Р
Е Ш Е
Н И Е №
260224
гр. Пловдив, 04.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, II търговски състав, в открито заседание на петнадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР
СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
при секретаря КАТЯ МИТЕВА, като разгледа докладваното от
съдия Емилия Брусева въззивно търговско дело N 765 по описа за 2015 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от А.Н.Б.
ЕГН ********** *** – чрез пълномощника му адв. Й.С. - Ф. със съдебен адрес:***
против Решение №485 от 03.08.2015г., постановено по т.д. №764/2014г. по описа
на Окръжен съд – Пловдив, с което А.Н.Б. ЕГН ********** *** е осъден да заплати на
«Б.» АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** и с адрес за
корреспонденция: гр.М., ул.»П.»№** сумата 108 885.60 лева, представляваща
претърпени от дружеството-ищец имуществени вреди, настъпили вследствие
неизпълнение от страна на ответника на негови задължения в качеството му на
стопански ръководител - изпълнителен директор, председател на Управителния
съвет и член на същия съвет на дружеството, която сума включва следните
заплатени от дружеството на трети лица отделни суми: 1/сума в размер на 7920
лв., заплатена по фактура №*** от *** г., издадена от «М. А.»ООД, ЕИК *********;
2/сума в размер на 5980 лв., заплатена по фактура №*** от *** г.; 3/сума в
размер на 8840 лв., заплатена по фактура №*** от *** г.; 4/сума в размер на
5900 лв., заплатена по фактура №*** от *** г.; 5/сума в размер на 6800 лв., заплатена
по фактура №*** от *** г.; 6/сума в размер на 7200 лв., заплатена по фактура №***
от *** г.; 7/сума в размер на 7600 лв., заплатена по фактура №*** от *** г.; 8/сума
в размер на 7480 лв., заплатена по фактура №*** от *** г., всички те-фактури от
пункт 2 до пункт 8, издадени от ЕТ «Н. Т.», ЕИК *********; 9/сума в размер на
3000 лв., заплатена по фактура №*** от *** г. и 10/сума в размер на 3120 лв., заплатена
по фактура №*** от ***г.; 11/сума в размер на 5040 лв., заплатена по фактура №***
от *** г. и 12/сума в размер на 5520 лв., заплатена по фактура *** от ***
г.-всички фактури от пункт 9 до пункт 12, издадени от «М. А.»ООД, ЕИК ***; 13/сума
в размер на 5980 лв., заплатена по фактура №*** от *** г. и 14/ сума в размер
на 9800 лв., заплатена по фактура №*** от ***г. - двете издадени от ЕТ «С. И.»,
ЕИК *********; 15/сума в размер на 13 089,60 лв., заплатена по фактура №***
от *** г. и сума в размер на 5616 лв., заплатена по фактура №*** от *** г., двете
издадени от «М. А.»ООД, ЕИК ********* на дружеството-ищец, ведно със законните
лихви върху сборната сума от 108 885,60 лв., считано от датата на
завеждане на исковата молба пред съда-31.10.2014 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата 16 805.43 лева – разноски по делото като е оставено без
уважение възражението на ответника А.Н.Б., заявено на основание чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар.
Жалбоподателят моли съда да отмени
обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно – по съображения,
развити в жалбата. Твърди, че съдът е основал изводите си на избирателно
представени от ищеца документи, както и на показания на лице, финансово
зависимо от него. Счита, че заключението на вещото лице е тълкувано превратно.
Посочва, че не са представени доказателства за проведен предварителен или
последващ контрол на дейността на членовете на НС и УС и не е индивидуализирана
отговорността им, няма и данни членовете на тези дружествени органи да са
вземали мерки за отстраняване на евентуални нарушения. Счита, че неправилно
съдът не е коментирал факта, че отговорност се търси само от изпълнителния
директор, но не и от останалите членове на съвета, които отговарят при
условията на солидарност. Счита също, че не са събрани доказателства за размера
на увреждането и за евентуална причинно-следствена връзка с управлението му в
качеството на изпълнителен директор.
Въззиваемата страна «Б.» АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** и с адрес за корреспонденция: гр.М., ул.»П.»№.** – чрез пълномощника адв. Л.С. с адрес: ***, офис * изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Третото лице – помагач Г.А.Г. – чрез
пълномощника си адв. Т.Р. с адрес: *** и ет.* изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид
изложеното в жалбата, доводите на страните и събраните доказателства, намира за
установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата на А.Н.Б. е подадена в срок, от легитимирана страна и се явява
процесуално допустима.
По същество на жалбата:
Иск с правно основание чл.240 от ТЗ.
Ищецът
«Б.» АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** и с адрес за
корреспонденция: гр.М., ул.»П.»№** твърди, че ответникът А.Н.Б. e бил изпълнителен директор на „Б.“ АД от
1998г. до 02.05.2012г., когато с Решение на Надзорния съвет на дружеството е
освободен като изпълнителен директор и член на Управителния съвет. Твърди, че
последователно с ищеца са били сключени няколко договора за управление – от
1998г., от 15.10.2004г., от 15.10.2007г. и от 15.10.2010г. Със Заповед
№3/02.05.2012г. и Протокол от заседание на НС от същата дата договорните
отношения между него и дружеството са прекратени. Твърди, че съгласно решение
на ОС на акционерите, проведено на 14.06.2012г. А.Б. не е освободен от
отговорност към дружеството за своята дейност като председател на УС и
изпълнителен директор. С решение на ОС на акционерите по т.6 от дневния ред,
проведено на 10.04.2014г. е взето решение за предприемане на действия по
ангажиране отговорността на А.Б. по съдебен ред.
Твърди, че Б. е сключил множество неизгодни
сделки, несъвместими с предмета на дейност на дружеството, по които е извършил
заплащане на вещи, за които няма данни да са доставени и приети на склад, а
част от тях са бракувани веднага – според отбелязване на гърба на фактурата.
Твърди, че по всички фактури, издадени от третите лица и получени от Б. /с
изключение на фактура №***/***г./ липсва индивидуализация на крайния продукт,
предмет на възложената поръчка, чрез посочване на количество и единична цена. Без
доказателства за доставка и предаване на склад са преведени суми на третите
лица, с които са били сключени тези договори. Като такива посочва следните суми:1/сума в размер на 7920 лв.,заплатена по фактура №***
от *** г.;2/сума в размер на 5980 лв.,заплатена по фактура №*** от ***
г.;3/сума в размер на 8840 лв.,заплатена по фактура №*** от *** г.;4/сума в
размер на 5900 лв.,заплатена по фактура №*** от *** г.;5/сума в размер на 6800
лв.,заплатена по фактура №*** от *** г.;6/сума в размер на 7200 лв.,заплатена
по фактура №*** от *** г.;7/сума в размер на 7600 лв.,заплатена по фактура №***
от *** г.;8/сума в размер на 7480 лв.,заплатена по фактура №*** от ***
г.;9/сума в размер на 3000 лв.,заплатена по фактура №*** от *** г.;10/сума в
размер на 3120 лв.,заплатена по фактура №*** от *** г.;11/сума в размер на 5040
лв.,заплатена по фактура №*** от *** г.;12/сума в размер на 5520 лв.,заплатена
по фактура *** от *** г.;13/сума в размер на 5980 лв.,заплатена по фактура №***
от *** г.;14/сума в размер на 9800 лв.,заплатена по фактура №*** от ***
г.;15/сума в размер на 13 089,60 лв.,заплатена по фактура №.*** от *** г.
и сума в размер на 5616 лв.,заплатена по фактура №*** от *** г. Общо те са в
размер на 108 885.60 лева. Твърди, че със заплащането им по тези
неизгодни сделки и без упражнен контрол по тяхното доставяне, отчитане и
счетоводно отразяване, е намалено имуществото на „Б.“ АД. Твърди, че с тези
действия и бездействия ответникът е извършил увреждане по отношение на
представляваното дружество. Посочва, че вредите се изразяват в намаляване
имуществото на дружеството със сумата 108 885.60 лева – заплатени, но
неполучени в склада на дружеството стоки.
Претендира осъждане на А.Н.Б. да заплати
на «Б.» АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** и с адрес за корреспонденция: гр.М., ул.»П.»№** сумата 108 885.60 лева, представляваща претърпени от
дружеството-ищец имуществени вреди, настъпили вследствие неизпълнение от страна
на ответника на негови задължения в качеството му на стопански ръководител -
изпълнителен директор, председател на Управителния съвет и член на същия съвет
на дружеството, която сума включва следните заплатени от дружеството на трети
лица отделни суми: 1/сума в размер на 7920 лв., заплатена по фактура №*** от
23.11.2009 г., издадена от «М. А.» ООД, ЕИК *********; 2/сума в размер на 5980
лв., заплатена по фактура №*** от *** г.; 3/сума в размер на 8840 лв.,
заплатена по фактура №*** от *** г.; 4/сума в размер на 5900 лв., заплатена по
фактура №*** от *** г.; 5/сума в размер на 6800 лв., заплатена по фактура №***
от *** г.; 6/сума в размер на 7200 лв., заплатена по фактура №*** от *** г.;
7/сума в размер на 7600 лв., заплатена по фактура №*** от *** г.; 8/сума в
размер на 7480 лв., заплатена по фактура №*** от *** г., всички те-фактури от
пункт 2 до пункт 8, издадени от ЕТ «Н. Т.», ЕИК *********; 9/сума в размер на
3000 лв., заплатена по фактура №*** от *** г. и 10/сума в размер на 3120 лв.,
заплатена по фактура №*** от ***г.; 11/сума в размер на 5040 лв., заплатена по
фактура №*** от *** г. и 12/сума в размер на 5520 лв., заплатена по фактура ***
от *** г.-всички фактури от пункт 9 до пункт 12, издадени от «М. А.» ООД, ЕИК **********;
13/сума в размер на 5980 лв., заплатена по фактура №*** от *** г. и 14/ сума в
размер на 9800 лв., заплатена по фактура №*** от ***г. - двете издадени от ЕТ
«С. И.», ЕИК *********; 15/сума в размер на 13 089,60 лв., заплатена по
фактура №*** от *** г. и сума в размер на 5616 лв., заплатена по фактура №***
от *** г., двете издадени от «М. А.» ООД, ЕИК ********* на дружеството-ищец, по
които фактури стоките са платени, но не са получени в склада на дружеството, ведно
със законната лихва върху сборната сума от 108 885.60 лева, считано от
датата на предявяване на исковата молба - 31.10.2014 г. до окончателното и
изплащане, както и разноските по делото.
Ответникът
А.Н.Б. ЕГН ********** *** – чрез пълномощника му адв. Й.С. - Ф. със
съдебен адрес:*** оспорва
иска. Счита същия за недопустим по съображения, че отговорността на членовете
на съветите е солидарна, а дружеството – ищец е с двустепенна система на
управление и не е установена вина на останалите членове за настъпилите
вредоносни последици. В случай че се приеме, че искът е допустим, оспорва
основателността му. Прави възражение за изтекла погасителна давност за сделките
и извършените във връзка с тях плащания преди 20.10.2009г. Изразява становище,
че не е налице увреждане на дружеството, настъпило в резултат на нейните
действия като изпълнителен директор. Твърди, че неговата дейност се е
осъществявала под контрола на надзорен съвет като да датата на предсрочното
прекратяване на договора му за управление – 02.05.2012г. няма данни да е
упражнен контрол от НС, нито общото събрание да е било сезирано с твърдения за
евентуални констатирани злоупотреби или вреди, които да се дължат на негово
недобросъвестно поведение. Твърди, че с протокол, подписан от него и
Председателя на НС страните са се съгласили, че одобряват извършеното предаване
и приемане на новия изпълнителен директор, както и окончателното изчистване на
всички финансови взаимоотношения на „Б.“ АД. Твърди, че проверки на всички
плащания от негова страни периодично са били извършвани от Г.Г. – член на НС, а
управителният съвет е отчитал дейността си пред НС. Твърди, че липсва виновно
негово противоправно поведение, от което да е настъпил вредоносен за
дружеството резултат. Прави правопогасяващо възражение относно твърдяните
сделки и плащания по тях, осъществени през 2009г. и 2010г., поради
освобождаването му от отговорност с решение на Общото събрание на акционерите
за тези два отчетни периода – за 2009г. – с решение на ОСА от 30.06.2010г. и за
2010г. – с решение на ОСА от 11.05.2011г. Счита, че за сделките и плащанията,
осъществени за периода 24.02.2009г. – 26.11.2010г. дружеството не може да
претендира вреди, настъпили в резултат на дейността му като изпълнителен
директор.
Третото
лице-помагач на страната на ответника - Г.А.Г. изразява становище за допустимост
и основателност на предявения иск.
По допустимостта на иска: Съгласно
чл.240 ал.2 от ТЗ членовете на
съветите отговарят солидарно за вредите, които са причинили виновно на
дружеството. Кредиторът обаче има право да иска изпълнение на
цялото задължение от когото и да е от длъжниците. Обстоятелството, че
претенцията за репариране на вредите е насочена само към един от членовете на
съвета, а не едновременно към всички членове, които по принцип носят солидарна
отговорност, не прави искът недопустим. Освен това общото събрание на
акционерното дружество единствено
разполага с правомощията да преценява конкретно вината на всеки един от
членовете на СД и съобразно тази преценка, да реши дали да освободи от
отговорност този член на СД, който няма вина за настъпилите вреди, каквато
възможност изрично му е предоставена с разпоредбата на чл.240 ал.3 от ТЗ. В
този смисъл е и становището в съдебната практика - Решение №889 от 19.10.2005г. на ВКС по т. д.
№162/2005г., ТК, II т.о. и Решение от 24.11.2005г. на ВКС по т. д. №345/2005г.,
ТК, I т. о. Ето защо изложените доводи за недопустимост на иска,
насочен само към един от солидарно отговорните членове на УС, не могат да бъдат
споделени.
Не се спори относно обстоятелството, че
плащанията на сумите по представените с исковата молба фактури и сделките,
които те материализират, са наредени от ответника и съответно – сключени от
него в качеството му на изпълнителен директор на „Б.“ АД, а именно: сума в размер на 7920 лв. е заплатена по фактура №*** от ***
г.;2/сума в размер на 5980 лв., е заплатена по фактура №*** от *** г.;3/сума в
размер на 8840 лв., е заплатена по фактура №*** от *** г.;4/сума в размер на
5900 лв., е заплатена по фактура №*** от *** г.;5/сума в размер на 6800 лв., е заплатена
по фактура №*** от *** г.;6/сума в размер на 7200 лв., е заплатена по фактура №***
от *** г.;7/сума в размер на 7600 лв., е заплатена по фактура №*** от ***
г.;8/сума в размер на 7480 лв., е заплатена по фактура №*** от *** г.;9/сума в
размер на 3000 лв., е заплатена по фактура №*** от *** г.;10/сума в размер на
3120 лв., е заплатена по фактура №*** от *** г.;11/сума в размер на 5040 лв., е
заплатена по фактура №*** от *** г.;12/сума в размер на 5520 лв., е заплатена
по фактура *** от *** г.;13/сума в размер на 5980 лв., е заплатена по фактура №***
от *** г.;14/сума в размер на 9800 лв., е заплатена по фактура №*** от ***
г.;15/сума в размер на 13 089,60 лв., е заплатена по фактура №*** от ***
г. и сума в размер на 5616 лв., е заплатена по фактура №*** от *** г. От
заключението на вещото лице В. П. Т. по допуснатата съдебно – счетоводна
експертиза се установява, че всички процесни фактури са осчетоводени от
дружеството по съответните счетоводни сметки за периода, за който се отнасят.
От същото заключение се установява, че
проверката на складовата наличност за исковия период показва, че вещите –
предмет на сключените сделки, за които са издадени цитираните фактури и които
са платени по нареждане на ответника, не са заприходявани в склада. Няма и
никакви данни те да са използвани за някаква дейност в дружеството. Не са
налични нито складови разписки, нито приемо – предавателни протоколи , от които
да е видно изработването на стоките /услугите, описани във фактурите и
предаването им на възложителя. Няма
искане за отпускане на подобни материали от съответния склад. Няма изготвена и
отправена заявка от началник склад за нуждата от закупуване на материали или
работно облекло. По отношение на работното облекло – вещото лице е констатирало
при проверка на личните картони на работниците и служителите за 2009г., 2010 и
2011г., че работно облекло, описано в представените фактури, не е раздавано.
Такова изобщо не е заведено на склад. Съгласно фирмен стандарт ФС 4.4.6-1./11
на „Б.“ АД процедура „Лични предпазни средства“/20.07.2011г. доставените лични
предпазни средства се приемат в склада след извършване на проверка. Закупените
продукти се заприходяват от завеждащия склада със складова разписка на база
фактура. За процесните фактури подобна процедура не е спазена. Едновременно с
това обаче по всички фактури от сметката на „Б.“ АД е наредено плащане с
платежни нареждания, носещи подписа на ответника Б..
Върху част от фактурите е отбелязано от
ответника, че се бракуват в деня на съставяне на фактурата. Няма обаче акт за
брак, няма никакви счетоводни записвания за такова действие.
От страна на третите лица – контрагенти
по сделките са представени изисканите по делото договори, с които е възложено
ушиване на пердета и работно облекло. Това обаче не установява реалното
извършване на възложената услуга. Липсват доказателства такива вещи да са
предадени на дружеството и съответно – те да са проверени и заприходени, а
работното облекло, поръчано и платено по фактурите, да е раздадено на
работниците.
Тезата на ответника за раздаване на
работни облекла по списъци се опровергава от свидетелските показания на
свидетеля С. Б. Е. Той посочва, че работните облекла са получавани от всеки
работник срещу подпис в картон, какъвто личен картон е имал всеки. Получавали
са ги от началник склад. Тези показания опровергават и тезата, че материалите
са бракувани веднага, за да се използват при ремонта и поддръжката на машините.
Свидетелят твърди, че така наречените парцали, които са се използвали за
третирането на машините, са се закупували по друг ред. Това е ставало с поръчка
или заявка, утвърдена от главния инженер, която се е предавала на снабдителя.
Свидетелят също твърди, че тези парцали са били закупувани от фирма „П.“ – М. в
опаковки от по 10 кг. Свидетелят посочва, че никога не е виждал на територията
на завода да са използвани пердета, а такива са предмет на една от сделките.
От тези
доказателства може да бъде направен извод, че са извършени поръчки на услуги и
е извършено тяхното заплащане, без да има данни за тяхното изпълнение. В
повечето случаи проверката дали такова е налице би била затруднена от липсата
на каквато и да е индивидуализация на поръчаното. Не може да се приеме и че
издадените фактури удостоверяват изпълнение, тъй като в тях също липсва
конкретизация на изработеното. По този начин е наредено плащане на услуги и
вещи, за които няма доксазателства да са получени в дружеството. Това
представлява нарушение на задълженията на ответника в качеството му на
изпълнителен директор, които следвада бъдат в интерес на дружеството и
представляват квалифицирана грижа - да действа с грижата на добър търговец. Осъществявайки
плащанията по цитираните фактури, без да са налице доказателства за
изработването и получаването на вещите в дружеството, той е намалил неговото имущество
като това беизспорно е действие против неговите интереси. Вредата се изразява и
съизмерва именно с платените суми по фактурите в размер общо на 108 885.60
лева, която не би настъпила при упражнен от ответника контрол по изпълнението
на сключените договори.
Ответникът А.Б. e бил изпълнителен директор на „Б.“ АД последователно
няколко мандата до
02.05.2012г., когато с Решение на Надзорния съвет на дружеството е освободен
като изпълнителен директор и член на Управителния съвет. Със Заповед №3/02.05.2012г.
и Протокол от заседание на НС от същата дата договорните отношения между него и
дружеството са прекратени.
С решение на ОС на акционерите, проведено на
14.06.2012г. А.Б. не е освободен от отговорност към дружеството за своята дейност
като председател на УС и изпълнителен директор.
Ответникът обаче е направил
провопогасяващо възражение за част от вредите през процесния период - за сделки и плащания по тях, осъществени през 2009г. и
2010г., поради освобождаването му от отговорност с решение на Общото събрание
на акционерите за тези два отчетни периода – за 2009г. – с решение на ОСА от
30.06.2010г. и за 2010г. – с решение на ОСА от 11.05.2011г..
След извършена служебно справка от съда в търговския регистър по партидата на „Б.“
АД се констатира, че с Решение на ОС на акционерите от 30.06.2010г. Б. е
освободен от отговорност в качеството ме на член на УС и изпълнителен директор
за дейността му през 2009г. Вписването в Търговския регистър е от 30.07.2010г.
С Решение на ОС на акционерите от 11.05.2011г. Б. е освободен от отговорност в качеството ме на член
на УС и изпълнителен директор за дейността му през 2010г. Вписването
в търговския регистър е от 20.05.2011г. Касае
се за допълнително настъпили
правопогасяващи факти, отричащи правопораждащия факт.
Наличието на цитираните две решения на Общото събрание на акционерите на
дружеството води до извод за погасяване на
отговорността на ответника за процесните два периода – 2009г. и 2010г.
Това е и становището, възприето в съдебната практика – Решение№ 41 от 29.04.2009 г. по т.дело № 669 /2008 г. на ВКС, което
настоящия състав споделя : „Типичен случай
за погасяване на възникналата отговорност на управителя е допълнителният факт
на евентуално взето решение от общото събрание по чл.137, т.5 ТЗ за
освобождаването му отговорност. Тази възможност за опрощаване на отговорността
на управителя е предоставена единствено в компетентността на общото събрание.
При взето решение за освобождаване от отговорност на управителя, дружеството не
може да претендира вреди, независимо, че фактическият състав на деянието е
осъществен“.
С оглед на
осъществените правопогасяващи факти – решения на ОСА за освобождаване на
ответника от отговорност не са налице преидпоставките за осъждане на Б. за
вреди, произтичащи от плащане на следните суми: 1/сума в размер на 7920 лв.,
заплатена по фактура №*** от *** г., издадена от «М. А.» ООД, ЕИК ***; 2/сума в
размер на 5980 лв., заплатена по фактура №*** от *** г.; 3/сума в размер на
8840 лв., заплатена по фактура №*** от *** г.; 4/сума в размер на 5900 лв.,
заплатена по фактура №*** от *** г.; 5/сума в размер на 6800 лв., заплатена по
фактура №*** от *** г.; 6/сума в размер на 7200 лв., заплатена по фактура №***
от *** г.; 7/сума в размер на 7600 лв., заплатена по фактура №*** от *** г.;
8/сума в размер на 7480 лв., заплатена по фактура №*** от *** г., всички
те-фактури от пункт 2 до пункт 8, издадени от ЕТ «Н. Т.», ЕИК *********; 9/сума
в размер на 3000 лв., заплатена по фактура №*** от *** г. и 10/сума в размер на
3120 лв., заплатена по фактура №*** от ***г.; 11/сума в размер на 5040 лв.,
заплатена по фактура №*** от *** г. и 12/сума в размер на 5520 лв., заплатена
по фактура *** от *** г.-всички фактури от пункт 9 до пункт 12, издадени от «М.
А.» ООД, ЕИК *********; 13/сума в размер на 5980 лв., заплатена по фактура №***
от *** г. и 14/ сума в размер на 9800 лв., заплатена по фактура №*** от ***г. -
двете издадени от ЕТ «С. И.», ЕИК *********, тъй като същите са осъществени и
касаят сделки през 2009г. и 2010г., за които периода е освободен от отговорност
за дейността му като член на УС и изпълнителен директор. Общо тези суми
възлизат на 90180 лева и за тях – дори и да е налице нарушение на задълженията
на Б. като изпълнителен директор - той е освободен от отговорност от общото
събрание на акционерите. Така до размера от 90180 лева искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
Не така стои въпроса
обаче със следните суми: сума в размер на 13 089,60 лв., заплатена по
фактура №*** от *** г. и сума в размер на 5616 лв., заплатена по фактура №***
от *** г., двете издадени от «М. А.»ООД, ЕИК ********* на дружеството-ищец –
общо 18705.60 лева. За дейността си като изпълнителеин директор през 2011г.
ответникът не е освободен от отговорност и следва да бъде осъден да заплати на
дружеството вредине в размер на 18 705.60 лева. В този част искът е основателен и съответно –
решението, с което той е уважен до посочения размер следва да бъде потвърдено,
а над него – отменено.
Сумата се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба пред
съда-31.10.2014 г. до окончателното и изплащане.
По принцип разноските са определени
правилно от окръжния съд. Процесът е продължил повече от година, приета е експертиза,
делото не е с малка фактическа и правна сложност. В този смисъл възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е било неоснователно. Налага се
обаче корекция в размера на разноските с оглед изхода на правния спор въз
основа на въззивното решение за частична неоснователност на иска. С оглед
уважената и отхвърлена част от претенциите на дружеството - ищец в
първоинстанционното производство са дължими разноски в размер на 2857 лева.
Уважаването им над този размер до 16805.43 лева е неоснователно и следва да
бъде отменено. Едновременно с това на ответника Б. се явяват дължими разноски в
първоинстанционното производство в размер на 4 150 лева, които следва да
се присъдят.
Относно разноските във въззивното
производство: Възражението за прекомеирност на адвокатското възнаграждение на
въззиваемата страна, направено от жалбоподателя, е неоснователно. То не
надхвърля законоустановения минимум, от страна на представителя на дружеството
е депозиран и подробен писмен отговор по жалбата, дружеството е било
представлявано и в множество съдебни заседания. Ето защо сумата за разноски на
въззиваемия следва да се вземе предвид така, както е сторена. Няма основание за
намаляването и. Разбира се разноските следва да се определят по съразмерност –
с оглед уважената и отхвърлена част от претенцията.
На жалбоподателя – ответник следва да
се присъди сумата 10 108 лева -разноски пред въззивния съд по съразмерност
съобразно уважената и отхвърлена част от претенциите.
На въззиваемата страна следва да се
присъди сумата 2448 лева – разноски пред въззивния съд по съразмерност
съобразно уважената и отхвърлена част от претенциите.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №485
от 03.08.2015г., постановено по т.д. №764/2014г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив, В ЧАСТТА с която А.Н.Б. ЕГН ********** *** е осъден да
заплати на «Б.» АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** и с
адрес за кореспонденция: гр.М., ул.»П.»№** сума над 18705.60 лева до уважения размер от
108 885.60 лева, представляваща претърпени от дружеството-ищец
имуществени вреди, настъпили вследствие неизпълнение от страна на ответника на
негови задължения в качеството му на стопански ръководител - изпълнителен
директор, председател на Управителния съвет и член на същия съвет на
дружеството, която сума включва следните заплатени от дружеството на трети лица
отделни суми: 1/сума в размер на 7920 лв., заплатена по фактура №*** от *** г.,
издадена от «М. А.»ООД, ЕИК *********; 2/сума в размер на 5980 лв., заплатена
по фактура №*** от *** г.; 3/сума в размер на 8840 лв., заплатена по фактура №***
от *** г.; 4/сума в размер на 5900 лв., заплатена по фактура №*** от *** г.;
5/сума в размер на 6800 лв., заплатена по фактура №*** от *** г.; 6/сума в
размер на 7200 лв., заплатена по фактура №*** от *** г.; 7/сума в размер на
7600 лв., заплатена по фактура №*** от *** г.; 8/сума в размер на 7480 лв.,
заплатена по фактура №*** от *** г., всички те-фактури от пункт 2 до пункт 8,
издадени от ЕТ «Н. Т.», ЕИК *********; 9/сума в размер на 3000 лв., заплатена
по фактура №*** от *** г. и 10/сума в размер на 3120 лв., заплатена по фактура
№*** от ***г.; 11/сума в размер на 5040 лв., заплатена по фактура №*** от ***
г. и 12/сума в размер на 5520 лв., заплатена по фактура *** от *** г.-всички
фактури от пункт 9 до пункт 12, издадени от «М. А.»ООД, ЕИК *********; 13/сума
в размер на 5980 лв., заплатена по фактура №*** от *** г. и 14/ сума в размер
на 9800 лв., заплатена по фактура №*** от ***г. - двете издадени от ЕТ «С. И.»,
ЕИК *********, ведно със законните лихви върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба пред съда-31.10.2014 г. до окончателното й
изплащане, както и в частта, с която А.Н.Б. ЕГН ********** *** е осъден да
заплати на «Б.» АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сума
над 2857 лева до пълния уважен размер от 16805.43 лева и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от «Б.» АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** и с адрес за
кореспонденция: гр.М., ул.»П.»№** против А.Н.Б. ЕГН ********** *** иск
за осъждането му да заплати на «Б.» АД сума над 18705.60 лева до
претендирания размер от 108 885.60 лева, представляваща претърпени от
дружеството-ищец имуществени вреди, настъпили вследствие неизпълнение от страна
на ответника на негови задължения в качеството му на стопански ръководител -
изпълнителен директор, председател на Управителния съвет и член на същия съвет
на дружеството, която сума включва следните заплатени от дружеството на трети
лица отделни суми: 1/сума в размер на 7920 лв., заплатена по фактура №*** от ***
г., издадена от «М. А.»ООД, ЕИК *********; 2/сума в размер на 5980 лв.,
заплатена по фактура №*** от *** г.; 3/сума в размер на 8840 лв., заплатена по
фактура №*** от *** г.; 4/сума в размер на 5900 лв., заплатена по фактура №***
от *** г.; 5/сума в размер на 6800 лв., заплатена по фактура №*** от *** г.;
6/сума в размер на 7200 лв., заплатена по фактура №*** от *** г.; 7/сума в
размер на 7600 лв., заплатена по фактура №*** от *** г.; 8/сума в размер на
7480 лв., заплатена по фактура №*** от *** г., всички те-фактури от пункт 2 до
пункт 8, издадени от ЕТ «Н. Т.», ЕИК *********; 9/сума в размер на 3000 лв.,
заплатена по фактура №*** от *** г. и 10/сума в размер на 3120 лв., заплатена
по фактура №*** от ***г.; 11/сума в размер на 5040 лв., заплатена по фактура №***от
*** г. и 12/сума в размер на 5520 лв., заплатена по фактура *** от ***
г.-всички фактури от пункт 9 до пункт 12, издадени от «М. А.»ООД, ЕИК *********;
13/сума в размер на 5980 лв., заплатена по фактура №*** от *** г. и 14/ сума в
размер на 9800 лв., заплатена по фактура №*** от ***г. - двете издадени от ЕТ
«С. И.», ЕИК ********, ведно със законните лихви върху главницата, считано от
датата на завеждане на исковата молба пред съда-31.10.2014 г. до окончателното
й изплащане, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №485 от 03.08.2015г., постановено по т.д. №764/2014г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив, В ЧАСТТА с която А.Н.Б. ЕГН ********** *** е осъден да заплати на «Б.» АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** и с адрес за корспонденция: гр.М., ул.»П.»№**
сумата 18705.60 лева, представляваща претърпени от дружеството-ищец имуществени
вреди, настъпили вследствие неизпълнение от страна на ответника на негови
задължения в качеството му на стопански ръководител - изпълнителен директор,
председател на Управителния съвет и член на същия съвет на дружеството, която
сума включва следните заплатени от дружеството на трети лица отделни суми: сума в размер на 13 089,60 лв., заплатена по
фактура №*** от *** г. и сума в размер на 5616 лв., заплатена по фактура №***
от *** г., двете издадени от «М. А.» ООД, ЕИК ********* на дружеството-ищец,
ведно със законните лихви върху главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба пред съда-31.10.2014 г. до окончателното й изплащане, както и разноски
до размер от 2857 лева.
ОСЪЖДА А.Н.Б. ЕГН **********
*** да заплати на «Б.» АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** и с адрес за кореспонденция: гр.М., ул.»П.»№** сумата 2448
лева – разноски пред въззивния съд по съразмерност съобразно уважената и
отхвърлена част от претенциите.
ОСЪЖДА «Б.» АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** и с адрес за кореспонденция: гр.М.,
ул.»П.»№** да заплати на А.Н.Б. ЕГН ********** *** сумата 10 108 лева -разноски пред
въззивния съд по съразмерност съобразно уважената и отхвърлена част от
претенциите, както и сумата 4 150 лева - разноски в първоинстанционното
производство съразмерно на уважената и отхвърлена част от претенциите.
Решението е
постановено при участието на Г.А.Г. като
трето лице – помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС
в едномесечен срок от съобщаването му на страните при наличие на предпоставките
по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Председател:
Членове: