МОТИВИ
ПО НОХД № 121 / 2020 г. НА РСТ
Подсъдимият
И.М. ***, е предаден на съд с обвинения за това, че в
периода за времето от 08.10.2018 г до 08.11.2018 година в гр. Монтана и гр.
Търговище при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение:
На 08.10.18 г. в гр. Монтана у Б. К. Б. от гр. Монтана,
че ще заплати цената на закупено двигателно масло и с това е причинил имотна
вреда на „Агротрон 2007“ ЕООД гр. Търговище в размер
на 3960.00 лева.
на 08.11.18 година в гр. Търговище е направил опит
да възбуди заблуждение у К. И. К. от гр. Търговище, че ще заплати цената на
закупено двигателно масло и с това да причини имотна вреда на „Агротрон 2007“ ЕООД гр. Търговище в размер на 3960.00 лева,
като опитът останал недовършен по независещи от дееца причини, като общия
размер на имотната вреда възлиза на 7920.00 лева– престъпление по
чл. 211, пр. 3 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 29,
ал. 1 б. „а“ от НК.
Производството е по реда на чл. 370 и
следващите от НПК.
Обвинението
като безспорно доказано се поддържа от представителят на ТРП. Пледира се за
налагане на наказание в размер на 5
години, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК бъде намалено с една трета и
което да бъде изтърпяна при „строг“ режим.. Да бъде осъден да заплати
направените разноски в ДП.
Предварителното
изслушване на страните е по реда на чл. 371 т. 2 от НПК , като подсъдимият И. М. е
представляван от адв. Е.Р. , служебен защитник от ДП.
Подсъдимият се признава за виновен по
повдигнатото обвинение. Дава съгласие да
не се провежда разпит на всички свидетели и вещи лица, като при постановяване
на присъдата се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни
заключения от досъдебното производство. Подс. М. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразява съгласие да не се
събират доказателства за тези факти
Ощетеното
ЮЛ „Агротрон 2007“ ЕООД, представлявано от М. А., в
съдебно заседание заявява, че не желае да предяви гр. иск за причинени с
деянието имуществени вреди.
Предвид
процедурата по която се разглежда делото и след преценка на доказателствения
материал по ДП , съдът прие за установено и доказана следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият
И.М., като от значение за настоящото производство са осъжданията му по НОХД №
353/2009 г. на РС-Троян за престъпление по чл. 210, ал. 1 т. 4 във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК, НОХД № 1645/11 г. на РС-Враца
за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, НОХД № 2119/11 г. на РС-Ст.Загора по
чл. 210, ал. 1,т.2,4 и 5 във вр. с чл. 2091 ал. 1 от НК, НОХД № 514/11 г. на РС-Благоевград по чл. 206, ал. 1 от НК, НОХД №946/12 г.
РС-Айтос за престъпление по чл. 210, ал. 1 т. 5 във вр.
с чл. 209, ал.1 от НК, НОХД №193/12 г. на РС-Враца за престъпление по чл. 206,
ал. 1 от НК, НОХД № 727/12 г. РС-Враца за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4
във вр. с във вр. с чл.
209, ал. 1 от НК, НОХД № 773/12 на РС- Враца за престъпление по чл. 209, ал. 1
от НК,НОХД № 14374/13 г. на РС-София за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. По които е допусната кумулация на наложените наказания с определение по НОХД №
14374/13 г. на РС-София, като е наложено най-тежкото наказание от две години ЛС,
увеличено с 1година, до 3 г ЛС при „строг“ режим на изтърпяване Наказанието е
изтърпяна на 07.08.15 г.
При
така изложеното по-горе, при осъществяване на престъпното деяние по настоящото
производство/08.10.18 г.-08.11.18 г/ подс. М. е
действал при условията на опасен рецидив
по смисъла на чл. 29, ал. 1 б. „а“ от НК. Квалификацията се обуславя от
цитирани по-горе осъждания, поради това, че е извършил престъплението, след като
е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на ЛС не по-малко от една година,
изтърпяване на което не е отложено по реда на чл. 66 от НК, като от
изтърпяването на това наказание към момента на извършване на деянието по настоящото наказателно производство не е
изтекъл 5 –годишния давностен срок.
Подс. И.М. бил управител и собственик на „Вертиго и Ко“ ЕООД, гр. Пловдив. В началото на м. октомври
2018 година решил да набави имотна облага за себе си, като извърши измама,
поръчвайки двигателно масло на лице, което търгува с такива стоки, като след
получаване на стоката не я заплати. За осъществяване на намерението си на
08.10.18 година подс. М. се обадил по телефона в офис
на „Агротрон 2007“ Търговище , находящ
се в гр. Монтана и се свързал със св. Б.- служителка на дружеството. Представил
се с имената си и заявил, че е управител
на „ Вертиго и Ко“ ЕООД ,гр. Пловдив и желае да
закупи 600 л. двигателно масло „Джон Диър“ JD PLUS 50 15W40. Подсъдимият нямал намерение за
заплаща поръчаната стока, като възнамерявал, след получаването и да я продаде и
се обогати с получените от продажбата средства. Във връзка с поръчката св. Б.
съставила проформа фактура с №SR36291 и я изпратила по електронната поща подс. М., като му обяснила, че следва да преведе по
посочената във фактурата банкова сметка ***, а именно сумата от 3960.00 лева. Подс. М. отишъл с
фактурата в банков офис на „Асет Банк“,
гр. Враца, където съставил платежно нареждане за периодичен превод за сумата от
3960.00 лева, въпреки че нямал парични средства по банковата си сметка, нито
намерение да плаща. Декларирал пред банковата служителка, че до седем дни ще
получи постъпления по сметката си и така
платежното нареждане било съставено с цел да се извърши превод в бъдещ момент
след постъпване на средствата, каквато практика съществувала в банката. Подс. М. изпратил по електронната поща на св. Б. платежното
нареждане и я уведомил, че иска за
получи двигателното масло в гр. Пловдив. Служителката, виждайки съставеното
платежно нареждане, повярвала че средствата са постъпили по банковата сметка на
„Агротрон 2007“ЕООД , като още същият ден изпратила
поръчаното количество масло по куриер в гр. Пловдив. Подс.
М. го получил и продал в гр. Враца на неустановено по делото лице.
На
08.11.18 година подс. М. отново решил да приложи
същата схема на измама, но този път се обадил до офиса на „Агротрон
2007“ЕООД в гр. Търговище. Свързал се със св.К.- служител в дружеството, представил
се като И.М.- собственик на „Вертиго и Ко“ ЕООД, гр.
Пловдив и заявил, че желае да получи 600 литра двигателно масло, което ще
заплати по банков път, като доставката му бъде изпратена по куриер в гр.
В.Търново, като в действителност няма намерение да заплаща поръчката. Св. К.
проверил историята на дружеството поръчител и след справка в
счетоводството установил, че има незаплатена
фактура за доставено масло. Не казал нищо на подс. М.,
като му изпратил проформа фактура за 600 л. двигателно
масло „Джон Диър“
на стойност 3960.00 лева и му обяснил, че ще изпрати стоката, само след
постъпване на парите по банкова сметка. ***.М. отишъл в банков офис на „ОББ“
гр. Враца, където съставил платежно нареждане за кредитен превод за сумата от
3960.00 лв., въпреки че нямал парично покритие в банковата си сметка. Изпрател
платежното на св. К. с цел да го убеди, че
е превел парите. Кв. К. обаче не бързал да изпрати маслото, въпреки че подс. М. го молел под предлог, че му е спешно. На
следващият ден проверил дали има постъпили парични средства по сметката на „Агротрон 2007“ ЕООД, при което установил, че М. е превел само сумата от 39.60 лв. Веднага
след това уведомил управителя на дружеството ,св. М.А..
От
заключението на изготвената и приета по делото оценъчна експертиза, стойността
на полученото и незаплатено двигателно масло възлиза на 3960.00 лв. по първата
поръчка, по втората, на същата стойност или общият размер на имотната вреда
възлиза на 7920.00 лева.
При
извършване на престъпното деяние подс. М. е действал
при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК,
предвид това, че е извършил две деяния осъществяващи състава на една и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и
също обстановка и еднородност на умисъла и вината, като следващото деяние се
явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
По така описания начин , съдът намира за
безспорно установено и доказано, че подс. И.М.М. в периода за времето от 08.10.2018 г до
08.11.2018 година в гр. Монтана и гр. Търговище при условията на опасен рецидив
и продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил
заблуждение:
На 08.10.18 г. в гр. Монтана у Б. К. Б. от гр. Монтана,
че ще заплати цената на закупено двигателно масло и с това е причинил имотна
вреда на „Агротрон 2007“ ЕООД гр. Търговище в размер
на 3960.00 лева.
на 08.11.18 година в гр. Търговище е направил опит
да възбуди заблуждение у К. И. К. от гр. Търговище, че ще заплати цената на
закупено двигателно масло и с това да причини имотна вреда на „Агратрон 2007“ ЕООД гр. Търговище в размер на 3960.00 лева,
като опитът останал недовършен по независещи от дееца причини, като общия
размер на имотната вреда възлиза на 7920.00 лева, с което от обективна страна е
осъществил състава на престъпление по чл. 211, пр. 3 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с
чл. 26, ал. 1 във вр.
с чл. 29, ал. 1 б. „а“ от НК.
От
субективна страна деянието е извършено от обвиняемия виновно под формата на
пряк умисъл, тъй като обвиняемия е съзнавала общественоопасния
характер на извършеното от него деяние - неговата противоправност,
запретеност и наказуемост –
показателно за този
извод е и свидетелството
за съдимост на обвиняемия , видно от
което същият
е установяван като
извършител за същите деяния, т.е. осъзнавал
е, че това което върши
се преследва и наказва от закона,
но въпреки това е целял и преследвал да се обогати посредством въвеждане в
заблуждение на различни лица, предвиждал е общественоопасните
последици на деянието и е искал настъпването на тези последици.
В съдебно заседание подс.
И.М. се признава за виновен по повдигнатото обвинение, като признава изцяло
фактите и обстоятелствата изложените в ОА.Предвид процедурата, по която се
гледа делото, съдът обяви, че в мотивите ще приеме за установени
обстоятелствата , изложени в ОА, като се позовава на направеното самопризнание
и доказателствата, събрани в ДП, които го подкрепят.
Деянието се доказва от показанията на свидетелите М. А., К. К. и
Биляна Б., заключението по изготвена оценъчна експертиза, както и от останалите
писмени материали от ДП
На
основание гореизложеното и при условията
на чл. 373, ал. 2 във вр. с чл. 372, ,ал. 4 от НПК , съдът призна подсъдимия И.М.М. за виновен по повдигнатото обвинение, като му определи наказание, „Четири
години лишаване от свобода”. След прилагане разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът намали така определеното наказание с една трета и наложи наказание в
размер на „две години и осем месеца лишаване от свобода“ при режим на
изтърпяване „строг“.
При
определяне вида и размера на наказанието,съдът прецени всички обстоятелства
обуславящи степента на отговорността на подсъдимия . Като отегчаващи- упоритата
престъпна дейност, като съдът взема предвид наказанията наложи на подсъдимия ,
които не са включени в посочените в ОА и обуславящи квалифициране на деянието
при условията на „опасен рецидив“. Съдът намира, че в случая смекчаващите отговорността обстоятелства са
по отношение на съдействие за разкриване
на обективната истина относно механизма и авторството на деянието и направените
пълни самопризнания. Съдът счете, че наложеното в определение размер наказание ще изпълни целите на чл. 36 от НК.
Съдът
осъди подс. И.М. да заплати по сметка на ОДМВР сумата
в размер на 42.00 / четиридесет и два / лева, разноски в ДП.
Водим
от горното,съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: