№ 119
гр. Девин, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Илияна Р. Ферева - Зелева
при участието на секретаря Диана Ал. Стоева
като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело №
20245410100136 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен иск, на основание чл.55
ЗЗД от „А. С.Д.“ ООД, с ЕИК: *********, представлявано от Д. В. Г., със
седалище и адрес на управление гр. С., район Л., ж.к. Л., бл. ***, вх. *, ет.*, ап.
**, чрез адв. Х. Р. Б., със съдебен адрес гр. С., бул. Ц. О. № **, ет. * против „Е.
Г. 2**2“ ЕООД, с ЕИК: **********, представлявано от Е. Б., с адрес с. Б., общ.
Д., обл. Смолян, ул. И. № *, с искане на основание чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД да
осъди „Е. Г. 2**2” ЕООД да върне на „А. С.Д.” ООД сумата в размер 5 000.00
лева, получена с оглед на неосъществено или отпаднало основание, ведно със
законната лихвата за забава върху главницата, считано от датата на завеждане
на настоящия иск – 25.03.2024г. до окончателното изплащане на
задължението, както и да им присъди направените разноски по делото.
Ищецът твърди, че във връзка с изпълнение на основната си
търговска дейност - търговия с хранителни стоки, „А. С.Д.” ООД е поръчал
хранителни стоки, за което от страна на „Е. Г. 2**2“ ЕООД са издадени 2 броя
проформа фактури: 1. Проформа Фактура № 370/01.11.2023г., с наименование
на стоките „Пилешко месо дълбоко замразено”, Количество 20 000 кг., с ед.
стойност 3.208 лева, на обща стойност 76 992.00 лева с ДДС и 2. Проформа
Фактура № 371/01.11.2023г., с наименование на стоките „Олио”, Количество
20 000 литра, с единична цена на литър от 1.492 лева, на обща стойност 35
808.00 лева, с ДДС. На 28.11.2023г. „А. С.Д.” ООД е направило две частични
плащания от по 5 000.00 лева към „Е. Г. 2**2” ЕООД, на обща стойност 10
000.00 лева по гореописаните фактури, с Платежни нареждания с реф. №
144PBWU233320000S и с реф. № 144PBWU233320000T. На 11.12.2023г.,
съгласно КИ 15/01.12.2023г. „Е. Г. 2**2” ЕООД връща 5 000.00 лева, частично
платени от „А. С.Д.” ООД по фактура № 370/01.11.2023г., тъй като не
1
извършва доставка на стоките. Плащането е извършено с Платежно
нареждане с реф. № 001PBIU2334503Y2. Независимо от извършеното
плащане по фактура № 371, изпълнение на задължението на „Е. Г. 2**2”
ЕООД за доставка на стоките по двете фактури не е извършено. Стоките
посочени във фактурата не са доставени, а полученият аванс не е върнат. С
получаване на настоящата искова молба ответникът следва да се счита за
уведомен, че следва да върне сумата от 5 000.00 лева, получена с оглед на
неосъществено/отпаднало основание. Поради липса на доставка на 20 000 л.
олио, за което е платено частично в размер на 5 000.00 лева по проформа
фактура № 371/01.11.2023г. „Е. Г. 2**2” ЕООД дължи връщане на сумата на
„А. С.Д.” ООД, тъй като същата е получена, с оглед на неосъществено или
отпаднало основание. Поради това моли съда, на основание чл.55, ал.1, пр.2 и
3 ЗЗД да осъди „Е. Г. 2**2” ЕООД да върне на „А. С.Д.” ООД сумата в размер
5 000.00 лева, получена с оглед на неосъществено или отпаднало основание,
ведно със законната лихвата за забава върху главницата, считано от датата на
завеждане на настоящия иск – 25.03.2024г. до окончателното изплащане на
задължението, както и да им присъди сторените разноски по делото.
В срока по чл.131 ГПК от ответника е представен писмен отговор,
с който оспорва иска. Твърди, че при осъществяване на дейността си
ответника е получил поръчка за доставка на хранителни стоки на ищеца „А.
С.Д.“ ООД, с ЕИК: *********, като предмет на поръчката били 20 000 кг.
„Пилешко месо дълбоко замразено” и 20 000 литра „олио”. Относно
направената поръчка ответника е издал 2 броя проформа фактури, както
следва: 1. Проформа фактура № 370/01.11.2023г., на обща стойност от 76
992.00 лева с ДДС, с наименование на стоките и услугите „Пилешко месо
дълбоко замразено”, Количество 20 000 кг., с ед. стойност 3.208 лева и 2.
Проформа фактура № 371/01.11.2023г., на обща стойност от 35 808.00 лева с
ДДС, с наименование на стоките и услугите „Олио”, Количество 20 000 литра,
с ед. стойност 1.492 лева. На 28.11.2023г. „А. С.Д.“ ООД, с ЕИК: ********* е
направило две частични плащания /от по 5 000.00 лева/ към ответника „Е. Г.
2**2” ЕООД, с ЕИК: **********, на обща стойност 10 000.00 лева по
гореописаните проформа фактури. Ищецът „А. С.Д.” ООД, с ЕИК:
*********, заявява на управителя на „Е. Г. 2**2” ЕООД, с ЕИК: **********,
че се отказва от доставката на пилешкото месо, в следствие на което на
11.12.2023г. ответникът връща на ищеца частично платената сума в размер на
5 000.00 лева платени по проформа фактура № 370/01.11,2023г., съгласно КИ
№ 15/11.12.2023г. Страните не са сключили договор по между си, с който да
определят срок на доставката на стоките по издадените проформа фактури.
Също така срок на доставяне на стоките не е описан и в самата проформа
фактура № 371/01.11.2023г. Ищецът не е изпълнил задължението си да заплати
стойността на издадената проформа фактура № 371/01.11.2023г., която е на
обща стойност от 35 808.00 лева с ДДС, а по нея са заплатени частично само 5
000.00 лева. Неизпълнението е от страна на ищеца да заплати стойността на
проформа фактура в размер на 35 808.00 лева с ДДС. По издадената
2
Проформа фактура № 370/01.11.2023г. също има частично плащане в размер
на 5 000.00 лева, която сума е върната на ищеца, след като същият е заявил, че
се отказва. Ответникът въобще не оспорва, че е получил частично плащане по
издадена проформа фактура в размер на 5 000.00 лева, както не оспорва, че
дължи връщането на тази сума, но същият не е получавал, никаква покана или
волеизявление от страна на ищеца, че същият се отказва от договорката, за
която не е уговорен срок на извършване, за да върне частично платената сума.
Съгласно разпоредбата на чл.84 ЗЗД, когато не е уговорен срок за изпълнение
на задължението, длъжникът изпада в забава след отправянето на покана от
страна на кредитора, но в случая такава покана не е отправяна. Процесната
сума в размер на 5 000.00 лева, е запорирана по ИД № 90/2024г. по описа на
ЧСИ С. Д., на основание издадена Обезпечителна заповед на 14.03.2024г. от
Районен Съд - София, съгласно съдебно определение № 8990/27.02.2024г. по
ЧГД № 10795/2024г. и от сметките на дружеството ответникът е запорирана и
удържана сумата от 5 000.00.00 лева, видно от запорно съобщение с изх. №
2668/20.03.2024г. на ЧСИ С. Д. до Б. Д.С.К., с което се снабдили след
получаване на исковата молба.
В съдебно заседание, ищецът чрез адв. Хр. Б. с писмено
становище, поддържа иска. С получаване на исковата молба ответникът е бил
поканен да върне сумата от 5000 лв., получена с оглед на
неосъществено/отпаднало основание, тъй като доставката на олиото не е
извършена. Ответникът не оспорва получаването на сумата, както и не
оспорва задължението за връщането й.
В тежест на ищеца е да докаже единствено даването, а ответникът
не доказва наличие на основание за задържане на получената сума.
Претендира за присъждане на сторените разноски.
Ответникът, чрез адв. Н. Т. оспорва иска, поради липса на покана
от страна на ищеца за връщане на сумата, поради отказ от доставката, за която
е извършено частично плащане. Ответникът не оспорва извършеното от
ищеца плащане в размер на 5 000.00 лева, но оспорва исковата претенция,
поради липса на уведомяване от кредитора за отказ от доставката. Претендира
за присъждане на сторените разноски.
Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:
Няма спор по делото, а и от представените писмени доказателства
се установи, че на 01.11.2023г. е съставена от доставчика „Е. Г. 2**2“ ЕООД
Проформа Фактура № 370/01.11.2023г., с получател „А. С.Д.“ ООД за доставка
на „Пилешко месо дълбоко замразено”, Количество 20 000 кг., с ед. стойност
3.208 лева, на обща стойност 76 992.00 лева с ДДС.
От ответника „Е. Г. 2**2“ ЕООД е съставена Проформа Фактура №
371/01.11.2023г. за доставка на „Олио”, Количество 20 000 литра, с единична
цена на литър от 1.492 лева, на обща стойност 35 808.00 лева, с ДДС.
На 28.11.2023г. „А. С.Д.” ООД е превел по банкова сметка на
3
ответника по проформа фактура №370/01.11.2023г. 5000.00 лева и по
проформа фактура №371/01.11.2023г. 5000.00 лева към „Е. Г. 2**2” ЕООД, на
обща стойност 10 000.00 лева с Платежни нареждания с реф. №
144PBWU233320000S и с реф. № 144PBWU233320000T.
На 11.12.2023г., съгласно КИ 15/01.12.2023г. „Е. Г. 2**2” ЕООД
връща 5 000.00 лева, частично платени от „А. С.Д.” ООД по проформа
фактура № 370/01.11.2023г., тъй като не извършва доставка на стоките.
Плащането е извършено с Платежно нареждане с реф. № 001PBIU2334503Y2.
От представено Запорно съобщение изх. № 2668/20.03.2024г. по
ИД № №20249170400090/2024г. по описа на ЧСИ С. Д. се установи, че въз
основа на издадена Обезпечителна заповед на 14.03.2024г. от Районен Съд -
София, съгласно съдебно определение № 8990/27.02.2024г. по ЧГД №
10795/2024г. е наложена обезпечителна мярка запор на банкови вземания за
обезпечение на вземането на ищеца по настоящия иск до неговия размер
5000.00 лева.
Съгласно общото правило на чл.154 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в гражданския процес - всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Спорният предмет на делото е очертан от ищеца в исковата молба, като
изложените фактически твърдения, съставляват основанието и петитума на
иска, според които съдът определя правна квалификация на иска по чл.55,
ал.1, предл. второ и трето ЗЗД. Съгласно приетото в съдебната практика,
изложена в Решение № 276 от 17.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4663/2018 г., IV
г. о., ГК, по процесуалноправния въпрос за разпределение на
доказателствената тежест в производството по иск с правно основание чл. 55,
ал. 1 ЗЗД, когато ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на
ответника, в тежест на ищеца е да докаже даването, а в тежест на ответника е
да докаже на какво основание е получил даденото.
В този смисъл е и Решение № 26 от 28.02.2013 г. на ВКС по т. д. №
297/2012 г., II т. о., ТК, по чл. 290 ГПК относно релевантните за спора по иск
по чл. 55, ал. 1 предложение трето ЗЗД факти, се застъпва становището, в
случаите на предявена искова претенция за връщане на платената на
основание развален, впоследствие договор за продажба на стоки цена,
основана на правилото на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е достатъчно ищецът да
докаже плащането на цената, а в тежест на ответника е установяването на
основанието да задържи платената цена, т.е. осъществената доставка на стока.
Разпределението на доказателствената тежест относно релевантните за спора
факти по иск в хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е, ищецът следва да докаже
плащането на съответната цена на ответника, а последният основанието да я
задържи, т.е. наличие на съществуваща помежду им договорна връзка и
изпълнение на своята насрещна престация по нея, които представляват факти,
изключващи правото на ищеца да развали едностранно договора и да получи
връщане на даденото, съгласно чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД и като факти от това
4
естество са в доказателствена тежест на самия ответник.
В настоящото производство ищецът доказа успешно, че е
извършил авансово плащане на доставка по проформа фактура
№371/01.11.2023г., която не се е осъществила, поради което искът за връщане
на сумата в размер 5000.00 лева платена на неосъществено или отпаднало
основание - развален договор за покупко-продажба, се явява основателен и
доказан.
Ответникът не доказва наличие на основание да задържи така
получената сума, т.е съществуващо между страните договорно
правоотношение и изпълнение от страна на последния на своята насрещна
престация по него, като обстоятелства изключващи правото на ищеца да
развали едностранно договора по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и като следствие да
иска връщане на дадената сума на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. При това
положение е налице основание за ангажиране отговорността на ответника в
хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 2 и 3 ЗЗД, поради което и искът се явява
основателен и доказан в предявения размер 5000.00 лева, получена на
неосъществено и/или отпаднало основание, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда 25.03.2024г. и разноските по
водене на делото по приложен списък на разноски по чл.80 ГПК – заплатена
ДТ в размер 200 лева; заплатен адвокатски хонорар 500 лева; заплатена ДТ по
ч.гр.д. №10795/2024г. по описа на СРС, 118 състав – 40 лева, заплатено адв.
възнаграждение за обезпечение на бъдещ иск по договор 300.00 лева.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноските, сторени
в обезпечителното производство по ч. гр. дело № 10795/2024 г. по описа на
СРС, 118 състав, в размер на 40.00 лева за държавна такса и 300.00 лева за
адвокатско възнаграждение. Съгласно т. 5 от Тълкувателно решение № 28
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС „Направените от
страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с
окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му
изход“. Компетентен да се произнесе относно отговорността за разноските за
обезпечителното производство е исковият съд, разглеждащ спора по
същество, поради което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът присъжда на
ищеца и сторените в обезпечителното производство разноски по ч.гр. дело №
10795/2024г. по описа на СРС.
Неоснователно е възражението за прекомерност на
претендираните възнаграждения за правна помощ от адвокат, тъй като същите
съответстват на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, последно изм. и доп., бр. 68 от 31.07.2020 г., бр.
88 от 4.11.2022 г., приета от Висшия адвокатски съвет и на Решение на съда С-
438/2022г. относно прилагането на наредбата, като се отчита фактическата и
правна сложност на делото и извършената от адвоката работа, същите са
обосновани и справедливи.
Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е. Г. 2**2“ ЕООД, с ЕИК: **********,
представлявано от Е. Б., с адрес с. Б., общ. Д., обл. Смолян, ул. И. № * да
заплати на „А. С.Д.“ ООД, с ЕИК: *********, представлявано от Д. В. Г., със
седалище и адрес на управление гр. С., район Л., ж.к. Л., бл. ***, вх. *, ет.*, ап.
**, чрез адв. Х. Р. Б., със съдебен адрес гр. С., бул. Ц. О. № **, ет. *, на
основание чл.55, ал.1, пр.2 и 3 ЗЗД сумата в размер 5 000.00 лева, получена с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, ведно със законната лихва
за забава върху главницата, считано от датата на завеждане на настоящия иск
– 25.03.2024г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сторените настоящото и в обезпечителното производство разноски по ч.гр.
дело № 10795/2024г. по описа на СРС в общ размер 1040.00 лева, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд
- Смолян в двуседмичен срок, считано от връчването му.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
6