№ 544
гр. Айтос, 15.11.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20212110100769 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск по чл. 132 СК от А. Ш. Ч., ЕГН **********,
чрез адв. Г.К., със съдебен адрес: ***, против А.Е.Я., ЕГН **********, чрез адв. А.С., със съдебен
адрес: ***.
Ответникът възразява, че делото не е межд.компетентно на български съд съгл. чл. 8 от
Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с
родителската отговорност /Регламент (ЕО) № 2201/2003/. Поддържа, че майката и детето
пребивават трайно в Н., където детето А. провежда своето лечение.
С решение от 16.7.20г. по гр.д. 1056/19г. на РС Айтос е дадено разрешение на детето А. Я. да
напуска пределите на РБ за неограничен брой пътувания в държавите от ЕС и Р.Турция със
съгласието на майката А.Ч., без да е необходимо съгласието на бащата А.Я., за срок от 3 поредни
години- 2020,2021,2022г.
За международната компетентност съдът следи служебно. В случая международната
компетентност се урежда от Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. Регламентът, като част от общностното
право на ЕС, има пряко приложение и приоритет пред вътрешното право на РБ, като националният
съд е длъжен да зачете върховенството на регламента над вътрешното право. Настоящият състав
счита, че не е компетентен да се произнесе по предявения иск, доколкото детето се е установило
трайно да живее в Н. заедно със своята майка. Видно от справката на ОД-МВР-Бургас детето А.
през последната година е било в Р.България само за около 11-12 дни, като към датата на ИМ
(9.9.21г.) същото не се е намирало в пределите на Р.България (към този момент същото не е
влизало в пределите на Р.България от близо 11 месеца). Че детето се намира на лечение в Н. се
твърди в ИМ, а се посочва и от ДСП в соц.доклад. Изложеното обуславя приложение на чл. 8,
пар.1 от Регламента, според който съдилищата на държава-членка са компетентни по делата,
свързани с родителската отговорност за детето (вкл. касаещи и настоящото производство,
доколкото делото е гражданско и се покрива от понятието "родителска отговорност" по см. на чл.
чл. 1, пар.1, б. "б", вр. чл. 2, т. 7 от регламента), ако детето има обичайно местопребиваване в тази
държава-членка по времето, когато съдът е сезиран. В решение на Съда по дело С-497/10,
образувано по повод преюдициално запитване, понятието "обичайно местопребиваване" по см. на
чл. 8 и чл. 10 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. е отразено, че същото трябва да се тълкува в
смисъл, че това е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна
среда.В решение на Съда на ЕО от 02.04.2009 г. по дело С-523/07 по преюдициално запитване е
разяснено, че понятието за обичайно пребиваване по см. на чл. 8, пар. 1 от Регламент /ЕО/ №
2201/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че това пребиваване съответства на мястото, което
изразява определена интеграция на детето в социалната и семейната среда, като следва да се
1
вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на
територията на държава - членка, както и причините за преместването на семейството в тази
държава, гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните
познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената държава.
Националната юрисдикция следва да установи обичайното пребиваване на детето, като държи
сметка за съвкупността от фактическите обстоятелства, специфични за всеки конкретен случай.
Разяснено е още, че обичайното пребиваване на едно дете според чл. 8 Регламент (ЕО) №
2201/2003 се намира на мястото, където е центърът на неговите интереси, както и че престоят на
детето в определена държава не трябва да бъде непрекъснат, за да се приеме, че там е неговото
обичайно местопребиваване.
Съдът намира, че предвид данните по делото и здравословното състояние и диагнозата на
детето, изискващи адекватното и продължаващото му лечение, се налага извод, че същото има
трайно обич.местопребиваване извън пределите на РБ, доколкото детето е напуснало страната още
през м.10.2020 г. (като обич.местопребиваване в РБ няма и към 9.9.21г.), установявайки се с майка
си в Н.. Обичайното местопребиваване на детето по времето, в което съдът е сезиран, не е в РБ,
като по делото няма данни, които да опровергават този извод. След като съобрази данните за
обичайното местопребиваване на детето на територията на страна-членка, различна от Р.България,
към датата на депозиране на ИМ съдът намира, че на осн. чл. 8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 не
разполага с компетентност да разгледа иска по чл. 132, ал.2 СК /в т. см. Определение № 6 от
7.01.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 636/2012 г., III г. о., Определение № 7 от 9.01.2014 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 6366/2013 г., I г. о., Определение № 19 от 9.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7363/2014 г.,
III г. о., Определение № 426 от 3.08.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 435/2009 г., III г. о./. Не са налице
обстоятелства, които да обуславят запазена компетентност на българския съд поради местене на
децата /чл. 9/ или поради отвличането им /чл. 10/, нито има акт за прехвърляне на компетентност
от германски съд /чл. 15/, като не е налице и пророгация на компетентност по см. на чл. 12 от
Регламент /ЕО/ 2201/ 2003 г. Доколкото българският съд не е компетентен да се произнесе по
предявения иск, а е и длъжен да следи служебно за своята компетентност, производството по
делото следва да се прекрати на осн. чл. 8 и. чл. 17 от Регламент ЕО № 2201/2003. Воден от
горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОГЛАСЯВА, че РС Айтос не е международно компетентен да разгледа спора по
настоящото гр. д. № 769/2021 г. по описа на РС Айтос и ПРЕКРАТЯВА производството по делото
като международно неподведомствено на български съд.
Определението подлежи на обжалване с ЧЖ в 1-седм. срок от връчването му пред ОС Бургас.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
2