МОТИВИ:
към присъдата по НОХД № 823/2012 год. на РОС.
Против подс. Т. *** е предявено обвинение по чл. 256
ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл. 26 ал.1, вр. с чл. 20 ал.2, вр. с чл. 18 ал.1 от НК, за това, че през периода от 12.02.2009 год. до 09.03.2009 год. в гр. Ш. и
гр. Р., в условията на продължавано
престъпление - на два пъти, в качеството й на *** на ЕТ „Меджит Рустом-И.М.” -
гр. Ш., сама и в съучастие, като съизвършител, с А.К.А., действащ като *** на
ЕТ „Т.П.”***, чрез използване на документи с невярно съдържание:
Справка-декларация за ДДС с вх. № *** год. на ЕТ „Меджит Рустом-И.М.” - гр. Ш.,
ведно с Дневник за покупки за данъчен период м. януари 2009 год. и
Справка-декларация за ДДС с вх. № *** год. на ЕТ „Т.П.”***, ведно с Дневник за
покупки за данъчен период м. януари 2009 год., както и чрез използването на
неистински документи: Справка-декларация
за ДДС вх. № *** год. на ЕТ „Д.М.-Й. А.-П.А.”***, ведно с Дневник за продажби
за данъчен период м. февруари 2009 год., с включени в него неистински документи
- Фактури, издадени от ЕТ „Д.М.-Й. А.-П.А.”***/06.11.2008 год., №
114/09.11.2008 год., № 117/11.11.2008 год., № 118/12.11.2008 год. и №
119/18.11.2008 год., с получател ЕТ „Меджит Рустом-И.М.” - гр. Ш. и №
115/15.11.2008 год., № 116/15.11.2008 год., № 121/20.11.2008 год. и №
122/24.11.2008 год., с получател ЕТ „Т.П.”***, е направила опит да получи от
държавния бюджет неследваща се парична сума в особено големи размери – 120
050.21 лв., представляващи суми за възстановяване на данъчен кредит в размер на
91 382.02 лв. за ЕТ „Меджит Рустом-И.М.”- гр. Ш. и в размер на 28 668.19 лв. за
ЕТ „Т.П.”***, като деянието останало недовършено по независещи от волята й
причини.
Против подс. А.К.А. *** е предявено
обвинение по чл. 256 ал. 1, вр. с чл.20 ал.2, вр. с чл. 18 ал.1 от НК – за
това, че през периода от 13.02.2009 год. до 09.03.2009 год. в гр. Р., в
качеството му на *** на ЕТ „Т.П.”*** и в съучастие като съизвършител с Т.С.С.,
чрез използване на документи с невярно съдържание: Справка-декларация за ДДС
вх. № *** год. на ЕТ „Т.П.”***, ведно с Дневник за покупки за данъчен период м.
януари 2009 год., както и чрез използването на неистински документи: Справка-декларация за ДДС вх. № ***
год. на ЕТ „Д.М.-Й. А.-П.А.”***, ведно с Дневник за продажби за данъчен период
м. февруари 2009 год., с включени в него неистински документи - Фактури,
издадени от ЕТ „Д.М.-Й. А.-П.А.”***/15.11.2008 год., № 116/15.11.2008 год.,
121/20.11.2008 год. и № 122/24.11.2008 год., с получател ЕТ „Т.П.”***, е
направил опит да получи от държавния бюджет неследваща се парична сума в големи
размери – 28 668.19 лв., представляваща сума за възстановяване на данъчен
кредит на ЕТ „Т.П.”***, като деянието останало недовършено по независещи от
волята му причини
Представителят на Окръжна
прокуратура гр. Р., в съдебно заседание поддържа обвиненията така както са
предявени и настоява двамата подсъдими С. и А. да бъдат признати за виновни по тях
и да им наложи наказания по вид лишаване от свобода при условията на чл. 55
ал.1 т.1 от НК, чието изтърпяване да бъдат отложени по реда на чл. 66 ал.1 от НК.
Подсъдимата Т. ***, лично и чрез своя
договорен защитник в лицето на адв. С.С. от РАК, своевременно правят искане
делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК, респ. чл. 371 т.1 от НПК. В
съдебно заседание подс. С. заявява, че не се признава за виновна, поради което
настоява да бъде оправдана по така предявеното й обвинение.
Нейният защитник адв. С.С.
от РАК заема становището, че неговата подзащитна е невинна и моли същата да
бъде призната за невинна по предявеното й обвинение и оправдана по него.
Подсъдимият А.К.А. ***, лично и чрез своя
договорен защитник в лицето на адв. С.С. от РАК, своевременно правят искане
делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК, респ. чл. 371 т.1 от НПК. Същият в съдебно заседание счита, че е невинен поради което моли съда да
го оправдае по предявеното му обвинение.
Неговият защитник адв. Св. С.
от РАК в хода на съдебните прения заема становището, че неговият подзащитен не
е осъществил състава на това престъпление поради което настоява същия да бъде
признат за невинен и оправдан по него.
Съдебното производство пред
настоящата първа инстанция се проведе по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено
съдебно следствие, като по време на предварителното изслушване, двамата подс. С.
и подс. А. дадоха своето съгласие, част от свидетелите да не бъдат разпитани относно
определени факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
на основание чл. 371 т. 1 от НПК страните по делото дадоха своето съгласие да
не се събират доказателства за същите, освен тези които са събрани в хода на
досъдебното производство.
Окръжният съд, след като
подложи на преценка по отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства
както и становищата на страните, прие за установено следното:
По фактите.
Подсъдимият Т.С. е родена на *** ***.
Има завършено средно образование. Работи в ЕТ „Рустом” като ***. Омъжена.
Неосъждана - освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.
Вторият подсъдим А.А. е роден на ***
***. Има завършено средно образование. Работи в ЕТ „Т.П.”. Неженен. Неосъждан.
Видно от материалите по делото фирма ЕТ „Меджит Рустом – И.М.” – гр. Ш. e регистрирана по ф. д. № *** год. по описа на Окръжен съд – гр. Р., с адрес
по чл.8 от ДОПК - гр. Ш., ул. „***” № 6, вх. 3, ет. 3, ап. 55. Търговецът е
регистриран по ДОПК в ТД – НАП - гр. Ш., както и по ЗДДС, считано от 12.12.2005
год.
Собственик на
фирмата е св. И.М., сестра на подс. Т.С., като реално М. била собственик на ЕТ „Меджит
Рустом” само по документи, но никога не се е занимавала с дейността на фирмата,
нямала икономическо образование, поради което не можела да извършва счетоводни
услуги и не знаела дали фирмата е извършвала строителни работи. През 2007 год.
и 2008 год. св. И.М. неколкократно е напускала пределите на Р. България и е
пребивавала за дълъг период от време в Кралство Великобритания. Поради това е
упълномощила сестра си - подс. Т.С. да осъществява дейността на ЕТ и да го
представлява пред всички държавни институции.
С
пълномощно от 06.03.2008 год. св. И.М. е упълномощила ЕТ „Торнадо - С.В.” да
подава в НАП документи по електронен път, като собственик на тази фирма е била С.С..
Неин баща е св. В.П., който има родствена връзка с подс. С., тъй като нейната
майка била доведена сестра на св. П.. През 2008 год. – 2009 год. ЕТ „Торнадо - С.В.”
ползвал офис, който се намирал в сградата на Изчислителния център в гр. Р.. На
практика през този период справките декларации по ЗДДС и дневниците към тях за
дейността на ЕТ „Меджит Рустом - И.М.” се съставяли от св. В.П., който след
това ги подавал по електронен път в НАП. При тази дейност св. П. контактувал
единствено с подс. Т.С., която му носела всички документи, необходими за
осчетоводяване дейността на търговеца.
Също
от материалите по делото е видно, че ЕТ „Т.П.” е регистриран по ф. д. № ***
год. по описа на Окръжен съд – гр. Р., с адрес по чл.8 от ДОПК - гр. Р., ул. „***”
№ 4, ет. 7, ап. 19. Търговецът е регистриран по ДОПК в ТД – НАП - гр. Р., както
и по ЗДДС, считано от 08.02.2007 год.
Собственик
на фирмата е
св. Т.П., като до 2007 год. същата не е
развивала никаква дейност. След това, в началото на 2008 год., св. П. е
упълномощил подс. А. да осъществява цялостната дейност на търговеца и да го
представлява пред всички държавни институции. На практика Т.П. се е оттеглил от
дейността на фирмата, като е направил опит да продаде търговското предприятие
на ЕТ „Т.П.” на подс. А., но поради административни пречки и нарушения сделката
се е провалила. Така св. Т.П. останал формален собственик на фирмата, но
дейността се осъществявала само и единствено от подс. А..
Двамата подсъдими Т.С. и А.А. са ползвали съседни офиси, находящи се на
адрес: гр. Р., ул. „***” № 16, ет. 14. Подсъдимата С. е обслужвала счетоводно
ЕТ „Т.П.” до 01.07.2008 год., като след тази дата *** е било поето от св. Г.Й..
Последната контактувала само с подс. А.А., за когото знаела, че е *** на ЕТ „Т.П.”.
С него я запознал Й. А., бивш собственик на ЕТ „Д.М.-Й. А.-П.А.”, понастоящем
покойник и фирмата наследена от неговата съпруга св. П.А..
По
делото е установено, че ЕТ „Д.М.” е регистриран в Окръжен съд – гр. Р. по ф. д.
№ 1361/1991 год., с адрес по чл.8 от ДОПК - гр. М., ул. „***” № 26а. Търговецът
е регистриран по ДОПК в ТД – НАП - гр. Р., както и по ЗДДС, считано от
28.01.2009 год. ЕТ „Д.М.” също е бил обслужван счетоводно от подс. Т.С. до
01.07.2008 год. Тя имала пълномощно да представлява фирмата пред данъчните
органи и печат, който върнала обратно на Й. А., заедно с цялата счетоводна
документация, след като прекратила отношенията си с ЕТ „Д.М.”. След тази дата, ***
и на тази фирма било поето от св. Г.Й., но в подс. С. останали четири кочана с
фактури от предходни години с издател ЕТ „Д.М. - Й. А.”.
На
25.12.2008 год. Й. А. е починал и от 28.01.2009 год. правоприемник на търговеца
е станала неговата съпруга – св. П.А.. След съответно вписване в търговския
регистър наименованието на търговеца станало ЕТ „Д.М. - Й. А. - П.А.”. Двамата подсъдими С. и А. са имали отношения с
починалия Й. А..
При такива предпоставки, след смъртта на А., двамата
подсъдими решили да се облагодетелстват, като създадат правото на приспадане на
данъчен кредит по отношение на недействителни сделки. Същите е следвало да
бъдат удостоверени с фактури, които впоследствие да бъдат включени в дневниците
за покупки за данъчен период 01.01. – 31.01.2009 год. на ЕТ „Меджит Рустом” и
ЕТ „Т.П.”, чиито пълномощници са били съответно подс. С. и подс. А.. Като
продавач (доставчик) по привидните сделки във фактурите бил посочен ЕТ „Д.М. - Й.
А.”. Този данъчен кредит е следвало да бъде формиран и чрез деклариране в
неистинска справка-декларация на ЕТ „Д.М.” на описаните сделки. Впоследствие ЕТ
„Меджит Рустом” и ЕТ „Т.П.”, представлявани от двамата подсъдими е следвало да
поискат изрично възстановяването на данъчния кредит.
Подсъдимият А. взел участие само по отношение на
сделките, удостоверени с фактурите и получател ЕТ „Т.П.”, докато подс. С. взела
активно участие, както по отношение набавянето на документи за този търговец,
така и относно сделките с получател ЕТ „Меджит Рустом”, а най-вече и чрез
окончателното подаване на неистинската декларация по ЗДДС на ЕТ „Д.М.”.
По този начин реално подс. С. и подс. А. са създали
организация в изпълнение на намисленото, като за целта са се снабдили с
документи, удостоверяващи извършените сделки. На същите е бил придаден вид, че
представляват писмени изявления на лица, които действително не са ги съставили
т.е това са неистински документи:
-
Договор за извършване на ремонтни дейности от 08.08.2008 год., сключен между ЕТ
„Меджит Рустом” и ЕТ „Д.М.”;
-
Договор за текущ ремонт на ел. и ВИК инсталации от 15.08.2008 год., сключен
между ЕТ „Д.М.” и ЕТ „Т.П.” и
-
приемо-предавателни протоколи: №
1/15.09.2008 год.; № 2/30.09.2008 год.; № 3/13.10.2008 год.; № 4/06.11.2008
год.
По
силата на договора от 08.08.2008 год. ЕТ „Меджит Рустом” възложил на ЕТ „Д.М.”
да извършва строително-ремонтни работи, като за целта изпълнителят е следвало
да ползва услугите на ЕТ „Т.П.”. Този договор е неистински, тъй като подписите
за „изпълнител” и „възложител” не са изпълнени от Й. А. и И.М., макар че именно
те са били вписани като автори. Тези подписи представляват имитация на
подписите на лицата, посочени като автори на изявленията. В хода на
производството не е установен действителният им автор.
Поради
предвиденото в договора задължение да се ползват услугите на ЕТ „Т.П.” е бил
съставен, а впоследствие и използван и вторият договор за текущ ремонт от
15.08.2008 год., сключен между ЕТ „Д.М.”, в качеството му на изпълнител и ЕТ „Т.П.”,
като подизпълнител. По силата на този втори договор подизпълнителят се
задължавал да извърши определени строително ремонтни работи на сгради,
собственост на ЕТ „Меджит Рустом”. Този договор също е неистински, тъй като
подписът за „клиент” не е изпълнен от Й. А., а подписът за „строител” не е
изпълнен от Т.П., макар че именно те са били вписани като автори. Последният
подпис е положен от подс. А., макар че никъде в договора не е отразено, че търговецът
се представлява от неговия ***. Подписът в графата „клиент” представлява
имитация на подписа на Й. А.. В хода на производството не е установен
действителният му автор.
В
приемо-предавателните протоколи е било удостоверено, че комисия в състав Й. А.
и Т.П. е констатирала извършването на СМР на следните обекти:
-
протокол № 1/15.09.2008 год. - обект в гр. М.
-
протокол № 2/30.09.2008 год. - обект в гр. М.
-
протокол № 3/13.10.2008 год. - обект в гр. В.
-
протокол № 4/06.11.2008 год. - обект в гр. М.
Всички
посочени протоколи са неистински, тъй като подписите положени за „изпълнител”
не са изпълнени от Й. А., а тези за „възложител” не са изпълнени от И.М., макар
че и тук именно тези лица фигурирали като автори. Тези подписи представляват
имитация на подписите на лицата, посочени като автори на изявленията. В хода на
производството не е установен действителният им автор.
Посочените
договорни отношения въобще не били извършвани, нито отразените в тях
строително-ремонтни работи.
За
постигане на целта си двамата подсъдими е следвало да осчетоводят възникналите
отношения. За целта подс. С. и подс. А. са се снабдили общо с 9 бр фактури – 5
бр. с получател ЕТ „Меджит Рустом” и 4 бр. с получател ЕТ „Т.П.”, всичките с
доставчик ЕТ „Д.М.-Й. А.”. Тези първични счетоводни документи обективирали
следните недействителни сделки:
1.
Фактура № 112/06.11.2008 год. с получател ЕТ „Меджит Рустом”, с която било удостоверено
извършването на авансово плащане за извършване на СМР на обект по договор от
08.08.2008 год. Стойността била за сумата от 83 333.33 лв., а размерът на ДДС е
16 666.67 лв.
2.
фактура № 114/09.11.2008 год. с получател ЕТ „Меджит Рустом”, с която било
удостоверено извършването на окончателно плащане за извършване на СМР на обект
№ 1 по договор. Стойността била в размер на 80 880.34 лв., а размерът на ДДС е
16 176.07 лв.
3.
фактура № 117/11.11.2008 год. с получател ЕТ „Меджит Рустом”, с която е било удостоверено
извършването на плащане за извършване на СМР на обект № 3 по договор от
08.08.2008 год. Стойността била в размер на 46 403.53 лв., а размерът на ДДС е
9 280.71 лв.
4.
фактура № 118/12.11.2008 год. с получател ЕТ „Меджит Рустом”, с която било удостоверено
извършването на плащане за извършване на СМР на обект № 2 по договор от
08.08.2008 год. Стойността била за сумата от 41 475.60 лв., а размерът на ДДС е
8 295.12 лв.
5.
фактура № 119/18.11.2008 год. с получател ЕТ „Меджит Рустом”, с която е било удостоверено
извършването на плащане за извършване на СМР на обект № 4 по договор.
Стойността била за сумата от 204 817.24 лв., а размерът на ДДС е 40 963.45 лв.
6. фактура
№ 115/15.11.2008 год. с получател ЕТ „Т.П.”, с която било удостоверено доставката
на строителни материали на стойност 58 957.22 лв., а размерът на ДДС е 11
791.44 лв.
7.
фактура № 116/15.11.2008 год. с получател ЕТ „Т.П.”, с която било удостоверено
доставката на строителни материали на стойност от 17 324.66 лв., а размерът на
ДДС е 3 464.93 лв.
8. фактура
№ 121/20.11.2008 год. с получател ЕТ „Т.П.”, с която било удостоверено
доставката на строителни материали на стойност 16 708 лв., а размерът на
ДДС е 3 341.60 лв.
9.
фактура № 122/24.11.2008 год. с получател ЕТ „Т.П.”, с която било удостоверено
доставката на строителни материали на стойност 50 351.10 лв., а размерът на ДДС
е 10 070.22 лв.
Във
всички фактури подписите за „съставил” не са изпълнени от лицето, посочено като
техен автор - Й. А., а представляват имитация на подписа му. Подписите за
„получател” във фактурите с получател ЕТ „Меджит Рустом” не били изпълнени от
св. И.М., а представляват имитация на нейния подпис. Подписите за „получател”
във фактурите с получател ЕТ „Т.П.” са били изпълнени от подс. А., а не от
посочения като техен автор Т.П.. В посочените фактури никъде не било отразено
обстоятелството, че търговците са представлявани от техните пълномощници.
Към
всички фактури са били приложени и касови бонове, с които се целяло
удостоверяване действителността на извършените плащания. Те не са били издадени
от касов апарат „Елка микро-03”
с № ФУ-***, собственост на ЕТ „Д.М.”, както и от никой друг от касовите
апарати, регистрирани на името на този търговец.
Посочените
фактури удостоверявали информация за сделки, каквито въобще не са били
извършвани.
Върху
всички цитирани документи (договори, протоколи и фактури) отпечатъците от
елипсовидния печат с надпис на латиница не съвпадат с тези на печата на ЕТ „Д.М.”.
В
действителност ремонтните работи на обектите, посочени в договорите и
приемо-предавателните протоколи не са били извършвани.
1.
Въпреки това, след като се снабдила с посочените 5 бр. фактури с получател ЕТ
„Меджит Рустом”, подс. С. се свързала със св. В.П. и му предоставила цялата
документация, касаеща сделките между ЕТ „Д.М.” и ЕТ „Меджит Рустом”. По този
начин св. В.П. ги осчетоводил, като ги включил в справката-декларация по ЗДДС
за данъчния период м. януари 2009 год. и в дневниците към нея. Така на
12.02.2009 год., по електронен път, в ТД на НАП – офис гр. Ш. била подадена
Справка-декларация за ДДС № *** год. за данъчен период 01.01. – 31.01.2009 год.
и дневници за покупки и продажби на ЕТ „Меджит Рустом”. Така св. В.П. описал в
дневника за покупки фактурите, издадени от ЕТ „Д.М.” с получател ЕТ „Меджит
Рустом”: № 112/06.11.2008 год.; № 114/09.11.2008 год.; № 117/11.11.2008 год.; №
118/12.11.2008 год.; № 119/18.11.2008 год. Те били издадени през м. ноември
2008 год., но са били включени в Справките-декларации за ДДС за данъчен период
м. януари 2009 год., тъй като тогава подс. С. ги е предоставила на св. В.П..
2. След м. юли 2008 год. св. Г.Й. обслужвала счетоводно
ЕТ „Т.П.”. Последната изготвила дневник за покупките на търговеца за данъчния
период м. януари 2009 год., като описала в него 25 бр. фактури, следвайки
хронология по датата на издаването им. За посочения период св. Й. не изготвила
справка-декларация по ЗДДС, нито я подала в НАП, ведно с дневниците към нея. В
изпълнение на намисленото и за постигане на общата му цел с подс. С., на
13.02.2009 год. подс. А. лично е подал справка-декларация за ДДС вх. № *** год. за данъчен период 01.01. –
31.01.2009 год. на ЕТ „Т.П.”. Същата била депозирана от него, ведно с дневниците за покупки и продажби. Подписите в графа „***” и „***”
в протокола за приемане на декларации и дневници по ЗДДС от 13.02.2009 год. е
изпълнен от подс. А.. В дневника за покупки били включени (допълнени) четири
фактури с номера: № 115/15.11.2008 год.; № 116/15.11.2008 год.; №
121/20.11.2008 год. и № 122/24.11.2008 год., издадени от ЕТ „Д.М.” с получател
ЕТ „Т.П.”. Те фигурирали под номера 26, 27, 28 и 29 в дневника, след тези,
описани от св. Г.Й.. При това не била спазена хронологията, следвана от
посочената свидетелка.
Така
двамата подсъдими са упражнили право на данъчен кредит по реда на чл. 72 от ЗДДС чрез включване размера на данъчния кредит в инкриминираните
справки-декларации по ЗДДС.
По
този начин подс. С. е декларирала ДДС за възстановяване на ЕТ „Меджит Рустом”
(по електронен път чрез св. В.П.) в размер на 91 358.43 лв., а подс. А. лично е
декларирал ДДС за възстановяване на ЕТ „Т.П.” в размер на 28 766.88 лв.
3.
Като краен акт подс. Т.С. се е явила на 09.03.2009 год. в ТД на НАП – офис Р.,
при св. И.Т. - старши инспектор по приходите. Легитимирала се като *** на ЕТ „Д.М.”.
Там подс. С. депозирала лично Справка-декларация за ДДС вх. № *** год. за
данъчния период м. февруари 2009 год. на ЕТ „Д.М.”, ведно с дневник за покупки,
дневник за продажби и копие на пълномощно от 16.05.2007 год., с което Й. А. я е
упълномощавал да го представлява пред ТД на НАП. За приемането на справката
декларация и документите към нея бил съставен протокол.
Посочената
справка-декларация по ЗДДС, ведно с дневниците за покупки и продажби и
протоколът за приемане на декларации по ЗДДС са били изготвени от името на ЕТ „Д.М.”.
Нито един от тези документи обаче не бил подписан от търговеца - св. П.А., като
същевременно в нито един от тях не фигурирало обстоятелството, че евентуално
тези документи са изготвени и подписани от ***. Също така в тези документи не
съответстват и положените отпечатъци от елипсовиден печат с надпис на латиница
с този на ЕТ „Д.М.”.
Свидетелката
И.Т. познавала лично подс. С., тъй като офисът й се намирал в същата сграда, в
която е била и данъчната служба. Тя не знаела, че към датата на подаване на
декларацията упълномощителят бил вече починал и по тази причина пълномощното
било невалидно. Поради това св. Т. приела представените от подс. С. документи и
съставила съответния протокол за приемане. От своя страна подс. С. подписала
протокола лично в присъствието на св. Т.. Въпреки това подписът в протокола за
приемане на декларации е с неустановено авторство. Същият, както и на всички
останали инкриминирани документи е имитация на подписи.
В
дневника за продажби, приложен към справката-декларация за ДДС били включени
девет броя фактури, по които ЕТ „Д.М.” трябвало да внесе ДДС в размер на 120
050.21 лв. Получател на пет от фактурите бил ЕТ „Меджит Рустом”, а на
останалите четири фактури е бил ЕТ „Т.П.”.
По
силата на тази декларация се породило задължение за ЕТ „Д.М.” да внесе в
Републиканския бюджет сумата от 120 050.21 лв., представляваща начисления и
дължим ДДС по гореописаните сделки.
След завършване на цялата процедура по приспадане по
реда на чл. 92 ал.1 т.2 от ЗДДС от страна на ЕТ „Меджит Рустом” и ЕТ „Т.П.”
били подадени справки обр. 6 към чл. 68, ал. 4 от ППЗДДС, с които е било
поискано ефективното възстановяване на сумите от Републиканския бюджет. Тези
справки са били подадени по идентичен начин с първоначалните справки-декларации
по ЗДДС. За ЕТ „Меджит Рустом” - от подс. С. чрез св. В.П. по електронен път, а
за ЕТ „Т.П.” - лично от подс. А., действащ като ***. Така подс. С. посредством
св. П. поискала да бъде възстановена сумата от 91 358.43 лв. - резултат от ДДС
за възстановяване за данъчния период м. януари 2009 год. Съответно подс. А. е
поискал лично да му бъде възстановена сумата от 53 516.58 лв., от които 28
766.88 лв. резултат от ДДС за възстановяване за данъчния период м. януари 2009
год.
На 11.03.2009 год. в ТД на НАП – офис
гр. Р., в същата стая, в която работела св. Т., но при друг служител, се явила
св. П.А., заедно със св. Г.Й., за да подаде справка-декларация за ДДС на ЕТ „Д.М.”
за данъчния период м. февруари 2009 год. Декларацията с вх. №
1016292/11.03.2009 год. била приета от служителката Д.С., която установила чрез
справка в компютъра, че вече е била подадена справка-декларация за ДДС за същия
период – два дни по-рано, на 09.03.2009 год. - при св. И.Т.. Последната
уведомила св. А. за констатираното, след което последната подала жалба до НАП и
до прокуратурата.
От своя страна св. И.Т. уведомила отдел
„Контрол”, в резултат на което на
ЕТ „Меджит Рустом” била извършена данъчна ревизия, приключила с Ревизионен акт
№ *** год., издаден от Г.К. - *** при ТД на НАП – Ш..
Такава ревизия била извършена и
на ЕТ „Т.П.”, която е приключила с Ревизионен акт № *** год., издаден от А. Н. - старши
инспектор по приходите при ТД на НАП – Р..
На двете
фирми е било отказано възстановяването на данъчен
кредит, формиран по процесните девет фактури.
По доказателствата.
Развитието на съдебното производство пред настоящата
инстанция е по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие, като
по време на предварителното изслушване на двамата подсъдими С. и А. дадоха
своето съгласие да не бъдат разпитани част от призованите свидетели, което беше
одобрено с определение от съда, тъй като признават някои факти и
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт.
В този смисъл на основание чл. 373 ал.1 от НПК съдът приема гореизложената
фактическа обстановка за доказана по безспорен и категоричен начин, от събрания
по делото съвкупен доказателствен
материал, а именно – от свидетелските показания на П. Г. А., Т.И.П., К.И.Н., М.А.Б.,
И.С.М., И.И.Т., Г.Р.Й., Л.Ф.А., И.Ж.И., В.Х.Б., С.И.С., С.Д.М., Б.Х.Ш., К.Ц.Д.,
Н.Ю.Й., С.М.Р., В.Т. Петков и К.М.К..
В тази насока съдът приема за доказани всички факти за доказани и от
надлежно събраните писмени доказателства и доказателствени средства по делото –
протоколи за извършени процесуално-следствени действия в хода на досъдебното
производство, справки и бюлетини за съдимост, автобиографии, декларации за
семейно и материално положение и имотно състояние, протоколи за вземане на
образци за сравнително изследване, копия от справки-декларации, дневници за
покупки и продажби, протоколи за приемане на декларации по ЗДДС по електронен
път; почеркови и съдебно-счетоводни експертизи, писма от ТД НАП, от договори,
от протоколи за вземане на образци от почерк за сравнително изследване,
документи от ТД НАП, от приемо-предавателни протоколи, от документи по фирмени
дела, от фактури, от ревизионни актове, от заключение по съдебно-графологическата
експертиза, заключение по съдебно-счетоводните експертизи, удостоверения за
актуално състояние на фирмите, решения за тяхната регистрация от съответните
съдилища, данъчна и осигурителна информация от ТДД, метрологично-техническа
експертиза, справки-декларации за ДДС, нотариални актове, други първични
документи, а също и от веществените доказателства по делото - Елипсовиден
автоматичен печат на ЕТ „Д.М.-Й. А.” – гр. М. с надпис „D.M.-J.A.” и ЕКАФП „ЕЛКА МИКРО 03”
с индивидуален № *** и фискалната памет № ***, регистриран на ЕТ „Д.М.-Й. А.–П.А.”
с ЕИК по БУЛСТАТ ***.
Съдът изцяло дава вяра на
свидетелските показания на св. Т.П., св. И.М., св. Л.А., св. И.И., св. В.Б.,
св. С.С., св. С.Д., Б. Ш., св. К.Д., св. Н.Й., св. С.Р. и св. В.П., дадени от
тях в хода на досъдебното производство, както и при предходните разглеждания на
делото. На основание чл. 371 т.1 от НПК двамата подсъдими дадоха съгласие
същите да не бъдат разпитани в настоящото съдебно производство, за което бяха
предупредени от съда, че те ще бъдат използвани при постановяване на присъдата.
От показанията на св. Т.П.
се установява, че той като собственик на фирмата ЕТ
„Т.П.”*** е упълномощил подс. А.А. да го представлявава и да извършва дейността
на търговеца. От показанията на св. И.М.
се установява факта, че тя като собственик на ЕТ
„Меджит Рустом – И.М.” – гр. Ш. е упълномощила подс. Т.С. да я представлява и
да осъществява дейността на фирмата. Тази свидетелка е упълномощила ЕТ „Торнадо
- С.В.” да подава в НАП документи по електронен път, като собственик на тази
фирма е била С.С., чийто баща е св. В.П., който има родствена връзка с подс. С.,
тъй като нейната майка била доведена сестра на св. П..
От показанията на
останалите свидетели А., И., Б., С., Д., Ш., Д., Й. и Р. се установява, че са
участвали в СМР, но същите са били незначителни и не са в рамките и размерите,
които двамата подсъдими твърдят, ча са извършили на ЕТ „Д.М.”, на която подс. С.
е обслужвала *** и също е притежавала пълномощно като *** да представлява
търговеца.
Съдът изцяло кредитира
показанията на св. П.А., дадени от нея в съдебно заседание, тъй като същите са
изчерпателни, достоверни и последователни. От нейните показания се установява,
че подс. С. е обслужвала *** на ЕТ „Д.М.”, чийто собственик е бил Й. А., който
починал на 21.12.2008 год., след което св. П.А. е поела фирмата и след м. юни
2008 год. *** е било поето от св. Г.Й.. Двете заедно през м. март 2009 год. са
посетили офиса на НАП гр. Р. за да подадат документите за получаване на
данъчния кредит за ДДС, при което служителката й е казала, че тези документи
вече са били представени. Тогава св. А. се изненадала от факта, че фирмата е
ималаса имали само продажби за сумата от около 600 000 лв., каквито тя не
е имала в такива големи размери. Двете свидетелки са искали да им се издаде
копие от тези документи, при което установили, че те са били подадени от подс. Т.С.,
която не е имала пълномощно от св. П.А., тъй като след смъртта на съпруга й Й. А.
действието на старото пълномощно е прекратило действието си. След това св. А. е
подала сигнал до органите на полицията и прокуратурата. От нейните показания се
установява, че подс. С. е ползвала стария печат на ЕТ „Д.М.”, а подписите са
положени от други лица, а не от нея или от нейния покоен съпруг Й. А.. Още
когато той е бил жив, поради това, че тя е злоупотребявала с доверието му и с
работата на фирмата през м. юни 2008 год. тя е била отстранена като *** и от
тогава ги е обслужвала св. Г.Й.. От тези показания се установява, че фактурите
са били пуснати по електронен начин чрез компютър, какъвто начин св. А. не е
ползвала, както и че не е поскала касовите бележки за извършените услуги.
Едните фактури са били за строителство на нейни обекти, а другите са били за
фирмата на св. Т.П., която към този момент е била ръководена и представлявана
от подс. А.А.. В съдебно заседание св. А. заявява, че ЕТ „Д.М.”, предмет на
дейност никога не е била и никога не се е занимавала със строителство.
Същевременно тя не отрича, че представляваните от двамата подсъдими фирми са им
извършвали ремонтни услуги на бензиностанцията, на ресторанта и на дома им, но
не на такива големи размери, което се потвърждава и от разпитаните и цитирани
по-горе работници.
От показанията на св. Г.Й.
се установява, че същата е обслужвала *** на ЕТ „Д.М.” от м. юли 2008 год., от
когато подс. Т.С. е била освободена от собственика на фирмата Й. А.. Същата
заявява, че тя не е разполагала с печата на фирмата, не е ползвала пълномощно,
не е работила с кочаните с фактури и не ги е издавала с компютър и не се е
занимавала с осчетоводяване на документи във връзка със строителството. Тя е
знаела, че се извършва ремонт на бензиностанцията и на ресторанта, но не знаела
коя фирма извършва ремонта. От своя страна Й. А. не й е представял договори или
фактури за тази дейност, сключени с фирмата на Т.П., както че не са й
представени документи свързани с ЕТ „Меджит Рустом”. За нея е останал неизяснен
въпроса как и кой фактурите издадени по електронен начин от ЕТ „Д.М.” са
представени на ЕТ „Меджит Рустом” и ЕТ „Т.П.”. В офиса на НАП тази свидетелка е
разбрала, че претендирания размер на ДДС е 120 000 лв. и че справките
декларации и дневниците са били подпечантани със стария печат на „ЕТ „Д.М.-Й. А.”,
а не с новия печат „ЕТ „Д.М.-Й. А.- П.А.”, тъй като е добавено и нейното име.
От приложеното по делото пълномощно на подс. С. е подпечатала подадените
документи със стария печат, който след смъртта на Й. А. неговата съпруга П.А.
вече не го е ползвала.
От показанията на св. И.Т.
се установява, че в качеството й на старши инспектор по приходите в ТД на НАП
офис Р. е приела справката декларация от подс. С. за „ЕТ „Д.М.-Й. А.”, за което
тя е представила пълномощно. Същевременно подсъдимата е претендирала и данъчен
кредит по ДДС в размер на над 120 000 лв. Нейните показания изцяло са
инкорпорирани към доказателствения материал на основание чл. 281 ал.1 т. 2 пр.2
от НПК.
От показанията на св. М.Б.
се установява, че в качеството й на данъчен инспектор на НАП офис Р. е
участвала в проверката, която е била назначена след като станало ясно за
подадените от подс. С. документи за приспадане на данъчен кредит в размер на
над 120 000 лв. Показанията на тази свидетелка също изцяло са включени в
доказателствената съвкупност на основание чл. 281 ал.1 т.2 пр.2 от НПК.
От показанията на св. К.К.
също се установява, че като данъчен инспектор към НАП е извършила проверка на
ЕТ „Т.П.” относно ДДС за периода преди 2009 год., като в тази връзка е
контактувала с *** подс. А.А. и подс. Т.С., която се е представяла като *** на
тази фирма. Същата е установила като проверяваща, че са налице четири фактури,
които са документи с невярно съдържание, по който повод се е претендирало ДДС
за възстановяване на значителна стойност. Тези фактури са били издадени през м.
ноември 2008 год. а са били представени в НАП гр. Р. през м. януари 2009 год.
от подсъдимите. По време на проверката св. К. се е срещнала със св. П.А., от
която е разбрала, че такива фактури тя не е издавала от името на ЕТ „Д.М.”, че
съпругът й е починал и че след това не знае нищо за техния произход. тази
свидетелка заявява, че по този повод е била извършена експертиза на касовия
апарат, от която се установава, че същия не е бил манипулиран и че издаваните
касови бележки не са издавани от него, поради което тя заявява, че са
неистински.
Показанията на цитираните свидетели
изцяло се подкрепят от заключениетопо съдебно-счетоводната експертиза,
изготвена от вещото лице Т.У., която го е изградила въз основа на двата
ревизионни акта на данъчните органи на НАП гр. Р.. Защата заявява, че в
действителност са представени документи с невярно съдържание за получаване и
възстановяване на данъчен кредит от страна на двамата подсъдими, който при
поискването му е бил отказан.
В този смисъл съдът дава
вяра и на заключението по съдебно техническата експертиза на двете вещи лица П.С.
и Х.К., които заявяват, че фискалните бонове които са им били предоставени от
данъчните органи не са били издавани от фискалното устройство на ЕТ „Д.М.”, а
от друг касов апарат, използван от подсъдимите.
Съдът изцяло възприема
почерковата експертиза изготвена от вещото лице Н.Н., който в съдебно заседание
потвърждава, че подписите положени за изпълнител в дотовора от 08.08.2008 год.
и за клиент в договора от 15.08.2008 год. не са изпълнени от покойния Й. А..
Подписът за възложител в договора от 08.08.2008 год. не е изпълнен от И.М..
Подписът за строител в договора от 15.08.2008 год. е изпълнен от посд. А.А..
Цитираните подписи не са изпълнени от титулярите и представляват имитация, и не
може да се установи техния автор.
Подписите положени за
изпълнител в четири броя приемо-предавателни протоколи не са изпълнени от Й. А.,
а за възложител не са положени от И.М.. Същите представляват имитация на
титулярите и не може да се установи автора.
Подписите положени за
съставил в инкриминираните девет броя фактурисъщо не са изпълнени от покойния Й.
А., а подписите положени за получил в пет броя от тези фактури не са изпъленни
от И.М.. Подписите положени за получателв четири от тези фактури са изпълнени
от подс. А.А.. В тези фактури където подписите не са изпълнени от техните
титуляри, представлявата имитация и не може да се установи техния автор.
Подписите положени в
справката декларация за данъчния период м. февруари 2009 год., заедно с
дневника за покупките и протокола за приемане на декларациите и дневниците на
ЕТ „Д.М.” не са изпълнени от св. П.А. и не може да се установи от кого са
изпълнени. Отпечатъците от елипсовидния печат положени върху изследванети
обекти не са оставени от автоматичния печат на ЕТ „Д.М.”.
Съдът не кредитира
показанията на св. К.Н., която живее на съпружески начала с подс. А.А., тъй
като същата твърди, че през м. януари 2009 год. е закупила фирмата на ЕТ „Т.П.”
и като нов собственик тя се е занимавала със строителството в гр. М. и В..
Същата е извозвала работниците до обектите, където са се извършвали СМР. В
останалата си част нейните показания нямат съществено значение за изясняване на
фактическата обстановка по делото, а до известна степен обслужват защитната
теза на двамата подсъдими и най-вече на подс. А.А..
В хода на настоящото
съдебно производство подс. Т.С. и подс. А.А. за разлика от предходните съдебни
инстанции не се признават за виновни по предявените им обвинения, като
принципно оспорват фактическите констатации в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Съдът не кредитира изложените от тях кратки обяснения, доколкото същите като
доказателствено средство са източник на факти и обстоятелства, свързани с
главния факт по делото, като същевременно приема, че от една страна те не кореспондират
изцяло с останалия доказателствен материал, а от друга представляват израз на техните
защитни позиции. В съвкупността си показанията на всички цитирани по-горе
свидетели като преки гласни доказателства са последователни, непротиворечиви,
логични и кореспондиращи с целокупния доказателствен материал. В подкрепа на
възприетата фактическа обстановка са и заключенията по съдебно-графологическата,
съдебно-икономическата и счетоводна експертиза и съдебнотехническата експертиза,
а също така и останалите писмени доказателства.
От правна страна.
След анализ на събраните по
делото доказателства и въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
От данните по делото става
ясно, че подс. Т. ***,
като субект на престъплението е наказателно-отговорно лице по смисъла на чл. 31
ал.1 от НК.
От обективна страна със своите последователни действия
подс. С. е осъществила състава на престъплението по чл. 256 ал.2,
вр. с ал.1, вр. с чл. 26 ал.1, вр. с чл. 20 ал.2, вр. чл. 18 ал.1 от НК, тъй
като през периода от 12.02.2009 год. до 09.03.2009 год., който е определен от
датите на подаване на справките-декларации по ЗДДС в гр. Ш. и гр. Р. е
направила опит да получи от държавния бюджет неследваща се парична сума в
особено големи размери – 120 050.21 лв., представляващи суми за възстановяване
на данъчен кредит в размер на 91 382.02 лв. за ЕТ „Меджит Рустом-И.М.” - гр. Ш.
и в размер на 28 668.19 лв. за ЕТ „Т.П.”***, като деянието останало недовършено
по независещи от волята й причини.
С действията си подс. С. е осъществила всички обективни признаци от
основния състав, визиран в чл. 256 ал.1 от НК, тъй като самостоятелно и лично е
подала справката- декларация по ЗДДС на ЕТ „Д.М.” и в условията на посредствено
извършителство - посредством св. В.П., чрез който е подала справката-декларация
на ЕТ „Меджит Рустом”. Посоченият свидетел е оформил декларацията и я подал по
електронен път в НАП, но същият не бил запознат с действителните намерения на
тази подсъдима, действителните фактически положения при осъществяване дейността
на търговеца, неправомерността на нейните действия. Свидетелят П. не е съзнавал
недостоверността на документите, които са с невярно съдържание. Поради това от
същия не може да се търси наказателна отговорност за посоченото престъпление
предвид липсата на доказателства за субективната страна на престъпното деяние.
По
същите съображения не може да се търси наказателна отговорност и от собственика
на данъчно-задълженото лице - св. И.М., която освен всичко друго не е извършила
и никакви обективни действия по осъществяване на инкриминираното престъпление.
Също
така подс. С. е действала самостоятелно по отношение на всички действия,
свързани с ЕТ „Меджит Рустом”, както и в съучастие като съизвършител с подс. А.К.А.
- по отношение на действията, свързани с ЕТ „Т.П.”.
От обективна страна подс. С. е използвала седем броя фактури, договори,
приемопредавателни протоколи, които са с подписи, които са имитация на
подписите на титуляра, които са документи с нивярно съдържание по смисъла на
чл. 93 т.6 от НК. В резултат на това същата е подала справка-декларация по ЗДДС
за определяне на данъчните задължения
по този закон и размера на подлежащия за възстановяване данъчен кредит на
регистрираните по закона лица върху извършените ремонтните работи, които реално
не са били осъществени. Същата е извършила престъплението чрез
използване на документи с невярно съдържание: Справка-декларация за ДДС с вх. №
*** год. на ЕТ „Меджит Рустом - И.М.”- гр. Ш., ведно с Дневник за покупки за
данъчен период м. януари 2009 год. и Справка-декларация за ДДС с вх. № *** год.
на ЕТ „Т.П.”***, ведно с Дневник за покупки за данъчен период м. януари 2009
год., както и чрез използването на неистински документи: Справка-декларация за ДДС вх. № *** год. на ЕТ „Д.М.-Й. А.-П.А.”***,
ведно с Дневник за продажби за данъчен период м. февруари 2009 год., с включени
в него неистински документи - Фактури, издадени от ЕТ „Д.М.-Й. А.-П.А.”***/06.11.2008
год., № 114/09.11.2008 год., № 117/11.11.2008 год., № 118/12.11.2008 год. и №
119/18.11.2008 год., с получател ЕТ „Меджит Рустом-И.М.” - гр. Ш. и №
115/15.11.2008 год., № 116/15.11.2008 год., № 121/20.11.2008 год. и №
122/24.11.2008 год., с получател ЕТ „Т.П.”***.
В
посочените справки-декларации по ЗДДС на тримата търговци и приложените към тях
дневници за покупки и продажби са били отразени неверни обстоятелства, че
описаните в инкриминираните фактури сделки са действителни. По своята същност
тези декларации са и неистински, дотолкова доколкото не са подписани от лицата,
посочени като техни автори.
Невярното съдържание на справката-декларация,
относно декларирания данъчен кредит за възстановяване, се обуславя от невярното
съдържание на цитираните фактури и другите цитирани документи, чийто подписи са
били имитирани, но не може да се установи тяхното авторство. В резултат на извършеното невярно деклариране на данъчните основи на
неосъществените услуги, изразяващи се в ремонтни работи като невъзстановен кредит
(ДДС за възстановяване) по тях въз основа на които тя е искала възстановяването
на общата сума от 120 050.21 лв., представляващи суми за възстановяване на
данъчен кредит.
Безспорно се установи, че е налице продължавано престъпление по смисъла на
чл. 26 ал.1 от НК, тъй като са налице две самостоятелни деяния, всяко от които
започва с подаването на справките-декларации по ЗДДС на фирмите получатели - ЕТ
„Меджит Рустом” и ЕТ „Т.П.” и завършва с подаването на справката-декларация по
ЗДДС на ЕТ „Д.М.”. По този начин подс. С. е взела участие и в двете деяния,
като действията й са в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.
26 от НК, тъй като двете деяния са идентични, извършени са през непродължителен
период от време, при еднаква фактическа обстановка и еднородност на вината,
като всяко следващо деяние се явява продължение на предходнотои.
Налице е и квалифициращото обстоятелство по чл. 93 т. 14 пр.2 от НК, тъй
като размера на данъчния кредит, който е следвало да получи подс. С. от
държавния бюджет, представлява неследваща се парична сума за възстановяване в
особено големи размери – 120 050.21 лв., надвишава предвидения от закона
критерии за „данъци в особено големи размери” от 12 000 лв. Поради това,
правилно представителят на прокуратурата отстоява становището, че при това
положение подс. С. е осъществила квалифицирания състав на изпълнителното деяние
предвидено в чл. 256 ал.2 от НК, което се споделя и от настоящата инстанция.
Освен това подс. Т.С. е действала като извършител по смисъла на чл. 20 ал.2
от НК, с другия подс. А.А., действащ като съизвършител по смисъла на чл. 20 ал.2
от НК.
Тъй като данъчните органи са реагирали своевременно деянието е приключило
във фазата на опита по смисъла на чл. 18 ал.1 от НК, като по този начин е
останало недовършено по независещи от волята й причини
От субективна страна подс. Т.С. е действала с пряк умисъл, тъй като е съзнавала високата степен на обществена опасност на деянията,
като предварително е знаела, че с противоправните си действия, свързани с
невярното документиране и ползването на посочените документи е целяла получаването
на неследваща се парична сума за възстановяване като данъчен кредит по ДДС,
като по този начин е възможно да се обогати за сметка на Държавата. На подс. С. е било известно, че съставените документи
са с невярно съдържание и такива услуги реално не са били осъществени. Въпреки това тя е искала настъпването на тези отрицателни
последици. Между нейните действия, тяхната противоправност, виновното й
поведение и настъпилия вредоносен резултат съществува пряка причинна връзка.
От данните по делото става
ясно, че втория подс. А.К.А. ***, като субект на престъплението е
наказателно-отговорно лице по смисъла на чл. 31 ал.1 от НК.
От обективна страна със своите последователни действия
подс. А. е осъществил състава на престъплението по чл. 256 ал.1, вр. с чл. 20
ал.2, вр. с чл. 18 ал.1 от НК, тъй като през периода от 13.02.2009 год. до
09.03.2009 год. в гр. Р. е направил опит да получи от държавния бюджет неследваща
се парична сума в големи размери – 28 668.19 лв., представляваща сума за
възстановяване на данъчен кредит на ЕТ „Т.П.”***, като деянието е останало
недовършено по независещи от волята му причини.
Обективно с последователните си действия подс. А. е действал лично, в
качеството му на *** на ЕТ „Т.П.”***. Не може да се търси наказателна
отговорност и от собственика на данъчно-задълженото лице - св. Т.П., който не е
извършил никакви обективни действия по осъществяване на инкриминираното
престъпление. Освен това същият не е бил запознат с действителните намерения на
подс. А., действителните фактически положения при осъществяване дейността на
търговеца, неправомерността на действията на подсъдимия, както и
недостоверността на документите.
Подсъдимият А. е извършил престъплението в съучастие като съизвършител с
подс. Т.С., тъй като и двамата са взели пряко участие в осъществяването му, по
конкретно подс. А. - в подаването на справката-декларация по ЗДДС на ЕТ „Т.П.”,
а подс. С. – в подаването на другата справка-декларация на ЕТ „Д.М.”.
Престъплението е извършено чрез
използване на документи с невярно съдържание: Справка-декларация за ДДС вх. № ***
год. на ЕТ „Т.П.”***, ведно с Дневник за покупки за данъчен период м. януари
2009 год., както и чрез използването на неистински документи: Справка-декларация за ДДС вх. № ***
год. на ЕТ „Д.М.-Й. А.-П.А.”***, ведно с Дневник за продажби за данъчен период
м. февруари 2009 год., с включени в него неистински документи - Фактури,
издадени от ЕТ „Д.М.-Й. А. - П.А.”***/15.11.2008 год., № 116/15.11.2008 год., №
121/20.11.2008 год. и № 122/24.11.2008 год., с получател ЕТ „Т.П.”***.
В
посочените справки-декларации по ЗДДС на двамата търговци и приложените към тях
дневници за покупки и продажби са били отразени неверни обстоятелства, че
описаните в инкриминираните фактури сделки са действителни. По своята същност
тези декларации са и неистински, дотолкова доколкото не са подписани от лицата,
посочени като техни автори, защото подписита поставени в тях са имитация на подписите
на техните титуляри.
Невярното съдържание на справката-декларация,
относно декларирания данъчен кредит за възстановяване, се обуславя от невярното
съдържание на цитираните фактури и другите цитирани документи, чийто подписи са
били имитирани, но не може да се установи тяхното авторство.
Двамата
обвиняеми са обединили своите усилия, като са набавили инкриминираните
документи с невярно съдържание по смисъла на чл. 93 т.6 от НК - договори,
приемо-предавателни протоколи, фактури, а впоследствие са подали въпросните
справки-декларации по ЗДДС.
Тъй като данъчните органи са реагирали своевременно деянието е приключило
във фазата на опита по смисъла на чл. 18 ал.1 от НК, като по този начин е
останало недовършено по независещи от волята му причини
От субективна страна подс. А.
е извършил това престъпление при пряк умисъл, като е съзнавал, че тъй като е съзнавала високата степен на обществена
опасност на деянията, като предварително е знаела, че с противоправните си
действия, свързани с невярното документиране и ползването на посочените
документи е целяла получаването на неследваща се парична сума за възстановяване
като данъчен кредит по ДДС, като по този начин е възможно да се обогати за
сметка на Държавата. Освен това той е съзнавал, че описаните във фактурите сделки не са реални, не са
осъществявани и няма да се осъществят, както и че тези фактури ще бъдат
използвани в счетоводната отчетност, за да се впишат неверни данни в
справките-декларации за размера на данъчния кредит по ЗДДС за покупките, а в
дневника за покупките да се включат неосъществени услуги.
Въпреки това той е извършил действията, описани във фактическите положения, за
да се постигне престъпният резултат.
Между неговите действия, тяхната противоправност, виновното му поведение и
настъпилия вредоносен резултат съществува пряка причинна връзка.
Двамата подсъдими са
извършили деянието умишлено и умисъла на подс. С. обхваща и умисъла на подс. А..
Съдът не споделя
становището на защитника на подс. С., в лицето на адв. Св. С., че неговата подзащитна
няма фактическо участие в инкриминираната дейност тъй като тя лично не е подала
справката декларация, а същата е била подадена по електронен път от св. В.П..
От доказателствата по делото се установява, че С. е била представител на
неговата фирма и това е станало, чрез ЕТ „Торнадо”, поради което това твърдение
не коресподира с обективната истина. От цитираните и анализирани по-горе
доказателства се установява, по категоричен начин, че след като тя е била
упълномощена от собственика на тази фирма, лично тя е извършила това действие.
Аналогично стоят нещата и по отношение престъпната дейност на втория подсъдим А.А.,
който също е използвал фирмата ЕТ „Т.П.” за да претендира възстановяването на
данъчния кредит в размер на 28 668.19 лв.
Освен това следва да се отбележи, че макар и на досъдебното производство за това престъпление по
отношение на двамата подсъдими да е повдигнато обвинение за това че са
извършили престъпленията в условията на посредствено извършителство чрез ***ите
и представителите на двамата търговци, то в случая са налице само основания за
изменение на обвинението, с приложението на закон за същото наказуемо
престъпление, каквито са и указанията в решението на ВТАС. С това няма да се
нарушат правата на обвиняемите, които по време на досъдебното производство са
се защитавали по идентични факти и това обвинение не обуславя по-тежка
наказателна отговорност за тях. Освен това именно с обвинителния акт се
определя предмета на доказване, като повдигнатото на досъдебното производство
обвинение е предназначено само да определи в най-общ вид предмета на доказване
по делото. В този смисъл е т. 2 от ТР № 2/07.10.2002 год. по н.д. № 2/2002 год.
на ОСНК на ВКС.
Причини за извършване на престъплението
са порочно установилите се обществено-икономически отношения в страната,
недостатъците в действащото законодателство и незачитането от страна на двамата
подсъдими на установените нормативни разпоредби, свързани с данъчната система фискалния ред и данъчната политика на държавата.
Мотиви за извършването му са
предварително осъзнатата от тях потребност, чрез тези си действия да се
облагодетелстват по престъпен начин за сметка на държавата.
По
вида и размера на наложените наказания.
В съответствие с принципа
на законоустановеност на наказанието, съдът счита, че следва да вземе предвид
вида и размера на предвидената в наказателния закон санкция за тези две
престъпления. При тяхната индивидуализация,
съдът взе предвид гореизложеното и отчете по отношение на подс. Т.С., като
смекчаващи вината обстоятелства – липсата на минали осъждания, семейното й
положение, положителните й характеристични данни, както и факта, че деянието е
приключило във фазата на опита, а като отегчаващи такива упоритостта в умисъла
и множеството отделни деяния и високия размер на предмета на престъплението.
След като взе предвид
високата степен на обществена опасност на деянието и на личността на подс. С.,
наличието на отчетените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, мотивите
и причините за извършване на престъплението, съдът пристъпи към определяне на
наказанието.
Поради наличието на
императивно установените в чл. 373 ал. 2 пр.2 и чл. 2 ал.2 от НПК правила, а
също така предвид гореизложеното намира, че наказанието за извършеното от подс.
С. престъпление, следва да бъде определено въз основа на чл. 55 ал.1 т.1 от НК
под предвидения в закона минимален предел, което следва да се изрази в ДВЕ ГОДИНИ И ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
Освен това на основание чл.
55 ал.3 от НК съдът счита, че не следва да налага на подс. С. предвиденото в
закона по-леко наказание конфискация на цялото или на част от имуществото на
подсъдимата.
На основание чл. 37 ал.1
т.7 от НК съдът счита, че подс. Т.С. следва да бъде лишена от правото да
упражнява определена професия и дейност свързана с *** за срок от ДВЕ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в законна сила.
По отношение на подс. Т.С.
са налице и положителните материалноправни предпоставки за приложението на
института на условното осъждане, визиран в чл. 66 ал.1 от НК, тъй като така
наложеното й наказание е в границите на трите години и до момента подс. С. не е
била осъждана. Предвид това съдът намира, че с ефективното изтърпяване на
наказанието не биха се постигнали целите на наказателната репресия. На тази
основа съдът счита, че изтърпяването на наказанието от ДВЕ ГОДИНИ И ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, следва да бъде
отложено за изпитателен срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.
При индивидуализация на наказанието по отношение на подс. А.А., съдът
взе предвид гореизложеното и отчете по отношение на него, като смекчаващи
вината обстоятелства – чистото му съдебно минало, семейното му положение,
сравнително добрите му характеристични данни, както и трудовата му
ангажираност, а като отегчаващи такива, упоритостта в умисъла и високия размер
на предмета на престъплението.
След като взе предвид
степента на обществена опасност на деянието и на личността на подс. А.,
наличието на отчетените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, мотивите
и причините за извършване на престъпленията, съдът пристъпи към определяне на
наказанието.
Поради наличието на
императивно установените в чл. 373 ал. 2 пр.2 и чл. 2 ал.2 от НПК правила и
предвид гореизложеното намира, че наказанието за извършеното от подс. А.
престъпление следва на основание чл. 55 ал.1 т.1 от НК да бъде
определено под предвидения в закона минимален предел. Същото следва да се
изрази в ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, а също така следва да му наложи и кумулативно
предвиденото наказание ГЛОБА в
размер на ХИЛЯДА лв., платими в
полза на Държавата.
По отношение на подс. А.А.
също са налице положителните материалноправни предпоставки за приложението на
института на условното осъждане, визиран в чл. 66 ал.1 от НК, тъй като така
наложеното му наказание е в границите на трите години и до момента подс. А. не
е бил осъждан. Предвид това съдът намира, че с ефективното изтърпяване на
наказанието не биха се постигнали целите на наказателната репресия. На тази
основа съдът счита, че изтърпяването на наказанието от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, следва да бъде отложено за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в законна сила.
Окръжният съд счита, че в
този си вид и размер наложените на подсъдимите наказания, ще изиграят своята
превантивна, възпираща и възпитателна роля. По този начин ще се постигнат
предвидените в чл. 36 от НК цели на наказанието за индивидуална и генерална
превенция.
По
отношение на веществените доказателства.
Съдът счита, че на основание чл. 301 ал.1 т.11 от НПК
веществените доказателства - елипсовиден автоматичен
печат на ЕТ „Д.М.-Й. А.” – гр. М. с надпис “D.M.-J.A.” и ЕКАФП „ЕЛКА МИКРО 03”
с индивидуален № *** и фискалната памет № ***, регистриран на ЕТ „Д.М.-Й. А.–П.А.”
с ЕИК по БУЛСТАТ *** следва
да бъдат върнати на техния собственик П.А..
По
направените по делото разноски.
При този изход на делото съдът счита, че подс. Т.С. и
подс. А.А.,***, със снета по делото самоличност, следва да бъдат осъдени да
заплатят в полза на ОДМВР гр. Р. сумата от по 342.14 лв., общо 555 лв.,
представляващи направени разноски в хода на досъдебното производство, а също
така и в полза на РОС сумата от от по 100 лв., или общо 200 лв. направени
разноски за вещи лица.
Мотивиран така, съдът
постанови присъдата си.
Председател: