Определение по дело №530/2023 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК вр. чл. 144 от АПК.

Образувано е по молба на *** Ж. Д. като пълномощник на „ГППМП Сирона“ ООД, с която се иска съдът да измени решението си по делото в частта за разноските, като осъди ответника да заплати пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Молителят счита, че е недопустимо съдът да преценява колко струва трудът на упълномощения адвокат. Според него не следва да се приеме, че делото е фактически или правно несложно, за да се намали заплатеното адвокатско възнаграждение, а освен това същото не надхвърляло размера по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът – директорът на Районна здравноосигурителна каса - Велико Търново, чрез процесуалния си представител юриск. В. П., оспорва искането като неоснователно.

От фактическа страна се установява, че с Решение № 410/06.02.2024 г. по адм. дело № 530/2023 г. съдът е отменил Заповед за налагане на санкция №РД-09-1344/16.08.2023 г. на директора на РЗОК Велико Търново, в частта, с която на „ГППМП Сирона“ ООД са наложени 5 санкции „финансова неустойка“, всяка в размер на сто лева и е осъдил Национална здравноосигурителна каса – София да заплати на „ГППМП Сирона“ ООД разноски по делото в размер на 800 лв. /осемстотин лева/.

В мотивите на решението настоящият състав е приел, че е основателно възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Приел е, че делото е с материален интерес от 500 лв. /пет броя санкции по 100 лв. всяка/, при което разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не намира приложение, а в случая е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. чл. 8, ал. 1 от Наредбата, предвиждаща минимално възнаграждение при интерес до 1000 лв. – 400 лв. Съдът е намерил, че предвид фактическата и правна сложност на делото, и извършените от пълномощника действия по делото, справедливото и адекватно адвокатско възнаграждение следва да бъде определено в размер на 500 лв.

Решението е връчено на жалбоподателя на 07.02.2024 г., а молбата за изменение на решението е подадена на 21.02.2024 г.

Във връзка с тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е допустима като подадена в законоустановения срок от страна, представила списък за разноските.

Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Настоящият състав не споделя доводите на жалбоподателя, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – дело без материален интерес. В случая с отменената заповед са били наложени 5 санкции „финансова неустойка“, всяка в размер на 100 лева, т.е. делото е с материален интерес от 500 лв. /такъв подход е възприет напр. в Решение № 8578 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9030/2019 г., VI о./. При това положение приложима е разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. чл. 8, ал. 1 от Наредбата, предвиждаща минимално възнаграждение при интерес до 1000 лв. – 400 лв. Настоящият състав е преценил, че делото е с ниска фактическа и правна сложност, тъй като всички санкции, независимо от броя им, са наложени на едно и също фактическо и правно основание, при идентична фактическа обстановка. Именно при съобразяване на извършените от пълномощника на жалбоподателя процесуални действия по изготвяне на жалба, участие в съдебни заседания и формулиране на въпрос за съдебно-медицинска експертиза /която е и единственото доказателствено искане/ съдебният състав е приел, че следва да се присъди по-голям размер на адвокатското възнаграждение от минимално установения, а именно 500 лв.

Дори и да се приеме, че делото е без материален интерес, респ. хипотезата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1, следва да се има предвид, че съгласно решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22 не може да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. чл. 144 от АПК и уредените минимални размери на адвокатските възнаграждение с Наредба № 1/2004 г. Именно при съобразяване на горепосочените обстоятелства съдът намира, че адекватният и справедлив размер на адвокатското възнаграждение, който следва да бъде репариран от ответната страна, следва да възлиза на 500 лв.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ искането на „ГППМП Сирона“ ООД, за изменение на Решение № 410/06.02.2024 г. по адм. дело № 530/2023 г. по описа на Административен съд – Велико Търново в частта му за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

Съдия: