№ 108
гр. Разград, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емил Д. Стоев
Членове:Пламен М. Драганов
Петър М. Милев
при участието на секретаря М. В. Н.
в присъствието на прокурора Емил Йорданов Енчев (ОП-Разград)
като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20213300600263 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба от адв. М.Н.в –
защитник на подсъдимия Т. М. ОСМ. против присъда №12/01.09.2021 г.
по нохд №161/2021 г. на Районен съд Кубрат.
Оплакванията са, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована,
постановена прие явна несправедливост на наложеното наказание. Според
защитника от събраните доказателства не може да се достигне до
единствения извод, че подсъдимият е извършил престъпление. Сумата е
възстановена в пълен размер и подсъдимият е посочил мястото, където са
парите, съответно според защитата, деянието следва да се квалифицира по чл.
197, т. 1 НК, тъй като откраднатата вещ е върната. Според адв. Н.
справедливото наказание е към минимума на предвиденото – 3 месеца
лишаване от свобода.
Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която
подсъдимият да бъде признат за невиновен и алтернативно да бъде изменена
и наказанието намалено на три месеца и на основание чл. 66 НК да се отложи
изпълнението на наложеното наказание.
Няма направени доказателствени искания.
В съдебно заседание адв. Н. – защитник на подс. О. моли съда да
отмени присъдата, тъй като е незаконосъобразна, необоснована, постановена
при явна несправедливост на наложеното наказание и постанови нова, с която
1
го признае за невиновен. Намира, че събраните доказателства не сочат на
извода за извършено престъпление от страна на подсъдимия. Алтернативно
излага доводи, че са налице основания за приложение на чл. 197, т. 1 от НК,
тъй като подсъдимият е възстановил цялата сума до приключване на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Защитникът счита, че
наказанието е несъразмерно тежко с оглед личността на дееца и обществената
опасност на деянието и е справедливо да бъде наложено наказание към
минимума.
Жалбоподателят О. заявява, че поддържа казаното от защитника си.
Твърди, че намерил парите на земята и щял да ги върне. Твърди, че за него
извършеното не е кражба, но съжалява за станалото.
Препис от жалбата е връчен на ТО Кубрат на РП Разград и не са
постъпили писмени възражения по чл. 322 НПК.
В съдебно заседание прокурорът заявява, че постановения акт на
КРС е правилен и законосъобразен, тъй като въз основа на събраните
гласни и писмени доказателства е установено деянието и автора му -
подсъдимия О.. Споделя изцяло, развитите в съдебния акт, доводи относно
приложението на чл. 197 от НК. Намира, че наказанието се явява по-скоро
като несъразмерно тежко по отношение на деяние, деец и предмета на
престъплението. Излага доводи за приложение на чл. 55 НК, тъй като следва
да се приемат като смекчаващи вината обстоятелства липсата на реална вреда
за пострадалото лице, тъй като след намеса на органите на реда така или
иначе отнетата сума е върната и да се намали наказанието от порядъка на
шест месеца лишаване от свобода.
Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, като взе
предвид доводите и становищата на страните, с оглед характера на въззивната
проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК, установи:
Жалбата е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт,
в срока по чл. 319 НПК и от лица, които са оправомощени, съгласно чл. 318,
ал. 3 и 6 НПК.
С обжалваната присъда РС Кубрат признал подс. Т. М. ОСМ. за виновен
в това, че на 13.08.2021 г. в с. Острово отнел чужди движими вещи – пари 680
лв. от владението на Х. Х., собственост на Г. Ч., без негово съгласие, с
намерение протизоваконно да ги присвои, с което е осъществил от обективна
и субективна страна състав на престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, поради
което го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година.
Производството е протекло по реда на чл. 371, т. 1 НПК.
Установена е следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Т. М. ОСМ. е български гражданин, роден на 06.01.1984 г.
в гр. Разград, с постоянен адрес в с. Дянково. Живее в с. Острово. О. не е
2
женен. Не работи.
Подсъдимият е осъждан (справка за съдимост рег. №506/108.2021 г. РС
Кубрат) по нохд №2447/2004 г. на РС Варна за престъпление по чл. 144, ал. 3
НК; по нохд №31/2005 г. на ОС Разград за престъпление по чл. 116, ал.1 т. 6
НК с присъда, влязла в сила на 24.01.2007 г., на 13 години лишаване от
свобода. Изтърпял е наказанието на 18.05.2016 г. Осъждан е и по нохд
№2151/2017 г. на РС Русе за престъпление по чл. 130, ал. 1 НК с присъда
влязла в сила на 25.06.2018 г. на пробация.
Св. Г. Х. Ч. живеела и работела в Кралство Испания. Когато се връщала
в България отсядала в къщата си в с. Острово, на ул. „Хемус“ №33. Когато се
прибрала на 01.08.2021 г. решила да извърши ремонт в имота, да изгради
навес. За да извършат строежа наела св. Х. Х. и св. Б. И.. Като общ работник,
който да подпомага Х. и И., св. Ч. наела и подс. О., който живеел в с. Острово.
На 13.08.2021 г., сутринта, в имота собственост на св. Г. Х. Ч., в с.
Острово, ул. „Хемус“ № 33, работели свидетелите Х. Х. и Б. И.. Там бил и
подс. О., нает като общ работник. В негово присъствие св. Ч. дала на Х. 700
лева, за да плати нужните за строителството материали и казала, че заминава
за Разград.
Св. Х. отишъл до магазина и купил гвоздеи за 20 лева, а останалите 680
лв. сложил в портфейл, който поставил в малка черна чанта, която носел със
себе си. Като се върнал в имота закачил чантата, в която бил и портфейла с
останалите 680 лева - всички в банкноти с номинал от 10, 20 и 50 лева, на
пирон, забит на навеса и се качил на покривната конструкция, за да работи по
нея, заедно със св. И..
Подс. О. пренасял цигли, като периодично спирал да си почива, сядайки
на стол, с поглед срещу окачената на пирон чанта на св. Х.. В нея били парите
на св. Ч. и лични средства на св. Х. в размер на 250 лева, поставени във
външен джоб с цип.
Докато св. Х. и св. И. работели на покрива, подс. О. решил да вземе,
намиращите се в чантата на св. Х., пари. Приближил се, без да го забележат
св. Х. и св. И., отворил чантата, взел парите - 680 лв. и напуснал имота.
Прибрал се в жилището, в което живеел в с. Острово, поставил парите в
портмоне и го скрил под едно одеяло. След това се върнал на строежа.
По обяд св. Х. и св. И. слезли от покрива, за да обядват. Св. Х. взел
чантата си от мястото, на което я оставил, но усетил, че е по – лека. Бръкнал
в отворената чанта, взел портфейла, в който съхранявал парите на св. Ч.,
отворил го и видял, че е празен. Св. Х. видял, че неговите пари – 250 лв. се
намират в предния джоб, където ги бил оставил. Х. се уплашил, казал на св.
И., че парите на св. Ч. липсват. След това Х. намерил подс. О. и попитал къде
са парите, но той не отговорил. Св. Х. се обадил на св. Ч. и я уведомил за
липсата на парите и за съмненията, че ги е взел подс. О.. Св. Ч. се обадила на
племенника си - св. Х.. Той отишъл на място, разбрал от св. Х. къде
съхранявал парите и че само подсъдимият е бил долу при тях и отишъл да
пита Т.О. къде са парите. О. отговорил, че не ги е взел.
3
Св. Х. се обадил на полицията и съобщил за извършената кражба. На
подадения сигнал за извършена кражба се отзовали полицейски служители -
св. А. и св. И.. Те провели разговор със св. Х. и св. И., а след това с подс. О..
Т.О. първо заявил, че не е виждал никаква чанта и постоянно бил при
майстора и му помагал. След това заявил, че е виждал чантата, но не я е
пипал. По-късно, в хода на беседата със служителите на полицията, казал че
намерил пари близо до строежа, които прибрал, за да не ги намери някой
друг. Подс. О. завел служителите на МВР до квартирата си и в една от стаите
бръкнал под одеяло и извадил портмоне и предал намиращите се 700 лв., като
заявил, че 30 лв. от тях са негови пари. С протокол от 13.08.2021 г. (л. 53 от
ДП) предал парите. С постановление от 14.08.2021 г. (л. 56 от ДП) 680 лв.
били върнати на св. Ч., а с друго постановление от същата дата (л. 60) на
подс. О. били върнати 20 лв.
Фактическата обстановка е безспорно установена въз основа на
събраните доказателства. Няма противоречия в доказателствената
съвкупност. В разрез с приетото за установено са единствено обясненията на
подсъдимия в частта, че е намерил сумата пари и я взел, за да я върне. Тази
защитна теза се опровергава от показанията на свидетелите по делото. По
несъмнен начин се установява от показанията на св. Х. къде и кога е оставил
паричната сума. Показанията му се подкрепят от показанията на св. И..
Показанията на св. Х. са ясни и категорични. Свидетелят е установил липсата
на пари по тежестта на чантата, в която ги е оставил. Свидетелят е
категоричен, че парите са били поставени в затворена чанта и не е възможно
да паднат. Установеното от показанията на служителите на МВР, че
подсъдимият О. последователно е променял защитната си позиция – от това,
че не е виждал чантата, до това че е намерил парите, които са били в нея,
опитвайки се да избегне отговорност за кражбата, сочи че не е имал
намерение да върне паричната сума, а да я присвои. Обясненията на
подсъдимия са недостоверни в тази част.
Обстоятелствата, относно времето и начина на отнемане на процесната
парична сума и извършителя са установени по безспорен начин.
На 13.08.2021 г. в с. Острово Т.О. е отнел 680 лв. в банкноти с номинал
от 10 лв., 20 лв. и 50 лв., собственост на Г. Х. Ч. от с. Острово, от владението
на Х. К. Х. от с. Брестовене, без негово съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои. В същия ден О. е посочил на служителите на МВР мястото на
което укрил отнетата сума пари и с протокол от 13.08.2021 г. доброволно
предал паричната сума на служителите на МВР, която по-късно била върната
на собственика. До приключване на съдебното следствие пред
първоинстанционният съд подсъдимият е върнал отнетите движими вещи –
пари.
Подсъдимият е установил фактическа власт върху парите, отнесъл ги е в
дома си и ги укрил. Намерението за присвояване се извежда от действията му
– взел парите, укрил ги в дома си, отричал да е виждал чантата и едва по-
късно признал, че паричната сума е у него и я предал на служителите на МВР.
Престъплението е извършено при пряк умисъл. О. е съзнавал
4
общественоопасния характер на деянието, знаел е че отнема чужди движими
вещи от владението на св. Х., че извъшва това без съгласие на собственика и
на св. Х., предвиждал е общественоопасните последици от действията си и е
искал тяхното настъпване.
С деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състав на
престъпление по чл. 197, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 НК.
Съставът на ОС Разград намира, че е налице връщане на отнетото, тъй
като според събраните по делото доказателства подс. О. е посочил мястото, на
което е укрил паричната сума и предал на държавен орган сумата 680 лв. с
протокол за доброволно предаване.
За да стимулира по-бързото възстановяване на причинените от
престъпленията срещу собствеността имуществени вреди, законодателят е
предвидил по-лека наказуемост, ако вещта бъде върната или заместена до
приключване на съдебното следствие. Връщането не е обвързано със
самопризнание.
Изводът на районния съд, че не са налице предпоставките за прилагане
разпоредбата на чл. 197, т. 3 НК е в противоречие с приетите за установени
фактически положения – че подсъдимият е посочил мястото на което е укрил
парите и ги е предал с протокол за доброволно предаване.
Присъдата в тази част следва да се измени като се приложи закон за по-
леко наказуемо престъпление – по чл. 197, т. 1 НК.
Извършеното престъпление не представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Извършителя е със значителна обществена опасност. Подс. О.
е злоупотребил с доверието на св. Ч., която му е предложила работа и
възнаграждение, но вместо да получи парични средства чрез труда си, О. е
решил да извърши престъпление. С оглед личността на дееца и начина на
извършване на кражбата (разбрал за предаването на сумата от собственика на
св. Х., наблюдавал чантата на свидетеля, подбрал подходящ момент, взел
сумата пари, укрил сумата в дома си и след това се върнал на работното си
място), който говори не за внезапно възникнало, а за предварително
обмислено решение да извърши кражбата, обществената опасност на
престъплението също не е ниска.
Подсъдимият следва да носи наказателна отговорност за престъпление
по чл. 197, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 НК.
За това престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до 5
години.
Въззивното производство е образувано по жалба от подсъдимия и
въззивният съд е обвързан с максимален размер на наложеното наказание,
какъвто е постановено от първоинстанционния съд. Следва да се обсъди
възможно ли е намаляване на наложеното наказание.
Съдът намира, че О. е с повишена обществена опасност с оглед
осъжданията, посочени по-горе, включително за тежко умишлено
5
престъпление. Изтърпяването на наказание лишаване от свобода, както и
пробационните мерки по последното осъждане не са оказали нужното
въздействие за постигане на целите по чл. 36 НК. Не е настъпило поправяне
на подсъдимия. Наложеното наказание следва да е над минималния размер,
но под средния с оглед размера на сумата – около минималната работна
заплата. Поради това наказанието, определено от първоинстанционния съд е
съответно на извършеното и необходимо за постигане на целите по чл. 36 НК.
Приетата по-леко наказуема квалификация на деянието не изисква намаление
на наложеното наказание.
Жалбата е частично основателна по отношение на квалификация на
деянието.
Обвинението е доказано по несъмнен начин и събраните доказателства
водят до единствено възможния извод, че подс. О. е извършил кражба на 680
лв. Твърденията на подсъдимия: „като се върне жената щях да ги върна“ са
неверни. От установеното поведение на О. е ясно, че не е имал намерение да
върне парите, напротив и след откриване на липсата им е заявил пред св. Х.,
св. Х. и св. А., че не знае къде са парите, че не е виждал чантата и т.н.
Основателно е искането за преквалификация на деянието, тъй като
въззивният състав приема, че подс. О. е показал на служителите на МВР
мястото на което са парите и ги е предал доброволно, съобразно изготвения
протокол.
Наложеното наказание не е явно несправедливо.
Не са налице основанията на чл. 66 НК за отлагане на изпълнението на
наложеното наказание, тъй като подс. О. е осъждан и е изтърпявал наказание
лишаване от свобода. Приложението на чл. 66 НК е възможно само ако
лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер. За поправяне на подсъдимия е необходимо ефективно изтърпяване
на наказанието.
Поради това съдът, с оглед правомощията си по чл. 337, ал. 1, т. 2 и чл.
338 НПК
РЕШИ:
Изменя присъда №12/01.09.2021 г. по нохд №161/2021 г. на Районен съд
Кубрат като преквалифицира извършеното от подс. Т. М. ОСМ. деяние от
престъпление по чл. 194, ал. 1 НК в престъпление по чл. 197, т. 1 във връзка с
чл. 194, ал. 1 НК и оправдава подс. Т. М. ОСМ. по повдигнатото по-тежко
обвинение за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК.
Потвърждава присъдата в останалата част.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7