№ 25
гр. Варна, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Трайчо Г. Атанасов
Членове:Мая В. Нанкинска
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Родина Б. П.
в присъствието на прокурора В. Д. Т.
като разгледа докладваното от Трайчо Г. Атанасов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20243100601406 по описа за 2024 година
Предмет на въззивното производство е присъда № 176/ 17.07.2024 г. на
Районен съд Варна тридесет и втори състав, по НОХД № 20243110202253/24
г., с която подсъдимият И. И. К. е признат за виновен и осъден по чл. 198 ал.1
вр. чл.54 ал.1 и чл.58А ал.1 от НК на лишаване от свобода за срок 2 /две/
години при първоначален общ режим.
За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в
съответствие с направеното признание по чл.371, т.2 от НПК, че на
12.04.2024г. в гр. Варна подсъдимия К. чрез употреба на сила е отнел чужди
движими вещи на стойност 687,20 /шестстотин осемдесет и седем лева и
двадесет стотинки/ лева от владението на Ралица Цветомирова Георгиева.
Въззивното производство е по жалба от подсъдимия чрез защитника му
адв.Рахнев от АК – Варна с която моли за намаляване на размера на
наложеното му наказание и приложение на института на условното осъждане.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа,
като защитата в лицето на адв.Я. от АК - Бургас пледира за намаляване на
размера на наложеното наказание като счита че той е следвало да бъде
определен по реда на чл.58А ал.4 от НК с приложението на чл.66 ал.1 от НК.
В правото се на лична защита подсъдимия К. се присъединява към
искането на адвоката и в последната си дума моли за условна присъда за да
може да работи.
Представителят на въззивната прокуратурата моли да бъде оставен в
сила първоинстанционният акт.
1
Доколкото производството пред първата инстанция е протекло по реда
на съкратеното съдебно следствие при което подсъдимия е признал изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съдът ги е
приел за кореспондиращи със събраните по делото доказателства ВОС счита,
че не следва да преповтаря изложената от прокуратурата и възприета от ВРС
фактическа обстановка. Същата е безспорно установена, като въззивната
съдебна инстанция се солидаризира с извода на първостепенния съд, че освен
самопризнанието на подсъдимия тя се доказва от гласните доказателства –
показанията на свидетелите Ралица Георгиева, Богдана Николова и Антоанета
Стойкова, писмените доказателства – протокол за разпознаване, за оглед на
ВД, за доброволно предаване приемо –предавателни протоколи, заключение
на Съдебно оценителна експертиза и справки за съдимост и с
характеристични данни. Изложените доказателства водят до
безпротиворечивия извод за авторството на деянието от страна на подсъдимия
и неговата правна квалификация.
Окръжният съд намира твърдението за несправедливост на присъдата за
неоснователно и счита, че същата следва да бъде потвърдена.
Съгласно ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, при определяне на
санкционните последици по вид, размер и начин на изпълнение се преценяват
всички значими за индивидуализацията на наказателната отговорност
обстоятелства, сочещи на тежестта на престъплението и личната опасност на
дееца. В обсега на релевантните фактически данни за личността на
подсъдимия, безспорно е процесуалното му поведение в хода на наказателното
производство, обективирано и чрез направеното от него признание. Безспорно
установено по делото е, че подсъдимият е осъждан като непълнолетен три
пъти за престъпления срещу собствеността на гражданите за които е
реабилитиран. Тези осъждания следва да се ценят като негативни
характеристични данни ведно със справката по местожителство. За това и
съвсем правилно районният съд, справедливо е отмерил наказанието по
размер на две години при съблюдаване на разпоредбите на чл.58А ал.1 от НК.
Не са налични нито многобройни, нито изключителни по своята същност
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обусловят по-
снизходително наказание. Всяко последващо снижаване на срока на
лишаването от свобода би представлявало нарушаване на изискването за
съразмерност на наказанието и би препятствало изпълнение целите както на
специалната, така и на генералната превенция. И в цитираното ТР е изложено
становището, че благоприятната последица от самопризнанието по чл.371, т.2
от НПК е предопределена от закона с нормата на чл. 373, ал. 2 НПК, поради
което то не трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение. В случая
направените от подсъдимия самопризнания в хода на съдебното производство
са отчетени чрез редукцията на наказанието по чл.58А ал.1 от НК и не следва
да бъдат вземани предвид повторно.
Съдът не споделя изложеното от защитата, че имуществената вреда е
възстановена и че подзащитния му е работил преди да бъде задържан.
Възстановените на пострадалата вещи са от св.Богдана Николова, която
първоначално ги е изхвърлила в казан за смет а след това ги е извадила и
предала – протокол – л.39 от д.п. Твърдението, че подсъдимият е работил е
2
неподкрепено от доказателствата по делото. Съобразно законодателството на
страната това следва да е трудов, или граждански договор, каквито не са
налични. В противовес на тези твърдения е приложената справка с
характеристични данни по месторождение – л.50 по д.п. от която се
установява, че подсъдимият води скитнически начин на живот и не са налични
данни за постоянна трудова дейност.
Подсъдимият очевидно е останал неповлиян от оказаната му в миналото
наказателна репресия и целите на наказанието и най-вече на генералната
превенция могат да бъдат постигнати, чрез изолирането му от обществото за
горепосочения срок.
Макар че са налично формалните предпоставки за прилагане на
института на условното осъждане въззивния съд изцяло се съгласява с
изложеното от първостепентния съд досежно особената морална укоримост на
механизма на извършеното деяние и категорията лицето спрямо което е било
упражнено физическото насилие – майка бутаща количка с дете, водещ до
извод за завишена обществена опасност да дееца и невъзможност на
постигане на целите на генералната превенция извън местата за лишаване от
свобода.
Правилно е определен и първоначалния режим за изпълнение на
наказанието в съответствие с разпоредбата на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
С оглед на изложеното присъдата на ВРС като правилна и
законосъобразна следва да бъде потвърдена, а въззивната жалба оставена без
уважение.
По изложените съображения и предвид липсата на служебно
констатирани основания за отменяване или изменяване на присъдата, на
основание чл.338 от НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло № 176/17.07.2024 г. на Районен съд Варна
тридесет и втори състав, по НОХД № 20243110202253/24 г., по описа на
същия съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3