№ 4673
гр. София, 30.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:.............
като разгледа докладваното от ............. Гражданско дело № 20241110103725
по описа за 2024 година
Образувано е по жалба от М. З. М. срещу Удостоверение по чл.13, ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ
на Техническата служба при район „Витоша“ от 25.06.2003г., издадена по по заявление вх.
№ .... / 19.12.2001 г. и ...... / 27.08.2002 г.
Жалбата е недопустима за разглеждане по същество по следните съображения: Подадена е
срещу акт, който не подлежи на самостоятелно обжалване.
Удостоверението и скицата по чл.13, ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ се издават от техническата служба
на общината при възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху земи, които се
намират в границите на урбанизираните територии. Съгласно чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ тези земи се
възстановяват в съществуващи реални граници. Ето защо, органът по поземлената
собственост следва да разполага с данни за точното местоположение на подлежащите на
възстановяване земи, техните граници, площ и др. данни. Още повече, че в много случаи
бившите земеделски земи, включени в границите на урбанизираните територии, са били
подложени на промени – проведена регулация, свързана с промяна на границите на имотите,
обособяването на отделни парцели (урегулирани поземлени имоти), застрояване,
провеждане на обществени мероприятия и др. Това налага провеждане на процедурата по
чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ за определяне на застроената част от имота, която не подлежи на
възстановяване. Тази процедура включва два елемента: решение на техническата служба,
което има помощен характер и заповед на кмета на общината за одобряване на решението.
На обжалване по реда на АПК подлежи заповедта, като индивидуален административен акт,
инкорпориращ и решението на техническата служба. Спецификата на производството по
чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ е разгледана в ТР № 5 от 18.10.2011 г. по т.д. № 8/2010 г. на Общото
събрание на колегиите при Върховния административен съд. Прието е, че то не е
самостоятелно, има обслужващ характер в реституцията и съответно се подчинява на
режима на реституционното производство, като цяло. Въз основа на решението на кмета за
определяне на застроената част, техническата служба на общината издава удостоверение по
чл.13, ал.5 и скица по чл.13, ал.6 ППЗСПЗЗ. Както е посочено в цитираното вече
1
тълкувателно решение, двата документа установяват част от релевантната за възстановяване
на собствеността информация: нанесен ли е имотът в кадастралния план, под какъв номер и
с каква площ, какви са границите и регулационният му статут, каква е застроената част, за
която се дължи обезщетение по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ и какъв е размерът на свободните площи,
които подлежат на възстановяване, има ли учредено право на строеж и дали строежът на
законно разрешената сграда е започнал /чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ/, както и дали има ограничения на
собствеността. /Така Тълкувателно постановление № 2/2017г. на ВКС и ВАС/. От друга
страна на самостоятелно обжалване подлежи отказът да бъде издадено подобно
Удостоверение, какъвто не е настоящия случай.
Съгласно чл.11, ал.1 от ППЗСПЗЗ, Общинската служба по земеделие постановява решение
за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните
територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а. За да се
стигне до решението на ОСЗГ първо се провежда междинно производство, с което се
определя коя част от имота е застроен, съответно коя не е, като съгласно чл.11, ал.4 от
ППЗСПЗЗ, застроената част се определя служебно от техническата служба на общината при
спазване на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони и на хигиенните и противопожарните норми. Според
второто изречение на ал.4 от чл.11 на ППЗСПЗЗ решенията на техническата служба на
общината се одобряват със заповед на кмета на общината, като именно тази заповед
подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред районния съд.
От данните по делото се установява, че заповед на кмета, какъвто всъщност акт подлежи на
обжалване по този ред, не е издавана.
Нещо повече от делото се установява, че поради липса на издаване на подобна заповед
Решението, с което се възстановяват процесните имоти , е оставено в сила и не е отменяно.
Съдът счита, че с оглед многократните уточнения на жалбата, жалбоподателят по
категоричен начин е изразил становище, че не оспорва решение на поземлена комисия за
възстановяване на собственост, нито заповед на кмета, издадена във връзка с чл. 13, ал. 4 и 5
ППЗСПЗЗ, нито отказ за издаване на актове, а напротив - ясно и категорично е заявил, че
издадените въз основа чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ Удостоверения са нищожни, тъй като
противоречат на материалния и процесуалния закон, издадени бил в нарушение на
правилата.
За пълнота следва да се отбележи и че доколкото Решение № 6826/17.10.2003г. на ОСЗ -
Овче Купел не е отменено у ищеца липсва и правен интерес от предявяване на настоящото
производство.
Съдът счита, че с оглед гореизложеното Удостоверението по чл.13, ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ
не представлява подлежащ на оспорване административен акт, а е част от производството
по издаването на такъв по смисъла на чл.21, ал.5 от АПК, поради което не подлежи на
обжалване. Удостоверението се издава в хода на процедурата по издаване на решението по
чл.14 от ЗСПЗЗ на Общинската служба по земеделие за възстановяване на правото на
собственост върху земеделски земи, какъвто акт не е предмет на спор в настоящия процес.
2
С оглед горното, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без разглеждане жалба от М. З. М. срещу Удостоверение по чл.13, ал.4 и ал.5 от
ППЗСПЗЗ на Техническата служба при район „Витоша“ от 25.06.2003г., издадена по по
заявление вх. № .... / 19.12.2001 г. и ...... / 27.08.2002 г..
Прекратява производството по д. № 3725/2024г. по описа на СРС.
Определението подлежи на обжалване пред АС- София град в едноседмичен срок от
получаване на съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3