№ 20171
гр. София, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20241110148183 по описа за 2024 година
При условията на обективно (чл.210,ал.1 ГПК) и субективно (чл.215 ГПК)
комулативно съединяване са предявени осъдителни искове чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във
връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът Т”ЕАД е предявил искове за осъждане на всеки от
тримата ответници да му заплатят поотделно , т.е. при условията на РАЗДЕЛНОСТ
следните суми:
- ответницата И. М. С. да заплати: 1 837,19 лв, представляващи 1/6 част от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, район „*** с абонатен № ***, по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г.; 312,27 лв, представляващи 1/6 част
от мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2022г. до
18.07.2024г.; 12,10 лв, представляващи 1/6 част от цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.06.2021г. до 30.04.2023г. , и 2,95 лв,
представляващи 1/6 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 15.08.2021г. до 18.07.2024г., заедно със законната лихва върху
двете главници от датата на предявяване на исковата молба- 14.08.2024г. до окончателното
плащане и разноските по делото;
- ответникът Н. В. К. да заплати: 7 348,77 лв, представляващи 4/6 части от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, район „*** с абонатен № ***, по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г.; 1 249,09 лв, представляващи 4/6
1
части от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2022г. до
18.07.2024г.; 48,39 лв, представляващи 4/6 части от цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.06.2021г. до 30.04.2023г. , и 11,79 лв,
представляващи 4/6 части от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 15.08.2021г. до 18.07.2024г., заедно със законната лихва върху
двете главници от датата на предявяване на исковата молба- 14.08.2024г. до окончателното
плащане и разноските по делото , и
- ответницата А. Ч. П. да заплати: 1 837,19 лв, представляващи 1/6 част от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, район „*** с абонатен № ***, по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г.; 312,27 лв, представляващи 1/6 част
от мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2022г. до
18.07.2024г.; 12,10 лв, представляващи 1/6 част от цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.06.2021г. до 30.04.2023г. , и 2,95 лв,
представляващи 1/6 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 15.08.2021г. до 18.07.2024г., заедно със законната лихва върху
двете главници от датата на предявяване на исковата молба- 14.08.2024г. до окончателното
плащане и разноските по делото;
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество
поддържат предявените искове. При устните състезания в заседанието на 10.10.2025г.
юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.
Ответницата И. М. С. признава предявените срещу нея искове видно от изявленията
й в представения на 24.10.2025г. отговор на исковата молба, като твърди , че е заплатила
всички претендирани от ищеца суми.
С протоколно определение , постановено в откритото заседание на 11.07.2025г. , е
ОТХВЪРЛЕНО предявеното в същото заседание от пълномощника на ответницата И. М. С.
искане за прекратяване на съдебното производство в частта му относно исковете срещу тази
ответница поради липсата на процесуално основание за това – плащането на
претендираните суми е основание за отхъврляне на исковете , а не за прекратяване на
съдебното производство.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответницата И. М. С. –синът й
М. Б. С. поддържа твърдението , че претендираните от ищеца суми са платени от
доверителката му. При устните състезания в заседанието на 10.10.2025г. пълномощникът
на ответницата И. М. С. е пледирал за отхвърляне на исковете против нея поради плащането
на претендираните суми.
Ответникът Н. В. К. оспорва предявените искове видно от изявленията му в
представения на 14.10.2024г. отговор на исковата молба. Твърди , че не дължи
претендираните от ищеца суми за доставка на топлинна енергия , тъй като „през последните
20 години не живее , не е посещавал и не ползва по никакъв начин ап. 60 , находящ се в гр.
София , ул. „бисер” № 2, ет.16 и няма общо с него”. Посочва , че „за всички задължения е
2
отговорен другия длъжник по настоящото дело , а именно А. Ч. П. и сумите се дължат
единствено и само от нея”.
В хода на съдебното производство , включително и в заседанието на 10.10.2025г. , в
което са проведени устните състезания , не се е явил представител на ответника Н. В. К..
Ответницата А. Ч. П оспорва предявените искове видно от изявленията й в
представения на 02.10.2024г. отговор на исковата молба. Посочва , че не дължи
претендираните от ищеца суми , „защото няма данни как са определени същите, няма данни
как е отчетен топломера и изобщо има ли такъв”.
В хода на съдебното производство , включително и в заседанието на 10.10.2025г. , в
което са проведени устните състезания , не се е явил представител на ответницата А. Ч. П..
Подпомагащата страна „Ф”ЕООД (конституирана с определението по чл.140 ГПК –
б.с.) не изпраща представител по делото , не изразява становище по исковете и не сочи
доказателства.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
ОТНОСНО ИСКОВЕТЕ ПРОТИВ ОТВЕТНИЦИТЕ И. М. С. И Н. В. К.:
Предявените искове против ответниците И. М. С. и Н. В. К. са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
От представеното с исковата молба заверено копие от удостоверение за наследници с
изх. № РВТ20-УГ01-1599/ 11.02.2020г. , издадено от длъжностно лице в район „Витоша” при
Столична община , се установява, че ответникът Н. В. К. е единствен наследник по закон на
неговия баща Веселин Иванов К. , починал на 20.07.2016г.
Чрез представеното по настоящото дело заверено копие от влязло в сила съдебно
решение от 24.08.2011г. по гр.д. № 71/2005г. на СГС, ГК, І-3 състав е доказано , че Веселин
Иванов К. е бил собственик на 2/3 идеални части от процесния имот , находящ се в град
София , ул. „***
Следователно доказано е , че през процесния период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г.
ответникът Н. В. К. е притежавал 2/3 идеални части от правото на собственост върху
процесния апартамент според издадените официални документи.
Но по настоящото дело е прието като писмено доказателство и заврено копие от
искова молба , вх. № 120173/20.12.2023г. от А. Ч. П. срещу Н. В. К. , в която тя изрично
твърди , че от 20.12.2016г. тя се е нанесла да живее в имота находящ се в град София , ул.
„***„явно , открито и с пълното съзнание , че жилището е нейно”, като останалите
съсобственици на имота , сред които и Н. В. К. , „никога не са оспорвали , че тя е
собственик на имота” , като изрично уточнява , че „никой от тях не е идвал в
апартамента , не се е интересувал от него и от тяхна страна не са предявявани никакви
претенции относно това жилище” и в „контактите си с тях тя винаги е показвала , че е
собственик на имота и те не са реагирали по никакъв начин”. Изрично подчертава , че
3
повече от 16 години именно тя жимее в процесиня имот , а когато е в САЩ го използва
нейната майка. Поради тези причини А. Ч. П. е предявила срещу Н. В. К. установителен
иск за признаване , че тя придобила 4/6 от правото на собственост върху имота по
давностно владение, продължило през периода от 20.12.2006г. до 20.11.2023г.
От представеното по настоящото дело заверено копие от влязло в сила съдебно
решение от 24.06.2005г. по гр.д. № 8651/2004г. на СРС, 36 състав е видно , че Ч..А.П. е
бил собственик на 1/3 идеална част от процесния имот , находящ се в град София , ул. „***
От представеното по настоящото заверено копие от удостоверение за наследници с изх.
№ 002015/ 22.06.2011г. , издадено от длъжностно лице в район „Оборище” при Столична
община , се установява, че Ч..А.П. е починал на 20.12.2006г. и негови наследници по закон
са двете му дъщери: Н Ч. П. – К и А. Ч. Р (третата ответница по настоящото дело), всяка от
които е придобила по наследство по 1/6 идеална част от правото на собственост върху
процесния имот (1/2 х 1/3 ).
Следователно по настоящото дело е доказано , че ответницата А. Ч. Р е притежавала
1/6 идеална част от правото на соббственост върху процесния имот през процесния период
от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. Видно от представените по настоящото дело заверени копия
от нотариален акт № 177, том ІІІ, рег. № 10150, дело № 518/ 2023г. от 25.10.2023г. на
нотариус Борислав Монов и нотариален акт № 29, том ІV, рег. № 10759, дело № 568/ 2023г.
от 13.11.2023г. на нотариус Борислав Монов А. Ч. Р е прехвърлила на друго лице –
Александър Боянов Василев притежаваната от нея 1/6 идеална част от правото на
собственост върху процесния имот, но това е станало след правнорелевантния период по
настоящото дело , чиято крайна дата е 30.04.2023г.
По искане на ищцовата страна по настоящото дело е представено от Столична
община , район „Красно село” удостоверение , изх. № РКС25-УГ01-5645/16.05.2025г. за
наследници , от което се установява , че Н Ч. П. (втората наследница по закон на
съсобственика Ч..А.П.- б.с.) е починала на 08.03.2013г. и нейна наследница по закон е била
майка й Нели М. Чалъкова , която е починала на 16.03.2021г. и е наследена от нейната сестра
И. М. С. (първата ответница по настоящото дело).
Следователно по настоящото дело е доказано , че през процесния период от
01.05.2021г. до 30.04.2023г. ответницата И. М. С. е притежавала 1/6 идеална част от
правото на собственост върху процесния апартамент според издадените официални
документи.
Но по настоящото дело е представено и заверено копие от искова молба, вх. №
77366/07.03.2024г. от А. Ч. П. срещу И. М. С. , в която тя изрично твърди , че от
20.12.2016г. тя се е нанесла да живее в имота находящ се в град София , ул. „***„явно ,
открито и с пълното съзнание , че жилището е нейно”, като останалите съсобственици
на имота , сред които и Н. В. К. , „никога не са оспорвали , че тя е собственик на имота” ,
като изрично уточнява , че „никой от тях не е идвал в апартамента , не се е интересувал
от него и от тяхна страна не са предявявани никакви претенции относно това жилище”
и в „контактите си с тях тя винаги е показвала , че е собственик на имота и те не са
4
реагирали по никакъв начин”. Изрично подчертава , че повече от 17 години именно тя
жимее в процесния имот , а когато е в САЩ го използва нейната майка. Поради тези
причини А. Ч. П. е предявила срещу И. М. С. установителен иск за признаване , че тя
е придобила 1/6 от правото на собственост върху имота по давностно владение,
продължило през периода от 20.12.2006г. до 20.02.2024г.
Чрез посочени документи по настоящото дело е доказано , че през процесния период
от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. тримата ответници са били съсобственици на процесиня
имот , но го е ползвала само ответницата А. Ч. П. , а останалите двама съсобственици –
ответниците Н. В. К. и И. М. С. не са упражнявали правомощието ползване.
Според нормативната уредба „потребител на топлинна енергия” е физическо лице –
собственик или ползвател на имот , което ползва топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване за домакинството си. Следователно за да бъде потребител по
смисъла на чл.153,ал.1 ЗЕ физическото лице трябва да отговаря на две комулативно
изискуеми условия : 1)да притежава вещно право на собственост върху съответния имот ,
съответно вещно или облигационно право на ползване върху същия имот , и 2) да ползва
реално имота.
По настоящото дело по отношение на ответниците Н. В. К. и И. М. С. е доказано , че
не е била налице втората предпоставка чл.153,ал.1 ЗЕ, тъй като всеки от тях е бил лишен
от ползването на процесния апартамент през процесния период.
Тъй като ответниците Н. В. К. и И. М. С. не са били потребители на топлинна енергия
през посочения период за процесния апартамент за тях не са възникнали задължения по
чл.140а ЗЕ да заплащат цената на доставената в апартамента топлоенергия за горещо
водоснабдяване и за отопление.
Предвид изложеното , тъй като ответниците Н. В. К. и И. М. С. не са били
потребители на топлинна енергия за процесния апартамент през процесния период , те не
са материално-правно легитимирани да отговарят по предявените срещу тях
установителни искове. Пасивната материално-правна легитимация е едно от условията за
основателността на исковете.
Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация
производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове против
ответниците Н. В. К. и И. М. С. следва да бъдат отхвърлени. Това е така , тъй като според
общоприетото в съдебната практика и в процесуалната доктрина материално- правната
легитимация (за разлика от процесуалната) е въпрос по основателността, а не по
допустимостта на иска .
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявените искове против ответниците Н. В. К. и И. М. С. е безпредметно е да се
установява наличието и на останалите.
Следва да се отбележи , че плащането на претендираните суми от ответницата И. М.
С. не доказва основателността на исковете, предявени срещу нея , нито признието на
5
исковете , заявено от нея , с оглед изричната разпоредба на чл.175 ГПК, доколкото не
съотвестват на събраните по делото писмени доказателства.
Предявените осъдителни искове по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ
против ответниците ответниците Н. В. К. и И. М. С. са неоснователни и като такива следва
да бъдат отхвърлени.
ОТНОСНО ИСКОВЕТЕ ПРОТИВ ОТВЕТНИЦАТА А. Ч. П. :
Предявените искове против ответника А. Ч. П. са ОСНОВАТЕЛНИ.
Както бе посочено относно исковете против ответниците Н. В. К. и И. М. С. , през
процесния период от 01.05.2021г. до 30.04.2025г. единственият ползвател на
процесния апартамент е била ответницата А. Ч. П. , което изрично се твърди в
подадените от нея искова молба , вх. № 120173/20.12.2023г. срещу Н. В. К. и искова молба,
вх. № 77366/07.03.2024г. срещу И. М. С. , с които е предявила установителни искове за
признаване , че е придобила по давнотстно владение идеалните части на всеки от двмата
ответници от правото на собственост върху процесния имот.
Поради тези причини следва да се приеме , че през процесния период от 01.05.2021г.
до 30.04.2025г. е съществувало договорно правоотношение между ищцовото дружество
като топлопреносно предприятие от една страна и ответницата А. Ч. П. като „клиент на
топлинна енергия” по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./ (видно от
представената с Молба-декларация от 22.09.1997г. за откриване на партида за имота на
негово име като съсобственик- б.с.) по силата на което в съсобствения на ответницата А.
Ч. П. имот, намиращ се в сграда-етажна собственост, присъединена към топлопреносната
мрежа по реда на чл.133,ал.2 ЗЕ, е била доставяна топлоенергия. Това правоотношение е
възникнало при действието на ЗЕЕЕ/отмм./ и е продължило да съществува при действието
на ЗЕ/обн. В ДВ, бр. 107/09.12.2003г./ и на Общите условия за продажба на топлинна
енергия от Т”ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които съгласно
чл.150,ал.2,изр.2 ЗЕ влизат в сила 30-дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Ответницата А. Ч. П. нито
твърди, нито представя доказателства за предложени от нея специални условия по
чл.150,ал.3 ЗЕ. Съответствието на Общите условия за продажба на топлоенергия с отделни
клаузи от ЗЗП и с други нормативни актове е без правно значение за възникването на
задължението на ответницата за заплащане на потребената в собствения й имот
топлоенергия,включително и за сградна инсталация, тъй като това задължение следва от
възмездния характер на правоотношението между ответницата като потребител на тази
топлоенергия и ищеца като нейн доставчик, както и от основния принцип в гражданското
право за недопускане на неоснователно обогатяване (чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД). Потребителят
на топлоенергия е длъжен да заплати стойността й, тъй като обратното означава да се
допусне неоснователното му обогатяване за сметка на топлопреносното предприятие.
Като потребител на топлинна енергия през посочения период за ответницата А. Ч. П.
са възникнали задължения да заплаща цената на доставената топлоенергия за горещо
водоснабдяване и за отопление (чл.140а ЗЕ), включително и за сградна
6
инсталация(чл.140,ал.3 ЗЕ; чл.143 ЗЕ и чл.145,ал.2 и ал.3 ЗЕ).
Според чл.139,ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда– етажна
собственост, се извършва по системата за дялово разпределение въз основа на показанията
на индивидуалните топломери в отделните имоти (чл.145, ал.1 ЗЕ). През процесния
период т.нар. услуга ”топлинно счетоводство” за сградата-етажна собственост , в която се
намира процесния имот, е извършвана от „Ф”ЕООД въз основа на договор №
2437/28.06.2002г. между това дружество и етажните собственици, съгласно решение на
Общото събрание от 04.06.2002г. (представено по делото-б.с.) , което не е било оспорено в
сроковете и по реда на ПУРНЕС/отм./. Решението на Общото събрание на етажните
собственици е било постановено при спазването на законово необхидимите кворум и
мнозинство, като без правно значение е дали конкретно собствениците на процесиня
апартамент са участвали при взимането му, тъй като това не би се отразило на валидността
му.
Според изричната разпоредба на чл.22,ал.2 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от Т”ЕАД на клиенти на град София клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение , извършвана от
избрания от тях търговец. Поради това сумите за дялово разпределение се начисляват във
фактурите, издавани от ищеца, и се събират заедно с цената на доставената
топлоенергия . Поради тези причини се касе за вземане на ищеца. Възражението на
ответната страна е неоснователно
По делото няма нито твърдения, нито доказателства през процесния период
ответницата А. Ч. П. като съсобственик на процесния имот да е предявявал рекламации
пред Т”ЕАД и пред „Ф”ЕООД относно размерите на начисляваните суми в издаваните
фактури и изравнителни сметки нито в определените срокове за това , нито след изтичането
им. Ответната страна оспорва размера на начислените суми едва по настоящото дело.
Според изложените от вещото лице констатации в приетото в съдебното заседание на
11.07.2025г. заключение по съдебно-техническата експертиза (неоспорено от страните) в
издадените фактури и изравнителни сметки за процесния период количествата
топлоенергия , подадена за процесния период в процесния имот са изчислявани в
съотвествие с действалата нормативна уредба. Експертът е констатирал от проверените
документи , че през процесния период стойността на топлинната енергия е начислявана
служебно при условията не неосигурен достъп до имота за 7 броя отоплителни тела с
монтирани ИРРО и за 1 брой щранг лира без монтиран ИРРО , за което са съставени
съответните протоколи. Възраженията на ответницата А. Ч. П. са неоснователни. Според
приетото в заседанието на 10.10.2025г. заключение по съдебно-счетоводната експертиза
счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно , извършени са и съответните
корекции по изравнителните сметки по партидата на ответника за процесния период.
Според приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза за периода от месец
май 2021г. до месец април 2023г. сборът от дължимите за процесния имот месечни суми
за доставена топлоенергия в процесния имот е в размер на 11 023,16 лв , а сборът от
7
дължимите суми за дялово разпределение е в размер на 72,59 лв (сборът от главниците е
11 095,75 лв). Тъй като не са представени доказателства тези суми да са платени от
ответницата А. Ч. П. (което е в нейна доказателствена тежест съгласно чл.154,ал.1 ГПК и
чл.8,ал.2 ГПК), следва да се приеме , че за ищцовото дружество съществуват вземания за
цената на доставената топлоенергия и за сумите за дялово разпределение за посочените
периоди и размери. Но на ищеца следва да бъдат присъдени сумата от 1 837,19 лв –
главница за топлинна енергия и сумата от 12,10 лв – главница за цена на услугата „дялово
разпределение” , тъй като за толкова са предявени исковете по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във
връзка с чл.150 ЗЕ против ответницата А. Ч. П. , а в съответствие с принципа за т.нар.
диспозитивно начало в гражданския процес (чл.6,ал.2 ГПК) и с оглед избягване на т.нар.
„свръх-петитум” съдът е обвързан от искането на ищеца и не може да му присъди по-големи
суми от претендираните. Исковете по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ
против ответницата А. Ч. П. следва да бъдат уважени изцяло.
Като не е изпълнила главните задължения на съответния падеж, ответницата А. Ч. П.
е изпаднала в забава по смисъла на чл.84,ал.1 ЗЗД (без необходимост от покана) и за нея
са възникнали акцесорните задължения по чл.86,ал.1 ЗЗД за плащане на мораторните лихви
върху неизплатените главници, които са в размер на 312,27 лв върху стойността на
топлоенергията за периода от 15.09.2002г. до 18.07.2024г. и 2,95 лв върху цената на
дяловото разпределение за периода от 15.08.2021г. до 18.07.2024г. , изчислени по реда на
чл.162 ГПК съгласно данните в приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза.
Тези суми следва да бъдат присъдени на ищеца, тъй като не са представени доказателства да
са платени от ответницата А. Ч. П. . Исковете по чл.86,ал.1, ЗЗД против ответницата А. Ч.
П. следва да бъдат уважени изцяло.
Относно разноските по делото :
На ищеца следва да бъде присъдена част от направените от него разноски по
настоящото исково производство, пропорционална на размера на уважените искове против
ответницата А. Ч. П. – платените държавна такса за предявяване на исковата молба
(593,83 лв) и депозити за съдебно-счетоводна експертиза (350 лв) и за съдебно-техническа
експертиза (350 лв).
Ищцовата страна страна претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение,
каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото
дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено. Размерът на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определен съгласно действащата редакция на чл.78,ал.8
ГПК (50 лв). На ищеца следва да бъде присъдена част от полагащото се юрисконсулско
възнаграждение, пропорционална на размера на уважените искове против ответницата А.
Ч. П..
Ответницата А. Ч. П. следва да бъде осъдена да плати на ищеца съответната част от
разноските и от юрисконсултското възнаграждение на ищеца, пропорционална на размера
на исковете против нея, които са уважени изцяло.
Съдът не присъжда разноски на остналите двама ответници И. М. С. и Н. В. К.
8
(исковете срещу които са отхвърлени), тъй като не са представени доказателства за
осъществени от тях разходи във връзка с настоящото дело.
Съдът не присъжда разноски и на подпомагащата страна , тъй като не е предявено
съответно искане , а и не са представени доказателства за извършени от нея разноски по
настоящото дело.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Ч. П. ,ЕГН: **********,със съдебен адрес: град София, ул. „*** ДА
ЗАПЛАТИ на Т” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул. ***,
на основание чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД,
следните суми: 1 837,19 лв (хиляда осемстотин тридесет и седем лева и деветнадесет
стотинки) , представляващи 1/6 част от стойността на доставена , но неизплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район „*** с абонатен №
***, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г.;
312,27 лв (триста и дванадесет лева и двадесет и седем стотинки), представляващи 1/6 част
от мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2022г. до
18.07.2024г.; 12,10 лв (дванадесет лева и десет стотинки) , представляващи 1/6 част от
цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.06.2021г. до
30.04.2023г. , и 2,95 лв (два лева и деветдесет и пет стотинки), представляващи 1/6 част от
мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от
15.08.2021г. до 18.07.2024г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на
предявяване на исковата молба- 14.08.2024г. до окончателното плащане, както и на
основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 215,64 лв ( двеста и петнадесет лева и шестдесет и
четири стотинки), представляващи 1/6 част от направените от ищеца разноски по
настоящото исково производство– платените държавна такса за предявяване на исковата
молба, депозити за възнаграждение на особения представител на ответниците , за съдебно-
счетоводна експертиза и за съдебно-техническа експертиза, а на основание чл.78,ал.8 ГПК
сумата от 8,33 лв (осем лева и тридесет и три стотинки), представляваващи 1/6 част от
полагащото се на ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение в настоящото
исково производство.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от Т” ЕАД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: гр. София,ул. ***,против И. М. С., ЕГН: **********, град
София, ж.к. ***, чрез М. Б. С. /син/, обективно съединени осъдителни искове по чл.79,
ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца следните суми : 1 837,19 лв (хиляда осемстотин тридесет и седем лева и
деветнадесет стотинки) , представляващи 1/6 част от стойността на доставена , но
неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район „*** с
абонатен № ***, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2021г. до
9
30.04.2023г.; 312,27 лв (триста и дванадесет лева и двадесет и седем стотинки),
представляващи 1/6 част от мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода
от 15.09.2022г. до 18.07.2024г.; 12,10 лв (дванадесет лева и десет стотинки) ,
представляващи 1/6 част от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот
през периода от 01.06.2021г. до 30.04.2023г. , и 2,95 лв (два лева и деветдесет и пет
стотинки), представляващи 1/6 част от мораторната лихва върху цената на услугата
„дялово разпределение” за периода от 15.08.2021г. до 18.07.2024г., заедно със законната
лихва върху двете главници от датата на предявяване на исковата молба- 14.08.2024г. до
окончателното плащане и разноските по делото
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от Т” ЕАД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: гр. София,ул. ***,против Н. В. К., ЕГН: **********, със
съдебен адрес : град София, ул. *** обективно съединени осъдителни искове по чл.79,
ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца следните суми : 7 348,77 лв (седем хиляди триста четиридесет и осем лева
и седемдесет и седем стотинки), представляващи 4/6 части от стойността на доставена ,
но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район
„*** с абонатен № ***, по договорни отношения между страните през периода от
01.05.2021г. до 30.04.2023г.; 1 249,09 лв (хиляда двеста четиридесет и девет лева и девет
стотинки), представляващи 4/6 части от мораторната лихва върху цената на
топлоенергията за периода от 15.09.2022г. до 18.07.2024г.; 48,39 лв (четиридесет и осем
лева и тридесет и девет стотинки), представляващи 4/6 части от цената на услугата
„дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.06.2021г. до 30.04.2023г. , и 11,79
лв (единадесет лева и седемдесет и девет стотинки), представляващи 4/6 части от
мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от
15.08.2021г. до 18.07.2024г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на
предявяване на исковата молба- 14.08.2024г. до окончателното плащане и разноските по
делото;
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „Ф”ЕООД, гр.
София , ул. „Професор Г. Павлов ” № 3.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10