РЕШЕНИЕ
№ 310
31.08.2020г. град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският районен съд
На шести август две хиляди и двадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ
Секретар: Ганка Атанасова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията нахд №294 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от А.Н.А. *** срещу Наказателно
постановление №009666/27.04.2020г. на Началник отдел “Контрол и правоприлагане” в Национално тол
управление към Агенция “Пътна
инфраструктора” – гр. София, с което на основание чл.179,
ал.3, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.6 от същия закон на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 300лв. В жалбата се излагат доводи, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и се моли
същото да бъде отменено.
В съдебното заседание на РРС повереникът на жалбоподателя поддържа жалбата.
Ответната страна Национална агегенция «Пътна
инфраструктура» чрез представителя си изразява становище за неоснователност на
жалбата.
За Разградска районна прокуратура не се явява
представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното
наказателно постановление, констатира следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок. Разгледана по
същество жалбата е основателна.
С обжалваното Наказателно постановление №009666/27.04.2020г. на Началник отдел “Контрол
и правоприлагане” в Национално тол управление към Агенция “Пътна инфраструктора” – гр. София на основание чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП /Редакция ДВ бр.2 от 2018г./ за
нарушение на чл.139, ал.6 от същия закон на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 300лв. В
наказателното постановление нарушението е описано по следния начин: “На 02.11.2019г., около 15.10 часа А.Н.А. …. , в качеството си на водач, е управлявал състав
от пътни превозни средства, състоящ се от лек автомобил, с регистрационен № ***,
марка Пежо, модел Боксер, с обща техническа допустима максимална маса 3300
килограма и ремарке, с регистрационен номер *****, по републикански път I-2, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за ремаркето с регистрационен
номер РР0400ЕА не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 във връзка с
чл.10а, ал.9 от Закона за пътищата. Сочи се, че в резултат на проверката е
установено, че общата техническа допустима максимална маса на целия състав
надвишава 3,5 тона. След това се уточнява, че като място на нарушението е
посочен км 79 +359 на път I -2
/Граница Румъния – Русе- Цар Калоян – о.п. Разград – о.п.
Шумен – Девня – Варна/, в посока гр. Разград, на територията на общ. Разград. Прието
е, че е нарушена разпоредбата на чл.139, ал. 6 от ЗДвП.
По делото са разпитан свидетеля Н. Н. /актосъставител/, който в показанията си потвърждава изложените
в акта и НП обстоятелства. При проверката установили, че общата техническа
допустима максимална маса на целия състав надвишава 3,5 тона, поради което е
преценено, че винетна такса следвало да е заплатена и за ремаркето, но такава
нямало заплатена. Фактически не е спорен въпроса, че за ремаркето не е била
заплатена винетна такса.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна
следното: Съдът намира, че
при издаването на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на
нормативните правила, което обуславя отмяната на НП, като незаконосъобразно. Приетият
състав на нарушение предполага задължение за заплащане на винетна такса за
ремарке, което изискване е налице ако общата допустима техническа маса на състава надвишава 3,5
тона. Последното изисква точно установяване на общата техническа маса на
състава за да може на тази база да се правят изводи дали е била налице
предпоставката, изискваща заплащане на винетна такса за ремаркето или не. В
случая е посочена само масата на автомобила /под 3,5 тона/, но не и масата на
целия състав. Твърди се че масата на целия състав надвишавала 3,5 тона, но това
не може да се прецени реално, тъй като действителната маса на целия състав не е
посочена в НП. При това съдът намира, че в НП не е очертана необходимата
фактическа обстановка. Липсва яснота какво действително е констатирал
наказващия орган, поради което и изводите му не могат да бъдат проверени от
фактическа страна. С оглед на това не може и да се прецени дали жалбоподателят
е нарушил вменената му санкционна разпоредба. Поради изложеното съдът намира,
че е нарушено изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което води до
незаконосъобразност на наказателното постановление и
налага отмяната му на това основание.
В случая от страна на жалбоподателя се претендират
разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът като изхожда от разпоредбата на
чл.63, ал.3 от ЗАНН намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят разноски
за адвокатски хонорар в претендирания и докозан размер от 100 лв, която сума
наказващия орган следва да бъде осъден да му заплати. .
Поради изложеното Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №009666/27.04.2020г. на Началник отдел “Контрол и правоприлагане” в Национално тол
управление към Агенция “Пътна
инфраструктора” – гр. София, с което на основание чл.179,
ал.3, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.6 от същия закон на жалбоподателя А.Н.А. *** е
наложено административно наказание глоба в размер на 300лв.
Осъжда Агенция “Пътна инфраструктора” – гр. София да заплати на А.Н.А. *** ЕГН ********** сумата от 100 лв за деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: