МОТИВИ: Срещу подсъдимата И.М.У. *** било
предявено обвинение за престъпление по чл. 216,ал.1, пр.1 от НК, за това, че на 24.09.2018 г., около 11,25 ч., в гр.Ловеч,
ул. ****, чрез хвърляне на камъни и дървени предмети, противозаконно унищожила
чужди движими вещи: 1бр. двоен стъклопакет на двукрилен ПВЦ прозорец; 1бр.
двоен стъклопакет на еднокрилен ПВЦ прозорец; 1бр. комарник за прозорец; 1бр.
стъклопакет на входна врата; 1бр. панел от ПВЦ врата; 1бр. преносим компютър
„НР" и 1бр. кафе машина „Нео", всичко на обща стойност 1141,52 лева,
собственост на Х.И.Б. и Й.М.Й.,***.
Представителят на РП - Ловеч поддържа
обвинението срещу подсъдимата така, както е повдигнато с обв.акт, като излага, че в хода на съкратено съдебно следствие анализа на
доказателствата, които са събрани на дос. производство, обосновават категоричен
извод, че подсъдимата е извършила престъплението, за което е предадена на
съд, с правната квалификация посочена в обв. акт, а именно унищожаване на
посочените в диспозитива на обв.акт недвижими вещи на стойност 1141.52 лв. Сочи, че самопризнанието, направено от подсъдимата в днешно съдебно
заседание, се подкрепя напълно от доказателствата събрани на дос.производство,
а имено от свидетелските показания на свид. И.У. и Т.Х., А.И. и И.И., като то
се подкрепя по отношение на всяко едно обстоятелство включено в предмета на
доказване, времето, мястото и механизма на извършване на деянието, както и
неговото авторство. Самопризнанието се подкрепя и от събраните на дос. производство писмени доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие, с което е започнато бързото производтво.
Съвкупния наализ на събраните докзателства и направеното самопризнание обосновават категоричен извод,
че подсъдимата е извършила престъплението, за което е
предадена на съд. При определяне на наказанието което следва
да й бъде определено за така извършеното престъпление, следва да бъде събразено обстоятелството,
че подсъдимата е с чисто съдебно минало и няма предходни противообществени прояви,
с оглед на което счита, че за постигане целите на наказанието е достатъчно и съразмерно
да й бъде наложено нанаказание от 6 месеца лишаване от свобода или 4 месеца лишаване от свобода след редукцията от
прилагане на чл. 58а, ал.1 от НК, чието изпълнение
на осн. 66, ал. 1 от НК следва да бъде отложено с 3 годишен изпитателен срок. На подсъдимата следва да се
възложат и разноските по делото в пълния им размер за назначените в дос. производство стоково оценителна и съдебно
медицинска експертиза. Вещественото доказателство,
предявено на страните
1 бр. празна кутия от мобилен телефон
„Самсунг Галакси J7”, ведно с 4 бр. ръководство за използване,
счита че същото следва да
бъде отнето в полза на държавата и като такова с ниска стойност да бъде унищожено.
Подсъдимата И.М.У., редовно
призована се явява лично и с адв.А.М., признава се за виновна, като признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обв.акт и се съгласява да не се събират доказателства
за тези факти. Изразява съжаление за извършеното и моли да й бъде наложено
наказание пробация. Защитникът й излага, че подсъдимата признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената
част на обв.акт и още
в хода на дос. производство е дала подробни
обяснения за
мотива и начина на извършване на деянието. При
определяне на наказанието моли
съда да приеме, че са налице
многобройни секчаващи вината обстоятелства, тъй като макар да се води неомъжена същата живее на
семейни начала и има 2 деца, едно от които
момиче на 13 години, което е разбрала че е било изнасилено и то именно от близък на семейството, в
чийто дом е направила унищожаването и
повреждането на движими вещи , като същия
ден, в който това е станало е била афектирана от обстоятелството, че именно близките
на човека който е изнасилил
детето й, са отправили пред сина й обиди
на етническа основа. Моли съда да вземе предвид, че подзащитната
й е с чисто съдебно минало, не е е имала никави други
противообществени прояви и само липсата
на средства е причината да не възстанови
щетата, след като вече е осъзнала и
впоследствие последиците от извършеното.
Поради изложеното моли съда да определи
наказанието при условията
на чл. 55, ал. 1, т.2, б „б” пр.1 от НК а именно пробация
при двете задължителни
пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ
адрес и срещи с пробационен служител за минимален срок. По
отношението на вещественото доказателство
считам че няма отношение към
деянието по чл.216 от НК и следва да бъде отнето в полза на дължавата и
унищожено като вещ с минимална стойност.
С оглед направеното самопризнание по реда на
чл.371,т.2 от НПК от подсъдимата, съдът е разгледал и решил делото по реда на
съкратено съдебно следствие.
От събраните по време на досъдебното
производство доказателства и от сампоризнанието
на подсъдимата, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимата И.М.У., ЕГН: ********** е родена на *** ***,
български гражданин, с основно образование, неомъжена, безработна, неосъждана. Живее на адрес ***, обл.Ловеч, *****.
Свидетелят И.И. бил пенсионер. Живеел в
гр.Ловеч на адрес ул. ****, заедно със съпругата си свидетелката А.И.. В
съседна къща, находяща се в общ двор, живеели свидетелите Х.Б. (син на
свидетелите И.И. и А.И.) със съпругата си свидетелката Й.Й. и синът им М.И..
Подсъдимата И.У. живеела и работела в Белгия. На 23.09.2018 г. същата се прибрала в България, тъй като била притеснена от обстоятелството, че
дъщеря й И. контактува с по-големия от нея М.И., за което разбрала по телефона
от сина си Р.К.. Същия ден (23.09.2018) обвиняемата разговаряла с дъщеря си по
повод отношенията й с М.И.. В разговора дъщеря й и казала, че М.И. я е
изнасилил. След като обсъдили случилото се, решили да сезират за това с жалба
РУМВР- Ловеч.
Сутринта на 24.09.2018 г.
съпругът на подсъдимата А.К.закарал нея и сина им Р.К. до
дома на майка й в гр.Ловеч, след което отишъл по работа в града. Докато
обвиняемата разговаряла с майка си Р.К. и казал, че е чул, че членовете на
семейството на М.И. са обиждали тяхното семейство на етническа основа. Ядосана
от това обвиняемата се насочила към жилището на свидетелите Й.Й. и Х.Б., за да
им поиска обяснение. Р.К. я последвал.
По същото време свидетелите Й. и Б., както
и синът им М.И. не били у дома си и жилището било празно. В общия двор бил
свидетелят И.И., който режел дърва с циркуляр. Свидетелката А.И. била у дома
им.
След като влязла в двора, обвиняемата,
ядосана от отправените обиди към семейството й, започнала да хвърля с камъни и
дървени предмети, които взела от земята по къщата на свидетелите Й. и Б..
Вследствие на ударите от хвърлените предмети били причинени имуществени щети:
унищожена била входната врата (състояща се от 1бр. стъклопакет и 1бр. панел),
двоен стъклопакет на двукрилен прозорец, двоен стъклопакет на еднокрилен
прозорец, 1бр. комарник за прозорец. Част от хвърлените предмети попаднали през
счупените прозорци във вътрешността на една от стаите на къщата и ударили и
унищожили 1бр. преносим компютър „НР" и 1бр. кафе машина „Нео".
След известно време на мястото дошли
свидетелките И.У. и Т.И. (сестри на обвиняемата), които се намесили и извели
нея и Р.К. и ги придружили до дома им.
Междувременно свидетелката А.И. се обадила
на свидетелката Й. и й казала за случилото се. От своя страна свидетелката Й.
подала сигнал на единен номер „112". По сигнала й мястото било посетено от
оперативна група на РУМВР- Ловеч, включваща разследващ полицай, който извършил
оглед на местопроизшествието, с което следствено действие било образувано
досъдебното производство.
В процеса на разследване била назначена и
изготвена стоково-икономическа експертиза, видно от която стойността на
предмета на престъплението-1бр. двоен стъклопакет на двукрилен ПВЦ прозорец;
1бр. двоен стъклопакет на еднокрилен ПВЦ прозорец; 1бр. комарник за прозорец;
1бр. стъклопакет на входна врата; 1бр. панел от ПВЦ врата; 1бр. преносим
компютър „НР" и 1бр. кафе машина „Нео" е 1141,52 лева.
Разпитана в това процесуално качество
обвиняемата дала обяснения, в които признала вината си.
От така установената
фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимата И.М.У. е осъществила от обективна и субективна страна
признаците на състава на престъплението по чл. 216,ал.1 от НК, като на 24.09.2018 г., около 11,25 ч., в гр.Ловеч, ул. ****,
чрез хвърляне на камъни и дървени предмети, противозаконно унищожила чужди
движими вещи: 1бр. двоен стъклопакет на двукрилен ПВЦ прозорец; 1бр. двоен
стъклопакет на еднокрилен ПВЦ прозорец; 1бр. комарник за прозорец; 1бр. стъклопакет
на входна врата; 1бр. панел от ПВЦ врата; 1бр. преносим компютър „НР" и
1бр. кафе машина „Нео", всичко на обща стойност 1141,52 лева, собственост
на Х.И.Б. и Й.М.Й.,***.
Настоящата инстанция приема, че по
безспорен начин е установено, че подсъдимата
У. е
автор на престъплението по
чл. 216, ал.
1 от НК. Същата е осъществила изпълнителното деяние чрез действие - удари с камъни и дървени
предмети по къщата на свидетелите Й. и Б., вследствие на които удари били
унищожени изброените в обвинението движими вещи. В подкрепа
на обвинението са събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни
доказателства, показанията на свид. И., Й., Б., И., И.У. и Х., заключението по
стоково-икономическата и оценителна експертиза/л.44-47/, протокола за оглед на
местопроизшествие от 24.09.2018 г. и фотоалбум към него, както и
самопризнанието на подсъдимия.
От субективна страна подсъдимата
е действала виновно, с
пряк умисъл по смисъла на
чл.11 ал.2 от НК. Този извод на съда се подкрепя от всички
събрани по делото доказателства,както и
от самопризнанието на подсъдимата.
Стойността на унищожените вещи се установява от
назначената в хода на досъдебното производство стоково-икономическа и
оценителна експертиза.
Предвид на изложените съображения съдът
квалифицира деянието,призна подсъдимата за виновна и я
осъди.
Фактическата обстановка приета за
установена се изяснява от писмените и
гласните доказателства на досъдебното производство, както и от самопризнанието на
подсъдимата, а от заключението на стоково – икономическата и оценителна експертиза се установява стойността на унищожените вещи.
Причините за извършване на престъплението
съдът намира в негативното отношение на
подсъдимата към свидетелите Б. и Й., продиктувано от отношенията между синът им
и собствената й дъщеря, твърдението на дъщеря й, че е била изнасилена, както и
предадените от сина й обидни думи на етническа основа.
При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимата У., настоящата инстанция съобрази от
една страна като смекчаващи вината обстоятелства: признаване на вината, чистото съдебно минало и мотива за извършване на
деянието, а от друга отегчаващите такива – невъзстановеност на щетите, както и разпоредбата на чл.373,ал.2 от НПК, поради което при условията на чл.54 от НК наложи на подсъдимата наказание – 6 месеца лишаване от свобода, което на основание чл.58а,ал.1 от НК намали с 1/3, т.е.наложи наказание
4 месеца лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три години от влизане на
присъдата в сила. Съдът не споделя становището на адв.М., че наказанието следва
да бъде определено при условията на чл.55 от НК, тъй като изтъкнатите от
защитата смекчаващи вината не са нито многобройни, нито изключителни такива,
като следва да се има предвид, че признаването на вината и на фактите, описани
в обв.акт са необходимо условие за разглеждане на делото по реда на съкратено
съдебно следствие. Обстоятелството, че повдигнатото обвинение не е за тежко
умишлено престъпление е без значение, тъй като вида и размера на наказанието за
всяко извършено престъпление се определя в зависимост от всички фактори, имащи
отношение към личността на дееца, неговата обществена опасност и тази на
деянието, начина на извършване на деянието, както и с оглед вредните последици,
които произтичат от същото, а не само от това дали престъплението е тежко по
смисъла на чл.93, т.7 от НК. Изтъкнатият от адв.М. мотив за извършване на
деянието, че близките
на човека който е изнасилил
детето й, са отправили пред сина й обиди
на етническа основа не може да бъде приет за изключително смекчаващо вината обстоятелство,
след като подсъдимата е предприела нужните законови мерки за търсене на
отговорност на сина на Б. и Й. и едва на следващия ден ядосана от обидните
думи, изказани от негови близки е решила по този начин, противоправно да
разрешава възникналия конфликт.
Съдът намира, че така наложеното наказание
е справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и
чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Относно веществено доказателство – 1 бр. празна синя кутия
от мобилен телефон „Samsung
Galany J7”, ведно с 4 броя ръководство, съдът постанови да бъде отнето в полза на
държавата, като след влизане на присъдата в сила да бъде унищожено.
При този изход на процеса съдът осъди
подсъдимата И.М.У. *** сумата от 134.89 лева разноски по делото.
Водим от гореизложеното съдът постанови
присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :