Решение по дело №7330/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2075
Дата: 3 май 2023 г.
Съдия: Мария Ангелова Дончева
Дело: 20221110207330
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 юни 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2075
гр. София, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20221110207330 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „**Т“ АД срещу Наказателно постановление
/НП/ № Р - 10 - 129 от 16.05.2022 г., на заместник - председателя на
Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност”, с което на жалбоподателя на основание чл.273,
ал.5, т.1, пр.1 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и
на други предприятия за колективно инвестиране /ЗДКИСДПКИ/ е наложена
„имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл.153, ал.1 от
Наредба № 44 от 20.10.2011 г. за изискванията към дейността на
колективните инвестиционни схеми, управляващите дружества, националните
инвестиционни фондове и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни
фондове /Наредба № 44/ във вр. с чл. 90, ал. 10 от ЗДКИСДПКИ.
В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на НП от
процесуалноправна и материалноправна срана. Твърди липса на състав на
административно нарушение, тъй като преди съставяне на акта за
установяване на административно нарушение несъответствията по отношение
на ликвидността са били отстранени. Отделно от това се сочи, че дружеството
е предприело допълнителни мерки за осигуряване на своята капиталова
адекватност и ликвидност. Моли се за отмяна на НП. Алтернативно се
застъпва становището за наличие на маловажен случай по чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Василава,
1
която моли НП да бъде отменено или санкцията да бъде намалена.
Въззиваемата страна КФН се представлява от юрк. **, която пледира за
потвърждаване на НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
При извършена от КФН на основание Заповед № З-228 от 09.09.2021 г.
на заместник- председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност” проверка било установено следното:
УД „***“ АД е получило лиценз за извършване на дейност като
управляващо дружество и е вписано под № РГ-08-25 във водения от КФН
Регистър по чл. 30, ал. 1, т. 5 от Закона за Комисията за финансов надзор
(ЗКФН) и като такова е адресат на нормите на ЗДКИСДПКИ и на
подзаконовите актове по прилагането му.
При проверка на постъпил в КФН с писмо, вх.№ РГ-08-00-10 от
09.04.2021 г., ОКАЛ към 31.03.2021 г. от УД „***“ АД е установено, че в
отчета за финансово състояние към 31.03.2021 г. дружеството е отчело
текущи задължения, а същевременно в ОКАЛ към същата дата няма
класифицирани задължения с падеж до три месеца. В тази връзка с писмо,
изх. № РГ-08-25-30 от 05.08.2021 г., от УД „**“ АД е изискан коригиран
ОКАЛ към 31.03.2021 г., в който да класифицира правилно всички свои
задължения, съобразно техния падеж и с оглед коректното им отчитане.
Предвид последното, в хода на проверката с искане № 9 от 26.11.2021 г., от
УД е изискано да представи коригирани отчети за капиталова адекватност и
ликвидност към всяко едно тримесечие през 2019 г. и 2020 г., като всички
задължения към съответните периоди се класифицират правилно съобразно
техния падеж, с оглед коректното им отчитане. ОКАЛ към 31.12.2019 г. е
представен в КФН в нормативно установения срок с писмо вх. № РГ-08-00-3
от 10.01.2020 г. , като с посоченото по-горе Искане № 9 от 26.11.2021 г. е
изискано УД да коригира именно този ОКАЛ, като правилно класифицира
задълженията си.
В отговор на посоченото по-горе искане, с писмо, вх. № РГ-08-25-42 от
01.12.2021 г., в КФН е представен коригиран ОКАЛ, ведно със счетоводен
баланс към 31.12.2019 г. При неговия преглед е констатирано, че дружеството
разполага с парични средства по безсрочни влогове в банка в размер на 3 185
лв., като не е инвестирало в държавни ценни книжа, ипотечни и общински
облигации и не притежава парични средства на каса. Съгласно чл. 153, ал. 1
от Наредба № 44, минималните ликвидни средства могат да включват
парични средства на каса, по безсрочни и срочни влогове в банка, държавни
2
ценни книжа, ипотечни и общински облигации. Видно от отчета за
финансовото състояние към 31.12.2019 г., към посочената дата УД не е
инвестирало в държавни ценни книжа, ипотечни и общински облигации,
както и не притежава парични средства на каса, което се потвърждава и от
декларираното от УД в писмо, вх.№ РГ-08-25-71 от 16.12.2021 г. Всички
парични средства на дружеството са по безсрочни влогове в банка. Към
31.12.2019 г. отчетените задължения с падеж до 3 месеца са в размер на 108
398 лв., като същите включват задължения към доставчици в размер на 49 735
лв., задължения, свързани с възнаграждения в размер на 49 997 лв. и
задължения към осигурителни предприятия в размер на 8 665 лв. При преглед
на съотношенията за капиталова адекватност и ликвидност в изготвения
ОКАЛ на дружеството към 31.12.2019 г. е установено, че УД не отговаря на
изискванията за ликвидност, доколкото минималните ликвидни средства на
дружеството са в размер по-малък от текущите му задължения с падеж до 3
месеца, като съотношението между тях е 4,45 % при минимално изискуеми
100 %.
Към 31.12.2019 г. УД не отговаря на изискването по всяко време да
поддържа минимални ликвидни средства, чийто размер да не е по-малък от
размера на текущите му задължения е падеж до 3 месеца, доколкото
съотношението между минималните ликвидни средства и текущите
задължения с падеж до 3 месеца е 4,45 % при нормативно установен минимум
от 100 %, с което е нарушено изискването на чл. 153, ал. 1 от Наредба № 44.
Въз основа на констатациите от проверката св. А., гл.експерт в отдел
„Надзор на предприятия за колективно инвестиране” дирекция „Надзор на
инвестиционната дейност” на КФН, съставила и предявила на упълномощено
лице АУАН № Р-06-974/22.12.2021 г., с който на дружеството-жалбоподател
е вменено извършване на нарушение на чл. 153, ал. 1 от Наредба № 44, вр. чл.
90, ал. 10 ЗДКИСДПКИ.
Въз основа на АУАН от заместник-председателя на Комисия за
финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност“ е издадено атакуваното НП, с което на дружеството- жалбоподател е
наложена глоба в размер на 1 500 лв. на основание чл. 273, ал. 5, т. 1
ЗДКИСДПКИ за нарушение на чл. 153, ал. 1 от Наредба № 44, вр. чл. 90, ал.
10 ЗДКИСДПКИ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал на основание чл. 283 НПК, както и въз основа на
събраните гласни доказателства чрез разпита на св. А., които са синхронни с
тях. Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват
фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги
3
кредитира в цялост.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав, съобразявайки разпоредбата на чл. 274, ал.
1 ЗДКИСДПКИ и заповед № З-181/12.07.2021 г. на заместник-председателя
на КФН, намира, че актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на същите и
ограничаващи правото на защита на нарушителя. Както в АУАН, така и в НП
подробно е описана фактическата обстановка, при която е извършено
административното нарушение, като фактическите констатации са подведени
под съответната правна норма, която многократно е посочена както в АУАН,
така и в НП както в словесно, така и в цифрово изражение. Описаният състав
на административното нарушение изцяло кореспондира с описаната
фактическа обстановка. Отразяването на обстоятелствата по нарушението и
дадената от компетентните органи правна квалификация в акта и
наказателното постановление е съобразена с изискванията на чл. 42, т. 5
ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, поради което и няма формални
основания за отмяна на издаденото НП. Не са нарушени и разпоредбите на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3, тъй като АУАН е съставен в тримесечния срок от
разкриване на нарушителя и в двугодишен срок от извършване на
нарушението, а НП е издадено в шестмесечния срок от съставянето на АУАН.
С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът
прие, че по делото е безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил
състава на нарушението, за което е ангажирана административно-
наказателната му отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 90, ал. 10 ЗДКИСДПКИ управляващото
дружество е длъжно да отговаря на капиталови изисквания и да поддържа
минимални ликвидни средства, определени с наредба.
Съгласно чл. 92, ал. 2 ЗДКИСДПКИ управляващото дружество е
длъжно да представи в КФН до 10-о число на месеца, следващ тримесечието,
счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите към последната дата на
всяко тримесечие, както и тримесечен отчет за капиталовата си адекватност и
ликвидност (ОКАЛ) със съдържание, определено с наредба.
4
На основание §7 от Преходните и заключителни разпоредби на
ЗДКИСДПКИ е приета Наредба № 44.
Съгласно чл. 153, ал. 1от Наредба № 44 управляващото дружество
поддържа по всяко време минимални ликвидни средства, включващи парични
средства на каса, по безсрочни и срочни влогове в банка, която не е в
производство по несъстоятелност, държавни ценни книжа и ипотечни и
общински облигации, които имат пазарна цена, в размер не по-малък от
размера на текущите си задължения с падеж до 3 месеца.
Съгласно чл. 154 от Наредба № 44 УД изготвя тримесечен отчет за
капиталовата си адекватност и ликвидност по образец, одобрен от заместник-
председателя.
В случая от доказателствената съвкупност по делото по категоричен
начин се установява, че минималните ликвидни средства на управляващото
дружество, включващи парични средства на каса и по безсрочни влогове в
банка, са в размер, който е по-малък от размера на текущите му задължения с
падеж до 3 месеца.
В случая дружеството жалбоподател в действителност не е подържало
минималните ликвидни средства, изисквани от закона, а не е допуснало
непълнота в отчета относно тях, поради което процедурата по чл. 92, ал. 3
ЗДКИСДПКИ е неприложима. След коригиране на отчета е било налице
несъответствие между ликвидните средства и текущите задължения с падеж
до 3 месеца.
Ирелевантно е последващото привеждане на финансовите показатели в
съответствие с изискванията на чл. 153, ал. 1 от Наредба 44. Неотносими са и
обстоятелствата посочени от жалбоподателя и по конкретно липсата на вреди
и констатираната след извършване на нарушението финансова стабилност на
дружеството.
Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице, неговата
отговорност е обективна.
Правилно е приложена санкционната норма на чл. 273, ал. 5, т. 1
ЗДКИСДПКИ. На жалбоподателят е наложена санкция в размер близък до
минималния от 1000 лева, който съответства на характера и тежестта на
нарушението, тъй като несъответствието е значително – съотношението е
4,45% вместо изискуемите се 100%.
В случая не са налице основанията за прилагане на чл. 28 ЗАНН и
квалифициране на нарушението като маловажен случай. Констатираното с
АУАН административно нарушение е формално по своя характер (на просто
извършване) и не е необходимо настъпването на допълнителен вредоносен
резултат. Освен това в случая става дума за високорискова дейност, а
5
нарушението касае финансовата стабилност. Ето защо съдът прие, че
обществената опасност на извършеното не е явно незначителна и не се
отклонява съществено от обичайната.
С тези съображения съдът прие, че законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до
приключване на разглеждането на делото в съдебното заседание е депозирано
искане за присъждане на възнаграждение за извършеното процесуално
представителство. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя
страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ,
съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид
правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Така мотивиран, съдът счита, че атакуваното НП следва да бъде
потвърдено и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № Р-10-129 от
16.05.2022 г., на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор
/КФН/, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, с което
на жалбоподателя „***“ АД, ЕИК **, на основание чл.273, ал.5, т.1, пр.1
ЗДКИСДПКИ е наложена „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. за
нарушение на чл.153, ал.1 от Наредба № 44 във вр. с чл. 90, ал. 10
ЗДКИСДПКИ.
ОСЪЖДА „**“ АД, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Комисията
за финансов надзор сумата от 80 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред
настоящата съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „**“ АД
срещу Наказателно постановление /НП/ № Р - 10 - 129 от 16.05.2022 г., на
заместник - председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/,
ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, с което на
жалбоподателя на основание чл.273, ал.5, т.1, пр.1 от Закона за дейността на
колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно
инвестиране /ЗДКИСДПКИ/ е наложена „имуществена санкция” в размер на 1
500 лв. за нарушение на чл.153, ал.1 от Наредба № 44 от 20.10.2011 г. за
изискванията към дейността на колективните инвестиционни схеми,
управляващите дружества, националните инвестиционни фондове и лицата,
управляващи алтернативни инвестиционни фондове /Наредба № 44/ във вр. с
чл. 90, ал. 10 от ЗДКИСДПКИ.
В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на НП от
процесуалноправна и материалноправна срана. Твърди липса на състав на
административно нарушение, тъй като преди съставяне на акта за
установяване на административно нарушение несъответствията по отношение
на ликвидността са били отстранени. Отделно от това се сочи, че дружеството
е предприело допълнителни мерки за осигуряване на своята капиталова
адекватност и ликвидност. Моли се за отмяна на НП. Алтернативно се
застъпва становището за наличие на маловажен случай по чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. **, която
моли НП да бъде отменено или санкцията да бъде намалена.
Въззиваемата страна КФН се представлява от юрк. **, която пледира за
потвърждаване на НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
При извършена от КФН на основание Заповед № З-228 от 09.09.2021 г.
на заместник- председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност” проверка било установено следното:
УД „**“ АД е получило лиценз за извършване на дейност като
управляващо дружество и е вписано под № РГ-08-25 във водения от КФН
Регистър по чл. 30, ал. 1, т. 5 от Закона за Комисията за финансов надзор
(ЗКФН) и като такова е адресат на нормите на ЗДКИСДПКИ и на
подзаконовите актове по прилагането му.
При проверка на постъпил в КФН с писмо, вх.№ РГ-08-00-10 от
09.04.2021 г., ОКАЛ към 31.03.2021 г. от УД „**“ АД е установено, че в
отчета за финансово състояние към 31.03.2021 г. дружеството е отчело
текущи задължения, а същевременно в ОКАЛ към същата дата няма
класифицирани задължения с падеж до три месеца. В тази връзка с писмо,
1
изх. № РГ-08-25-30 от 05.08.2021 г., от УД „**“ АД е изискан коригиран
ОКАЛ към 31.03.2021 г., в който да класифицира правилно всички свои
задължения, съобразно техния падеж и с оглед коректното им отчитане.
Предвид последното, в хода на проверката с искане № 9 от 26.11.2021 г., от
УД е изискано да представи коригирани отчети за капиталова адекватност и
ликвидност към всяко едно тримесечие през 2019 г. и 2020 г., като всички
задължения към съответните периоди се класифицират правилно съобразно
техния падеж, с оглед коректното им отчитане. ОКАЛ към 31.12.2019 г. е
представен в КФН в нормативно установения срок с писмо вх. № РГ-08-00-3
от 10.01.2020 г. , като с посоченото по-горе Искане № 9 от 26.11.2021 г. е
изискано УД да коригира именно този ОКАЛ, като правилно класифицира
задълженията си.
В отговор на посоченото по-горе искане, с писмо, вх. № РГ-08-25-42 от
01.12.2021 г., в КФН е представен коригиран ОКАЛ, ведно със счетоводен
баланс към 31.12.2019 г. При неговия преглед е констатирано, че дружеството
разполага с парични средства по безсрочни влогове в банка в размер на 3 185
лв., като не е инвестирало в държавни ценни книжа, ипотечни и общински
облигации и не притежава парични средства на каса. Съгласно чл. 153, ал. 1
от Наредба № 44, минималните ликвидни средства могат да включват
парични средства на каса, по безсрочни и срочни влогове в банка, държавни
ценни книжа, ипотечни и общински облигации. Видно от отчета за
финансовото състояние към 31.12.2019 г., към посочената дата УД не е
инвестирало в държавни ценни книжа, ипотечни и общински облигации,
както и не притежава парични средства на каса, което се потвърждава и от
декларираното от УД в писмо, вх.№ РГ-08-25-71 от 16.12.2021 г. Всички
парични средства на дружеството са по безсрочни влогове в банка. Към
31.12.2019 г. отчетените задължения с падеж до 3 месеца са в размер на
108398 лв., като същите включват задължения към доставчици в размер на
49735 лв., задължения, свързани с възнаграждения в размер на 49997 лв. и
задължения към осигурителни предприятия в размер на 8665 лв. При преглед
на съотношенията за капиталова адекватност и ликвидност в изготвения
ОКАЛ на дружеството към 31.12.2019 г. е установено, че УД не отговаря на
изискванията за ликвидност, доколкото минималните ликвидни средства на
дружеството са в размер по-малък от текущите му задължения с падеж до 3
месеца, като съотношението между тях е 4,45 % при минимално изискуеми
100 %.
Към 31.12.2019 г. УД не отговаря на изискването по всяко време да
поддържа минимални ликвидни средства, чийто размер да не е по-малък от
размера на текущите му задължения е падеж до 3 месеца, доколкото
съотношението между минималните ликвидни средства и текущите
задължения с падеж до 3 месеца е 4,45 % при нормативно установен минимум
от 100 %, с което е нарушено изискването на чл. 153, ал. 1 от Наредба № 44.
Въз основа на констатациите от проверката св. А., гл.експерт в отдел
„Надзор на предприятия за колективно инвестиране” дирекция „Надзор на
2
инвестиционната дейност” на КФН, съставила и предявила на упълномощено
лице АУАН № Р-06-974/22.12.2021 г., с който на дружеството-жалбоподател
е вменено извършване на нарушение на чл. 153, ал. 1 от Наредба № 44, вр. чл.
90, ал. 10 ЗДКИСДПКИ.
Въз основа на АУАН от заместник-председателя на Комисия за
финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност“ е издадено атакуваното НП, с което на дружеството- жалбоподател е
наложена глоба в размер на 1 500 лв. на основание чл. 273, ал. 5, т. 1
ЗДКИСДПКИ за нарушение на чл. 153, ал. 1 от Наредба № 44, вр. чл. 90, ал.
10 ЗДКИСДПКИ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал на основание чл. 283 НПК, както и въз основа на
събраните гласни доказателства чрез разпита на св. А., които са синхронни с
тях. Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват
фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги
кредитира в цялост.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав, съобразявайки разпоредбата на чл. 274, ал.
1 ЗДКИСДПКИ и заповед № З-181/12.07.2021 г. на заместник-председателя
на КФН, намира, че актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на същите и
ограничаващи правото на защита на нарушителя. Както в АУАН, така и в НП
подробно е описана фактическата обстановка, при която е извършено
административното нарушение, като фактическите констатации са подведени
под съответната правна норма, която многократно е посочена както в АУАН,
така и в НП както в словесно, така и в цифрово изражение. Описаният състав
на административното нарушение изцяло кореспондира с описаната
фактическа обстановка. Отразяването на обстоятелствата по нарушението и
дадената от компетентните органи правна квалификация в акта и
наказателното постановление е съобразена с изискванията на чл. 42, т. 5
ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, поради което и няма формални
основания за отмяна на издаденото НП. Не са нарушени и разпоредбите на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3, тъй като АУАН е съставен в тримесечния срок от
разкриване на нарушителя и в двугодишен срок от извършване на
нарушението, а НП е издадено в шестмесечния срок от съставянето на АУАН.
3
С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът
прие, че по делото е безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил
състава на нарушението, за което е ангажирана административно-
наказателната му отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 90, ал. 10 ЗДКИСДПКИ управляващото
дружество е длъжно да отговаря на капиталови изисквания и да поддържа
минимални ликвидни средства, определени с наредба.
Съгласно чл. 92, ал. 2 ЗДКИСДПКИ управляващото дружество е
длъжно да представи в КФН до 10-о число на месеца, следващ тримесечието,
счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите към последната дата на
всяко тримесечие, както и тримесечен отчет за капиталовата си адекватност и
ликвидност (ОКАЛ) със съдържание, определено с наредба.
На основание §7 от Преходните и заключителни разпоредби на
ЗДКИСДПКИ е приета Наредба № 44.
Съгласно чл. 153, ал. 1от Наредба № 44 управляващото дружество
поддържа по всяко време минимални ликвидни средства, включващи парични
средства на каса, по безсрочни и срочни влогове в банка, която не е в
производство по несъстоятелност, държавни ценни книжа и ипотечни и
общински облигации, които имат пазарна цена, в размер не по-малък от
размера на текущите си задължения с падеж до 3 месеца.
Съгласно чл. 154 от Наредба № 44 УД изготвя тримесечен отчет за
капиталовата си адекватност и ликвидност по образец, одобрен от заместник-
председателя.
В случая от доказателствената съвкупност по делото по категоричен
начин се установява, че минималните ликвидни средства на управляващото
дружество, включващи парични средства на каса и по безсрочни влогове в
банка, са в размер, който е по-малък от размера на текущите му задължения с
падеж до 3 месеца.
В случая дружеството жалбоподател в действителност не е подържало
минималните ликвидни средства, изисквани от закона, а не е допуснало
непълнота в отчета относно тях, поради което процедурата по чл. 92, ал. 3
ЗДКИСДПКИ е неприложима. След коригиране на отчета е било налице
несъответствие между ликвидните средства и текущите задължения с падеж
до 3 месеца.
Ирелевантно е последващото привеждане на финансовите показатели в
съответствие с изискванията на чл. 153, ал. 1 от Наредба 44. Неотносими са и
обстоятелствата посочени от жалбоподателя и по конкретно липсата на вреди
и констатираната след извършване на нарушението финансова стабилност на
дружеството.
Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице, неговата
отговорност е обективна.
Правилно е приложена санкционната норма на чл. 273, ал. 5, т. 1
4
ЗДКИСДПКИ. На жалбоподателят е наложена санкция в размер близък до
минималния от 1000 лева, който съответства на характера и тежестта на
нарушението, тъй като несъответствието е значително – съотношението е
4,45% вместо изискуемите се 100%.
В случая не са налице основанията за прилагане на чл. 28 ЗАНН и
квалифициране на нарушението като маловажен случай. Констатираното с
АУАН административно нарушение е формално по своя характер (на просто
извършване) и не е необходимо настъпването на допълнителен вредоносен
резултат. Освен това в случая става дума за високорискова дейност, а
нарушението касае финансовата стабилност. Ето защо съдът прие, че
обществената опасност на извършеното не е явно незначителна и не се
отклонява съществено от обичайната.
С тези съображения съдът прие, че законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до
приключване на разглеждането на делото в съдебното заседание е депозирано
искане за присъждане на възнаграждение за извършеното процесуално
представителство. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя
страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ,
съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид
правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Така мотивиран, съдът счита, че атакуваното НП следва да бъде
потвърдено и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски районен съд:
5