№ 35
гр. Харманли, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Т.Г.Ч.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно
наказателно дело № 20245630200551 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.189, ал.14 от ЗДвП.
Подадена е жалба от Г. Д. Н., ЕГН:********** от гр.Харманли, ул. ***, чрез
пълномощника му адв. В. А., против Наказателно постановление №24-0271-000584 от
09.07.2024 година на Началник група при РУ-Харманли към ОДМВР-Хасково.
Жалбоподателят твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй като било
издадено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени
процесуални нарушения. Оспорва извършването на нарушението.
Предвид изложеното моли за отмяна на НП и за присъждане на разноските
по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Процесуалният му представител адв. А. заявява, че поддържа жалбата и
моли за уважаването й, като излага подробни съображения в тази насока.
Административнонаказващият орган /АНО/ РУ-Харманли към ОД на МВР-
гр.Хасково, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото доказателства, установи следното от фактическа страна :
На 20.06.2024г. в 23:14 часа, в гр.Харманли, на ул. *** до дом номер 102
допуска управлението на водач под посочената в чл. 80А, ал. 3, т. 1 минимална възраст
да управлява индивидуално електрическо ПС по пътищата и улиците с максимално
разрешена скорост до 50 км/ч., а именно синът му Д. Г. Д. ЕГН **********.
С оглед на така установеното е съставен АУАН № 244608 от 20.06.2024г. от
М. П. М. на длъжност полицай при РУ-Харманли за нарушение по чл.80а ал.3, т.1 от
ЗДвП.
1
Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя на същата дата, като актът е
подписан без възражения.
Административнонаказващият орган (АНО) в издаденото от ВПД Началник
Група в ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли Наказателно постановление №24-0271-
000584 от 09.07.2024 година е приел за доказана описаната в АУАН фактическа
обстановка и констатираното с него нарушение. В НП по аналогичен начин е описано
самото нарушение и обстоятелствата, при които е било извършено. С така
извършеното АНО е приел за нарушен също чл.80а ал.3, т.1 от ЗДвП. Предвид това и
на основание чл.183 ал.4, т.13 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
от 50 лв.
Гореописаната в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи
от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването им
- писмо с вх.№10585/28.11.2024 г от РУ Харманли при ОДМВР Хасково, към което са
приложени: АУАН серия GA №244608 от 20.06.2024 г.; НП№24-0271-00584 от
09.07.2024г, издадено от Началник група при РУ Харманли при ОДМВР Хасково;
заверено копие на Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г.
Тази фактическа обстановка е установена, с едно изключение, а именно -
относно възрастта на водача Д. Г. Д. ЕГН **********, а именно, че същия е
малолетен, водачът е на 11 години, а не е бил непълнолетен, считано към момента на
извършване на деянието.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно
легитимирана страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл.59,
ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е
породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен
(сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния и материалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът
следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са
приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314
НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган,
в предвидената от закона писмена форма.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя.
НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това
обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по
2
чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване.
Съдът счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на наказателното постановление по следните съображения:
Актът за административно нарушение има функция да повдигне
обвинението и да очертае от обективна и субективна страна предметът на доказване,
като от съществено значение с оглед правото на защита на жалбоподателя е ясното и
точно описание на нарушението и съответстващата пълна правна квалификация.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове.
Съдът обаче счита, че в нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в АУАН и НП не е описано от фактическа страна нарушението
и обстоятелствата при извършването му. Съгласно вменената на жалбоподателя като
нарушена разпоредба на чл. 80а, ал. 3, т. 1 ЗДвП минималната възраст на водача за
управление на индивидуално електрическо превозно средство е 16 години, когато се
касае за управлението му по велосипедна инфраструктура и по пътища и улици с
максимално разрешена скорост до 50 км/ч., а според разпоредбата на чл. 80а, ал. 3, т.
2 от ЗДвП позволява управление на индивидуално електрическо превозно средство и
от лица, навършили 14 години, но само по велосипедни алеи. В случая, както в АУАН,
така и в НП, е посочено управляваното от Д. Г. Д. с ЕГН ********** на индивидуално
електрическо ПС, доколкото разпоредбата на чл. 80а, ал. 3, т. 1 ЗДвП е относима
именно до управлението на такъв вид ППС по пътища и улици с максимално
разрешена скорост до 50 км/ч. Д. Г. Д. ЕГН ********** е на 11 години, поради което
следва да са изложени съставомерните признаци на разпоредбата на чл. 80а, ал.3, т.2
ЗДвП относима към възрастта му и според която разпоредба се позволява управление
на индивидуално електрическо превозно средство и от лица, навършили 14 години, но
само по велосипедни алеи. В този смисъл в АУАН и НП дадената правна
квалификация от административно наказващият орган не съответства на
обстоятелствената част на АУАН и НП, като правилната правна квалификация на
доказаните факти е чл. 80а, ал.3, т.2 от ЗДвП, а не дадената по чл.80а, ал.3, т.1 ЗДвП.
Следователно не е посочен обективен признак от състава на съответното
административно нарушение, което представлява съществено процесуално нарушение,
доколкото ограничава процесуалните права на санкционираното лице, поставяйки го в
невъзможност да разбере фактическите рамки на вмененото му "административно
обвинение".
Само на това основание, атакуваното НП следва да бъде отменено като
издадено в нарушение на административнопроизводствените правила.
От друга страна в настоящия случай жалбоподателят Г. Н. отговаря на
основание посочените законови разпоредби и съгласно чл.26 ал.3 от ЗАНН, който
предвижда, че за административни нарушения, извършени от малолетни,
непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение,
отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са
допуснали извършването им. Жалбоподателят не оспорва, че водачът на
индивидуалното електрическо превозно средство Д. Г. Д., ЕГН:********** е негов
син, който е малолетен, т.е. жалбоподателят като негов родител отговаря по силата на
посочената разпоредба на чл.26 ал.3 от ЗАНН. В този смисъл следва да бъде
съобразена специалната разпоредба на чл. 26, ал. 3 ЗАНН, което не е съобразено от
административнонаказващият орган при квалифициране на нарушението, който
3
изобщо не е коментирал същата и същата не е посочена в НП. С оглед на изложеното
фактическата обстановка доказана от събраните писмени и гласни доказателствени
средства, изпълва съставомерните признаци на нарушението по чл. 80а, ал. 3, т. 2,вр.
чл.26, ал.3 от ЗДвП, а не тези по чл. 80а, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, с оглед на което са
нарушени нормите на чл.42,т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1 т.6 от ЗАНН.
Съдът счита, че неправилно е приложен и материалният закон, доколкото по
делото не се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят съзнателно е допуснал
синът му Д. Г. Д., ЕГН:**********, на възраст до 14 години, да управлява
индивидуално електрическо превозно средство. На първо място, както се посочи по-
горе, по делото не се доказа, още по-малко по изискуемия от законодателя несъмнен
начин, че на процесната дата и място Д. Г. Д., ЕГН:********** е управлявал
индивидуално електрическо превозно средство по смисъла на § 6, т. 18б от ДР на
ЗДвП. Св. М. П. М., актосъставител в показанията си в хода на съдебното следствие
сочи, че на 20.06.2024 г около 23,00 ч. съвместно с колегата свид. С. Д. били
автопатрул, като при извършване на обход се опитали да установят група деца, които
били с тротинетки по главната и нарушавали ЗДвП, но същите не успели да ги
установят, като в впоследствие успели да установят група от тях на ул. ***“. Свид. С.
Д. Г. сочи, че въпросната вечер писали няколко акта по този член на няколко деца и
почти нищо не си спомня. От така събраните гласни доказателствени средства, не се
установява, че в тази група установена от свид. М. и свид. Д. е бил Д. Г. Д.,
ЕГН:**********, нито че на място са извикали Г. Д. Н., ЕГН:**********, родител на
Д. Г. Д., ЕГН:**********, доколкото нито свид. М., нито свид. Г. сочи нарушителя и
неговият баща, жалбоподател.
С оглед на всичко гореизложено, по делото не е установено, че Д. Г. Д.,
ЕГН:********** е управлявал индивидуално електрическо превозно средство, за
каквото се отнася именно възрастовото ограничение за управление по чл. 80а, ал. 3, т.
2 по ЗДвП. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3 ЗАНН, когато
административното нарушение е извършено от лице до 14 години, какъвто е
настоящият случай, административнонаказателно отговорни се явяват техните
родители, попечители или настойници, които съзнателно са допуснали извършването
им. По делото обаче не бяха събрани каквито и да е доказателства, че е знаел, че
синът му Д. Г. Д., ЕГН:********** е управлявал на процесната дата и място
индивидуално пътно превозно средство (тротинетка). Нещо повече, доколкото
разпоредбата на чл. 80а, ал. 3, т. 2 от ЗДвП позволява управление на индивидуално
електрическо превозно средство и от лица, навършили 14 години, но само по
велосипедни алеи, то следва да бъде несъмнено доказано от една страна, че
жалбоподателя е знаел, че синът му управлява индивидуално електрическо превозно
средство, а от друга, че управлението му е осъществявано извън велосипедни алеи. По
делото не се доказа жалбоподателя Г. Д. Н. да е съзнавал което и да е от
горепосочените обстоятелства, поради което е недопустимо да бъде ангажирана
административнонаказателната му отговорност за извършеното от сина му
административно нарушение.
Тези мотиви обосновават извода на съда за отмяна на НП като
незаконосъобразно и неправилно.
Жалбоподателят е направил в хода на производството искане за
присъждане на разноски, поради което съдът следва да се произнася в тази насока.
Предвид изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
4
разноски по делото, съгласно договор за правна защита и съдействие в минимален
размер от 400 лева, платени в брой на пълномощника му.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от Закон за
административните нарушения и наказания, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-0271-000584 от 09.07.2024
година на Началник Група в ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, с което на Г. Д. Н.,
ЕГН:********** от гр.Харманли, ул.*** за нарушение на чл.80а ал.З, т.1 от ЗДвП, на
основание чл.183 ал.4, т.13 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 50.00 лв.
ОСЪЖДА ОД МВР Хасково, да заплати на Г. Д. Н., ЕГН:********** от
гр.Харманли, ул.„Христо Ботев” №103А, вх.Б, ет.2, ап.З сумата от 400,00 лева,
представляваща направени разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
5