Р Е Ш Е Н И Е
№ 459, гр.Пловдив, 11.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският районен съд, VI н.с., в публичното
заседание на 20.02.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 230/2020г. по описа на ПРС, VI н.с., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 19-1030-010506 от 18.12.2019г., издадено от Началник Група към ОДМВР
гр. Пловдив, Сектор „Пътна полиция”, с което на
Я.Г.Ш., ЕГН **********, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е
наложено наказание „ГЛОБА” в размер на 200 /двеста/ лв. за нарушение по чл.150а,
ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, по съображения изложени
в жалбата, моли Съда да отмени процесното наказателно постановление като
незаконосъобтазно. В съдебно заседания, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована,
не изпраща представител и не взема становище по делото.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното
оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в предвидения от закона срок, поради което е допустима, а разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 13.02.2019 г. З.Н.Г. - *** при ОДМВР,
град Пловдив, Сектор “Пътна полиция”, съставил АУАН с № 98753 на Я.Г.Ш. за това,
че на същата дата, около 15:30 ч. в град Пловдив, на бул. „Шести
Септември“ пред площад „Съединение“, същият е управлявал л.а. „Шевролет Авео“ с
рег. № ***, собственост на И. Д. Г., след като е бил лишен по административен
ред съгласно чл.171, т.1 от ЗДвП. В хода на извършената проверка било
установено, че СУМПС било отнето на 04.12.2019г.
За така констатираното нарушение
срещу водачът бил съставен процесният акт в негово присъствие, който се запознал със съдържанието
му и го подписал без възражения, а въз основа него било издадено и обжалваното
НП, с което жалбоподателят бил санкциониран на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП с глоба в размер на 200 лева - за нарушение на чл. 150а, ал.1 от
ЗДвП.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел бе разпитани
актосъставителят З.Н.Г.. В показанията си свидетелят потвърждава авторството на
АУАН и направените в него констатации, като пояснява, че на процесната дата и
място жалбоподателят бил установен на площат „Съединение“ в гр. Пловдив, където
престоявал с автомобила си на забранено място, за което контролните органи му
сигнализирали да го премести и след като жалбоподателят изпълнил разпоржедането
им те му поискали документите за проверка. В хода на последната в
автоматизираната информационна система на МВР полицаите установили, че същият е
бил лишен от правоуправление, за което пристъпили към съставяне на АУАН и
прекратяване на регистрацията на МПС.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля като логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с
останалите доказателства по делото.
При така изложената по делото фактическа обстановка
съдът намира следното от правна страна:
В
конкретния случай в хода на съдебното следствие се установява по безспорен
начин, че с действията си жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна
страна състава на вмененото му административно нарушение. Разпоредбата на чл.150
А, ал.1 от ЗДвП указва, че за да управлява моторно превозно средство, водачът
трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 от ЗДвП или по реда на чл. 69а
от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено. По категоричен начин се установява от
изложеното в АУАН, потвърдено и от свид. Г., че на
процесната дата и място жалбоподателят Ш., като водач на описаното по-горе МПС го е
управлявал, въпреки че самият-той не е притежавал в себе си свидетелство за
управление на МПС, което полицейският служител установил в хода на извършената
проверка на водача и след справка в автоматизираната информационна система на
МВР. Горното намира потвърждение и в Справката за нарушител/водач на
жалбоподателя, според която на 04.12.2019 г., на жалбоподателят е бил съставен АУАН и ЗППАМ, по
силата на които, съгласно изрично предвидената такава възможност в закона, му е
отнето СУМПС до заплащане на дължима глоба. При това положение се потвърждава
посоченото в АУАН и НП, че към датата на проверката – 13.12.2019 г.,
жалбоподателят е управлявал МПС, без да притежава СУМПС в себе си. Посоченото нарушение очевидно не е било оспорено от него, доколкото в АУАН
няма отразени възражения. Видно е от депозираната жалба, че макар същият да оспорва
издаденото срещу него НП, по същество не се навеждат конкретни съображения, с
които да се опровергае или да се оспори по същество констатираното нарушение.
Наведени са единствено формални възражения, вследствие на което презумптивната
доказателствена сила на АУАН, регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП,
не само, че не се разколебава, но дори се потвърждава от доказателствата по
делото, поради което съдът възприема именно изложената в АУАН и НП фактическа
обстановка.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав прие, че с описаните
по-горе действия жалбоподателят несъмнено е извършил нарушение на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, който
забранява управление МПС, без съответното свидетелство за
управление или такова – отнето по реда на чл.171, т.1 какъвто се
установи от свидетелските показания и от Справката, че е конкретния случай.
Съдът не намери и основания за ревизиране на размера
на наложената санкция. Нормата на чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП предвижда глоба в
размер от 100 до 300 лева. Настоящият съдебен състав споделя извода на
наказващия орган за налагане на глоба в среден размер, доколкото видно от
приложената по делото Справка за нарушител/водач, жалбоподателят е системен
нарушител на ЗДвП.
Не са налице и
основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, нито за ревизиране на размера на
санкцията. Касае се за умишлено нарушение, чиято обществена опасност не е
по-ниска от тази на други нарушения от същия вид.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на
Наказателното постановление, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без
уважение.
Поради горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН , Съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-1030-010506 от 18.12.2019г., издадено от Началник Група към
ОДМВР гр. Пловдив, Сектор „Пътна полиция”, с което на Я.Г.Ш., ЕГН **********, на основание чл.177,
ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено наказание „ГЛОБА” в размер на 200 /двеста/ лв. за
нарушение по чл.150а, ал.1
от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред
Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.