Р Е Ш Е Н
И Е № 720
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 06.01.2020 г.
Видинският районен съд, пети граждански състав, в
публично заседание на шести януари, през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря П.Каменова, като разгледа
докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 1769
по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по
искова молба от Н.Т.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. С.И. ***, с
която са предявени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр. с чл.187 от ЗМВР – за заплащане на обезщетение за
положен извънреден труд.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от
ищеца права произтичат от
възникнало от 2012г. служебно
правоотношение с ответника ОД на МВР – Видин. Посочва се, че ищецът е работил
като младши инспектор в отделение „Охрана на обществения ред“ в РУ при ОД на
МВР - Видин и че работил по утвърдени протоколи и графици при сменен режим на
работа – по 12 часови смени и сумарно изчисляване на работното време, при което
е полагал труд повече от 40 часа седмично. Твърди се от ищеца, че за периода от
01.07.2016г. до 31.06.2019г. е полагал извънреден труд през нощта – нощни
дежурства, който не му е заплатен от ответника. Поддържа се още, че дължимото
се на ищеца възнаграждение следва да се определи чрез преобразуване на
часовете, положен в повече нощен труд – в дневен, с коефициент 8:7 /или 1.143/
на основание чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. – ДВ, бр.69 от
19.08.2014г. в сила от 19.08.2014г., отм. ДВ, бр.40 от 02.06.2015г., в сила от
01.04.2015г./, а след отмяната й – на основание чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работното време /НСОРВ/.
Иска се от ищеца съдът да постанови решение, с което
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 2500 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд
през нощта за периода от 01.07.2016г. до 31.06.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното издължаване, както и сумата в размер на 350 лева – обезщетение за
забава върху всяко месечно задължение за заплащане на извънреден труд - от
31.10.2016г. до датата на предявяване на иска.
Иска се назначаване на съдебно – счетоводна експертиза.
Претендират се разноските по производстовото. Иска се задължаване на ответника
да представи по делото справка за основното и брутното възнаграждение на ищеца
за исковия период и заверени преписи от графиците за отработени смени на
служителите на ответника и справка за положения от ищеца извънреден труд с
оглед установяване на положен такъв.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е подал
писмен отговор, с който признава, че ищецът е бил служител на ОД на МВР - Видин
за исковия период, както и че е изпълнявал служебните си правоотношения по
утвърдени графици /дневни и нощни/ работни смени, като отработеното време се е
изчислявало сумирано за съответен отчетен период /едномесечен или тримесечен/
съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР, както и че в резултат на това сумарно
изчисляване, след прихващане на положителните с отрицателните разлики на
отработеното време през отчетния период, е формиран резултат, който, при
надвишаване на нормата работни часове, е заплащан на ищеца на основание чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР – като извънреден труд. Поддържа се от ответника, че съгласно
чл.187, ал.1 от ЗМВР ищецът дължи полагане на „8 часа дневно“, което означава 8
астрономически часа като продължителност на работния ден, независимо от частта
на денонощието, в която работният ден се разполага, поради което на ищеца не се
следва заплащане на извънреден труд, а положеният нощен труд му е заплащан с
увеличение от 0.25 лева съгласно чл.179, ал.2 от ЗМВР и Заповед №
8121з-1429/23.11.2017г. /ДВ, бр.98/08.12.2017г., неофициален раздел/, както и
че в случая чл.9, ал.2 от НСОРВ е неприложима, тъй като не са налице
кумулативно изискваните законови предпоставки.
Налице са обстоятелства, които се признават от ответника
и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване, а именно: че ищецът е бил
служител на ОД на МВР - Видин за исковия период и че е изпълнявал служебните си
правоотношения по утвърдени графици /дневни и нощни/ работни смени, като
отработеното време се е изчислявало сумирано за съответен отчетен период
/едномесечен или тримесечен/.
Съдът е указал доказателствената тежест на страните: че в
тежест на ищеца е да докаже, наличието на положен от него извънреден труд в
претендирания размер за исковия период,
както и размера на претендираната главница и размера на обезщетението за
забава върху нея. В тежест на ответника е да докаже, че положения от ищеца
извънреден и нощен труд му е заплатен.
По искане на ищеца на основание чл. 214 от ГПК с протоколно определение от 30.12.2019г.,
съдът е допуснал намаление в размера на исковите претенции, като искът за
заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд се счита
предявен за сумата от 1679.75 лева за исковия период, а искът за заплащане на
обезщетение за забава се счита предявен за сумата от 204.08 лева.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и
изслушана е съдебно - счетоводна експертиза.
Съдът, като разгледа исковата молба и отговора и след
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Не се оспорва, че страните се намират в служебно правоотношение
на посоченото основание, както и не е се
оспорва, че за исковия период от 01.07.2016г. до 31.06.2019г. ищецът е работил по утвърдени протоколи и графици при сменен режим на работа – по 12 часови
смени и сумарно изчисляване на отработеното време между 22.00ч. и 06.00ч.
От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно - икономическа експертиза, изготвена въз основа на представените разплащателни
ведомости за начисленото трудово възнаграждение на ищеца, както и графиците за отработени
смени, се установява че през исковия
период ищецът е отработил 215 дежурства
по 8 часа или 1720 часа нощен труд, който приравнен с коефициент 1.143 нощен труд в дневен към
нормалната продължителност на работното време от 7 часа, възлиза на 1965.96 часа, от които 245.96 часа положен извънреден труд, с равностойност
на 1679.75 лева. Според заключението на вещото лице, обезщетението за забава на
плащането на главниците, от датата на падежа за заплащането им – 25 – то число
на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася плащането, да датата на
подаване на исковата молба - 01.07.2019г. е в размер на 204.08 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като
обективно и компетентно изготвено.
При така установената
фактическа обстановка, настоящия съдебен състав намира от правна страна следното:
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд /чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР/. Съгласно чл.143, ал.1 от КТ, извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 - дневна работна седмица
/чл.187, ал.1 от ЗМВР/. Работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 - часови смени – сумирано за тримесечен период /чл.187, ал.3, изр.1 от ЗМВР/.
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00ч. до 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 - часов период /чл.187, ал.3,
изр.3 от ЗМВР/. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187, ал.6, вр. ал.5, т.2 от ЗМВР/.
Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на Министъра на вътрешните работи /чл.187, ал.9 от ЗМВР/.
През процесния период 01.07.2016г. до 31.06.2019г. са действали различни нормативни актове - на
19.08.2014г. в „Държавен вестник", бр. 69, е обнародваната Наредба №
81213-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители в МВР, в сила от 01.04.2015г., издадена на основание чл.
179, ал.2 от ЗМВР. След нея, на 02.06.2015 година в „Държавен вестник",
бр. 40, е обнародвана нова Наредба № 8121 592 от 25.05.2015г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители в МВР (отменена с Решение
№ 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС, по адм. д. № 5450/2016 г.). Следва 02.08.2016г.,
когато в „Държавен вестник", бр. 60, е обнародвана нова Наредба № 8121-776
от 29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители в МВР (Наредба №8121з-776 в сила от 02.08.2016г.)., издадени от Министъра на вътрешните работи. В чл.3, ал.3 от трите наредби е предвидена
възможността за полагането на труд и през нощта - между 22.00 часа и 06.00 часа при работа на смени, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24 - часов период.
С първата от посочените
наредби /чл.31, ал.2/ изрично е уредена редукцията
на часовете положен нощен труд към дневен, при сумирано отчитане на
отработеното време. За целта, общият брой часове нощен
труд за отчетния период се умножава с коефициент 0. 143. Тази наредба е
отменена с приемането на втората, в сила от 01.04.2015г. Тя пък е отменена с
решение по адм. дело № 5450/2016 г. на ВАС, в сила от датата на постановяването
му и обнародвано. В периода от отмяната до издаването и обнародването на
третата наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща
преизчисляване на нощния труд в дневен.
Съгласно чл.179, ал.1, предл. второ от ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за полагане на труд през нощта от 22.00ч. до 6.00ч., а съобразно чл.9 и чл.12 от Раздел ІІІ на Наредба №
8121з-908/02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи /обн. ДВ, бр. 67/14.08.2018 г., в сила от 14.08.2018 г., изд. на осн.
чл. 179, ал. 2 от ЗМВР/, за всеки отработен нощен час или за част от него от 22.00ч. до 6.00ч., на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд след предоставяне в
съответните финансови звена на протокол - приложение № 6 към чл. 31, ал. 1 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. Основателен е доводът на ищеца,
че е налице липса на специално правило за
ставка на допълнителното възнаграждение за нощен труд или което да определи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, поради което е налице нормативна празнота, която следва да
се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо
правило, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното
становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение
спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса
на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето
защо, съдът намира за неоснователни изложените в
отговора възражения относно приложимостта на установения в чл.9, ал.2 от НСОРЗ
коефициент към процесното служебно правоотношение.
Относно нормата на чл. 9г от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските, както и редакцията й от
01.01.2018 г., която предвижда отпадане на израза "без превръщане на
нощните часове в дневни", няма отношение при преценката за начина на начисляването
положения труд и дължимостта на претендираното възнаграждение за извънреден
труд, тъй като въпросната разпоредба касае само отчитането на същия пред Инспекцията по труда.
Предвид изложеното, предявения иск за заплащане на извънреден
труд за периода от 01.07.2016г. до 31.06.2019г., получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказан по основание и в размера, посочен от вещото лице и претендиран
от ищеца след изменение на иска.
С оглед уважаването на главния
иск, основателен се явява и акцесорният иск за заплащане на лихва за забава
върху главницата за
периода на забавата - от момента, в който вземанията за трудови
възнаграждения по отчетни периоди са станали изискуеми, до датата на предявяване на исковата молба, също в размера посочен от вещото лице и претендиран от ищеца след изменение размера на този иск.
Ответната страна не е ангажирала доказателства на ищеца да е изплатено дължимото възнаграждение в горния
размер за положения от него извънреден труд, което обстоятелство съгласно твърдението му и доказателствената тежест,
указана от съда, е в негова тежест да установи, поради което исковите претенции ще следва да се уважат изцяло.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени
направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за основателно
направеното от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар в общ размер от 1000 лева, който се претендира от
ищеца. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, при възражение за прекомерност на хонорара,
съдът може да намали същия съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер за
защита в една инстанция по оценяем иск /какъвто е предявеният/, при
интерес от 1000 до 5000 лева е 300 лева плюс 7 % за горницата над 1000 лева. В
случая, така изчислен минимален размер от 362 лева се явява справедлив и
обоснован с оглед на фактическата и правната сложност на делото.
Тъй като ищецът е освободен по силата на закона от
заплащане на държавна такса за водене на делото /т.23 от Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г.,ОСГТК на ВКС/, по правилото на чл. 78,
ал. 6 от ГПК, при този изход от спора ответникът следва да бъде осъден да
заплати дължимата държавна такса в размер на 117.19 лева. Ответникът като
държавно учреждение не е освободено от заплащане на държавни такси по смисъла
на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като предмет на делото не са публични
държавни вземания, а частни субективни права на ищеца /така т.10 от
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г.,ОСГТК на ВКС/.
Ответникът следва да понесе и разноските за вещо
лице в размер на 60.00 лева, платени от бюджета на съда.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Видин с адрес: гр. Видин, ул.“Цар Симеон Велики“ № 87, представлявана от Директора дирекцията,
да заплати на Н.Т.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1679.75 /хиляда шестстотин седемдесет и девет лв. и седемдесет и
пет ст./ лева, представляваща дължимо
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.07.2016г. до 31.06.2019г., получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска в съда – 31.07.2019г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 204.08 /двеста и четири лв. и осем ст./
лева, представляваща лихва за
забава върху главницата по периоди на възникване на
задължението за всяко плащане до датата на предявяване на иска – 31.07.2019г.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Видин с
адрес:
гр. Видин, ул.“Цар Симеон Велики“ № 87, представлявана от
Директора дирекцията, да заплати на Н.Т.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 362 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Видин с
адрес: гр. Видин, ул. Цар Симеон Велики № 87, представлявана от Директора дирекцията
да заплати на РС – Видин, сумата в размер на 117.19 лева – дължима се държавна такса, както и сумата в
размер на 60 лева – разноски за вещо
лице.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: