Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.03.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
І Г.О., 8 с-в в открито заседание на осемнадесети април, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 10233
по описа за 2016г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Съдът е сезиран със
субективно съединени отрицателни установителни искове за право на собственост
върху недвижим имот с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК и с насрещно
предявени от ответниците по първоначалните искове ревандикационни искове, с
правно основание чл. 108 ЗС насочени срещу ищцата.
Ищцата Г.Д.М. поддържа
твърдение, че по силата на два отделни договора: Договор за покупко- продажба
на недвижим имот, сключен на 16.04.2015г. и обективиран в Нотариален акт № 83,
том ІІІ, рег. № 3510, дело № 424/2015г. на нотариус И. Н. и Договор за дарение
на недвижим имот, сключен на 16.04.2015г. и обективиран в Нотариален акт № 81,
том ІІІ, рег. № 3501, дело № 422/2015г. на нотариус И. Н., тя придобила общо 12 945/20595
идеални части от правото на собственост върху описания в исковата молба
недвижим жилищен имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 9 на етаж 3 в сградата на бл.
*******, намираща се на адрес гр. София, бул. „*******“. Считано от датата на сключването
на договора за продажба, ищцата получила фактическата власт върху целия
апартамент и установила владение върху него. ПраводатЕ.та на ищцата – Г.Д.Д., придобила
правата, които прехвърлила на ищцата по силата на съдебно решение, с което бил
уважен иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, което било вписано на
11.08.2011г. в Служба по вписванията –
София. От 20.02.2010г. праводатЕ.та на ищцата упражнявала явно необезпокоявано
и непрекъснато фактическа власт върху процесния недвижим имот, който считала за
свой собствен. Ответниците оспорили
формално правото на собственост на ищцата, тъй като се снабдили с констативен
Нотариален акт за собственост на жилище, построено от ЖСК „********, том ІІ,
рег. № 8428, дело № 275/2009г. на нотариус В.М.. Този нотариален акт,
легитимиращ ответницата Е.Х.С., като приобретател на същия имот, придобит по
време на брака й с ответника Ф.С.С., описвал притежавания от ищцата недвижим
имот като собственост на двамата ответници и така поставял под съмнение нейните
собственически права. При изложените фактически обстоятелства, доколкото
оспорва констатираните от нотариуса материално – правни предпоставки за
придобиване на право на собственост на двамата ответници върху процесния имот и
в частност предпоставката по чл. 35, ал.1 от ЗЖСК – ищцата претендира да бъде
установено по отношение на ответниците, че те не са собственици на процесния
имот. С оглед очаквания положителен за нея изход от делото, ищцата претендира
за отмяна на констативния Нотариален акт за собственост на жилище, построено от
ЖСК „********, том ІІ, рег. № 8428, дело № 275/2009г. на нотариус В.М. и за осъждане
на ответниците, да й заплатят направените съдебни разноски.
Исковата претенция е оспорена от ответниците Е.Х.С.Ф.С.С.,
по съображения, които са посочени в отговора на исковата молба. Ответниците
поддържат преди всичко становище за недопустимост на предявените срещу тях искове,
поради липса на правен интерес на ищцата да предяви срещу тях именно отрицателен
установителен иск, тъй като не се претендират права върху целия имот. В тази
насока, ответниците се позовават на Тълкувателно решение № 8/2012г. постановено
по т.д. № /82012г. на ОСГТК на ВКС. Независимо от изложените аргументи,
ответниците оспорват и основателността на исковете, поддържайки твърденията, че
те са придобили правото на собственост върху процесния имот на самостоятелно
правно основание - при условията на ЗЖСК и по време на брака помежду си т.е. в
режим на СИО. Ответниците оспорват релевираните от ищцата факти, определящи
правната възможност на възникване на нейни права върху имота. В частност, ответниците
оспорват фактическото твърдение на ищцата, че праводатЕ.та й Г.Д.Д. била
осъществявала необезпокоявяно, непрекъснато и явно фактическата власт върху имота,
от 2010г. до 2015г., поддържайки твърдението, че такава фактическа власт са
осъществявали и манифестирали трети за процеса лица: Е.Г.и П.Г., поради което
те са били конституирани в производство по реда на чл. 38а от ЗЖСК. Ответниците не оспорват твърдението, че при
предявяването на иска, именно ищцата Г.М. упражнява фактическа власт върху
процесния недвижим имот, но поддържат тезата, че собствеността върху процесния
имот не й принадлежи, а принадлежи на тях самите, докато Г.М. осъществява
фактическа власт без правно основание. По тези съображения, отричайки заявените
от ищцата права върху имота, ответниците
по първоначалния отрицателен установителен иск - Е.Х.С. и Ф.С.С. са сезирали съда с насрещен иск, с правно
основание чл.108 от ЗС, насочен срещу ищцата Г.М. и с предмет: да бъде
осъдена ищцата да им предаде владението върху процесния недвижим имот, в
качеството им на носители на правото на собственост върху имота, на основание
влязло в сила решение по чл. 35, ал.1 от ЗЖСК, по отношение на построената от
ЖСК „Български художник“ жилищна сграда. Правата си, двамата ищци легитимират
от формална страна на фактите, които са констатирани в представения като
доказателство Нотариален акт за собственост на жилище, построено от ЖСК „********,
том ІІ, рег. № 8428, дело № 275/2009г. на нотариус В.М..
В качеството на ответница
по насрещните ревандикационни искове на Е.Х.С.Ф.С.С. – първоначалната ищца Г.Д.М.
-
оспорва тяхната основателност, като поддържа твърдение,
че не са настъпили онези юридически факти от сложния фактически състав по ЗЖСК,
които имат за правна последица възникването на право на собственост на Е.Х.С. и
за съпруга й Ф.С.С. върху процесния имот. Оспорва констатациите на нотариуса,
издал Нотариален акт за собственост на жилище, построено от ЖСК „********, том
ІІ, рег. № 8428, дело № 275/2009г. по отношение на обстоятелствата по чл. 35,
ал.1 от ЗЖСК. При условията на
евентуалност, Г.Д.М. прави възражение за придобиване на имота чрез давностно
владение, осъществено, в периода от 10.02.2010г. до 11.01.2017г. включвайки
периода на осъществяване на фактическа власт от праводатЕ.та й. Моли за
отхвърляне на насрещния ревандикационен иск и претендира за направените съдебни
разноски.
В качеството на ответник
по насрещните ревандикационни искове на Е.Х.С.Ф.С.С. – Д.А.М. - оспорва тяхната основателност. В подадения писмен отговор, този ответник
отрича заявените от двамата субективни права върху процесния имот. Оспорва
материалната доказателствена сила на Нотариален акт за собственост на жилище,
построено от ЖСК „********, том ІІ, рег. № 8428, дело № 275/2009г. по отношение
на обстоятелствата по чл. 35, ал.1 от ЗЖСК, тъй като не било налично решение на
ОС на ЖСК за приемане на окончателна цена на имотите в сградата на бл. ***, тъй
като окончателното ценообразуване на отделните обекти не би могло да бъде
осъществено, ако самата сграда и обектите в нея фактически не са довършени.
Моли да бъде отхвърлен насрещният иск.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид
съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено от фактическа страна следното:
Изразените в хода на делото процесуални позици на страните, както и
съдържанието на представената от Е.Х.С. и Ф.С.С., приетата като доказателство
Схема № 15-28356-24.01.2017г. на СГКК София, дава основание за мотивиран извод
за идентичност на описания в
първоначалната искова молба недвижим имот, както и описания в насрещната искова
молба недвижим имот, който се индивидуализира описателно като АПАРТАМЕНТ № 9 на
етаж 3 в сградата на бл. *******, намираща се на адрес гр. София, бул. „*******“
при съседи на имота: от север- апартамент № ***, от изток- двор и стълбище, от
юг- бул. „*******“ и двор, отдолу - апартамент № 8, отгоре – апартамент № 10,
заедно с приналежащото му мазе №6, при съседи на мазето: от север- двор, от
изток- мазе № 7, от юг – коридори и мазета и от запад- мазе № 5, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата на блок № ***, построена
в УПИ І, с площ от 8 500 кв.м., в квартал 133“д“ от местността „Красно
село- Плавателен канал“ по плана на гр. София, утвърден със Заповед №
РД-09-50-83/24.02.2000г. на главния архитект на гр. София, при граници: от
север- улица, от изток УПИ ІІ от квартал 133“д“, от юг- бул. „*******“ и от
запад- улица, а според данните в кадастралната карта - като САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ
В СГРАДА, с кад. идентификатор 68134.1005.186.1.9, с отразен в СГКК собственик-
Е.Х.С..
Приетите като доказателства Договор за покупко- продажба на недвижим имот,
сключен на 16.04.2015г. и обективиран в Нотариален акт № 83, том ІІІ, рег. №
3510, дело № 424/2015г. на нотариус И. Н. и Договор за дарение на недвижим
имот, сключен на 16.04.2015г. и обективиран в Нотариален акт № 81, том ІІІ,
рег. № 3501, дело № 422/2015г. на нотариус И. Н., легитимират от формална
страна ищцата Г.Д.М., в качеството на приобретател на общо 12 945/ 20595
идеални части от правото на собственост върху описан в исковата молба недвижим
жилищен имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 9 на етаж 3 в сградата на бл. *******,
намираща се на адрес гр. София, бул. „*******“ /процесния имот/. В
обстоятелствената част на нотариалния акт се посочва, че правото на собственост
на праводателя на Г.Д.М. - Г.Д.Д. се установява посредством Решение № 3877/ 27.06.2011г.,
което е постановено по гр.д. № 13029/2010г. по описа на І-16 с-в при Софийски
градски съд и Нотариален акт № 81, том ІІІ, рег. № 3501, нот. Дело № 422/2015г.
на нотариус И. Н..
Приетият като доказателство заверен препис от Решение № 3877/ 27.06.2011г.,
което е постановено по гр.д. № 13029/2010г. по описа на І-16 с-в при Софийски
градски съд установява, че с него е уважен предявения от Г.Д.Д. срещу Н.Й.Б.
иск с правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД, за обявяване на окончателен на предварителния
договор за покупко- продажба на недвижим имот, който следва да се идентифицира
като процесния недвижим имот.
Приетия като доказателство Нотариален акт за собственост на жилище, построено
от ЖСК „********, том ІІ, рег. № 8428, дело № 275/2009г. на нотариус В.М.,
легитимира от формална страна Е.Х.С., в качеството на собственик на процесния
недвижим имот, на основание чл. 35, ал.1 от ЗЖСК, въз основа на приетото
разпределение на имотите. Съдържанието на констативния нотариален акт е
оспорено от ищцата Г.Д.М., а с оглед оспорването, като доказателства по делото
са приети документите, представени пред нотариуса и приложени в нотариалната
преписка, което е образувана в рамките на нотариално дело № 275/2009г.
Като доказателства по делото са приети заверени преписи от документите,
представляващи нотариално дело № 275/2009г. по описа на нотариус В.М. с рег. №
53 в НК и район на действие Софийски районен съд /на стр. 173- 251 от
настоящото дело/, чието съдържание и вид сочи предпоставките, които е съобразил
нотариусът при издаването на Нотариален акт за собственост на жилище, построено
от ЖСК „********, том ІІ, рег. № 8428, дело № 275/2009г. на нотариус В.М..
Заключението на изготвената съдебно- техническа експертиза обективира
изводите на вещото лице инж. Я.Н.Т. за това, че процесният недвижим имот
представлява обособена част от шест етажна монолитна сграда, с масивна
стоманобетонова конструкция, изградена от керамични тухли и без външна
топлоизолация. Сградата на бл.*** където се намира процесния имот е обитаема,
със завършени вътрешни инсталации, монтирана външна дограма и изпълнени външни
мазилки, които на много места са подкожушени. Частично и индивидуално е
изпълнена топлоизолация. Според становището на вещото лице, сградата на бл. ***
се отличава видимо с некачествени, непълни и лошо изпълнени довършителни
работи, а разходите, които следва да бъдат направени от установеното към
момента на огледа фактическо състояние на конструкцията, за да бъде приведена в
експлоатация възлизат по изчисление на 906 565 лева с ДДС, а ако към тази
сума се прибавят и приблизителните разноски за обследване на енергийна
ефективност и сертифициране, общият размер на разходите би възлизал на
925 000 лева с ДДС.
Приетите като доказателства преписи от съдебни книжа по гр.д. № 387/2003г.
по описа на 35 с-в при СРС и по въззивно гр.д. № 6237/2009г. по описа на ІІа
отделение при СГС установяват, че между Е.Х.С. и Е.К.Т.- Г.се е развило съдебно
производство по реда на чл. 38а от ЗЖСК, а предмет на спора е било упражняване
на фактическата власт върху процесния недвижим имот.
В
дадените пред съда показания, свидетелят Н.С.
А. заявява, че познавал Ф.С. и съпругата
му и знаел, че те имат спор за право на собственост
върху недвижим имот. В края на 2007г. свидетелят посетил
жилището, което е обект на спора за първи път, а за последен път го посетил
през 2010г. Общо свидетелят осъществил 2-3 посещения в
имота по различни поводи, като при тях бил придружаван от сина на Ф., който се казвал С.. Според свидетеля, при посещенията в имота - Ф.С. е бил обикновено
там в този апартамент и жена му Е.С. е била там също. Свидетелят не си спомня,
дали хора с имена Г. и Д. са имали достъп до апартамента. Помни, че вратата на жилището била разположена „някак особено- на половин етаж“ и това
му направило силно впечатление. Свидетелят си помня, че
жилището имало СОТ и обзавеждане. Поводът на последното му посещение била
именно СОТ уредбата, защото Ф. и съпругата му
се оплаквали от това, че някой им взема жилището. Свидетелят не е чувал името
на Г.и не свързва това име с нещо контретно,
но си спомнял, че в края на септември или по- точно 30.09.2010г. по молба на Ф. С. – двамата отишли на място, защото се били
обадили от СОТ, че има някакъв проблем с ел.захранването и че СОТ инсталацията не дава сигнал. Понеже не успял да отключи, при това посещение Ф. позвънил на вратата и тогава от
апартамента се появили „някакви неизвестни хора. Свидетелят не знае, дали
сградата е захранена с електрочество – дали е с промишлен или с битов ток.
В
дадените пред съда показания, свидетелят А.В.И.заявява, че е адвокат по
професия и е бил упълномощен да води
делото за процесния апартамент от 2003-2013г. Тогава свидетелят ангажиран от Е.С., която била член
кооператор в ЖСК „Български художник“, за да защитава
правата й.
През есента на 2007г. свидетелят посетил имота единствен път. Делото приключило
окончателно 2012-2013г. През 2010г. съпруът Ф. потърсил помощ и каза, че е бил изхвърлен от жилището,
което обитавал.
В
дадените пред съда показания, свидетЕ.та Н.В.А.- Г. заявява, че живее в бл.*******,
ап.5 в ж.к. „*******“ още от 1996г. – в жилище на ет. 4 т.е. на етажа дан
процесното жилище. Входът бил конструиран така, че да разделя два блока- в две
обособени части и нямал асансьор, което способствало за това, свидетЕ.та да
преминава по стълбите всеки ден покрай входната врата на процесния
апартамент. Входната врата на жилището била желязна, а в жилището живеела Г.– дама с черна
коса, по-млада от свидетЕ.та, заедно със сина си, детето на сина си и мъж,
който идвал от време на време, защото бил полковник от флота. Г. живеела в
апартамента от месец април на 2015г., но
преди нея в апартамента живеелаГ.Д., която описва като „млада
жена с бебе“. СвидетЕ.та събирала парите за
разходваната електрическа енергия за целия вход, защото той бил плащан общо –
живеещите използвали промишлено електроснабдяване дори към момента на
провеждане на разпита на свидетЕ.та, поради което всеки месец събирали пари за
общо плащане на тока. СвидетЕ.та
заявява, че не може да идентифицира Ф.С. /който е в съдебната зала/ и не
познава този човек, нито има спомен да го е виждала. Когато свидетЕ.та
започнала да живее в жилище от процесната сграда апартаментът
бил обитаван от – Е. с немска фамилия. Според впечатленията на свидетЕ.та, Е.
била собственик на апартамента, който купила от предприемача Д.Б.вече живеела в
това жилище. Според свидетЕ.та, през периода в който в жилището живеела Г. – тя
била собственик, а не наемател. Самото жилище
обитавали
Г., съпругът й сина й, а свидетЕ.та била виждала само тези
лица да отварят входната врата и да влизат от жилището за периода от месец
април 2015г. и датата на провеждане на последното открито съдебно заседание. Г.Д.живеела
в апартамента преди Г., тоест в периода от
месец февруари 2010г. до момента, в който дошла Г.. На жилището нямало
монтирана СОТ, в периода, докато там живеела Г.. На входната врата нямало табЕ..
В
дадените пред съда показания, свидетЕ.та З.Д. В. заявява, че живее от 1994г. в
същата жилищна сграда, където е разположен процесния недвижим имот. Този
апартамент бил разположен точно над жилището, в което живее свидетЕ.таи имал
същото разположение на врата, като нейния апартамент. Вратата на процесния
апартамент №9 била желязна и кафява на цвят. Нямало табЕ. на вратата, нито
звънец. Според свидетЕ.та, първоначално в апартамент № 9 живеела една млада
жена на име Е., омъжена за германец. Е. живеела там до 2008г. а след нея дошла
еднаГ.– млада жена, с детенце момченце.Г.живяла в това жилище около 5 години –
от началото на 2010г. до 2015г. когато мебелите били изнесени от жилището с
камион, по възлагане от същата тази Г.. След това, през
2015г. в имота се настанила да живее Г. със сина си и внучеТ.. СвидетЕ.та
заявява, че идентифицира ясно двете жени, за които разказва, но не е
виждала и не може да идентифицира визуално нито ответника, нито адвокат С.Р.М.,
които се намират до нея в съдебната зала, макар да познава обитателите на
процесната сграда, защото били правени често събрания на живущите в сградата. Според свидетЕ.та, процесната жилищна сграда била
захранвана с промишлено електричество и цената на разходваната електроенергия
била заплащана общо, след като отделни суми били събирани от обитателите на
сградата. Н.В.А. и съпруга й, още от 1996г. осъществявали събиране
на необходимата сума от всеки обитател на сградата, за заплащане на общо
таксуваната електрическа енергия. Според свидетЕ.та Д.М. е съпруг на Г.М. - той
бил воненослужещ от Варна, който идвал в жилището в
София
през време на отпуските.
Като доказателство по делото са приети и други документи: преписи удостоверения
за гражданско състояние и родствени връзки на страните в процеса, удостоверения
за постоянен и настоящ адрес на страните в процеса и др. които съдът не намира
за необходимо да обсъжда подробно в мотивите на настоящото решение, доколкото от
една страна отчита, че не се оспорват от страните, а от друга страна, доколкото
счита, че тези документи имат пряко значение само за установяване на процесуалната
легитимация на страните. За подлежащите на пълно и главно установяване юридически
факти, споменатите документи имат само само косвено доказателствено значение.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран да
разгледа в рамките на едно и също производство отрицателен установителен иск за
собственост и предявен като насрещен иск - ревандикационен иск, относно същия
недвижим имот, по отношение на който е бил предявен първоначалния иск. След
внимателна преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на споменатите
искове, съдът приема, че са налице предвидените в закона положителни
процесуални предпоставки за постановяване на решение по всеки един от тях, като
при това, съдът дължи произнасянето по всеки един от исковете в рамките на
съдебния процес, в който те са били съденинени. Този извод е мотивиран от една
страна от обстоятелството, че релевираните от страните конкуриращи се правни
основания за притежания на правото на собственост са различни и с оглед спецификата
на дефинирания в Тълкувателно решение по т. д. № 8/2012 г.
по описа на ОСГТК на ВКС специфичен предмет на
отрицателния установителен иск: В мотивите на постановеното тълкувателно
решение, ВКС на РБ приема, че при отрицателния установителен иск, за разлика
от всички останали искове, основанието на иска не е негов индивидуализиращ
белег. Правото, предмет на отрицателния установителен иск и специално при иск,
с който се отрича правото на собственост или друго вещно право, не се
индивидуализира само с вещта, върху която съществува и с лицето, което е негов
носител. Според становището на Върховния касационен съд, следва да се държи сметка и за придобивното основание като белег,
индивидуализиращ това право и за разликата в правния
режим на правото на собственост, извеждано от първични и производни придобивни
способи. Пак според становището на Върховния касационен съд, при отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо
отрича правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички
основания, на които то е могло да се породи. Когато е уважен отрицателен
установителен иск за собственост, това претендирано от ответника право е
отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед
на всички възможни негови основания.
По предявения отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал.1 от ГПК, относно правото на собственост на процесния
недвижим имот, който е предявен от Г.Д.М., срещу Е.Х.С. и Ф.С.С., съдът намира
следното:
Искът е процесуално допустим, в хипотезата, разгледана подробно
от т. 1 на Тълкувателно
решение по т. д. № 8/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Съдът е длъжен да
провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес
при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен
интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по
основателността на претенцията. В конкретния
случай, правен интерес на ищцата от предявяването на иска е налице
и този правен интерес произтича от
фактическите твърдения на ищцата, които са ясно обективирани в съдържанието на
исковата молба. Релевираните в отговора на исковата молба на ответниците
доводи, срещу допустимостта на иска, не биха могли да бъдат възприети като
основателни. За
да бъде допустим предявения отрицателен установителен иск, ищцата беше длъжна
да докаже докаже наличието на
предпроцесуална претенция на ответниците
върху спорното право, както и да твърди такова свое субективно право,
чието съществуване и упражняване е засегнато от претенцията на ответниците и тя стори това. Когато юридическите факти, от които ищецът извежда
своето засегнато право, са предмет на възраженията му срещу твърдяното от
ответната страна субективно право -
доказването на тези факти би могло да мотивира основателността
на предявения отрицателен установителен иск, стига да е
налице конкретна хипотеза, при която твърдените от ищеца факти изключват
правното значение на юридическите факти, от които ответниците извеждат
заявеното от тях право.
Анализът на
събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства не поставят под
съмнение, че предмет на спора е един и същи /идентичен/ недвижим имот, чиято индивидуализация е достатъчно ясна на кадастралната
карта. Противоречиви и взаимоизключващи обаче са правните основания, на които
страните в спора основават твърденията си за възникването на правото на
собственост в техния партимониум – така ищцата
основава правата си на правните последици от два договора /за покухко- продажба
и за дарение/, докато ответниците основават оспорените от ищцата права върху
имота, на правните последици от осъществяването на динамичен фактически състав,
изискващ надлежно осъществяване на процедура по чл. 35, ал.1 от ЗЖСК.
Формалното
наличие на издаден нотариален акт по чл. 35, ал. 2 ЗЖСК в полза на ответницата Е.Х.С.,
при наличието на повдигнат от ищцата правен спор, налага
да бъде проверено осъществяването на условията по чл. 35, ал. 3 ЗЖСК за прекратяване
по право на учредената жилищностроителна кооперация „Български художник“, за да
може да се прецени, породил ли е този нотариален акт конститутивното си
действие тоест - преминала ли е в действителност собствеността върху спорния
обект в сградата на бл. *** върху ответницата Е.Х.С. и нейния съпруг, ответника
Ф.С. Ф..
Съгласно
разпоредбата на чл. 35, ал. 2 ЗЖСК нотариусът снабдява членовете на ЖСК с
нотариални актове въз основа на влязлото в сила решение на Общото събрание на
ЖСК, което по реда на чл. 35, ал. 1 ЗЖСК следва да е приело
окончателната цена на имотите във вече
завършената сграда, въз основа на разпределението по чл. 28, ал. 1, т. 5 от
ЗЖСК.
Отделно от това, в т. 2 на ППВС №
3/1983 г. са дадени задължителни за съдилищата указания по приложението на тази
разпоредба, като е прието, че жилищата, гаражите и ателиетата след изграждането
им се разпределят от Общото събрание на ЖСК и правото на собственост се
придобива от член-кооператора с издаването на нотариалния акт за съответния
имот. Касае се за един сложен фактически състав, който е
регламентиран от ЗЖСК.
Издаването на нотариалния акт по реда чл.
35, ал. 2 ЗЖСК, само по себе си удостоверява придобиването на
правото на собственост върху конкретния обект от
страна на член-кооператора, на когото този обект е бил вече разпределен по решение на
Общото събрание на ЖСК. При оспорването на нотариалния акт обаче, какъвто е
настоящият случай, ползващото се от нотариалния акт лице следва
да удостовери, че преди съставянето на акта,
е било проведено Общо събрание на ЖСК, на което въз основа на разпределението по чл.28, ал.1, т.5 от ЗЖСК
е била приета окончателната
цена на имотите и припадащите се идеални части от общите части на сградата, съгласно по чл. 28, ал.1, т.6 от ЗЖСК.
Ако
не е налице правновалидна воля на член – кооператорите в ЖСК, за
приемане на окончателната цена на имотите и извършването на окончателното им
разпределение,
която да е изразена по реда на чл. 35, ал. 1 ЗЖСК - то
съставения по реда на чл. 35, ал. 2 ЗЖСК нотариален акт, не може да легитимира
посоченото в него лице/ член- кооператор/ като собственик на
имота, именно защото не е надлежно осъществен нормативно
установения фактически състав за придобиване на собствеността. Предвидения от ЗЖСК особен ред за придобиване на
собствеността има логичен смисъл и неспазването му опорочава придобивното
основание.
В конкретния случай, макар от формална
страна да е налице документ, който е предназначен да даде вид за приемане на
окончателната цена на имотите в построената от ЖСК „Български художник“ сграда на бл. ***, вх. „А“ в ж.к. „*******“ гр. София, то окончателна
цена на обектите не би могла да бъде приета, при положение, че фактически не са били окончателно завършени всички
необходими СМР за въвеждане в експлоатация на построената от ЖСК сграда. Довършителните СМР винаги имат определена парична стойност, която рефлектира
върху стойността на отделните обекти в построената от ЖСК жилищна сграда. Ако
имотите са били разпределени от ОС на ЖСК в хипотезата на недовършена сграда,
то особената цел на регламентираното от ЗЖСК особено придобивно основание за
право на собственост върху жилищен имот би останала непостигната.
А
обстоятелството, че сградата на вход „А“, от бл. ***, в ж.к. „*******“ в която се намира процесното жилище, не е била изцяло завършена, може да се
установи по един достатъчно категоричен начин. Изводът в такава насока се подкрепя на първо място,
пряко
от заключението на изслушаната пред настоящия съд техническа експертиза, която е изготвена от вещо лице Я.Т. и определя една значителна сума, необходима за извършването на довършителните
работи, определящи пълната експлоатационна годност на жилищната сграда. На
второ място -
посредством показанията на разпитаните свидетели А. и В., които показания съдът
кредитира, защото се установява че свидетелките
живеят в процесната сграда, се установява косвено, че сградага е
фактически населена без надлежно разрешение за ползване. Жилищата в тази сграда ползват за електрозахранване т.нар. „промишлен
електрически ток“, който заплащат общо, без да има открити индивидуални
партиди
при доставчика на електроенергия. Споменатото фактическо положение е характерно за жилищни сгради, за които
не е било издадено по реда на ЗУТ разрешение за ползване по предназначение, именно
защото довършителните СМР не са приключили и не е установена годността на
сградата за използване по предназначение.
При събраните в хода на делото доказателства - настоящият
състав на съда не би могъл да приеме друг извод, освен този - че при издаване на констативния нотариален акт
за право на собственост, на който ответниците в настоящия процес основават
правата си, не се е осъществил надлежно предвидения от 35, ал.1 от ЗЖСК специален динамичен
фактически състав, обуславящ издаването на нотариален акт за собственост в
хипотезата на чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК. Изводите на нотариуса, който е издал констативния нотариален акт, никак
не могат да бъдат споделени.
Следователно, в резултат на направеното от ищцата
оспорване, следва да се счита за опровергана доказателствената сила на
Нотариален акт за собственост на жилище, построено от ЖСК „********, том ІІ,
рег. № 8428, дело № 275/2009г. на нотариус В.М., легитимиращ формално Е.Х.С., в
качеството на собственик на процесния недвижим имот.
Действително, както отбеляза в доводите си процесуалния
представител на ответниците по първоначалния иск – приетото от ОС на ЖСК решение
по чл. 35, ал.1 от ЗЖСК, което е предпоставка за издаване на нотариален акт по
реда на чл. 35, ал.2 от ЗЖСК, подлежи на самостоятелен съдебен контрол.
Споменатият съдебен контрол върху решенията на ОС на ЖСК /чл. 39 - 40 от ЗЖСК/
е пряк, осъществява се по специално установен от закона ред, в рамките на
установен от закона срок и е извън правомощията и функционалната компетентност на
настоящия съд. При това обаче, в рамките
на откритата в настоящия процес и пред настоящия съд процедура по оспорването
на издадения по реда на чл. 35, ал.2 от ЗЖСК констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот – настоящия съд, който е сезиран да разгледа и
разреши спора за собственост не би следвало да се счита лишен от възможността,
да осъществява инцидентно преценка на законосъобразността на процедурата по чл.
35, ал. 1 от ЗЖСК, която е била предпоставка за издаване на констативния
нотариален акт по по реда на чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК. Това е така, доколкото
именно спазването на споменатата процедура по чл. 35, ал.1 от ЗЖСК рефлектира
пряко върху възникването на оспорваното субективно право на собственост върху
процесното жилище в патримониума на ответниците - Е.Х.С. и Ф.С.С.. В конкретния случай обаче,
настоящият състав на съда не осъществява пряк съдебен контрол за
законосъобразност на приетото от ОС на ЖСК „Български художник“ решение, а осъществява
самостоятелна преценка: дали да зачита констатациите и изводите на нотариуса,
които са обективирани в съдържанието на представения като доказателство от
ответниците и оспорен от ищцата Нотариален акт за собственост на жилище,
построено от ЖСК „********, том ІІ, рег. № 8428, дело № 275/2009г. Именно на
съдържанието на този нотариален акт ответниците основават правата си и съдът не
би могъл да разреши спора, с който е сезиран, ако приеме, че е лишен от
възможността да осъществява преценка на изводите, до които е достигнал нотариусът
в рамките на развилото се пред него охранително производство.
В мотивите на настоящото решение, съдът вече изложи
съображенията си, поради които не кредитира формалната доказателствена сила на
Нотариален акт за собственост на жилище, построено от ЖСК „********, том ІІ,
рег. № 8428, дело № 275/2009г. и намира, че основаните на този нотариален акт
субективни права на ответниците по първоначалния иск следва да бъдат отречени.
При липса на твърдения и на доказателства за друго
нормативно установено основание, на което ответниците Е.Х.С. и Ф.С.С. да могат
да основат правото на собственост върху процесния недвижим имот – предявения
срещу тях отрицателен установителен иск следва да бъде уважен, като основателен
и с това - да бъде отречено правото им на собственост върху процесния недвижим
имот.
По претенцията с
правно основание чл. 108 от ЗС /насрещен иск/ на Е.Х.С. и Ф.С.С. срещу Г.Д.М. и
Д.А.М.;
Предмет на спора е заявеното от ответниците по първоначалния иск право на
собственост върху процесния недвижим имот, което те твърдят да притежават в своя патримониум, след като са го придобили от ЖСК „Български художник“,
в хипотезата на чл. 35, ал. 2 от
ЗЖСК.
Доколкото
разпоредбата на чл. 108 от ЗС легитимира собственика, да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание
за това – следва извода, че основателността на ревандикационния
иск е определена от две основни предпоставки: наличие на субективно право на
собственост за ищеца, каквото ответникът не притежава и осъществяване на
фактическа власт от страна на ответника, без да е налице противопоставимо на
ищеца основание за нейното упражняване.
Страните не спорят, че както при образуване на делото, така и при
приключване на съдебното дирене в настоящата съдебна инстанция - фактическа
власт върху процесния имот се упражнява именно от ответниците Г.М. и Д.М.. Втората
предпоставка обаче, представлява предмет на спор между страните в настоящия
процес, понеже всяка от тях се домогва да установи, че именно тя притежава
правото на собственост върху процесния недвижим имот, понеже е придобила
собствеността на правно основание, отричайки придобивното основание, на което насрещната
страна в този спор основава правата си.
В мотивите на настоящото решение, съдът вече достигна до извода, че ищците
не биха могли да придобият надлежно правото на собственост върху процесния имот,
в хипотезата на чл. 35 от ЗЖСК, поради незавършен фактически състав по чл. 35,
ал. 1 от ЗЖСК.
Същевременно, ответницата Г.М., за която няма спор, че заедно с ответника Д.М.
владее процесния имот, легитимира правото си на собственост, позовавайки се на
правните последици на Решение № 3877/ 27.06.2011г., което е постановено по
гр.д. № 13029/2010г. по описа на І-16 с-в, Договор за покупко- продажба на
недвижим имот, сключен на 16.04.2015г. и обективиран в Нотариален акт № 83, том
ІІІ, рег. № 3510, дело № 424/2015г. на нотариус И. Н. и Договор за дарение на
недвижим имот, сключен на 16.04.2015г. и обективиран в Нотариален акт № 81, том
ІІІ, рег. № 3501, дело № 422/2015г. на нотариус И. Н.. Споменатите
доказателства, които бяха приети в настоящия процес в действителност сочат, че Г.М.
е придобила на деривативно основание общо 12 945/ 20595 идеални части от
правото на собственост върху процесния имот.
Представените доказателства за развилото се по реда на чл. 38а от ЗЖСК
съдебно производство, инициирано от Е.С. срещу Е. Т.К.- Г.не следва да бъдат
обсъждани подробно, доколкото изходът на този процес няма правно значение за
настоящия спор.
Прецизният анализ на разпитаните в хода на делото свидетели, мотивира
достатъчно категоричен краен извод, че ищците по насрещния иск - Е.С. и Ф. Ф.
не биха могли да противопоставят, нито на ответницата Г.М., нито на ответника Д.М.
правните последици на оригинерен способ за придобиване на правото на
собственост върху процесния недвижим имот. В крайна сметка, релевираните в
настоящия спор твърдения на Е.Х.С. и Ф.С. Ф., че именно те се легитимират като
носители на правото на собственост вурху процесния недвижим имот не бяха
доказани и даже бяха опровергани, поради което предявеният от тях
ревандикационен иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Направеното искане по чл. 537, ал.2 от ГПК също следва да бъде отхвърлено,
но не само поради неоснователността на иска, а и поради това, че касае
нотариален акт, в който е обективирана правна сдЕ.. В своята непротиворечива
практика, съдилищата приемат, че само констативните нотариални актове могат да
бъдат предмет на отмяна по реда на чл. 537, ал.2 от ГПК.
По претенцията за
присъждане на съдебни разноски;
В хода на процеса бяха разгледани първоначален отрицателен установителен
иск и насрещен ревандикационен иск.
Страните в процеса сезираха съда с претенция за присъждане на направените
съдебни разноски, представяйки списъци по чл. 80 от ГПК, както следва: списък
на разноските, приложен на стр. 122 от делото /за Г.М., в качеството й на ищец
по първоначалния отрицателен установителен иск/, списък на разноските, приложен
на стр. 306 от делото /за Д.М., в качеството му на ответник по насрещния иск /
и списък на разноските, приложен на стр. 293 от делото /за Е.С. и Ф. Ф., в
качеството на ответници по първоначалния иск и ищци по насрещния иск/.
Независимо от изложеното, съдът е сезиран от Е.С. и Ф. Ф., при определяне
на разноските за процесуално представителство да се произнесе по възражение с
правно основание чл. 78, ал.5 от ГПК, както и по искане с правно основание чл.
92а от ГПК, за осъждане на ищцата Г.М. да заплати на всеки от тях съдебни
разноски в размер от по 100 лева, за провеждане на ново заседание, поради
неоснователно отлагане на производството по делото /писмени волеизявления на
процесуалните представители са приложени на стр.102 и 109 по делото/.
Като взе предвид изхода на съдебния процес и съдържанието на представените
списъци на разноските, както и доказателствата за извършването им, съдът
приема, че Г.М. е легитимирана да получи от Е.С. и Ф. Ф. съдебни разноски.
Направените от Г.М. съдебни разноски възлизат общо на 11 964 лева,
включително сумата от 5 000 лева за процесуално представителство, в
качеството на ищец по първоначалния иск и сумата от 5 000 лева за
процесуално представителство, в качеството на ответник по насрещния иск.
Съобразявайки обема на извършените процесуалния действия и цената на иска,
съдът намира релевираното от ответниците Е.С. и Ф. Ф. възражение по чл. 78,
ал.5 от ГПК за частично основателно
–само по отношение на разноските, които са били направени от Г.М., за
процесуално представителство по
насрещния иск. В тази част, претендираната сума на разноските следва да
бъде редуцирана от 5000 лева до размер на сумата от 3 500 лева. В
заключение, като се отчита размера на разноските, посочени от Г.М. в списъка по
чл. 80 от ГПК - ответниците Е.С. и Ф. Ф. следва да бъдат осъдени да й заплатят
общо сумата от 8464 лева, представляваща съдебни разноски в настоящото
производство.
Като взе предвид изхода на съдебния процес и съдържанието на представените
списъци на разноските, както и доказателствата за извършването им, съдът приема,
че Д. М. е легитимиран да получи от Е.С. и Ф. Ф. направените съдебни разноски.
Тези съдебни разноски се изчерпват със сумата от 5 000 лева, заплатена за
процесуално представителство по насрещния иск. Съобразявайки обема на
извършените процесуалния действия и цената на иска, съдът намира релевираното
от ответниците Е.С. и Ф. Ф. възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за частично основателно –
претендираната сума на разноските следва да бъде редуцирана от 5000 лева до
размер на сумата от 3 500 лева. В заключение, като се отчита размера на
разноските, посочени от Д.М. в списъка по чл. 80 от ГПК - ответниците Е.С. и Ф.
Ф. следва да бъдат осъдени да му заплатят общо сумата от 3500 лева,
представляваща съдебни разноски в настоящото производство.
Независимо от изхода на спора, съдът счита за основателно искането на Е.С.
и Ф. Ф. – да бъде осъдена ищцата Г.М., на основание чл. 92а от ГПК – да заплати
на всеки от тях сумата от по 100 лева за съдебни разноски, поради отложеното
открито съдебно заседание на 01.02.2018г. Необходимо е да се отбележи, че
внезапното заболяване на процесуалния представител на ищцата, което бе заявено
пред съда и мотивира отлагането на насроченото открито съдебно заседание, в
последствие не бе доказано по нормативно регламентиран способ. Макар да не
подлага на съмнение добросъвестността на процесуалния представител, чието
неявяване в откритото съдебно заседание причини отлагането на същото това
заседание - съдът не би могъл да игнорира нормативно установения ред за
доказване на внезапно възникнали заболявания, повлияващи работоспособността и
липсата на документ, установяващ твърденията за заболяване на процесуалния
представител. В тази насока, направените от насрещната страна в процеса искания
няма как да не бъдат уважени. В заключение, съдът намира, че независимо от
изхода на процеса, ищцата Г.М. следва
да бъде осъдена, на основание чл. 92а от ГПК – да заплати на Е.С. и Ф. Ф.
сумата от по 100 лева за съдебни разноски, поради отложеното открито съдебно
заседание на 01.02.2018г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че ответниците Е.Х.С. с ЕГН ********** и Ф.С.С. с ЕГН **********,***,
не притежават право на собственост върху
следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 9 на етаж
3 в сградата на бл. *******, намираща се на адрес гр. София, бул. „*******“ при
съседи на имота: от север- апартамент № ***, от изток- двор и стълбище, от юг-
бул. „*******“ и двор, отдолу - апартамент № 8, отгоре – апартамент № 10,
заедно с приналежащото му мазе №6, при съседи на мазето: от север- двор, от
изток- мазе № 7, от юг – коридори и мазета и от запад- мазе № 5, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата на блок № ***, построена
в УПИ І, с площ от 8 500 кв.м., в квартал 133“д“ от местността „Красно
село- Плавателен канал“ по плана на гр. София, утвърден със Заповед №
РД-09-50-83/24.02.2000г. на главния архитект на гр. София, при граници: от
север- улица, от изток УПИ ІІ от квартал 133“д“, от юг- бул. „*******“ и от запад-
улица, който апартамент е индивидуализиран на кадастралната карта, като
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с кад. идентификатор 68134.1005.186.1.9., по предявения
от Г.Д.М. с ЕГН ********** и с адрес *** отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Х.С.
с ЕГН ********** и Ф.С.С. с ЕГН **********,*** срещу Г.Д.М. с ЕГН ********** и Д.А.М.
с ЕГН **********, и двамата с адрес - гр. София, ж.к. „*******“, бл. *******,
ет.****ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС -
за предаване владението върху следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 9 на етаж 3 в сградата на бл. *******, намираща се на адрес
гр. София, бул. „*******“ при съседи на имота: от север- апартамент № ***, от
изток- двор и стълбище, от юг- бул. „*******“ и двор, отдолу - апартамент № 8,
отгоре – апартамент № 10, заедно с приналежащото му мазе №6, при съседи на
мазето: от север- двор, от изток- мазе № 7, от юг – коридори и мазета и от
запад- мазе № 5, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата
на блок № ***, построена в УПИ І, с площ от 8 500 кв.м., в квартал 133“д“
от местността „Красно село- Плавателен канал“ по плана на гр. София, утвърден
със Заповед № РД-09-50-83/24.02.2000г. на главния архитект на гр. София, при
граници: от север- улица, от изток УПИ ІІ от квартал 133“д“, от юг- бул. „*******“
и от запад- улица, който апартамент е индивидуализиран на кадастралната карта,
като самостоятелен обект в сграда, с кад. идентификатор 68134.1005.186.1.9.
ОСЪЖДА Е.Х.С. и Ф.С.С. да заплатят общо на Г.Д.М., на основание чл. 78, ал. 1 и ал.3, вр. с ал. 5 от ГПК– сумата от 8464 (осем хиляди четиристотин шестдесет и четири) лева, представляваща
съдебни разноски в производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Е.Х.С. и Ф.С.С. да заплатят общо на Д.А.М., на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 5 от ГПК – сумата от 3500 (три хиляди и петстотин) лева, представляваща съдебни разноски в производството
пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Г.Д.М. да заплати на
основание чл. 92а от ГПК - на Е.Х.С.
- сумата от 100 (сто) лева и на Ф.С.С. - сумата от 100 (сто) лева,
представляващи съдебни разноски, поради отлагането на открито съдебно заседание
на 01.02.2018г.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Апелативен съд София, в двуседмичен
срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: