РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Русе, 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Русе, в
публично съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
при секретаря НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ
МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА КАН дело №
69 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е
касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София против Решение № 260046/19.01.2021
г. на Районен съд – Русе, постановено по АНД № 1918/2020 г., с което е изменено
Наказателно постановление № 6997/09.10.2020 г., издадено от Началник отдел
„Контрол по РМП“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция
„Пътна инфраструктура“ – София, с което на Е.М.Ш., е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 3500 лв. на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за
пътищата (ЗП) за извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от същия
закон.
С жалбата
се оспорва решението в частта, с която е изменено НП, като е намален размера на
глобата от 3500 лв. на 1000 лв. Наведени са доводи за неправилност на решението
в обжалваната част поради нарушение на материалния закон. Изложените
съображения са свързани основно с постигане целите на наказанието предвид
по-високата степен на обществена опасност на нарушението
Иска се от
съда да отмени решението на районния съд в обжалваната част и вместо него да
бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено изцяло наказателното
постановление.
Касационният
ответникът – Е.Ш., чрез пълномощника си адв. П.И., в писмен отговор по
касационната жалба и в допълнителна молба, оспорва същата като неоснователна. Пледира
решението на Районния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на
направените пред касационната инстанция разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе дава становище за неоснователност на жалбата,
поради което решението на РРС следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от
надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен
в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови
оспореното в настоящото производство решение, Русенският районен съд е приел,
че при издаването на АУАН и НП не са допуснати нарушения на процесуалните
правила. Изложил е подробни мотиви, като е коментирал събраните доказателства и
е обсъдил всички наведени от въззивния жалбоподател възражения. Въз основа на
съвкупната преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства въззимният съд е стигнал до извода за осъществен от
жалбоподателя, както от обективна, така и от субективна страна, състав на вмененото
му административно нарушение по чл. 26 ал. 2, т. 1, б.“а“ от ЗП. Изложени са и
мотиви относно преценката за приложението на чл. 28 ЗАНН. По отношение
приложената санкционна разпоредба районният съд е посочил, че макар същата да е
правилно приложена, неправилно е определен размера на наложеното наказание.
Наведени са подробни мотиви относно изменението на НП в тази му част, като съдът
е стигнал до извода, че санкция в минималния предвиден от закона размер би
изпълнила в пълна степен целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН. Въз основа на
тези изводи с оспореното решение е изменено НП, като е намален размера на
наложеното наказание от 3500 лв. на 1000 лв.
Настоящата
инстанция счита, че решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно и
не страда от сочените от касатора пороци. Административният съд споделя напълно
изводите на въззивната инстанция и счита възраженията на касационния
жалбоподател за неоснователни.
Административнонаказателната
отговорност на касационния ответник е ангажирана на основание чл. 53, ал. 1 от
ЗП, според който физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал.
1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41
от ЗП, се наказват с глоба в размер от 1000 до 5000 лв. Съставът на това
административно нарушение кореспондира с нормата на чл. 26, ал. 2 т. 1, б.“а“
от ЗП, съгласно която за дейности от специалното
ползване на пътищата, без разрешение, се забранява в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства.
Наведените
касационни основания касаят приложението на материалния закон по отношение на
размера на наложеното наказание. В тази връзка касационният съд напълно споделя
изводите на въззивния относно неправилното приложение на разпоредбата на чл. 27
ал. 2 ЗАНН от страна на административнонаказващия орган (АНО). В касационната
жалба се сочат отново само факти, относими към тежестта на нарушението.
Безспорно този вид нарушения, като процесното, са с висока степен на обществена
опасност, поради което законодателят е предвидил и съответните завишени размери
на санкцията. Видно е обаче, че размера на глобата не е определен в абсолютен
размер, а в диапазон от 1000 до 5000 лв., което означава, че при определянето й
във всеки конкретен случай АНО следва да съобрази разпоредбата на чл. 27 ал. 2 ЗАНН, като изследва всички относими обстоятелства. В настоящия случай видно е
от мотивите на НП, че АНО е обсъждал единствено
и само тежесттта на нарушението при определяне размера на глобата, без
да съобрази подбудите за извършване на нарушението, смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В тази връзка
правилно районният съд достигнал до извода, че определянето на размера на
санкцията е направено в нарушение на разпоредбата на чл. 27 ал. 2 ЗАНН и като е
съобразил събраните по делото доказателства относно личността на нарушителя и
имотното му състояние, е намалил санкцията до предвидения в закона минимум.
В обобщение на
всичко изложено и след извършена служебна проверка за валидността и
допустимостта на оспореното в настоящото производство решение на районния съд,
касационната инстанция намира, че решението в обжалваната част, е валидно,
допустимо и напълно съответстващо на материалния закон, като при
постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, поради което следва да бъде оставено в сила.
В останалата
част, като необжалвано, решението е влязло в сила
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в редакция ДВ, бр. 94 от 2019 г., в
полза на касационния ответник следва да бъдат присъдени разноски в размер на 450
лв. за заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съобразно договор за правна
защита и съдействие № **********/12.04.2021 г.
Мотивиран така и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК,
Административен съд - Русе
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
260046/19.01.2021 г. на Районен съд – Русе, постановено по АНД № 1918/2020 г., в
частта, с която е изменено Наказателно постановление № 6997/09.10.2020 г.,
издадено от Началник отдел „Контрол по РМП“, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, като е намален
размера на наложената глоба от 3500 лв. на 1000 лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ –
София за заплати на Е.М.Ш. ***, ЕГН **********, сумата от 450,00 (четиристотин
и петдесет) лева разноски пред касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.