№ 106
гр. Добрич, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
при участието на секретаря Ирена Р. Иванова
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно
наказателно дело № 20213230201324 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Б. - 71” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Каварна, общ. Каварна, обл. Добрич, ул.
„Георги Кирков” № 10, представлявано от Б. Д. Б., ЕГН **********, срещу
наказателно постановление № 589348/26.07.2021 г., издадено от Директора на
офис Добрич при ТД на НАП - Варна, с което на „Б. - 71” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Каварна, общ. Каварна,
обл. Добрич, ул. „Георги Кирков” № 10, представлявано от Б. Д. Б., ЕГН
**********, за нарушение по чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г.
на МФ /в сила от 01.01.2020 г./ във вр. с чл. 5, ал. 4 и чл. 355, ал. 1 от КСО, на
основание чл. 355, ал. 1 от КСО е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 500 /петстотин/ лв.
С жалбата се иска съдът да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на процесуалните
правила, както и при неправилно приложение на материалния закон.
В съдебно заседание пълномощникът на санкционираното юридическо
лице поддържа жалбата.
1
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата
за неоснователна, а наказателното постановление - за правилно и
законосъобразно.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и
становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен
срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление,
какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентното
длъжностно лице, съобразно представената по делото Заповед № ЗЦУ-1149 от
25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП в присъствие на
представляващия санкционираното юридическо лице, документирано с
подписа му и в присъствието на двама свидетели, връчен е на
представляващия и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При
съставяне на акта представляващият юридическото лице не се е възползвал от
правото си на обяснения и възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е
било депозирано писмено възражение по акта, което е било разгледано от
наказващия орган и оставено без уважение като неоснователно. В
действителност в АУАН не са посочени ЕГН на свидетелите Д. В. М. и ХР. Н.
/съобразно разпоредбата на чл. 42, т. 7 от ЗАНН, в редакцията, действала към
датата на съставяне на акта/, но това не е съществено процесуално нарушение,
тъй като е посочен адрес по местоработата им и установяването на
самоличността им от наказващия орган и съда е гарантирано. В случая е
приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която
наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в
акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на
Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното
постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на
това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди
всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се
2
установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
Настоящият съдебен състав не сподели доводите на жалбоподателя, че
отговорността му е била ангажирана в нарушение чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, тъй
като АУАН не бил съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя,
по следните съображения:
Действително, съгласно нормата на чл. 5, ал. 8 от КСО /в редакцията,
действала към датата на извършване на нарушението/, приходната
администрация препраща предоставените й от работодателите осигурителни
данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на Националния осигурителен институт. Не
съществува обаче нормативно изискване приходната администрация да следи
ежедневно сроковете за подаване на декларации. Приходният орган
установява извършени административни нарушения като извърши
съответната проверка на дадено физическо или юридическо лице. Освен това,
не всяко лице, работещо в приходната администрация, може да извършва
проверки и да констатира нарушения на данъчното и осигурителното
законодателство, като едва ли обработващият и приемащ декларациите
служител може да стори това. Съгласно чл. 36 от ЗАНН
административнонаказателното производство се образува със съставяне на
акт за установяване на извършеното административно нарушение. Съгласно
разпоредбата на чл. 37 от ЗАНН, актове могат да съставят длъжностните
лица: посочени изрично в съответните нормативни актове; определени от
ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и
кметовете на общините, на които е възложено приложението или контрола по
приложението на съответните нормативни актове. В настоящия случай,
нарушителят е открит на 17.05.2021 г. при извършена от инспектора по
приходите ЯНК. К. ЯНК. документална проверка и на която дата с покана по
чл. 40, ал. 2 от ЗАНН с изх. № 2507/17.05.2021 г., търговецът е бил поканен за
съставяне и връчване на АУАН за неподадена в срок Декларация образец 1
„Данни за осигуреното лице” и Декларация образец 6 за размера на
дължимите осигурителни вноски за месец ноември 2020 г.
Сроковете по чл. 34 от ЗАНН са спазени. Съгласно цитираната
разпоредба не се образува административнонаказателно производство, ако не
е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца
от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
3
нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения,
както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за
публично предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови
инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел,
Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови
инструменти, Закона за платежните услуги и платежните системи, Регламент
(ЕС) № 596/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г.
относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и
за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и
директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72ЕО и на Комисията (ОВ L
173/1 от 12 юни 2014 г.), Закона за дейността на колективните инвестиционни
схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част
втора „а” и част трета от Кодекса за социалното осигуряване, Кодекса за
застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за
регистър БУЛСТАТ – две години. Нарушението е констатирано при
извършена документална проверка на 17.05.2021 г., респективно –
нарушителят е открит на тази дата. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен на 28.05.2021 г., т.е. преди
изтичането на двугодишния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и в тримесечния
срок от откриване на нарушителя.
Ето защо съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че АУАН бил
съставен извън законоустановения тримесечен срок от откриване на
нарушителя.
Наказателното постановление е издадено в рамките на давностния срок
по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това административнонаказващ
орган, съгласно приложената по делото Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г.
на Изпълнителния директор на НАП, съдържа необходимите реквизити по чл.
57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
Съгласно чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, осигурителите, осигурителните каси,
самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в
4
Националната агенция за приходите данни за: осигурителния доход,
осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския
пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително
пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите”, дните в осигуряване и облагаемия доход по
Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко
лице, подлежащо на осигуряване.
Нормата на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни
от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, издадена от министъра на финансите повелява,
че Декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна
териториална дирекция на Националната агенция за приходите от
работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите
осигурителни вноски и вноските за фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите“ – едновременно с подаване на декларация
образец 1.
От своя страна Декларация образец 1 се подава в съответната
компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите:
от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения – за всеки
календарен месец до 25-о число на месеца, следващ месеца, за които се
отнасят данните /чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. на
МФ/.
За нарушение на тези императивни разпоредби виновните физически
лица, които не са търговци се наказват с глоба от 50 до 500 лв., като за
едноличните търговци и юридическите лица е предвидена имуществена
санкция в размер от 500 до 5 000 лева, ако не подлежат на по-тежко
наказание /чл. 355, ал. 1 от КСО/.
Жалбоподателят е санкциониран за това, че при извършена
документална проверка на 17.05.2021 г. е констатирано, че в качеството си на
осигурител не е изпълнил задължението си да подаде в ТД на НАП Варна,
офис Добрич, Декларация образец 6 за дължимите осигурителни вноски за м.
ноември 2020 г. в законоустановения срок – до 25-то число на месеца,
следващ месеца, за който се отнасят данните за тях – в конкретния случай до
5
29.12.2020 г. включително, с което е осъществил състава на чл. 4, ал. 3, т. 1 от
Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ /в сила от 01.01.2020 г./ във вр. с чл. 5,
ал. 4 и чл. 355, ал. 1 от КСО. Декларацията е подадена с КЕП на 16.01.2021 г.
с вх. № 08000213004359.
В хода на съдебното производство безспорно се установи, че
жалбоподателят, в качеството си на осигурител, действително е извършил
констатираното в акта нарушение: не е изпълнил задължението си да подаде в
ТД на НАП Варна, офис Добрич, Декларация образец 6 за дължимите
осигурителни вноски за м. ноември 2020 г. в законоустановения срок – до 25-
то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях - в
конкретния случай до 29.12.2020 г. включително, като декларацията е
подадена на 16.01.2021 г.
Изложената фактическа обстановка, която не се оспорва, съдът намира
за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите ЯНК. К.
ЯНК., Д. В. М. и ХР. Н., както и от приложените и приети по делото писмени
доказателства – протоколи за приемане на Декларация обр. 1 и обр. 6 №
****** г., № ****** г., № ****** г., № ****** г., № ****** г., справка -
данни за осигуряването по Булстат и справка за задълженията на осигурител
по Декларация обр. 6.
С оглед изложеното, съдът намира така описаното нарушение в АУАН
и в НП за доказано, поради което законосъобразно
административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя.
Извършеното от жалбоподателя деяние е съставомерно, т.е. съставлява
фактическия състав на визираните в наказателното постановление законови
норми и е основание за реализирането на административнонаказателната
отговорност, съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ
/в сила от 01.01.2020 г./ във вр. с чл. 5, ал. 4 и чл. 355, ал. 1 от КСО.
При издаване на наказателното постановление не са допуснати
нарушения на материалния закон. То е обосновано и не е постановено при
непълнота на доказателствата. Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и
ЕТ е обективна, безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само
обективно да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата.
Тя е проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви.
Законосъобразно, на основание чл. 355, ал. 1 от КСО,
6
административнонаказващият орган е ангажирал имуществената отговорност
на търговеца.
По отношение на наложеното наказание: Предвидената имуществена
санкция по чл. 355, ал. 1 от КСО е в размер от 500 до 5000 лв. Наложената от
административнонаказващия орган имуществена санкция е в минимален
размер, а именно – 500 /петстотин/ лв. и не подлежи на преразглеждане от
съда.
Съдът намира, че нарушението не представлява маловажен случай по
следните съображения:
Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се прилага на
основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление /респективно нарушение/ с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид. Т.е.
маловажността е конкретна преценка на степента на обществената опасност
на нарушението от страна на съда, респективно на
административнонаказващия орган, в сравнение с други случаи на нарушения
от съответния вид. В случая извършеното нарушение не е с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от този вид.
Обстоятелството, че не са налице вредоносни последици за обществените
отношения и в частност ощетяване на фиска, не е основание за прилагане на
чл. 28 от ЗАНН, защото нарушението е формално. От друга страна фактът, че
нарушението е първо и дружеството няма извършени други нарушения на
данъчното законодателство, е по съществото си смекчаващо вината
обстоятелство, което има значение при определяне на наказанието, но не и
при преценката за маловажност на случая, и не може да обоснове извода, че
деянието не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна и не представлява административно нарушение. Липсват и
други обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена
опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
този вид. Напротив, нарушението е извършено като е подадена съответната
декларация в един сравнително дълъг период от изтичане на срока – 18 дни
след изтичането му.
7
Определящото в настоящия случай е значимостта на конкретно
увредените обществени отношения, които изключват приложението на чл. 28
от ЗАНН. Поначало, обществената опасност на този вид формални нарушения
е определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват
неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на
социалната и финансовата й дейност. В този смисъл становището на
административнонаказващия орган, че не са налице предпоставките за
приложението на чл. 28 от ЗАНН е законосъобразно. В тази насока е и
константната съдебна практика.
Отделно от това, следва да се има предвид, че нормата на чл. 28 от
ЗАНН вече е била прилагана спрямо „******” ЕООД, като с резолюция за
прекратяване на административнонаказателна преписка № 585926 от
07.07.2021 г., административнонаказателната преписка, образувана по АУАН
сер. АN № F613830/28.05.2021 г. за извършено идентично нарушение е била
прекратена, като с предупреждение № 585926 от 07.07.2021г. търговецът е
бил предупреден, че при повторно извършване на същото нарушение ще му
бъде наложено административно наказание.
По горните съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
изцяло потвърдено.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на въззиваемата страна - ТД на НАП Варна, офис Добрич
искане, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер,
определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН. В случая, за защита по дела по ЗАНН,
разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ (Нов-
ДВ, бр. 59 от 2009 г., в сила от 28.07.2009 г., изм., бр. 74 от 2021 г., в сила от
1.10.2021 г.) предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Производството по
делото е проведено в две съдебни заседания, не се отличава с фактическа или
правна сложност, разпитани са неголям брой свидетели - трима, поради което
следва да се присъди възнаграждение в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 589348/26.07.2021 г.,
издадено от Директора на офис Добрич при ТД на НАП - Варна, с което на
„Б. - 71” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Каварна, общ. Каварна, обл. Добрич, ул. „Георги Кирков” № 10,
представлявано от Б. Д. Б., ЕГН **********, за нарушение по чл. 4, ал. 3, т. 1
от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ /в сила от 01.01.2020 г./ във вр. с чл.
5, ал. 4 и чл. 355, ал. 1 от КСО, на основание чл. 355, ал. 1 от КСО е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лв.
ОСЪЖДА „Б. - 71” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Каварна, общ. Каварна, обл. Добрич, ул. „Георги Кирков” №
10, представлявано от Б. Д. Б., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ТД на
НАП Варна, офис Добрич съдебно-деловодни разноски в размер на 80
/осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен
съд Добрич в 14-дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9