№ 51
гр. Плевен, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20224400500017 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение №1247 от 04.11.2021г. на Плевенски районен съд по гр. дело
№ 836/2021г. по описа на същия съд е признал за установено по предявеният
от И. Г. Н. с ЕГН ********** против „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК ***
ИСК с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, че И. Г. Н. не дължи на „ЧЕЗ
Електро България” АД сумата от 377,36лв., представляваща част от
начислената сума по фактура № **********/20.11.2020г., съставена за
продадена ел.енергия през периода от 14.10.2020г. до 03.11.2020г. за имот в
с.***, общ.Плевен, ул.***, кл.номер ***, като отхвърлил иска за разликата до
пълния претендиран размер от 378,73лв., като неоснователен и недоказан.
Осъдил, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „ ЧЕЗ Електро България“ АД,
ЕИК *** да заплати в полза на И. Г. Н. с ЕГН **********, от гр.Плевен, ***,
сумата от 710лв., представляваща деловодни разноски.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „ЧЕЗ
Електро България” АД. В нея се правят оплаквания, че същото е неправилно,
1
незаконосъобразно и необосновано на събраните по делото доказателства.
Навеждат се доводи, че е налице вътрешно противоречие в мотивите на
атакуваното съдебно решение. Съдът е приел, че имота е необитаем въз
основа на свидетелски показания, а вещото лице е посочило, че се касае за
реално използване количества ел. енергия. Твърдят, че въззиваемия И.Н. не е
уведомил дружеството-доставчик, за придобиване на собствеността върху
имота. Счита, че той е във валидна облигационна връзка по силата на чл.4
ал.2 от Общите условия за продажба на ел. енергия на дружеството. Счита, че
ЧЕЗ електро е краен снабдител, а ищецът потребител и поради това дължи
заплащането на потребената ел. енергия по предвидените в Общите условия
срокове и начини. Заявява, че Общите условия са надлежно одобрени от
КЕВР, че са публикувани, че не са предлагани специални условия от този
потребител и затова са валидни в отношенията помежду им. Моли се
решението да бъде отменено изцяло, като се отхвърли предявения иск в
пълен размер. Моли се присъждането на деловодни разноски, включително
възнаграждение за юрисконсулт.
Постъпил е писмен отговор от процесуалния представител на
възизваемия И. Г. Н. – адв.Д. Д.. В него се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че първоинстанционното
решение е правилно, в съответствие с разпределената тежест на доказване.
Приема изцяло изводите на съда, че за периода 14.10.2020г. – 03.11.2020г. е
била потребена фактурираната от въззивнното дружество ел. енергия от
1649квч. Заявява, че в продължителен период от време около 10 години не е
отчитано потреблението на този електромер. Заявява, че имотът е бил
необитаем след 2015г. и правилно съдът е приел, че първия реален отчет на
ел. енергия е на 03.11.2020г., поради което и крайния извод, че не се
установява по безспорен начин, че въззиваемия дължи фактурираната ел.
енергия за периода 14.10.2020г. – 03.11.2020г. Моли решението да бъде
потвърдено, като претендира и присъждане на разноски.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
2
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Предметът на настоящето производство обхваща решението в
уважената част на иска. В отхвърлителната няма подадена жалба и е влязло в
сила.
Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са
липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е
произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което
няма произнасяне в повече от поисканото.
Правилно и обосновано на събраните по делото доказателства РС-
Плевен е приел за изяснена фактическата обстановка, която накратко е
следната:
Безспорно по делото е и се установява от приложения препис на нот.акт
за покупко-продажба на недвижим имот №30, том ХІІ, рег.№12329, дело
№*** на нотариус с рег.№*** на НК, че ответника И. Г. Н. е собственик на
процесния поземлен имот, находящ се в с.***, общ.Плевен, ***, съставляващ
поземлен имот с идентификатор 17258.10.1.42 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.***, който е закупил на 19.12.2019г.
Също безспорно и видно от преписи на нот.акт за продажба №194, том
ІV, дело №194/1985г. на нотариус при ПлРС и нот.акт за покупко-продажба
на недвижим имот №94, том VІ, рег.№4328, дело №577/2015г. на нотариус с
рег.№*** на НК, че през периода от 1985г. до 2015г. собственици са били С.
Д. Ц. и В. Д. Ц., а от 2015г. до 2019г. – И. А. А..
Безспорно е също така, че ответника „Чез Електро България” е с
лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия №Л-135-
11/29.11.2006г., а „Чез Разпределение България” е с лицензия за
3
разпределение на електрическа енергия №Л-135-07/13.08.2004г. в каквато
насока са представени и доказателства. Не е спорно и, че Общите условия на
всяко от тези дружества са одобрени от ДКЕВР, публикувани са в централен
и местен ежедневник и са влезли в сила.
Не се спори и, че със заявление, изходящо от ищеца И.Н. и входящо при
въззивното дружество с №**********/12.11.2020г. е било заявено от ищеца
искане към ответника за продажба на ел.енергия за битови нужди,
декларирайки, че е във владение на същия имот от 19.12.2019г.
Не е спорен и факта, че въззивното дружество е издало фактура
№**********/20.11.2020г. за доставена и консумирана в имота ел. енергия за
периода 14.10.2020г. до 03.11.2020г. от 1649квч. На обща стойност 378.73лв.
Спорен между страните е въпросът дължи ли въззиваемия сумата по
цитираната фактура и ползвана ли е реално тази ел. енергия за периода, който
е посочен в нея.
За изясняването на втория спорен въпрос е низслушавно заключението
на съдебно-техническа експертиза, което установява, че в процесния имот е
съществувало монтирано СТИ ф.№56011656, еднофазен, двойнотарифен,
индукционен, производство 1984г., Тип А1 5Д, стикер 1985г., с производител
завод Елия, монтиран в ниша до открито входно антре на етаж от жилищната
сграда. Процесната сума е била фактурирана от ответника за доставена
ел.енергия, отчетена от същия електромер /ф.№56011656/ за отчетен период
от 14.10.2020г. до 03.11.2020г. и от електромер с ф.№ 2163824 за период от
04.11.2020г. до 11.11.2020г. Установява се, че за периода от 21.09.2010г. до
12.10.2020г. не е бил извършван реален отчет на електромера, а е било
отразявано показание Kwh/дневна/ - 6934. За периода от 14.10.2020г. до
03.11.2020г. е отразено при електроразпределителното дружество показание
за сочения електромер ф. №56011656 - „8583” или консумация 1649квч.
(също при липса на данни за реален отчет). За период от 04.11.2020г. до
05.11.2020г. е отразена консумация 1 квч., но при отчет на новомонтиран
електромер ф.№2163824 и от 06.11.2020г. до 11.11.2020г. – 5 кв.ч. отчетени
по последния електромер. Така процесната фактура №**********
/20.11.2020г. е била издадена от ответника за отчетен период от 14.10.2020г.
до 11.11.2020г. за консумирани 1655 кв.ч. (1649квч. отчетени от електромер
ф.№56011656 и 6квч. отчетени от електромер ф.№2163824) и обща цена
4
378,73лв. След подаване на заявлението на ищеца от 12.11.2020г. за продажба
на ел.енергия, в имота е бил монтиран електромер №2163824 – на ел.табло на
улицата на железобетонен стълб. За периода от 12.11.2020г. до 11.12.2020г.
същия е отчел консумация 25 квч. и е била издадена от ответника фактура
№**********/19.12.2020г. за начислена цена 5,72лв. Установява се от
експертното заключение, че за да бъде консумирана отчетената в процесната
фактура ел.енергия за 20 календарни дни при 8 часа натоварване в денонощие
е трябвало да има инсталирана ел.мощност в обекта от консуматори 10,34
киловата, а за същия период при 24 часа натоварване в денонощие е следвало
да има инсталирана ел.мощност от консуматори 3,4киловата. Вещото лице е
описало в заключението намерени електроуреди в жилището към момента на
проверката през м.май 2020г., който е отдалечен с шест месеца от периода на
начисление. Посочило е, че намерените към момента на проверката
консуматори не са били включени в мрежата, но биха могли в случай на
непрекъсната работа от 24 часа за 20 календарни дни да генерират ел.енергия
1649квч. Посочило е също така, че състоянието на електрическата инсталация
в имота позволява да премине отразеното в процесната фактура количество
ел.енергия при непрекъсната работа от 24 часа за 20 календарни дни. Не са
били установени от експерта данни за преминаване на процесния електромер
през периодична метрологична проверка на БИМ. Установява се от
изслушаното в о.с.з. на 21.09.2021г. заключение по допълнителната СТЕ, че
при изследване на процесния електромер с ф. №5601656 в лаборатория на
БИМ / РО Плевен е било констатирано, че същия съответства по
метрологични характеристики и отговаря по изисквания за точност.
Установява се, че това СТИ е в състояние да измерва и отчита преминаващите
през него количества ел.енергия и в периода на едновременно отчитане на
консумираното количество ел.енергия в процесния имот от два електромера –
процесния с ф.№5601656 и с ф.№2163824 /от 04.11.2020г. до 11.01.2021г./,
първия е отчел консумация с разлика няколко киловата спрямо втория, което
е в рамките на допустимата грешка. От постъпилата справка от БИМ от
07.10.2021г. /на л.107/ се установява, че процесния електромер е вписан в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под
№455 на 25.06.1976г. Същият подлежи на периодична проверка на шест
години.
Разпитаните по делото свидетели И. А. и С. М. са единодушни, че имота
5
бил обрасъл с бурени, а някои от постройките били разрушени; не се
обитавал и нямало нищо в къщата. Също така, че на фасадата на къщата
имало монтиран стар електромер, но никога не били идвали съответни
служители за отчитането му.
Въззивният съд при така установените факти, счита за изцяло правилни
и обосновани правните изводи на РС-Плевен.
Несъмнено от представените доказателства се установява, че
въззиваемия има качеството на клиент на електро-резпределителното
въззивно дружество. Придобивайки собствеността върху имота това качество
преминава върху него, независимо, дали е извършил надлежно уведомяване
на доставчика на ел. енергия / а такова е направено една година след
придобиване на имота/. Съгласно легалното определение на пар.1 т.2а от ДР
на ЗЕ "Битов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.“ В
конкретния случай въззиваемия купува ел. енергия за лични нужди в
придобития имот.
Като битов клиент за него възникват съответните права и задължения.
Такива обаче са налични и за крайния снабдител по смисъла на чл.94а от ЗЕ,
какъвто се явява въззивното дружество. За клиента е налично задължение да
заплаща доставената му и потребена ел. енергия по регулирани цени, а за
крайния снабдител са налице задължения да отчита по реда на чл.83 ал.1 т.6
от ЗЕ тази енергия, със съответното годно средство за търговско измерване и
да я фактурира за съответния клиент, като по този начин индивидуализира
задължението, определяйки консумация, период и стойност.
За да е налице точно изпълнение на задълженията на крайния
снабдител следва той да монтира и поддържа средство за търговско
измерване, т.е. конкретния електромер. Това задължение се следва от чл.110
ЗЕ. В съответствие с издадените лицензии електро-разпределителното
дружество е длъжно да поддържа „техническо и метрологично обезпечаване,
развитие и модернизация на средствата за търговско измерване“. В чл.120
ал.1 от ЗЕ изрично е посочено, че „електрическата енергия, доставена на
крайни клиенти, се измерва със средства за търговско измерване –
собственост на оператора на електропреносната мрежа, оператора на
6
съответната електроразпределителна или затворена електроразпределителна
мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента.“
Съгласно чл.43 и чл.44 ал.3 от Закона за измерванията и раздел XXIХ
„Електромери“ от НАРЕДБА за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, средствата за търговско измерване – електромер,
каквото е монтирано в имота на Н. и е послужило за основание за издаване на
процесната фактура, подлежи на последваща периодична проверка, като
„Лицата, които използват средства за измерване, са длъжни да ги заявяват и
представят за последваща проверка в Българския институт по метрология или
пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка“. Т.е. задължение на
крайния снабдител – собственик и ползвател на електромера е да го
предоставя периодично за метрологична проверка.
По делото е установено от заключението на вещото лице, че поставения
вътре в имота / а не на границата/ електромер СТИ ф.№56011656, еднофазен,
двойнотарифен, индукционен, производство 1984г., Тип А1 5Д има стикер от
проверка от 1985г. Вещото лице е категорично, че няма данни да е
извършвана последваща метрологична проверка, която да е отразена със
съответния знак. Това, че в хода на делото е извършена такава е правно
ирелевантно по отношение на факта дали същото е било проверено към
исковия период 14.010.2020г. – 03.10.2020г.
Тъй като въвеждането в експлоатация, монтирането и метрологичното
обезпечаване на средството за търговско измерване е задължение на
въззивното дружество, то и при неизпълнение на това задължение същото не
може да черпи права. Тези задължения, произтичат от горецитираните
разпоредби и са законови по своя характер, поради което дори и да не са
упоменати в Общите условия, въз основа на които се доставя ел. енергия на
краен битов потребител, са задължителни за крайния снабдител – продавач, в
случая въззивното дружество. Показанията на монтираното в имота средство
за търговско измерване, за процесния период са компрометирани, поради
неизвършването на периодичен метрологичен контрол и не могат да служат
за доказване на потребено количество ел. енергия спрямо крайния битов
потребител. Само на това основание е достатъчно искът да бъде уважен.
Същевременно трябва да се отчете и факта, че самото дружество,
отново според заключението на вещото лице, не е отчитало регулярно
7
монтираното средство за търговско измерване. Установено е, че за период от
десет години от 21.09.2010г. до 14.10.2020г. са били отразявани едни и същи
показания на електромера. За този период собствеността върху имота е
променена два пъти и е принадлежала на три различни лица, последното от
които е въззиваемия. Липсата на реален отчет за период от 10 години, по реда
на чл. 16 от Общите условия на „ЧЕЗ електро България“ АД и чл.21 от
Общите условия на „ЧЕЗ разпределение България“ АД не дава възможност да
се направи преценка кога е комсумирана начисланата по фактурата енергия.
Действително вещото лице казва, че същата от 1649квч. би могла да се
консумира за периода 14.10.2020г. – 03.11.2020г., както е посочено във
фактурата, но първо в имота няма консуматори с такава мощност, отделно от
това, те не са включени в електрическата мрежа и второ съпоставено с
консумацията на следващия отчетен период 12.11.2020г. – 11.12.2020г. /който
е за цял месец/ е видно, че са консумиране само 25квч., т.е. около 1,5% от
предходния месец. Всички тези факти водят на единствено възможния извод,
че отчетената от електромера енергия не е консумирана за периода по
фактурата от 14.10.2020г. до 03.11.2020г., а за много по-дълго време и поради
това не се установява задължение на собственика И.Н. да я заплаща.
Неоснователно е и оплакването, че Н. не е уведомил своевременно
дружеството за придобиване собствеността върху имота. Това е факт. Но по
никакъв начин не са отразява върху консумацията на ел. енергия в имота и
съответно дължимостта на заплащане на същата. След като Н. не е уведомил
дружеството, ме е закупил имота, въззивникът е имал възможността да
начислява потребление на ел. енергия на предходния собственик или на
лицето, което последно е било с разкрита партида за този имот, съобразно
показанията на средството за търговско измерване или алтернативно, в
случай че не е осигурен достъп до него /което също се въвежда като
оплакване/ да се начислява по реда на чл.26 ал.2 от Общите условия на „ЧЕЗ
разпределение България“ АД, като следноаритметична величина.
Дружеството не е подходило по нито един от двата начина, а едва при
извършеният на 03.11.2020г. реален отчет на електромера е начислило в една
фактура, цялата изразходвана ел. енергия за десетгодишен период.
Това неизпълнение на собствените му задължения по измерване,
отчитане, фактуриране и поддръжка на средството за търговско измерване
обуславят и основателност на иска по основание и размер.
8
Като е достигнал до същите правилни и обосновани правни изводи РС-
Плевне е постановил едно законосъобразно решение, което следва да бъде
потвърдено. На осн. чл.272 от ГПК въззивният съд препраща и към неговите
мотиви.
При този изход на процеса въззивното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на И.Н. направените поделото разноски от 360лв.-
възнаграждение за един адвокат.
С оглед всичко гореизложено, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1247 от 04.11.2021г., постановено от
Плевенски районен съд по гр. дело № 836/2021г. по описа на същия съд, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.1 от ГПК „ ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК
*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на И. Г. Н. с ЕГН **********, от гр.Плевен, ***,
сумата от 360лв., представляваща деловодни разноски за въззивната
интанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 3,
т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9