Номер 53425.09.2020 г.Град Враца
Окръжен съд – ВрацаIII-ти въззивен граждански състав
На 25.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова
Магдалена Б. Младенова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно частно
гражданско дело № 20201400500398 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274 и сл ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. М. М. от гр.Оряхово против
Определение № 201/07.08.2020 г. по гр.д.№ 683/2019 г. на Районен съд-
Оряхово, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата
молба.
Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, поради което се иска отмяната му и
връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав. Жалбоподателката
навежда доводи, че не е могла да проведе процедури по възстановяване на
собствеността върху спорната земеделска земя, тъй като в периода 2001 г. -
2009 г. е била в тежко здравословно състояние. Твърди, че със спорната
земеделска земя е встъпила в кооперация и е получавала рента. Счита, че за
недвижимите имоти няма давност и всеки следва да получи незаконно отнето
му имущество.
Към молбата са приложени медицински документи. Прави се искане за
допускане на гласни доказателства чрез разпит на съдебен изпълнител С. П..
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК и срещу
обжалваем съдебен акт по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 и 2 вр. чл.129, ал.3
ГПК.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Районен съд-Оряхово е сезиран с предявен от Л. М. М. от гр.Оряхово и
1
Л. М. С. от гр.*** против Ц. И. Г. от с.***, обл.***, Н. И. Г. от гр.*** и Л. Г.
Ц. от гр.*** иск за отмяна на конкретно посочени решения на ОСЗ-Оряхово, с
които е възстановено право на собственост върху земеделски имоти в
землището на с.***, общ.*** на Х. И. Г., И. Г. Г. и Л. Г. Ц., и постановяване на
решение, с което да бъдат признати за собственици на тези имоти
наследниците на общия наследодател Ц. П. Г. /Н./, б.ж. на с.***, общ.***.
В исковата молба се твърди, че страните по делото са наследници на Ц.
П. Г. /Н./, поч. на 05.09.1968 г., б.ж. на с.***, общ.***. Посочва се, че е
извършено възстановяване на собствеността върху земеделски имоти, както
следва: 1/. С Решение № 3/03.06.1996 г. по преписка № 34069А/25.07.1995 г.
на ОСЗ-Оряхово е възстановено право на собственост на Х. И. Г., б.ж. на
с.***, която е съпруга на Г. Ц. Г. - син на общия наследодател Ц. П. Г., върху
нива от 1,899 дка, ІV кат., м."Лъга", имот № 097007 в землището на с.***,
общ.***, и нива от 1,701 дка, ІV кат., м."Старо село", имот № 145006 в
землището на с.***, общ.***; 2/ С Решение № 3/03.06.1996 г. по преписка №
34069Б/25.07.1995 г. на ОСЗ-Оряхово е възстановено право на собственост на
И. Г. Г., б.ж. на с.***, който е син на Х. И. Г. и Г. Ц. Г., върху нива от 20,658
дка, ІV кат., м."Горния прапор", имот № 047025 в землището на с.***,
общ.***; 3/ С Решение № 3/03.06.1996 г. по преписка № 34069В/25.07.1995 г.
на ОСЗ-Оряхово е възстановено право на собственост на Л. Г. Ц., който е син
на Х. И. Г. и Г. Ц. Г., върху нива от 20,648 дка, ІV кат., м."Горния прапор",
имот № 047024 в землището на с.***, общ.***.
Ищците твърдят, че след извършена справка в Емлячния регистър от
1948 г. е видно, че общият наследодател Ц. П. Г. е бил собственик на
земеделските имоти, които са внесени в ТКЗС и се намират в м."Горния
прапор", "Старо село" и др. Посочват, че с молба-признание от 19.10.1998 г.
облагодетелстваните лица от реституционната процедура са признали, че
възстановената земя е собственост на наследниците на Ц. П. Г., а не на
неговия син Г. Ц. Г.. Считат, че посоченият документ неправилно не е бил
зачетен от ОСЗ-Оряхово и по този начин ищците, като наследници на С. Ц. П.
- дъщеря на Ц. П. Г., са изключени от наследството му, а е възстановено право
на собственост на лица, които не са заявявали искания за възстановяване от
свое име и не са владели имотите на друго основание.
С Разпореждане № 729/22.07.2020 г. районният съд е оставил
производството по делото без движение и е дал указания на ищците да
2
конкретизират дали твърдят, че са собственици или защитават правото на
възстановяване на собствеността, т.е. че към минал момент наследодателят
им Ц. П. Г. е бил собственик на имотите. Дадени са и указания за представяне
на заверено копие от подадено пред ОСЗ заявление за възстановяване на
собствеността по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Ц. П. Г. по отношение на
посочените в исковата молба земеделски имоти, както и да представят
доказателства дали въз основа на това заявление има постановено решение.
С молба от 03.08.2020 г. ищцата Л. М. М. е посочила, че общият
наследодател Ц. П. Г. е бил собственик на земеделските имоти към момента
на колективизацията и е влязъл в ТКЗС,с.*** със собствена земеделска земя,
която неправилно е възстановена само на част от наследниците му.
Към молбата е приложено удостоверение от ОСЗ-Оряхово, от което е
видно, че не е образувана преписка по заявление за възстановяване правото на
собственост по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Ц. П. Г., б.ж. на с.***.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Въпреки непрецизно формулирания петитум на исковата молба, в
който се смесват подлежащи на разглеждане по различен съдопроизводствен
ред искания за отмяна на административни актове и за установяване право на
собственост, настоящият съдебен състав приема, че е извършено сезиране със
специалния установителен иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за
собственост към минал момент. Основание за този извод дават изложените в
обстоятелствената част на исковата молба, както и в допълнително
подадената молба от 03.08.2020 г., твърдения за принадлежност на право на
собственост към патримониума на общия наследодател Ц. П. Г. към минал
момент - внасянето на имотите в ТКЗС, с.*** и за неправилно възстановяване
на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ само на част от наследниците на
посоченото лице, както и искането за установяване на този факт.
Съгласно имащите задължителен характер разяснения, дадени в т.3А
от ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4/2014 г., ОСГК на ВКС, недопустим е
установителен иск с правна квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, ако в полза на
ищеца не е било подадено заявление в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ или не е
бил предявен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ до 12.05.2007 г. В мотивите на
тълкувателния съдебен акт е посочено, че условие за допустимостта на иска
по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ /както при всеки установителен иск/ е наличието на
3
правен интерес. Такъв е налице при висящо административно производство
по чл.14, ал.1-3 от ЗСПЗЗ или възможност такова да бъде образувано, както и
при окончателно решение на общинската поземлена комисия за
възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници
или за обезщетяване на собствениците съгласно чл.10б ЗСПЗЗ. Когато
административното производство е приключило с окончателен отказ за
възстановяване на собствеността или то не може да започне поради изтичане
на сроковете по чл.11 ЗСПЗЗ, предявяването на иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ е
процесуално недопустимо.
В случая няма спор, че не са подавани заявление или иск по чл. 11, ал.
1 и 2 от ЗСПЗЗ за възстановяване в полза на всички наследници на общия
наследодател Ц. П. Г. на притежавани от него земеделски земи в землището
на с.***, общ.*** преди колективизацията. При това положение, съгласно
посочената тълкувателна практика, предявеният иск с правно основание
чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е недопустим, поради което районният съд правилно е
прекратил производството по делото и е постановил връщане на исковата
молба на основание чл.130 ГПК.
Изложените в частната жалба доводи за наличието на обективни
причини, поради които не е инициирано производство за възстановяване на
собствеността върху земеделските имоти по реда на чл.11, ал.1 и ал.2 ЗСПЗЗ,
са ирелевантни за настоящия правен спор. Тези доводи биха били относими в
рамките на образувано реституционно производство, но не и при
разрешаването на въпроса за допустимостта на предявения иск с правно
основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, за който значение има единствено обективният
факт дали в законоустановените преклузивни срокове е било подадено
заявление по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ или е бил предявен иск по чл. 11, ал. 2
ЗСПЗЗ. За пълнота на изложението все пак следва да бъде отбелязано, че
производства за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ се
образуват след обнародването на този нормативен акт в ДВ, бр. 17 от
1.03.1991 г., както и че такива производства могат да бъдат инициирани от
всеки един от наследниците, поради което наведените доводи за влошено
здравословно състояние на една от ищците в периода 2001г.-2009 г. не могат
да обусловят извод за наличие на обективна причина за пропускане на
преклузивните срокове.
Останалите наведени в частната жалба доводи относно наличието на
4
молба-признание относно правото на собственост на общия наследодател и за
внасяне на земята в кооперация, касаят спора за материално право по
същество, поради което не следва да бъдат обсъждани в настоящия съдебен
акт.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното прекратително определение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 201/07.08.2020 г. по гр.д.№
683/2019 г. на Районен съд-Оряхово.
Определението подлежи на обжалване в условията на чл.280, ал.1 и
ал.2 ГПК пред ВКС на РБ с частна жалба в едномесечен срок от връчването
му на жалбоподателката Л. М. М. .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5