Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 26.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на ****
и първи май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието на секретаря Антоанета Д., сложи за
разглеждане гр. дело № 7753 по описа за 2018 година, докладвано от съдията, и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от П.Д.П., ЕГН: **********,
с адрес: *** и Д.А.П., ЕГН: **********,
с адрес: *** срещу Т.В.Г., ЕГН: **********, с пост.адрес *** за обявяване за окончателен на
сключения на 18.02.2004г. между П.Д.П. в качеството на купувач и Т.В.Г. в
качеството на продавач Предварителен договор с предмет прехвърляне правото на
собственост върху следния недвижим имот, придобит чрез покупко-продажба,
находящ се в с. *****, представляващ съгласно документ за собственост НА №*****г.
на нот.А.Г., а именно: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в землището на с. ****, с площ
от 845 кв. м. /осемстотин четиридесет и пет квадратни метра/, съставляващо УПИ
№ ****/ ****/, в кв.** /****/ по плана на селото,
ведно с построената в същото място ЖИЛИЩНА СГРАДА, при граници: улица, УПИ №№ ****и
югозапад - УПИ № ****.
В исковата молба се твърди, че на 18.02.2004г. между П.Д.П. в качеството на
купувач и Т.В.Г. в качеството на продавач Предварителен договор за
покупко-продажба на горепосочения недвижим имот. Крайния срок на договора за прехвърляне на правото на
собственост, уговорен между страните е 18.02.2014г. Предвид обстоятелството, че
продавача заминава в чужбина за неопределено време страните договарят по
продължителен срок на договора. Продажната цена е изплатена напълно в размер на
30000лв., за което е съставена разписка от 18.02.2004г.
Владението върху недвижимия имот е предадено в деня на сключване на
предварителния договор на 18.02.2004г.
П.П. е в брак с другия ищец Д.П. считано от 07.07.2007г.
Собствеността на ответницата е еднолична, т.к. същата към момента на
придобиване не е била омъжена.
Последват множество разговори между страните за финализиране на
сделката, но до такова така и не се стига.
В условията на евентуалност, ако не бъде
обявен договора за окончателен, молят
ответника Т.В.Г., ЕГН: ********** да бъде осъдена да заплати на П.Д.П., ЕГН: **********
сумата от 60 000лв., представляваща
изплатената изцяло продажната цена по предварителния договор в двоен размер на
основание чл. 3.1.1. от същият, ведно със законна лихва от датата на депозиране
на ИМ до окончателно изплащане на сумата.
Молят за признаване на право на задържане на следния недвижим имот, собственост на ответницата,
придобит с покупко-продажба, обективирана в НА №*****г. на нот.А.Г., както
следва: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в землището на с. ****, с площ от 845 кв. м.
/осемстотин четиридесет и пет квадратни метра/, съставляващо УПИ № ****/ ****/,
в кв.** /****/ по плана на селото, ведно с построената в
същото място ЖИЛИЩНА СГРАДА, при граници: улица, УПИ№№ ****и югозапад - УПИ№ ****
до изпълнение на задължението.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника.
В отговора се сочи, че искът е недопустим и изцяло неоснователен.
Оспорва сключването на
предварителния договор, като заявява, че ответницата не е подписвала
представения Предварителен договор за покупко-продажба от 18.02.2004 г. и
представената Разписка от 18.02.2004г.
Твърдят, че същите са неистински частни документи и оспорват същите по
реда на чл. 193 от ГПК относно
авторството, както и по отношение на съдържанието.
Навеждат следната фактическа обстановка: Ответницата през 2003г. е
закупила процесния имот, като е имала намерение да се устрои да живее там.
Ищцата и ответницата се запознали покрай следването на висшето си образование
по специалност „Право" в ТУ - Варна. През март- април 2004 г. Т. Г.
получила виза за САЩ и през май заминала за там, където живее и до настоящия
момент заедно със съпруга и детето си. По това време П.П. се нуждаела от
жилище, тъй като нямала финансовата възможност да си позволи да наеме такова.
Затова ответницата й предоставил за няколко месеца имота си в с. ***, докато си
намери жилище. П.П. се нанесла като заявила, че няма да плаща наем и отказала
да напусне жилището. През 2013 г. същата го е напуснала доброволно заедно със
семейството си, но преди година и половина П.П. отново се нанесла в имота на
ответницата без съгласието и против волята й, докато на 28.11.2018 г. от баща
си Т.Г. установила, че има образувано срещу нея гр. дело.
Твърдят, че няма как на 18.02.2004 г. ответницата да е подписала
предварителен договор за покупко-продажба, предвид обстоятелството, че тогава
не е знаела дали ще и бъде издадена виза са САЩ и дали ще може да замине.
Сочат още, че е недопустимо да бъде предвиден такъв голям срок за
прехвърляне на имота още повече, че това е направено единствено и само с цел от
18.02.2014 г. да тече предвидената от закона погасителна давност за водене на
настоящото производство.
В чл. 2.7. от договора е записано продавача дава задатък в размер на 30
000 лв., а после е записано това е цялата продажна сума. Не е ясно тази сума
задатък ли е или цялата сума.
В чл. 2.7. от договора е записано ПРОДАВАЧЪТ издава надлежен документ
/разписка, фактура/. А от приложената разписка се установява, че същата е
издадена от КУПУВАЧА „Долуподписания: П. Х. предадох сума". Преднамерено
не е посочен адреса на ответницата и телефонен номер.
Твърдят още, че от справка в ежедневния печат и информационните масиви
на PC -Варна лицето П.П. е била адвокат, на който през 2009 г. са и отнети
правата. С Определение от 13.05.2009 г. по НОХД № 2340/2009 г. съдът е одобрил
постигнатото между страните споразумение, с което П.Д.П. е призната за виновна,
че е създала неистински официални документи с невярно съдържание, за което и е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, което е
отложено с изпитателен срок от три години.
По предявения евентуален иск за заплащане на двоен размер от продажната
цена, счита иска за недопустим и неоснователен. Оспорват плащането на 30 000
лв. Сочат, че за суми над 10 000 лв. законът изисква да бъдат преведени по
банков път съгласно Закон за ограничаване на плащанията в брой
Оспорвам процесуалната легитимация на Д.П..
В съдебно заседание ищецът поддържа исковете си и моли
за уважаването им, а ответникът чрез особеният си представител моли за
отхвърляне на исковете.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е по делото оригинал на Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот на 18.02.2004г., сключен между П.Д.П. в
качеството на купувач и Т.В.Г. в качеството на продавач, с предмет поемане на
задължение за прехвърляне правото на собственост върху следния недвижим имот,
находящ се в с. *****, а именно: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в землището на с. ****,
с площ от 845 кв. м. /осемстотин четиридесет и пет квадратни метра/,
съставляващо УПИ № ****/ ****/, в кв.** /****/
по плана на селото, ведно с построената в същото място ЖИЛИЩНА СГРАДА, при граници:
улица, УПИ №№ ****и югозапад - УПИ № ****. Срокът за прехвърленото е определен
до 18.02.2014г., като е поето задължение за заплащане на цената на имота в
размер на 30 000лв.
Съгласно оригинал на разписка от 18.02.2004г., П.Д.П. е предала на Т.В.Г.,
сумата от 30 000лв., представляваща продажна цена по т. 1.2 от пр. договор от
18.02.2004г. В разписката са положени два подписа на предал сумата и на приел
сумата.
По делото е
изготвена съдебно графологична експертиза, която да установи автентичността на
двата посочени по-горе документа в частта на подписите на Т.В.Г.. Съгласно
заключението на СГЕ, подписът, положен за „Продавач" в Предварителен
договор за Покупко-продажба на недвижим имот от 18.02.2004 год. и за
„Приел" в Разписка от 18.02.2004 год., НЕ Е ИЗПЪЛНЕН от Т.В.Г..
Въз основа на
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По предявеният главен
иск с правно основание чл. 19 ал.3 ЗЗД:
Искът по чл. 19
ал. 3 от ЗЗД, като облигационен иск /макар и имащ конститутивно действие
с вещен характер/ се
предявява между страните в облигационното правоотношение.
В исковата
молба не се твърди, че ищецът
Д.А.П. е сключил Предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот на 18.02.2004г., т.е. същият не се
твърди да е страна по договора, на който основава претенцията си. /Друго би било положението в случай, че искът
беше вещен, основан на давност/. Поради това същият не е активно процесуално
легитимиран да предяви иск по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД. Това е въпрос на допустимост
на иска, доколкото се извежда на база твърдения на ищеца в исковата молба.
Следователно производството по иска на Д.А.П., ЕГН: **********, с адрес: ***
срещу Т.В.Г., ЕГН: **********, с пост.адрес *** следва да бъде прекратено.
Другият главен иск
– този на ищцата П.Д.П., ЕГН: **********, с
адрес: *** срещу Т.В.Г., ЕГН: **********, с пост.адрес ***, е предявен
при наличие на правен интерес от активно процесуално легитимирана страна – твърдян
купувач по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, поради
което същият е допустим и подлежи на разглеждане.
За успешното провеждане на
конститутивния иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже кумулативното осъществяване на следните предпоставки: че между страните
е сключен валиден предварителен договор по см. на чл.19, ал.1 и 2 от ЗЗД, че
предмет на същия е прехвърляне правото на собственост върху конкретно определен
обект, че ищецът се явява изправна страна по договора, т.е. изпълнил е поетите
с него задължения, както и че към датата на приключване на устните състезания
са налице условията за валидното прехвърляне на имота, в това число, че е
настъпил падежа на задължението за сключван на окончателния договор.
От доказателствата по делото обаче НЕ
се установява, че между страните е сключен валиден предварителен договор.
По реда на чл. 193 от ГПК е оспорена
автентичността на договора, в частта на подписа на Т.В.Г.. С изготвената по
делото СГЕ е установено, че подписът,
положен за „Продавач" в Предварителен договор за Покупко-продажба на
недвижим имот от 18.02.2004 год. НЕ Е ИЗПЪЛНЕН от Т.В.Г..
Това обстоятелство има следните процесуални последици:
Съгласно нормите на чл. 194 ал. 2 и 3
от ГПК след проверката по чл. 193 от ГПК, съдът с определение /или с решението
си/ признава или че оспорването не е доказано, или че документът е неистински.
Когато съдът постановява решение по делото, в което признава документа за
неистински, тогава документът заедно с препис от решението се изпраща на
прокурора.
Съгласно трайната практика на съдилищата, формирана в опр. №
5321.06.1984г. по гр.д.№ 508/1984г. на ВС, Решение № 507 от 13.11.2009г. по
гр.д.№ 1477/2008г., постановено по отменения ГПК, в мотивите на ТР № 5/2012г.
от 14.11.2012г. на ОСГТК на ВКС, Решение
№ 66/ 25.04.2013 година по гр.дело 807/2012 г., на ВКС, първо ГО, и др. е
прието, че установяване неистинността, или потвърждаване на истинността на
документа в резултат на оспорването по чл. 193 ГПК се решава със сила на
пресъдено нещо, защото оспорването на документ по съществото си е предявяване
на инцидентен установителен иск. Поради това съдът дължи произнасяне по
оспорването на автентичността на документа/тите в диспозитива на съдебното
решение.
От друга страна липсата на автентичен подпис на едната страна в правоотношението
означава липса на възникнала между страните договорна връзка. Ответницата не е
поемала валидно задължение, разписано в предварителния договор от 18.02.2004г. да
прехвърли имота, описан в договора. Поради това искът по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД се
явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Поради сбъдване на условието – отхвърляне на главния иск, на
разглеждане подлежи евентуалния иск, предявен от П.Д.П., ЕГН: **********,
срещу Т.В.Г., ЕГН: **********, да бъде осъдена ответницата да заплати на
ищцата сумата от 60 000лв., представляваща изплатената изцяло продажната цена
по предварителния договор в двоен размер на основание чл. 3.1.1. от същият
договор, ведно със законна лихва от датата на депозиране на ИМ до окончателно
изплащане на сумата:
Евентуалният иск е с правно основание чл. 92 от ЗЗД.
Уговорката между страните, че при неизпълнение на договора от страна на
продавача да прехвърли недвижимият имот, уговорен в предварителният договор, ще
бъде санкционирана с връщане на предадената изцяло продажна цена на имота, е
уговорка за неустойка.
Според чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение на вредите от неизпълнението без да е
необходимо да се доказва настъпването и размерът им.
Макар и наречено задатък в договора, плащането на цялата продажна цена
не представлява задатък. Задатъкът представлява имотно благо, което едната
страна дава на другата в момента на сключване на договора в потвърждение на
това, че договорът е сключен и за осигуряване на неговото изпълнение. Същото
обаче не е равно на задължението до договора.
По реда на чл. 193 от ГПК е оспорена автентичността и на разписката за
заплащане на сумата от 30 000лв., като съгласно СГЕ подписът, положен за
„Приел" в Разписка от 18.02.2004 год., НЕ Е ИЗПЪЛНЕН от Т.В.Г..
Оттук следва отново приложението на чл. 194 от ГПК, както и изводът, че
не е налице годно доказателство за заплащане на сумата от 30 000лв. от ищцата на
ответницата. Поради същите изложени по-горе изводи, между страните не е
възникнало и облигационното правоотношение по твърдения предварителен договор
от 18.02.2004г., поради което не е налице и валидно задължение по 3.1.1. от
същия договор за заплащане на двойния
размер на дадената сума.
Поради изложеното искът за връщане на процесната сума от 60 000,
представляваща двоен размер на дадената по предварителен договор сума от
30 000лв., също подлежи на отхвърляне.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 3 и ал. 4 от ГПК в полза
на ответника следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в производството,
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата, които са в
размер на 1040лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по иска на Д.А.П., ЕГН: **********,
с адрес: *** срещу Т.В.Г., ЕГН: **********, с пост.адрес *** за обявяване за окончателен на
сключения на 18.02.2004г. между П.Д.П. в качеството на купувач и Т.В.Г. в
качеството на продавач Предварителен договор с предмет прехвърляне правото на
собственост върху следния недвижим имот, придобит чрез покупко-продажба,
находящ се в с. *****, представляващ съгласно документ за собственост НА №*****г.
на нот.А.Г., а именно: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в землището на с. ****, с площ
от 845 кв. м. /осемстотин четиридесет и пет квадратни метра/, съставляващо УПИ
№ ****/ ****/, в кв.** /****/ по плана
на селото, ведно с построената в същото място ЖИЛИЩНА СГРАДА, при граници:
улица, УПИ №№ ****и югозапад - УПИ № ****, на основание чл. 130 от ГПК.
ПРИЗНАВА,
че Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.02.2004
год. и Разписка от 18.02.2004 год. представляват неистински документи, в
частност неавтентични по отношение на подписа на лицето Т.В.Г., ЕГН: **********,
на основание чл. 194, ал. 3 вр. с ал. 2
от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска
на П.Д.П., ЕГН: **********, с
адрес: *** срещу Т.В.Г., ЕГН: **********, с пост.адрес *** за обявяване за окончателен на
сключения на 18.02.2004г. между П.Д.П. в качеството на купувач и Т.В.Г. в
качеството на продавач Предварителен
договор с предмет прехвърляне правото на собственост върху следния недвижим
имот, придобит чрез покупко-продажба, находящ се в с. *****, представляващ
съгласно документ за собственост НА №*****г. на нот.А.Г., а именно: ДВОРНО
МЯСТО, находящо се в землището на с. ****, с площ от 845 кв. м. /осемстотин
четиридесет и пет квадратни метра/, съставляващо УПИ № ****/ ****/, в кв.** /****/ по плана
на селото, ведно с построената в същото място ЖИЛИЩНА СГРАДА, при граници:
улица, УПИ №№ ****и югозапад - УПИ № ****, на основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска
на П.Д.П., ЕГН: **********, с
адрес: *** срещу Т.В.Г., ЕГН: **********, с пост.адрес ***, за осъждане
на ответницата да заплати на ищцата сумата
от 60 000лв., представляваща връщане в двоен размер на изплатената изцяло
продажната цена по предварителния договор, на основание чл. 3.1.1. от Предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.02.2004 год., ведно със
законна лихва от датата на депозиране на ИМ до окончателно изплащане на сумата,
на основание чл. 92 от ЗЗД.
ОСЪЖДА П.Д.П., ЕГН: **********, с
адрес: *** и Д.А.П., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ НА Т.В.Г., ЕГН: **********,
с пост.адрес *** сумата от 1040лв.
/хиляда и четиридесет лева/, представляваща сторени разноски, на основание
чл.78, ал.3 и 4 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните ведно с препис от акта. Решението да се
връчи на страните и да се впише в регистъра на решенията.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА РЕШЕНИЕТО, заверен препис от същото, ведно с оригиналите на Предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.02.2004 год. и Разписка от
18.02.2004 год. да се изпратят на ВРП по компетентност с оглед преценка за
наличие на данни за извършено престъпление, на основание чл. 194 ал. 3 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: