Номер 56128.08.2020 г.Град Бургас
Апелативен съд – Бургас
На 28.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Румяна С. Калошева Манкова
Членове:Събина Н. Христова Диамандиева
Калина С. Пенева
като разгледа докладваното от Калина С. Пенева Въззивно частно гражданско дело №
20202000500272 по описа за 2020 година
Производството е по чл.274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Постъпила е частна жалба от „Мариета“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище гр.Стара Загора, чрез процесуални представители адв.Д. Р. и адв.Г.
Г., срещу определение № 1571/12.06.2020 год. по гр.д.№124/2020 год. по
описа на Бургаския окръжен съд, с което е прекратено производството по
гр.д. № 124/2020 год. по описа на Бургаския окръжен съд, като недопустимо.
В частната жалба е посочено, че делото в Бургаския окръжен съд е
образувано по предявени от „Мариета“ ЕООД шест обективно и субективно
съединени иска. Посочено е, че ищецът не е изпълнил указанията на съда за
внасяне на дължимата държавна такса за предявените искове в указания срок,
поради което в мотивите към обжалваното прекратително определение съдът
е посочил, че на осн. чл.129, ал.3 от ГПК, вр. чл.128, т.2 от ГПК исковата
молба следва да бъде върната. За разлика от мотивите, в постановения от съда
диспозитив производството е прекратено като недопустимо, а не поради
неизправяне на нередовностите на исковата молба. Липсва диспозитив за
връщане на исковата молба, което според жалбоподателя води до
недопустимост на съдебния акт, евентуално-до неговата неправилност поради
противоречие с процесуалния закон. Твърди се, че съдът не е мотивирал
посочената в диспозитива недопустимост на предявените искове, като е
допуснал несъответствие между обективираната воля в мотивите и
посоченото в диспозитива на обжалваното определение. Направено е искане
за отмяна на обжалваното определение и произнасяне по същество от страна
на настоящия съд с прекратяване на производството поради неизпълнение на
дадените указания за отстраняване на нередовности по исковата молба, както
и да бъде постановено връщане на исковата молба, и на приложенията към
нея.
На осн. чл.129, ал.3 от ГПК преписи от частната жалба не са връчени на
насрещните страни.
Бургаският апелативен съд като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна:
Частната жалба е подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване
определение на първоинстанционния съд, от надлежно упълномощени
процесуални представители на страна с правен интерес от обжалване, поради
което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Частният жалбоподател в качеството му на ищец е депозирал искова
молба, с която са предявени шест обективно и субективно съединени иска
срещу четирима ответници, по която е било образувано гр.д.№124/2020 год.
по описа на Бургаския окръжен съд.
Частният жалбоподател не оспорва и дори подчертава, че не е изпълнил
задължението си по чл.128, т.2 от ГПК за представяне на доказателства за
внасяне на дължимата държавна такса от него в качеството му на ищец по
гр.д.№124/2020 год. по описа на Бургаския окръжен съд /приложено по ч.гр.д.
№271/2020 год. на БАС/, в указания от съда срок.
Съгласно разпоредбата на чл.129, ал.3 от ГПК когато ищецът не
отстрани в срок нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се
връща. В този смисъл са и изложените от окръжния съд мотиви в
обжалваното определение. В него е посочено, че нередовностите по исковата
молба не са отстранени в срок, поради което на осн. чл.129, ал.3, вр.
чл.128,т.2 от ГПК исковата молба следва да бъде върната.
Във връзка с оплакванията на частния жалбоподател настоящият съд
намира, че макар постановеният от окръжния съд диспозитив, с който е
прекратено производството по делото като недопустимо, формално да не
кореспондира с буквата на закона определяща дължимото действие като
„връщане“ на исковата молба и приложенията към нея, същият е в
съответствие с правомощията на съда по чл.129, ал.3 от ГПК за слагане край
на производството по нередовна искова молба. Често в съдебната практика
при неотстраняване в срок на нередовностите по исковата молба съдилищата
постановяват прекратяване на производството без връщане на исковата молба
и приложенията към нея. /Коментар на ГПК, ИК“Труд и право“Сф 2017-
стр.234/. В случай на представени оригинали на документи те винаги могат да
бъдат изискани от страната. Целта е съхранение на постъпилите материали
/искова молба и приложения/ с оглед на необходимост от прецизност при
евентуално обжалване, тъй като обжалването не спира изпълнението, а при
връщането им на страната материалите може частично или цялостно да бъдат
унищожени или непредставени с частната жалба, което би препятствало
работата на горната инстанция. Постановяване направо на прекратителен
диспозитив в случаите по чл.129, ал.3 от ГПК, което е станало част от
практиката на съдилищата, има равнозначен с целения връщането правен
ефект-препятстване на възможността за продължаване на образуваното
съдебно производство, поради което не е процесуално нарушение водещо до
опорочаване на постановения съдебен акт на това основание.
Противно на твърденията в частната жалба съдът не е посочил в
диспозитива на обжалваното определение, че прекратява производството
поради недопустимост на предявените искове /чл.130 от ГПК/. В обжалваното
определение е посочено, че се прекратява производството като недопустимо,
а недопустимост на производството е налице както в хипотезата на чл.129,
ал.3 от ГПК-при неизпълнени в срок указания за изправяне на нередовности
по исковата молба, така и в хипотезата на чл.130 от ГПК-при предявен
недопустим иск. Както изначалната недопустимост на предявените искове,
така и неотстраняването от ищеца в указания срок на която и да е
нередовност на исковата молба прави сезирането на съда ненадлежно и има за
последица прекратяване на образувано производството. В други хипотези на
недопустимост на производството ГПК предвижда прекратяването на
производството изрично - чл.126 от ГПК/ прекратяване при висящ процес/,
чл.299 от ГПК /непререшаемост/.
В случая постановеният прекратителен диспозитив изразява волята на
съда, изложена в мотивите, относно невъзможността производството по
делото да продължи поради неотстраняване на нередовностите по исковата
молба в срок и не поражда съмнения за основанието за прекратяване на
производството – чл.129, ал.3 от ГПК, което е ясно посочено в мотивите-
неразделна част от диспозитива.
След като в нито една част от обжалвания акт окръжният съд не е
изложил фактически и правни основания за прекратяване на производството
поради недопустимост на предявените искове-хипотеза по чл.130 от ГПК, не
могат да бъдат споделени възраженията на частния жалбоподател за
неправилност на обжалваното определение, поради неправилно посочено от
съда правно основание за прекратяването.
Предвид горното и при служебна проверка, Бургаският апелативен съд
намира, че обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно,
поради което частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без
уважение.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба подадена от
„Мариета“ЕООД с ЕИК *********, със седалище гр.Стара Загора, чрез
процесуални представители адв.Д. Р. и адв.Г. Г., срещу определение №
1571/12.06.2020 год. по гр.д.№124/2020 год. по описа на Бургаския окръжен
съд.
Определението може да бъде обжалвано с касационна частна жалба,
пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчване на препис
от него на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________