№ 6714
гр. София, 01.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110145138 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с иск предявен от С. Н. М. и Ц. А. М. срещу *****. Предявен е
отрицателен установителен иск за признаването за установено в отношенията между
страните, че ***** не е собственик на ПИ с идентификатор ******, находящ се в [населено
място], с площ от 967 кв. м., с трайно предназначение на територията урбанизирана и начин
на трайно ползване ниско застрояване и с номер по предходен план 93 и стар
идентификатор *******.
Ищците сочат, че са съпрузи. Процесният имот бил придобит от Б. Ц. Н. през 1981 г.
Ищците владели имота като собствен – оградили го, застроили го и го облагородили.
Владението продължавало и до днес. Позовават се на придобивна давност от 1982 г. до сега.
През 2012 г. на същите бил издаден констативен НА за собственост № 153, том II, рег. №
12811 по д. № 290/2012 г. на нотариус Р. Д., с който били признати за собственици на
основание давностно владение в режим на СИО на имот, находящ се в [населено място],
местност П., а именно едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 40 кв. м., заедно
със съответното право на строеж върху мястото, в което е построена, съставляващо
новообразуван имот № *** от кадастрален район 5982 по ПНИ, одобрен със заповед № РД-
15-013/25.01.2011 г. на ОУ на Област С*, с площ от 966.84 кв. м. Ищците разбрали, че за ПИ
с идентификатор ****** е издаден АОС през 2017 г. Преди това имотът не бил актуван като
държавен или общински. Молят за уважаване на иска.
Ответникът ***** не ангажира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
С определение от 03.04.2023 г. са конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото
на починалия в хода на процеса С. Н. М., негови наследници по закон - Д. С. М., с ЕГН
**********, Н. С. М., с ЕГН **********, Р. С. И., с ЕГН **********, както и е
1
констатирано, че ищецът Ц. А. М. участва по делото и като наследник на починалия С. Н.
М..
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.
Според т. 1 от ТР № 8/ 27.11.2013 г. по т.д.№ 8/ 2012 г. на ОСГТК, правен интерес
от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и в хипотезата, при която
ищецът би могъл да придобие процесния имот на оригинерно основание при отричане
правата на ответника върху него. Именно такъв е случаят, при който обект на владение е
имот, актуван като държавен или общински, предвид установения мораториум върху
придобивната давност за държавни и общински имоти. До отричане със сила на пресъдено
нещо на държавния, респ. общинския характер на имота, владелецът не би могъл да се
позове на изтеклата в негова полза придобивна давност, което обуславя правния му интерес
от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу държавата или
общината. Това е единственият път на защита за такъв владелец, тъй като същият няма на
разположение положителен установителен или ревандикационен иск за собственост предвид
императивно установената от закона забрана за придобиване на собствеността на държавата
или общината по давност. Kогато правният интерес от отрицателния установителен иск
срещу държавата или общината произтича от възможността имотът да бъде придобит по
давност при отричане на неговия държавен или общински характер, ищецът е длъжен да
докаже само фактите, обуславящи правния му интерес - в случая продължилото владение в
срока по чл. 79 ЗС, като при проведено успешно доказване ответникът ще дължи доказване
на собственото си право.
В производството по отрицателния установителен иск ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които
произтича правото му. В настоящото дело ищците безспорно са доказали правния си интерес
от търсената защита, като са ангажирали доказателства за упражнявана от тях фактическа
власт върху процесния имот от 1982 г.
Представен е по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит
на основание давностно владение № 153, том II, рег. № 12811, дело № 290/2012 г. от
21.05.2012 г., на нотариус Р. Д. с район на действие СРС, вписан под № 274 в НК, с който са
признати молителите С. Н. М. и Ц. А. М. за собственици на основание давностно владение в
режим на СИО на имот, находящ се в [населено място], местност П., а именно едноетажна
жилищна сграда, със застроена площ от 40 кв. м., заедно със съответното право на строеж
върху мястото, в което е построена, съставляващо новообразуван имот № *** от
кадастрален район 5982 по ПНИ, одобрен със заповед № РД-15-013/25.01.2011 г. на ОУ на
Област С*, с площ от 966.84 кв. м. Не е спорно по делото, а и от посочения се установява, че
ПНИ е влязъл в сила.
Представено е по делото наказателно постановление № 26 от 26.06.1982 г., с което е
2
наложена глоба на С. Н. М. за извършването на незаконно строителство на масивна вила в
местността ***, [населено място].
Показанията на разпитаните по делото свидетели, които са логични и
непротиворечиви, се кредитират от съда. От разпита на свидетеля П. Г. се установява, че
същият познава Ц. М. и С. М., тъй като са комшии. В местност „П.“ твърди, че имат имот,
знае мястото, което е на около 2 км. от селото и е около 1 декар. Мястото било заградено,
боядисали го, имало порта, работели го до последно. Мястото знае, че е на Ц. и С. от 80-те
години. Ц. и С. го обработвали, имали трактор, садели картофи, имало овощна градина,
отпред имало градинка, в която садели цветя. Мястото било оградено, а портата винаги била
заключена. Не знае други хора да са ползвали мястото. Ц. и С. били собственици на имота,
те го работили. Свидетелят помагал за строежа на къщата вътре в имота.
От разпита на свидетеля Н. Ц. се установява, че свидетелят познава Ц. и С. от
[населено мястo]. Знае, че имат имот в местността „П.“. Свидетелят също имал имот там и
всеки ден минавал. Неговият имот бил през 2-3 имота от този на С. и Ц.. Имотът бил около
800 декар, с мрежа заграден, имал масивна порта, обработвали го мястото. С. и Ц.
поддържали имота, орали го, копали го. Знае, че С. и Ц. били собственици на имота. Имотът
се заключвал, държали го заключен. Когато бил дете, те живеели в имота. Свидетелят не
знае други собственици на имота, нито знае някой друг да е имал претенции за него.
Свидетелят от 10 годишна възраст минавал покрай имота и виждал С. и Ц. в него.
Следователно се установява упражняване от ищците фактическа власт върху имота от
1982 г., което обстоятелство не е оспорено в процеса. Когато фактическата власт върху
изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание /завладяване/, то според
презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта
за себе си, т. е. има качеството владелец. В такъв случай за придобиване на имота по
давност не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо
собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на
владение, а не на държане. Достатъчно е упражняваното владение в предвидения от закона
срок да е явно, необезпокоявано и непрекъснато – решение № 121 от 10.04.2020 г. по гр. д.
№ 3643/2018 г. на II г. о. на ВКС, решение № 122/28.03.2012 г. по гр. д. № 955/2011 г. на II г.
о. на ВКС, решение № 88/27.07.2016 г. по гр. д. № 661/2016 г. на II г. о. на ВКС, решение №
144 от 02.12.2014 г. по гр. д. № 1650/2014 г. на II г. о. на ВКС.
По делото не се установява нито ответникът, нито друго трето лице да е прекъснало
владението или да е имало претенции към процесния имот.
С оглед настъпилото приемство в хода на процеса е представено по делото и
удостоверение за наследници на починалия на 12.03.2023 г. С. Н. М., от който се установява,
че негови наследници по закон са Ц. А. М. /съпруга/, Д. С. М. /син/, Н. С. М. /син/ и Р. С. И.
/дъщеря/.
Представен е по делото акт № 4086 от 31.03.2017 г. за частна общинска собственост
съставен на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС и чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ за поземлен имот с
3
идентификатор ******, с площ от 967 кв. м., находящ се в [населено място], м. П., район
****, *****, попадащ в земи по § 4 ППЗСПЗЗ. В акта за общинска собственост не е посочен
номер на по-рано съставен акт, а за имота е отразен стар идентификатор *******.
Актът за държавна/общинска собственост е официален свидетелстващ документ,
който удостоверява, че извършените в него записвания действително са извършени въз
основа на посочените в него предхождащи го актове и на посоченото в него основание.
Актът има доказателствена сила за правото на собственост само доколкото в него е
посочено конкретно годно придобивно основание, по силата на което имотът е преминал в
патримониума на държавата.
Според чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ земеделската земя, която не принадлежи на граждани,
юридически лица или държавата е общинска собственост. Общинска собственост съгласно
чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ стават земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но
са останали незаявени в законните срокове. Тази правна последица настъпва след влизане в
сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари
реални граници / в случая след влизане в сила на ПНИ/. В приложното поле на чл. 25, ал. 1
ЗСПЗЗ се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване
/земи по чл. 10 ЗСПЗЗ/, но не са заявени за реституция в предвидените срокове, както и
земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при условията на § 4а и § 4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ. Частна хипотеза на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ е разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ. Когато е
поискано възстановяване на собствеността, тогава имотът не влиза във фонда по чл. 19, ал. 1
ЗСПЗЗ, но докато трае процедурата по възстановяването, той не може да бъде предмет на
придобивна давност, защото не се знае отнапред дали собствеността върху него ще бъде
възстановена или ще последва отказ. В случай, че имотът бъде върнат, няма пречка да бъде
придобит по давност след постановяване на решение по чл. 18ж, ал. 1 или чл. 27, ал. 1
ППЗСПЗЗ и ако периодът на владение е след 21.11.1997 г. - виж решение № 203 от
18.10.2016 г. по гр. д. № 1703/2016 г. на I г. о. на ВКС.
Ответникът в производството не е подал отговор на исковата молба. В случаите,
когато на ответника редовно са връчени преписи от исковата молба и приложенията й, но
ответникът не е подал в едномесечния срок по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба и не е
навел насрещни твърдения за факти и правни възражения, не е посочил и представил
доказателства за тях, тези негови процесуални права се преклудират съгласно разпоредбите
на чл. 133,. 146, ал. 3, чл. 147 ГПК. Възраженията на ответника срещу предявения иск
поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК.
Този извод следва от нормата на чл. 133 ГПК, съгласно която с изтичането на срока за
отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, които се
основават на съществуващи и известни му към този момент факти - решение №
252/04.09.2012 г. по гр. д. № 629/2011 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 60/10.04.2013 г. по гр.
д. № 896/2012 г. на III г. о. на ВКС, решение № 29/30.03.2016 г. по гр. д. № 3441/2015 г. на IV
г. о. на ВКС. Това означава, че в срока за отговор на исковата молба ответникът е длъжен да
изчерпа и всички свои възражения, като в доклада си по делото съдът е длъжен да посочи
4
обстоятелствата, от които претендираните права произтичат и съответните въведени от
страните възражения. По силата на концентрационното начало страната не може да поправи
пропуските, които е допуснала поради собствената си небрежност, освен в хипотезата на
нарушаване съдопроизводствените правила или на особени непредвидени обстоятелства,
поставили заинтересованата страна в невъзможност своевременно да упражни
процесуалните си права - решение № 281 от 24.01.2019 г. по т. д. № 675/2018 г. на II т. о.
на ВКС, решение № 56 от 28.06.2016 г., по т. д.№ 3591/2014 г. на І т. о. на ВКС, решение №
172/31.05.2014 г., по гр. д. № 6229/2014 г. на ІV г. о. на ВКС и решение № 382 от 06.01.2015
г. по гр.д. № 1558/2014 г. на ІV г. о. на ВКС.
При отрицателния установителен иск ищецът носи тежестта да докаже, макар и не
пълно и главно, наличието на собствени права или фактическо състояние, които брани с
предявяването на иска. Това обаче касае правният му интерес, а не установяването на
собствено право, каквато доказателствена тежест, той ще носи, но при предявяването на
положителен установителен иск. При отрицателният установителен иск, тежестта да се
докаже придобивно основание е за ответника. При отрицателният установителен иск
ответникът трябва да изчерпи основанията, на които твърди да е собственик. Извън тях,
съдът няма правомощие и задължение да изследва всички останали възможни
придобивни способи. Изложеното следва от обстоятелството, че предмет на делото е
правото на ответника и позоваването от ответника на придобивен способ извън срока
по чл. 133 ГПК би било преклудирано – виж решение № 72 от 03.07.2018 г. по гр. д. №
3005/2017 г. на II г. о. на ВКС.
Освен липсата на отговор на исковата молба, то и в първото по делото съдебно
заседание на 13.02.2023 г. не са ангажирани никакви доказателства от ответника с оглед
посоченото основание в акта за общинска собственост. Процесуалният представител на
ответника и в съдебно заседание на 13.02.2023 г. не е изложил твърдения и не се позовал на
придобивен способ относно процесния недвижим имот. Представените по делото документи
на 03.04.2023 г. – във второто по делото открито съдебно заседание не са приети от съда,
тъй като не се касае нито за новоузнати доказателства, нито за нововъзникнали такива.
Искането за приемане на тези доказателства се явява преклудирано на основание чл. 146, ал.
3 ГПК.
Обстоятелството, че ответникът в срок не се е позовал на придобивен способ и не е
ангажирал доказателства за установяване, че процесният имот е собственост на ***** на
посоченото в АОС основание, обуславя основателност на предявения отрицателен
установителен иск.
Преди всичко следва да бъде отбелязано, че доколкото акта за общинска собственост
няма правопораждащо действие, то цитираната в него като основание законова разпоредба
не установява фактическия състав на придобито право на собственост. В приложното поле
на разпоредбата по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ се включват само онези земеделски земи, които са
подлежали на възстановяване, но не са заявени в предвидените в закона срокове, респ. не са
изкупени от ползватели по см. на § 4 ЗСПЗЗ. Придобиването правото на собственост върху
5
земите по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона, следователно
общината следва да установи, че процесният имот има земеделски характер, не е
реституиран, изкупен от ползватели по някои от предвидените по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ
способи, както и че не е държавен. По делото не са ангажирани никакви доказателства от
ответника за земеделския характер на имота, че не е реституиран, изкупен от ползватели по
някои от предвидените по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ способи, респ. че е приключила процедурата по
§4 ПЗР на ЗСПЗЗ и на коя дата, както и, че имотът не е държавен. Ответникът е издал акт за
частна общинска собственост едва на 31.03.2017 г. За периода преди 31.03.2017 г. липсват
каквито и да било доказателства за собствеността върху процесния имот.
Само за пълнота на изложението, следва да се посочи и, че с представените, но
неприети доказателства във второто открито съдебно заседание на 03.04.2023 г.
ответникът се позовава на заповед от 10.11.2017 г., с която е признато правото на С. Н. М. да
придобие собственост на част от процесния поземлен имот, като липсват твърдения и
доказателства процедурата по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ да е приключила с влязъл в сила
административен акт, респ. да са налице основания за актуване на имота като общински по
реда на чл. 25 ЗСПЗЗ/чл. 19 ЗСПЗЗ.
Неблагоприятните последици от непроведеното доказване по предявения
отрицателен установителен иск са за ответника. Предвид пасивното поведение на ответника
в производството и неангажирането на доказателства, то посоченото в АОС основание за
придобиване на имота като общински не е установено по делото и се приема от съда за
неосъществено, поради което не е налице хипотеза на чл. 25 ЗСПЗЗ и имотът не е станал
общинска собственост.
След като не се установя, процесният имот да е бил общински, то за него не действа
забраната за придобиване по давност, установена с нормата на чл. 86 от ЗС във всичките й
редакции и не се прилага § 1 от ЗД на ЗС. Предвид обстоятелство, че имотът е актуван едва
2017 г., не се установява по делото за периода до 2017 г. да не е текла придобивна давност.
Следва да се посочи и, че давността се прекъсва с предявяване на иска, само ако той е
насочен от собственика към лице, което се позовава на придобивна давност. В обратната
хипотеза, на иск, предявен от владелеца, разпоредбата не намира приложение, тъй като
ищецът не може сам да прекъсне собствената си придобивна давност. В този случай
давността продължава да тече и по време на процеса и следва да се съобрази от съда по реда
на чл. 235, ал. 3 ГПК – виж решение № 177/09.11.2015 г., по гр. д. № 2803/ 2015 г. на I г. о. на
ВКС, решение № 47/20.07.2016 г., по гр. д. № 5642/2015 г. на II г. о. на ВКС и др. Още повече,
с решение № 3 от 24.02.2022 г. на КС по к. д. № 16/2021 г. е обявена разпоредбата на § 1, ал.
1 ЗД на ЗС за противоконституционна, т. е. за периода от влизане в сила на решението на
Конституционния съд на 08.03.2022 г. няма пречки за придобиване по давност на имоти -
частна държавна или общинска собственост.
С оглед изложените съображения, предявеният отрицателен установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
6
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищците следва
да бъдат присъдени разноски. Ищците ангажират доказателства за направата на разноски в
общ размер на 650 лв. /600 лв. за заплатен адвокатски хонорар в размер съобразен с
минималния по Наредба и 50 лв. за заплатена държавна такса/, които ще се възложат в
тежест на *****.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен от Ц. А. М., ЕГН **********, с
адрес [населено място], **** /участваща в производството и като наследник на починалия в
хода на процеса С. Н. М., ЕГН **********/, Д. С. М., ЕГН **********, с адрес [населено
място], ****, Н. С. М., ЕГН **********, с адрес [населено място], ****, Р. С. И., ЕГН
**********, с адрес гр. С*, [адрес] /като Д. С. М., Н. С. М. и Р. С. И. са конституирани с
определение от 03.04.2023 г. по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на
процеса С. Н. М., ЕГН **********/, отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, че *****, БУЛСТАТ ****, с адрес: гр. С*, [улица], не е собственик на
следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор ****** по КККР, одобрени със
заповед РД-18-9/16.01.2012 г. на изпълнителен директор на АГКК, находящ се в [населено
място], м. П., с площ от 967 кв. м., с трайно предназначение на територията урбанизирана и
начин на трайно ползване ниско застрояване и с номер по предходен план 93 и стар
идентификатор *******.
ОСЪЖДА *****, ЕИК ****, с адрес: [населено място], [улица], да заплати на Ц. А.
М., ЕГН **********, с адрес [населено място], ****, Д. С. М., ЕГН **********, с адрес
[населено място], ****, Н. С. М., ЕГН **********, с адрес [населено място], ****, Р. С. И.,
ЕГН **********, с адрес [населено място], [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
650 лв. – разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7