Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,25.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 9-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: М.
КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2428 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 557, ал. 1 КЗ.
Ищцата твърди, че на 13.03.2018 г. е пресичала пешеходна пътека в гр. София на бул. „Шипченски проход“ срещу пазар „Ситняково“, когато била блъсната от неизвестен лек автомобил. От произшествието получила счупване на левия долен крайник, лежала в болница, поставен й бил винт. Чувствала болка и страдание. Не могла да посреща сама нуждите си, ползвала помощни средства. Поради неизвестност на извършителя предявила искане към ответника за възмездяване на претърпените вреди,оставено без уважение. Претендира обезщетение за неимуществени от датата на отказа на ответника - 31.10.2018 г. и за имуществени вреди от датата на извършването им - 20.03.2018 г. в посочените размери в ИМ, ведно със законната лихва до изплащане на сумите. Претендира и присъждане на направените разноски в производството.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер.Твърди, че не са налице елементите на непозволеното увреждане, а травматичните увреждания са настъпили поради на падане на пътното платно, а не вследствие на сблъсък при ПТП.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:
От заключението на САТЕ и приложените документи механизма на процесното ПТП е следния: На 13.03.2018г. около 19:30 часа неизвестен лек автомобил управляван от неизвестен водач се е движил по бул. „Шипченски проход” с посока на движение от зала „Универсиада“ към бул. „Михай Еминеску” по трамвайното трасе. Ищцата пресичала платното на бул. „Шипченски проход” от дясно на ляво спрямо конфигурацията на платното на булеварда на сигнализирана пешеходна пътека, намираща се в района срещу пазар „Ситняково”. В лявата пътна лента е имало спрял автомобил, пропускащ пешеходката. Пострадалата минава пред него и става видима за водача на неизвестния автомобил. Водачът не е възприел или ако е възприел не е реагирал своевременно на намиращата се на пешеходната пътека на платното за движение пешеходка и последвал удар с предната лява зона на автомобила отляво на тялото на ищцата.
В.л. Ж.Е. сочи, като причина за настъпване на ПТП-то субективното поведение на неизвестния водач. Сочи още, че от приложените материали по делото няма данни за начина на движение на пешеходката върху пътното платно, но приема, че тъй като ударът е настъпил около средата на пътното платно, навлизането върху пътното платно от страна на пешеходката не е внезапно, както и че тя е пресичала платното на място предназначено за пресичане на пешеходци и водачите следва да се съобразят с това.
Съгласно медицинските документи и заключението на СМЕ от д-р Н. се установява, че вследствие на ПТП ищцата е получила счупване на външния глезен на лявата подбедрица със сублуксация (непълно изкълчване) на талокрералната става и лезия на делтоидния лигамент с охлузване на глезенната става. Травматичното увреждане е реализирало медикобиологичния признак трайно затруднение движенията на левия долен крайник за срок повече от 30 дни. На ищцата е проведено в УМБАЛСМ „Пирогов“ оперативно лечение с поставен метален имплант остеосинтеза,която не е премахната.Приложената фактура за закупуването му според в.л. е необходим разход, който винаги се заплаща от пациента.
Според експерта болките и страданията са били през периода на операцията, лечението, възстановяване и рехабилитацията - около два, три месеца, по интензивни през първите дни и постепенно с намаляващ интензитет. Травматичните увреждания на ищцата са в причинно следствена връзка с процесното ПТП и отговарят да са получени при блъсък от лек автомобил, тъй като конкретното счупване на външния глезен с изкълчване на глезенната става не може да се получи при падане от собствен ръст, а охлузванията в областта на глезенната става свидетелстват действието на твърди тъпи предмети, като при блъскане от автомобила.
Свидетелите Л., Х. не са били очевидци на ПТП-то, не са видели самия удар, но след като чули викове, веднага отишли на мястото на произшествието след удара. Видели падналата ищца на пешеходната пътека, в средата на булеварда и са се притекли на помощ, пренасяйки я на тротоара.
От показанията на свид. К., преценени по реда на чл. 172 ГПК се установява, че дъщеря му е претърпяла операция, пролежала в болница,след което е била на лечение в къщи 6 месеца, от които 3 месеца използвала патерици. Сочи обема на претърпените болки и страдания, грижите и помощта, които били необходими по време на възстановяването. Обяснява, че и към момента ищцата изпитва трудност да стои права, продължава да изпитва болки, когато времето се развали, а поставеният ѝ имплант не е премахнат по съвет на лекуващия лекар.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
За
да възникне отговорността на Г. Ф. за репариране на имуществени и неимуществени
вреди, причинени на трети лица, е необходимо установяването по делото на
следните кумулативни предпоставки: осъществен деликт
по чл.45 ЗЗД - противоправно деяние, вреди и
причинно-следствена връзка между деянието и вредите, деликтът
да е настъпил на територията на Република България и да е осъществен от
неидентифицирано МПС. Установяването им в условията на главно и пълно доказване
е в тежест на ищцата, с изключение на вината на деликвента,
която на основание чл.45, ал.2 ЗЗД се презюмира.
Съдът намира за установено от събраните по
делото доказателства механизма на настъпилото и твърдяно от ищеца в ИМ произшествие, причинната връзка с противоправно поведение на водач на неидентифицирано МПС в
резултат на което са настъпили претърпените имуществени и неимуществени вреди,
поради което предявеният иск по чл. 557,ал.1 КЗ е основателен.
При определяне на размера и на основание чл. 52 ЗЗД съдът съобрази степента и характера на уврежданията, причинените травми, начина на настъпване на процесното ПТП, възрастта на ищцата, причинените й болки и страдания, тяхната продължителност и интензитет, периода на лечебния и възстановителния процес, причинените неудобства и дискомфорт, както и обстоятелството, че възстановителният процес е приключил, но все още се търпят негативни последици от увреждането.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, както и социално-икономическите условия и повлияните от тях лимити на застрахователно покритие към момента на настъпване на ПТП, които обстоятелства също следва да бъдат отчетени при определяне размера на дължимото на ищцата обезщетение, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата от 30 000 лв. Искът за имуществените вреди в размер на 2 508 лева следва да бъде уважен изцяло.В тази насока съдът съобрази със заключението на СМЕ.
Поради изложеното искът за неимуществени вреди е доказан до размера от 30 000 лева, а за разликата над сумата от 30 000 лева до предявения размер от 50 000 лева, следва да се отхвърли. Ето защо ответникът следва да заплати на ищеца общо сумата 32 508 лева неимуществени и имуществени вреди ведно със законната лихва, от 31.10.2018 г. (датата на отказа от плащане от ГФ) до окончателното й изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на настоящото дело право на разноски имат и двете страни. Ищцата е освободена от внасяне ДТ и разноски и такива не й се следват.
Адвокат Я.Д., осъществил безплатно процесуално представителство по делото има право на адв. възнаграждение по чл. 7, ал.2 Н № 1/9.VІІ.2004 г. с оглед цената на иска в размер на 2 106 лева. Съобразно уважената част от иска на основание чл. 38,ал.2 ЗА следва да му се присъди сумата 1 369,23 лева (32 508/50 000 х 2 106), която ответникът да заплати.
Ответникът е направил разноски 300 лева за експертиза и съобразно отхвърлената част от иска на основание чл. 78,ал.3 ГПК има право на 115 лева, претендира и юриск. възнаграждение за процесуално представителство съгласно чл. 78, ал.8 ГПК, които съдът с оглед характера на делото определя на 200 лева.Ищцата следва да се осъди да заплати на ответника общо сумата 315 лева
Ответникът следва да бъде осъден съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати на СГС ДТ- 1 300 лв. и разноски за експертизи - 300 лв. или общо сумата 1 600 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф., БУЛСТАТ ******** със седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 557, ал.1 КЗ сумата от 32 508 лева – обезщетение за претърпените неимуществени (30 000лв.) и имуществени (2 508 лв.) вреди от ПТП, настъпило на 13.03.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.10.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в разликата над сумата от 30 000 лева до сумата от 50 000 лева
ОСЪЖДА Г. Ф., БУЛСТАТ ******** със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адв. Я.Д., с адрес: *** на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 1 369,23 лева – адв. възнаграждение според уважената част от иска.
ОСЪЖДА М.П.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Г. Ф.“, БУЛСТАТ ******** със седалище и адрес: ***, на осн.
чл. 78, ал.3 и 8 ГПК сумата от 315 лева – разнски
и юрк. Възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. Ф., БУЛСТАТ ******** със седалище и адрес на управление:*** да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на осн. чл. 78, ал.6 ГПК сумата от 1 600 лева – ДТ и разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: