Р Е
Ш Е Н
И Е № 39
Гр.В.
20.07.2020
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Видинският окръжен съд
гражданска колегия в открито
заседание на седемнадесети юни, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Д. М.
Членове: В. М.
Г. Й.
При секретаря А. А. и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Съдията М.
Въззивно гражданско дело № 102 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по въззивната жалба на ОД на МВР-В. против решение № 670/25.11.2019г.
постановено по гр.д. № 1801/2019г. по описа на Видински Районен Съд.
Поддържа се във въззивната жалба,
че обжалваното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Поддържа се, че страните по
делото са в служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР в който закон няма
препращаща норма към КТ и издадените към него подзаконови нормативни актове.
Поддържа се, че поради това ВРС неправилно е приел, че на ищеца се дължи
допълнително възнаграждение за положен от него извънреден труд предвидено в
НСОРЗ, която не може да намери приложение в настоящия случай. След като е приел
обратното ВРС е постановил незаконосъобразно решение за което се иска да бъде
отменено изцяло, като се приеме че предявените искове са неоснователни.
По делото е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба от адв.пълномощника на ответника по жалба С.Б.Н., в
който се оспорва изцяло въззивната жалба и се поддържа, че обжалваното решение
е законосъобразно и обосновано.
По делото е приложена частна
жалба от ОД на МВР против определение от 20.01.2020г. постановено по Гр.Д. №
1801 с което е присъдено адвокатско възнаграждение на ищеца, допълнително в
размер на 286.10 лева. Поддържа се, че същото е неправилно и следва да бъде
отменено.
Окръжният съд, след като се
запозна с оплакванията във въззивната жалба и частната жалба, становището на
ответната по жалба страна и събраните доказателства приема за установено
следното :
Въззивната жалба е подадена от
надлежна страна и в законният срок, поради което е допустима.
По същество Окръжният съд приема въззивната
жалба за неоснователна.
Спорът между страните е основан
на разпоредбата на чл.187 във вр.с чл.189 от ЗМВР. Ищецът претендира за
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за посочен период,
получен в резултата на преизчисляване на положен нощен труд при превръщане на
нощните часове в дневни съобразно определен коефициент, общо в размер на 1487.09
лева, след направено изменение на иска и обезщетение за забава в размер на
199.11 лева, след изменение на иска.
Ответната страна е подала отговор
на исковата молба в който се поддържа, че исковете са неоснователни и
недоказани по размер, тъй като спрямо ищеца не е положен извънреден труд и не е
работил извън установеното работно време, тъй като осъществява трудовата си
дейност по утвърдени графици.
При разглеждане на делото пред
ВРС са събрани писмени доказателства, изслушана е съдебно икономическа
експертиза, въз основа на които с обжалваното решение съдът е приел, че са
налице условията при които претендира ищеца за заплащане на допълнително възнаграждение,
съобразно чл.179, ал.1, предл.2 от ЗМВР за положен труд през нощта. Съдът е
изложил установената по делото фактическа обстановка, която се базира на
събраните по делото доказателства и е направил правните си изводи въз основа на
така установената фактическа обстановка, които са пространствени и обосновани.
Съдът подробно е обсъдил възраженията на ответната страна за недопустимост на
превръщане на нощните часове в дневни, като обосновано е приел, че в случая
разпоредбата на чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските
няма отношение към начина на преизчисляването на положения труд и дължимостта
на претендираното възнаграждение за извънреден труд, тъй като въпросната
разпоредба касае единствено отчитането на такъв труд пред Инспекцията по труда.
По тези съображения окръжния съд
приема оплакванията във въззивната жалба за неоснователни, като възприема
изцяло изложените в обжалваното решение мотиви, които се основат на събраните
по делото доказателства и нормативната уредба за конкретните трудови
правоотношения, поради което обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено,
като законосъобразно и обосновано.
Неоснователна е частната жалба
против определението на ВРС относно разноските по делото. С обжалваното решение
съдът е коригирал адвокатското възнаграждение на адв.пълномощника на ищеца от
1000лв на 348 лева, което е минималното за предявения иск. С обжалваното
определение съдът е приел, че така определеното възнаграждение касае единствено
основния иск, като приетото възнаграждение в решението съдът е изчислил на
базата на първоначално предявените искове. С обжалваното определение съдът е
приел, че общо за двата иска минималното възнаграждение за адвокат възлиза на
634.10 лева поради което е присъдил допълнително още 286.10 лева, която сума касае
адвокатско възнаграждение изчислено като минимално въз основа на размера на
предявения иск, както главен, така и допълнителен, поради което частната жалба
ще следва да се остави без уважение.
По претендираните за тази
инстанция разноски на ответника по жалба в размер на 700 лева жалбоподателя е
направил възражение за прекомерност на възнаграждението, което се приема за
основателно от настоящата инстанция, преценявайки, че адвокат пълномощника на
ответната по жалба страна е изготвил само отговор на въззивната жалба, без да е
осъществил процесуално представителство поради което определя възнаграждение в
размер на 300 лева.
По изложените съображения
окръжния Съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 670/25.11.2019г.
постановено по гр.д. № 1801/2019г. по описа на Видински Районен Съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната
жалба на ОД на МВР-В. против определение от 20.01.2020г. постановено по Гр.Д. №
1801/2019г. по описа на ВРС.
Решението
не подлежи на Касационно обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.