Р E Ш Е Н И Е
№ 696
гр.Плевен, 30.10.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като
разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно
дело № 672 по описа за 2020 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 317 от 30.06.2020
год., постановено по НАХД № 720/2020 год., Районен съд – гр. Плевен потвърдил Наказателно постановление № 20-
0938- 000381/31.01.2020 г. на Началник Сектор „ПП“ при ОД МВР- Плевен, с което
по отношение на Д.В.Ц., ЕГН ********** е наложено административно наказание на
основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП- глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено
нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Против горното решение постъпила
касационна жалба от Д.В.Ц., в която се излагат доводи, че въззивното решение е неправилно,
постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон и
необосновано. Твърди се, че първостепенният съд не е обсъдил основните
възражения на жалбоподателя, свързани със законосъобразността на оспореното НП,
както и че не е анализирал събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, от които се установява, че деянието не е извършено умишлено. С
касационната жалба не се оспорва обстоятелството, че касаторът е бил без
поставен предпазен колан при извършената полицейска проверка, но се твърди, че
горното се дължи на здравословен проблем, свързан с претърпяна хирургическа
интервенция и указания на лекуващия лекар, които са в насока, че мястото на
операцията не следва да бъде притискано. Касаторът не отрича, че при извършване
на проверката не е представил медицински документ, но това се дължало на
обстоятелството, че е шофирал чужд автомобил. Позовава се на разпоредбата на
чл.137а, ал.2, т.1 от ЗДвП и твърди, че преценката на РС- Плевен на
представената от касатора епикриза е неправилна, а освен това в ЗДвП не е
налице изискване за наличие на конкретен формуляр, удостоверяващ
обстоятелствата по чл.137а, ал.2 от ЗДвП. В заключение прави искане да бъде
отменено обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Л.П., който
поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представя като писмено
доказателство Медицински протокол от ЛКК № 000200/13.07.2020 г. в заверен
препис и твърди, че горното писмено доказателство удостоверява твърденията на
жалбоподателя, свързани с наличието на противопоказания за поставяне на
предпазен колан при шофиране, с оглед установените по делото негови
здравословни проблеми. Изразява становище, че макар и представения протокол да
е от дата след тази на нарушението, то с оглед епикризата, представена пред РС
и отразените в нея здравословни проблеми няма как да се приеме, че
здравословното състояние на жалбоподателя е било различно към датата на
установяване на нарушението, поради което е налице хипотезата на чл.137а, ал.2,
т.1 от ЗДвП и не е налице умишлено извършено нарушение. В заключение прави
искане да бъде отменено решението на РС- Плевен и издаденото НП. Претендира
присъждане на деловодни разноски по представен списък в размер на 300 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Ответникът не изпраща процесуален
представител и не ангажира доводи във връзка с основателността на касационната
жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен изразява
становище, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият
съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението,
а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
С оглед конкретните оплаквания в касационната жалба,
съдът приема, че между страните не е налице спор относно приетата от РС- Плевен
за установена фактическа обстановка, свързана с формалното осъществяване
признаците на нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя на 21.01.2020
г., изразяващо се в управление на товарен автомобил без да е поставил
обезопасителния колан, с който същият е оборудван. Районен съд- Плевен е
направил задълбочен анализ на събраните в тази насока доказателства и е изложил
мотиви в достатъчен обем, с които настоящият съдебен състав е съгласен и не
намира за нужно да ги повтаря в касационния съдебен акт, с оглед разпоредбата
на чл.221, ал.2 от АПК.
Между страните се спори дали в случая се касае за умишлено
извършено нарушение, респективно налице ли са предпоставките за приложение на
чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП по отношение на касатора.
Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП вменява задължение на водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3,
когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани. Санкцията за неизпълнение на това задължение е
предвидена в чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП. Според хипотезата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП освободени от задължението за
ползване на обезопасителен колан са лицата, чието физическо състояние не
позволява неговото използване. За физическо състояние, което не позволява на
лице – водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само
състояние, при което поради обективни причини (стоящи извън субективните
възприятия и желания на лицето) е невъзможно да се постави колан или
поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние. Законът не
предвижда спазването на специален ред или издаване на конкретен документ за
удостоверяване на физическото състояние на водача, т.е. касае се за фактическа
преценка на горното обстоятелство.
Пред първостепенния съд е била представена епикриза,
отразяваща здравословното състояние на жалбоподателя към датата на изписването
му от съответното лечебно заведение – 03.07.2018 г. Районен съд- Плевен
подборно е обсъдил горното писмено доказателство и обосновано е приел, че
горната епикриза съдържа данни за претърпяна тежка оперативна интервенция, но е
преценил, че в от същата не може да се направи извод за наличие на
противопоказания при използване на предпазен колан, с оглед на което е приел за
недоказани обстоятелствата по чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП.
Пред настоящата инстанция обаче е представено ново
писмено доказателство от процесуалния представител на касатора, а именно Медицински протокол от ЛКК № 000200/13.07.2020 г.,
в който е отразено, че за Ц. е противопоказно поставянето на предпазен колан за
срок от 3 месеца. Макар и предписанието да е за период след извършване на
нарушението, настоящият съдебен състав приема, че обективното физическо
състояние на жалбоподателя е било такова и към датата на издаване на процесния
АУАН, т.е. за него е била налице хипотезата на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП, с
оглед което за него не е съществувало задължение за спазване разпоредбата на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП, за нарушението на която е санкциониран.
С оглед горното оспореното решение е неправилно и
следва да бъде отменено. Следва да се постанови и отмяна на оспореното НП.
При този изход на производството следва да бъде
уважена и претенцията на процесуалния представител на касатора за заплащане на
направените разноски в размер на 300 лв.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
и чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, първи
касационен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 317 от 30.06.2020 год.,
постановено по НАХД № 720/2020 год. по описа на Районен съд - гр. Плевен, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0938-000381/
31.01.2020 г. на Началник Сектор „ПП“
при ОД МВР- Плевен, с което по отношение на Д.В.Ц., ЕГН ********** е наложено
административно наказание на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП- глоба в
размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 от ОД МВР-
Плевен да заплати на „Д.В.Ц., ЕГН **********,***, деловодни разноски в размер
на 300 /триста/ лв.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.