подсъдимият от наказателна отговорност, налагайки му предвиденото
в чл. 78а, ал. 1 от НК административно наказание глоба. Чистото съдебно минало на
подсъдимия не може да бъде преценявано като смекчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като същото е необходимо условие за прилагането на чл. 78а
от НК, т.е. обстоятелството е отчетено с приложението на чл. 78а от НК. Като
смекчаващо отговорността обстоятелство съдът възприема частичното самопризнание
на подсъдимия. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът прецени, че
всички действия на подсъдимия са предприети в присъствието на внучката му. Само
действията на свид. Г. са попречили Ана-М. да стане очевидец на предприетите
действия от нейния дядо. Не е без значение и факта, че действията си подсъдимият
е предприел в присъствието на шест държавни служители, чиято роля е именно с
действията си да предотвратяват нарушаването на правата на гражданите, защитата
от противоправни действия, включително да предприемат
мерки в защита интересите на детето. Това поведение на подсъдимия го
характеризира като личност, неспазващ реда и законите. Като взе предвид посочените
отегчаващи отговорността обстоятелства, смекчаващото отговорността
обстоятелство и данните за материалното състояние на подсъдимия, съдът прецени,
че целите на административното наказание ще бъдат постигнати с налагане на наказание
под средния размер към минимума, а именно глоба в размер на 2000 лева.
Изпълнението на така определеното наказание ще изпълни целите, посочени в чл.
36 от НК, а именно за оказване на едно възпиращо и превъзпитаващо въздействие,
както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на
обществото.
- Във
връзка с предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск:
Относно предявения
иск, с който се претендират репарации за обезвреда на претърпените
неимуществени вреди от престъплението, съдът взе предвид, че процесното
противоправно деяние е в пряка причинна връзка с действията на подсъдимия А.Р.К.
тъжителката е получила увреждания, довели до причиняване на
болка и страдание без разстройство на здравето. Съгласно чл. 45 от Закон
за задълженията и договорите всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят
само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия
или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличността на причинна връзка
между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, което
безспорно се установи по делото след анализ на събраните доказателствата. По
силата на чл. 45 от ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Размерът на обезщетението при
претърпени неимуществените вреди се определят на принципа на справедливостта,
съгласно чл. 52 от ЗЗД. Според съдебната практика преценката за справедливост е
свързана с обсъждането на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства
- характера на увреждането, начина на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилия вредоносен
резултат, личността на увредения и т.н. Обезщетението за неимуществени вреди,
предвидено в чл. 52 от ЗЗД възмездява главно болките и страданията, понесени от
увредения вследствие на увреждането. С оглед събраните доказателства се
установява, че такава травма отшумява след 7 – 10 дни. Съдът прецени, че
съобразно установеното по делото доказателства сумата от 600,00 лв. (шестстотин
лева) напълно ще обезщети претърпените неимуществени вреди от тъжителката и
така определения размер съответства на изискванията за справедливост, съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Вземането от непозволено увреждане е изискуемо
от деня на извършването му, когато деецът е известен още тогава, съгласно чл.
114, ал. 3 от ЗЗД. Видно от текста на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, причинителят на
непозволеното увреждане се смята в забава и без покана. Ето защо, съдът намери
за основателна и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва към
главния граждански иск по чл. 45 от ЗЗД върху присъдената по него сума, считано
от 25.02.2019 г., т.е. от датата на увреждането до окончателното изплащане на
дължимата сума.
Предвид горното и на
основание чл. 45 от ЗЗД съдът осъди подсъдимия да заплати на гражданския ищец П.А.К.
сумата от 600,00 лв. (шестстотин лева),
представляваща обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди ведно със
законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане, а именно считано
от 25.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част
до 1 500 лв. отхвърли предявения граждански иск като неоснователен и недоказан.
- По въпроса с
разноските:
Предвид изхода на
делото съдът осъди подсъдимия да заплати държавна такса в размер на 50,00 (петдесет)
лева върху уважения размер на гражданския иск, съгласно чл. 2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс.
На основание чл.
189, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът осъди подсъдимия да заплати
на тъжителя П.А.К. с ЕГН-********** ***, направените от нея разноски по делото
в размер на: 500,00 (петстотин) лева за упълномощаване на повереник, 80,00 лв.
(осемдесет лева) за съдебномедицинска експертиза, както и внесената държавна
такса за тъжбата и сумата на таксата за образуване на наказателно дело от частен
характер в размер на 12,50 лв. (дванадесет лева и 50 стотинки). На основание
чл. 189, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът осъди подсъдимият да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд -
Силистра останалите разноски, направени по делото в размер на 100,40 лв. (сто
лева и четиридесет стотинки).
Съдът счита, че в
този си вид присъдата ще изиграе своята възпираща, превантивна и възпитателна
роля.
Така мотивиран,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Силвина
Йовчева