Р Е
Ш Е Н
И Е
№………../12.11.2019г.
гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI - 7 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и девети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова, като
разгледа докладваното от съдията т.д. № 1530
по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на А.Д. и К.М. – синдици на „К.т.б.“ /н/ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** с
която срещу „Ф.“ АД, ЕИК *******със
седалище и адрес на управление:***, са предявени искове с правно основание чл.60а,
ал.1, т. 1 от ЗБН, ответникът да бъде осъден да върне на банката собствеността
върху 8,300 бр. акции, отговарящи на 0,19% от капитала на „Х.Е.У.“АД, тъй като
не е изпълнил насрещна престация, евентуално
изпълнената престация е на значително по-ниска
стойност от полученото.
С исковата молба и уточняващата
молба от 11.05.2017г., се твърди, че на 25.03.2014г. е сключен Договор за
банков кредит между „К.т.б.“ АД и „Търговски парк Т.“ ЕАД, ЕИК: *******, с
който банката е поела задължение да предостави на кредитополучателя сумата от
6 000 000,00 евро, предназначени за оборотни
средства. Кредитът е усвоен изцяло от кредитополучателя. Уговорена е 9% годишна
лихва, дължима ежемесечно на всяко 25-то число от месеца; наказателна надбавка
за забава в размер на годишната възнаградителната
лихва увеличена с 10 пункта, дължима при нарушаване на срока за погасяване на
главницата и при предсрочна изискуемост; неустойка за забава в плащането на
лихвите в размер на 10 % годишно. Крайният срок за погасяване на задължението
на кредитополучателя е 15.12.2016г. Поради непогасяване на задълженията към
Банката и на основание чл. 40, б „ж“ от Договора, вземането на Банката е
обявено за предсрочно изискуемо, като непогасената част от главницата е
6 000 000,00 евро. По молба на банката е образувано
производство по несъстоятелност по отношение на длъжника „Търговски парк Т.“
ЕАД – т.д. № 226/2015 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, като с Решение от
13.11.2015г. е обявена неплатежоспособност на „Търговски парк Т.“ ЕАД считано
от 14.11.2014г; открито е производство по несъстоятелност по отношение на
длъжника; постановена е обща възбрана и запор върху имуществото, постановено е
прекратяване на дейността на предприятието. Изискуемите вземания на банката за
главница, лихви, такси и неустойки, произтичащи от договора за кредит възлизат
на 16
981 493,99 лева, като
същите са приети в производството по несъстоятелност на кредитополучателя. Твърди
се, че предоставената сума „Търговски парк Т.“ ЕАД е прехвърлена на
„Технологичен център – институт по микроелектроника - /ТЦ-ИМЕ/“ АД, което от своя страна е
прехвърлило средствата към ответника „Ф.“ АД. Срещу извършването на посочените
прехвърляния длъжникът на Банката не получава никакви насрещни престации. С предоставените средства в размер на 5 800 000,00 лева „Ф.“ АД закупува 8 300 акции, отговарящи на
0,19% от капитала на дружеството „Х.Е.У.“АД публично дружество със специална инвестиционна. С оглед на изложеното, се претендира
на основание чл. 60 „а“ от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) ответникът да бъде осъден да върне
собствеността върху 8 300 акции, отговарящи на 0,19% от капитала на „Х.Е.У.“АД
публично дружество със специална инвестиционна цел, както и направените съдебни
разноски. А с уточнителна молба от 20.03.2018 г. (л.
308) синдиците на Банката, уточняват твърдението си за произхода на средствата
от „КТБ“ АД /н/, с които ответникът е придобил 8 300 акции от капитала на „Х.Е.У.“АД,
като посочват банката е предоставила кредити на следните дружества: „Търговски
парк Т.“ ЕАД, въз основа на договор от 14.01.2014г. в размер на
15 000 000,00 лева, въз основа на договор
от 14.03.2014 г. в размер на 2 000 000,00
лева, въз основа на договор от 25.03.2015 г. в размер на 6 000 000,00 евро; „Д.“ АД, въз основа на договор от 08.01.2013
г. в размер на 11 000 000,00 евро, въз основа на
договор от 25.09.2013 г. в размер на 15 000 000,00 евро; „Р.И.“ АД,
въз основа на договор от
19.01.2014 г. в размер на 28 000 000,00 евро, въз
основа на договор от 25.03.2014 г. в размер на 8 000 000,00 евро; „П.“
АД, въз основа на договор от 27.09.201 г. в размер на 15 000 000,00 евро, въз основа на договор от 25.03.2014 г. в
размер 5 000 000,00 евро; „О.И.“ АД, въз основа на договор от
19.07.2013 г. в размер на 30 000 000,00
евро, въз основа на договор от 25.03.2014 г. в размер на 5 000 000,00 евро. Средствата от гореописаните кредити били прехвърлени
от кредитополучателите към „ТЦ-ИМЕ“ АД, което прехвърлило паричните средства на
„С.Т.П.“ ЕАД, което прехвърлило средствата към „А.“ ЕООД и „Р.Т.“ ЕООД, които
впоследствие ги прехвърлят към „Ф.“ АД, което придобива с тях процесните акции.
С отговора на исковата молба ответникът, счита, че липсва правен интерес от завеждане делото, тъй като „Ф.“ АД няма качеството на трето лице по смисъла на чл. 60 „а“ от ЗБН. Оспорва исковете по същество. Счита за недоказано твърдението, че процесният кредит е усвоен от „Търговски парк Т.“ ЕАД, както и че е извършено последващо прехвърляне на средствата към „ТЦ-ИМЕ“ АД и към „Ф.“ АД. Счита, че „Ф.“ АД не е длъжник нито на „Търговски парк Т.“ ЕАД, нито на „ТЦ-ИМЕ“ АД; не е получавал имущество с произход от Банката (като инвестиционен посредник получаване на такива средства е недопустимо) и не е акционер в „Х.Е.У.“АД. Оспорва размера на претендираното имущество, тъй като няма твърдения и посочване на доказателства относно това каква е пазарната цена на акциите, за да се сравни с исковата претенция. Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Разпоредбата на чл. 60а, ал. 1 ЗБН предвижда, че синдикът,
временният синдик или фондът могат да предявяват искове пред съда по
несъстоятелността за връщане на получено имущество с произход от банката, срещу
всяко трето лице в случаите, когато: третото лице не е изпълнило насрещна престация или същата е на значително по-ниска стойност от
полученото. С определение № 648 от 15.12.2017 г. по ч. т. д. № 2209 по описа за
2017 г. на ВКС, е разяснен характера на този иск, като е прието, че
регламентираното в чл. 60а, ал. 1 вр. § 1, т. 7 от ДР
на ЗБН право е облигационно и има за предмет връщане в масата на
несъстоятелността на банката на имущество, което чрез междинни прехвърляния,
независимо от тяхната правна форма и вида му (същия или променен), е преминало
в патримониума на трето лице, като първоначално това
имущество е представлявало предоставени от банката парични средства или
имуществени права. Страни по иска са банката, чрез синдиците, а ответник,
третото лице, което се явява носителя (притежателя) на имуществото, с
първоначален произход от банката. Целта на разпоредбата е да направи непротивопоставими на кредитора „КТБ“ АД – в
несъстоятелност извършените от нейния пряк длъжник разпоредителни действия в
полза на трети лица с имуществото (включително парични суми), предоставени от
банката, така че спрямо нея това имущество да се счита за принадлежащо на
прекия й длъжник и от което имущество банката пряко (без провеждане на други
производства) да се удовлетвори. Чрез иска по чл. 60а, ал. 1 ТЗ по същество се
претендират последиците на настъпила ex lege относителна недействителност и едновременно с това се
осъществява пряко удовлетворяване на вземането на банката чрез фактическо
връщане на имуществото, представляващо елемент от патримониума
на едно трето лице, което означава, че в тежест на това трето лице по силата на
закона и при предвидените в него предпоставки възниква правно задължение да
предаде на банката (върне в масата на несъстоятелността) това имущество, тъй
като по отношение на банката третото лице се счита само за държател, но не и за
негов титуляр. (Така Определение № 358 от 30.07.2018 г. на ВКС по т. д. №
983/2018 г., I т. о., ТК; определение № 2274 от 11.07.2017 г. по гр. д. №
3183/2017 г. на САС).
Фактическия състав на чл. 60а, ал.
1, т. 1 ЗБН съдържа в себе си две алтернативи, при осъществяването на които,
полученото от третото лице подлежи на връщане, за да може кредиторите на
банката да се удовлетворят от това имущество, а именно: срещу активът с
произход банката третото лице да не е престирало нищо
или престираното да е на значително по-малка
стойност. Общото между двете е недобросъвестното поведение на третото лице,
вследствие на което то се обогатява неоснователно за сметка на прекия длъжник
на банката. Именно заради проявената от него недобросъвестност, то е санкционирано
от закона да върне обратно полученото по сделката, за да може кредиторите на
банката да се удовлетворят от него.
Следователно
по предявените искове с правно основание чл. 60а, ал.1, т.1, пред. 1 ЗБН в
тежест на ищците е да докажат, че: имат качеството на синдици на банката; че
последната е обявена в несъстоятелност; наличието на твърдяните
изискуеми и непогасени вземани на банката по договорите за банков кредит към
посочените трети лица длъжници; веригата от прехвърляния
на тези активи на банката от
преките кредитополучателите към третото лице придобило акциите от
капитала на „Х.Е.У.“АД, а по искове с правно основание чл. 60а, ал.1, т.1,
пред. 2 ЗБН, освен горните предпоставки, още и че престираното е на значително по-малка стойност от
полученото, ценено
към момента на сключване на придобиваната сделка. В тежест на ответника е да
докаже, че е изпълнил насрещната си престация във
връзка с придобиването на съответния брой акции от капитала на „Х.Е.У.“АД.
Между
страните не е спорно, че със съдебно решение № 664/22.04.2015 г. по търг. дело
№ 7549/2014 г. на СГС, VІ-4 състав, „К.т.б.“ АД е обявена в несъстоятелност,
изменено с решение № 1443 от 03.07.2015 г. по т. д. 2216/2015 г. на Софийски
апелативен съд, в частта относно началната датата на неплатежоспособността.
Не е
спорно и че ищците А.Д.
и К.М. са синдиците на обявената в
несъстоятелност банка.
По делото
не е спорно и че въз основа на договори за кредит, банката е предоставила
кредити, както следва: на „Търговски парк Т.“ ЕАД, въз основа на договор от
14.01.2014г. сума в размер на 15 000 000,00 лева, въз
основа на договор от 14.03.2014 г. сума в размер на 2 000 000,00
лева, въз основа на договор от 25.03.2015 г. сума в размер на 6 000 000,00 евро; на „Д.“ АД, въз основа на договор от
08.01.2013 г. сума в размер на 11 000 000,00 евро,
въз основа на договор от 25.09.2013 г. сума в размер на 15 000 000,00 евро; на „Р.И.“ АД, въз основа на договор от
19.01.2014 г. сума в размер на 28 000 000,00 евро,
въз основа на договор от 25.03.2014 г. сума в размер на 8 000 000,00 евро; на „П.“ АД, въз основа на договор от 27.09.201
г. сума в размер на 15000 000.00 евро, въз основа на договор от 25.03.2014
г. сума в размер 5 000 000,00 евро; на „О.И.“ АД, въз
основа на договор от 19.07.2013 г. сума в размер на 30 000 000,00
евро, въз основа на договор от 25.03.2014 г. сума в размер на 5 000 000,00 евро.
От
основното и първото допълнително заключение на съдебно счетоводна експертиза (л.302 и л.342) със задачи
от исковата молба, съгласно които сумата по Договора за кредит с „Търговски
парк Т.“ ЕАД /н/ в размер на 6 000 000,00
евро е усвоена на 25.03.2014г. Размер на непогасените задължения е
9 424 209,81 евро. Извършените парични трансфери в периода
2014-2015г., както следва: от Търговски парк Т.“ ЕАД /н/ към „ТЦ- ИМЕ“ АД – от
15.01.2014 г. в размер на 14 991 000,00 лева., от 25.03.2015 г. в
размер на 6 000 000,00 евро; от „ТЦ- ИМЕ“ АД към
Търговски парк Т.“ ЕАД /н/ в размер на 1 351 900,00 лева. По
сключените договори между Банката и „Търговски парк Т.“ ЕАД /н/ неизплатени са
следните сума за главница: по договор от 14.01.2014 г. – 15 000 000,00 лева; по договор от 14.03.2014 г. – 2 000 000,00 лева; по договор от 25.03.2014 г. - 6000 000.00 евро. Същевременно „Търговски Парк
Т.“ ЕАД /н/ е прехвърлило част от получените кредити към „Технологичен център -
Институт по микроелектроника - /ТЦ ИМЕ/“ АД, както следва: на 15.01.2014 г. -
14 991 000,00 лева и на 25.03.2014 г. -
6 000 000,00 евро
(11 734 980 лева). „Технологичен
център - Институт по микроелектроника - /ТЦ ИМЕ/" АД е прехвърлило към „С.Т.П.“
ЕАД, както следва: на 21.02.2014 г. - 330 000 лева, на 24.02.2014 г. - 74 170
лева, на 26.03.2014 г. - 5 800 000,00
лева, на 27.03.2014 г. - 50 000.00 лева, на 11.04.2014 г. - 40 000,00
лева; на 10.06.2014 г. - 1 100 000,00 лева. „С.Т.П.“ ЕАД е прехвърлило на 26.03.2014 г. към „А.“ ЕООД парични
средства в размер на 3 608 000,00 лева,
а на 26.03.2014 г. е прехвърлило към „Р.Т.“ ЕООД 2 192 000,00 лева. От своя страна „А.“ ЕООД и „Р.Т.“ ЕООД са прехвърлили
описаните парични средства към „Ф.- С“ АД, както следва: на 26.03.2014 г. „А.“ ЕООД прехвърля 3 602 848.20 лева с посочено основание покупка
на ценни книжа, а на 26.03.2014 г „Р.Т.“
ЕООД прехвърли на ответника 2 765 823
лева с посочено основание покупка на ценни книжа.
От второто допълнително заключение
на ССЕ се установява, че от името на ИП „Ф.– С“ АД и за сметка на клиента „А.“
ЕООД, е издадено Нареждане № 905/03.07.2014г. за продажба на акции с емитент „Х.Е.У.“АДСИС, брой на акциите - 8 300 бр., единична
цена – 30,00 лева. Обща стойност - 249 000,00
лева. Банковата сметка на „А.“ ЕООД в „КТБ“ АД е с IBAN: ***. От
името на ИП „Ф.– С“ АД и за сметка на клиента „Ф.– С“ АД е издадено Нареждане №
906/03.07.2014г. за покупка на акции с емитент „Х.Е.У.“
АДСИС. Брой на акциите - 8 300 бр., единична цена - 30,00 лева, обща
стойност 249 000.00 лева. Банковата
сметка на „Ф.– С“АД в ОББ АД е с IBAN: ***. Посочва се, че е налице
паричен трансфер на средства от „Ф.–
С“ АД към „А.“
ЕООД, а в съдебно заседание (л. 374), вещото лице посочва, че процесните акции ответникът е закупил именно от „А.“ ЕООД.
Въз основа на справката от Централен
депозитар (л.358), списъка на присъстващите на
извънредно общо събрание на акционерите на „Х.Е.У.“ АД от 16.01.2017 г. (л. 8);
Книга на акционерите в „Х.Е.У.“ АД (л. 162), Вписвания на регистъра с особени
залози (л. 163), се установява, че към 26.09.2018 г. ответника притежава
8 300 бр. акции от емисията на „Х.Е.У.“ АД.
Въз основа на установеното се налага
изводът, че ответното дружество придобива акциите на „Х.Е.У.“ АД от „А.“ ЕООД.
Акциите са с произход от банката, тъй като са придобити от „А.“ ЕООД в резултат
на първоначално предоставени от банката парични средства на нейни
кредитополучатели (преки длъжници – „Търговски парк Т.“
ЕАД /н/ и „Д.“ от 25.03.2014г, част от които са предоставени от последните на
„ТЦ-ИМЕ“ АД, а той ги е прехвърлил към „С.Т.П.“ ЕАД). За придобиването на акциите е платена цена, видно от заключението на
ССЕ, с оглед на което искът по чл. 60а, ла.1, т. 1, пред.1 ЗБН е неоснователен.
Неоснователен е и искът по чл. 60а, ал.1 , т. 1, пред.2 ЗБН, тъй като не се
установява платената цена от „Ф.– С“ АД на „А.“ ЕООД към придобиването на акциите (250 000,00 лева) да е значително под
пазарната.
При това
положение исковете следва да се отхвърлят.
По разноските:
С оглед изхода на делото, право на
разноски има само ответникът.
Ответникът не доказва направата на разноски,
поради което и съдът не му присъжда такива.
С оглед разпоредбата на чл. 60а, ал. 2 ЗБН несъстоятелната банка следва да се осъди да заплати в полза на Софийския градски съд държавна такса за производството в размер на 9960,00 лева.
При тези мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете на А.Н.Д.
и К.Х.М. – синдици на „К.Т.Б.“ /н/ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** предявени срещу „Ф.“ АД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***,
с правно основание чл.60а, ал.1, т. 1 ЗБН, ответникът да бъде осъден да върне на
банката собствеността върху 8,300 бр. акции, отговарящи на 0,19% от капитала на
„Х.Е.У.“АД, тъй като не е изпълнил насрещна престация,
евентуално изпълнената престация е на значително
по-ниска стойност от полученото.
ОСЪЖДА „К.Т.Б.“
АД /в несъстоятелност/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати в полза на бюджета на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, на основание чл. 60а, ал. 2
ЗБН, сумата от 9960,00 лева – държавна такса за предявените искове, която
да се събере от масата на несъстоятелността.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: