Р Е Ш Е Н И Е
№88
гр. Велико Търново, 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ БАНЕВ
ИВЕЛИНА
ЯНЕВА
При секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10034/2021 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба
на Т.
Л.В. в качеството й на законен представител на „Джентико“ ЕООД чрез *** С.
*** против Решение № 448/21.12.2020г. постановено по НАХД 671/19 г. на Районен съд Г. Оряховица, с което е потвърден
като законосъобразен Електронен фиш серия К № 1320208, издаден от ОД на МВР В.
Търново, с който на касатора за нарушение на чл. 21, ал.2 във вр. с чл. 21,ал.1
от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.182,ал.2, т. 3 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева .
В жалбата се
прави оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради постановяване му
в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1
и т. 2 от НПК. Касаторът намира, че ГОРС не е обсъдил всички възражения ,
направени с жалбата и с писмените бележки, поради което превратно е тълкувал
събраните по делото доказателства. Липсват каквито и да било мотиви относно факта,
че на снимката към ЕФ са налични две МПС
и по какъв начин е установено ,че радарния лъч е фиксирал МПС,
управлявано от касатора. Липсват мотиви респ. доказателства по т. 2.3 от
Методическите указания на техническото средство- относно извършването на автотест
преди началото на заснемането , за да е валидно конкретното заснемане и
издадения ЕФ въз основа на това заснемане. От съда се иска да отмени
обжалваното Решение и постанови друго по съществото на спора, с което ЕФ бъде
отменен.
В открито съдебно заседание , редовно призован не се
представлява. Постъпило е допълнително становище от страна на *** С., с което е
направено искане на основание чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал.1, т. 5 от НК
във вр. с чл.11 от ЗАНН настоящото производство да бъде прекратено поради
изтекла абсолютна погасителна давност. Нарушението е извършено на 19.8.2016г.
,като определеното наказание е „Глоба“ След като чл.11 от ЗАНН препраща към чл.
80 и чл. 81 от ЗАНН, като срока на абсолютната давност е 4 г. и 6 месеца,
независимо от спирането или прекъсването на давността – три години плюс 1г. и 6
м. Срокът е изтекъл на 19.2.2021г., поради което следва да бъде отменено
Решението на ГОРС, отменен ЕФ и производството прекратено.
Ответникът по касация – ОД на МВР – Велико Търново, редовно призован не изпраща представител и не заема становище по спора.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за основателност на касационната жалба. Намира, че отговарят на действителността твърденията в нея, че към настоящия момент е изтекла абсолютната погасителна давност за извършеното нарушение. Това е отрицателна процесуална предпоставка за настоящото производство, поради което същото следва да се прекрати. На това основание следва да се отмени и ЕФ.
Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка,
съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Предмет на
настоящото производство е Решение №
448/21.12.2020г. постановено по НАХД 671/19 г. на Районен съд Г. Оряховица, с което е потвърден
като законосъобразен Електронен фиш серия К № 1320208, издаден от ОД на МВР В.
Търново, с който на касатора за нарушение на чл. 21, ал.2 във вр. с чл. 21,ал.1
от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.182,ал.2, т. 3 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева .
Въз основа на събраните в хода на административнонаказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд. На 19.8.2016г. в 14,37 часа на , ПП I-4, София- Варна, км 153 +343 общ. Лясковец, при ограничени на скоростта въведено с пътен знак В- 26 и допълнителен знак Е- 24 от 60 км/ ч с автоматизирано техническо средство №00209D33О1А0, което е одобрен тип, вписано под №4888 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, с валидност до 8.12.20200 г. е заснето движение на МПС, собственост на „Джентико „ЕООД а именно ОПЕЛ АСТРА с рег. № С4173 ХС със скорост от 86 км/ ч, след приспаднат толеранс от 3%. Приложени са протокол за проверка на мобилната система за видеоконтрол, както и протокол за използване и протокол за монтаж и настройка. След приспадане на толеранс от 3 км/ч е установена скорост от 86 км/ч и съответно превишение от 26 км/ч. След направена справка за собственост е намерено, че МПС принадлежи на горепосоченото дружество, чийто законен представител е касатора, като не е спорно по делото, че същата не е подала писмена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, че някой друг е управлявал МПС на посочената дата. За извършеното нарушение е издаден ЕФ, който е бил връчен на касатора на 14.8.2019г. , като в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е депозирана жалба пред ВТРС, след което делото е препратено по подсъдност на ГОРС. В хода на съдебното дирене освен горепосочените писмени доказателства, ГОРС е изискал и схема за вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка , от която е видно че на посоченото в ЕФ място е поставен знак В – 26 и допълнителен знак Е-
При така установената фактическа обстановка съдът е направил извод за неоснователност на подадената жалба, респективно за законосъобразност на ЕФ. Приел е, че ЕФ съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Направен е извод, че е доказано извършването на нарушението, включително датата и място, регистрационният номер на автомобила и обстоятелствата, при които е осъществено деянието, включително ограничението на скоростта в процесния участък. Въззивният съд е посочил, че не е имало нито твърдения, нито доказателства, че друго лице е управлявало автомобилът. Прието е, че ЕФ е изготвен в съответствие с одобрения образец и при спазване на правилата за това. Освен това към датата на справката на л. 13 от която е видно ,че ЕФ е издаден на 23.8.2016г. , не е изтекъл шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Съдът е намерил, че е изтекла и предвидената в чл. 80, ал.1 т. 5 от НК тригодишна давност . ГОРС е посочил, че тя е започнала да тече от 19.8.2016г. и е прекъсната към момента на издаване на ЕФ- 23.8.2016г., след което е започнала да тече нова тригодишна давност, прекъсната на 14.8.2019г. с връчване на ЕФ.От тази дата е започнала да тече нова тригодишна давност, която не е изтекла . Съдът е посочил, че към момента на произнасянето на решението не е изтекла и регламентираната в чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал.1 т. 5 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН абсолютна давност от четири години и половина, която започва да тече от датата на извършване на нарушението.
От съда са развити и подробни доводи досежно доказаност на нарушението, правилна правна квалификация на деянието, съответстващо на закона административно наказание, както и правилно ангажиране на отговорността на законния представител на дружеството. ГОРС е изложил мотиви и досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. С тези мотиви ЕФ е потвърден като законосъобразен.
Така постановеното от Районен съд – Горна
Оряховица решение е неправилно, а така
подадената касационна жалба – основателна.
При постановяване
на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК, вр. чл. 63 от ЗАНН. Въззивният съд
е формирал изводите си след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора
обстоятелства, както и наведените с оспорването доводи и възражения, за което
са изложени мотиви. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване
на обективната истина чрез приобщаването на допустими и относими доказателства,
които е обсъдил поотделно и съвкупно. Делото пред въззивната инстанция е
приключено и решението е постановено от законен състав и в границите на
вменената му компетентност, като за заседанието е съставен протокол. Не се
установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена
тайната на съвещанието. Процесуалните права
на жалбоподателя (касатор понастоящем) не са ограничени и последният е реализирал правото
си на защита в пълнота.
Настоящата
инстанция намира, че при адекватно изяснена фактическа обстановка, въззивният
съд е достигнал до правилен правен извод за законосъобразност на електронния
фиш. Отчетено е, че нарушението е правилно квалифицирано, след като е подробно
описано. Правилно е посочена нарушената материалноправна норма на чл. 21, ал. 2
във вр. с ал. 1 от ЗДвП и санкционната такава по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и
наложеното наказание е в предвидения от закона абсолютен размер. Касационната
инстанция изцяло споделя аргументите на въззивния съд за законосъобразност на наказателното
постановление, които не налага тяхното преповтаряне предвид чл. 221, ал. 2 от АПК.
Абсолютно се
споделят от настоящия състав мотивите на ГОРС досежно прекъсването на давността
по чл. 80, ал.1 т. 5 от НК като правилно е приложено т.2 от Тълкувателно
постановление № 1/ 27.2.2015г. на ОСС на НК на ВКС и ОСС на Втора колегия на
ВАС по т. д. 1/2014г. , както и спазването на чл. 34,ал. 3 от ЗАНН. Правилни са
всички останали изводи на съда ,досежно размера на наказанието ,наказателно
отговорното лице – законен представител, неприложение на чл. 28 от ЗАНН.
Въпреки гореизложеното решението е неправилно, но не по вина на решаващия състав,а с оглед на настъпило след неговото произнасяне обстоятелство, а именно изтичане на абсолютната давност. Същата предвидена по чл. 81, ал. 3 от Наказателния кодекс НК), във вр. с чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), предмет на тълкуване и с ТР № 1 от 27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВКС и ВАС. Сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, при изтичане на които не се образува административно наказателно производство са приложими в настоящия случай, поради липса на специални такива, визирани в друг закон.
Предвид точка 2 от задължителното
за съдилищата Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно
дело №1/2014 г. на ОСС на НК на ВКС и ОСС от II Колегия на ВАС, цитирано и от
районният съд, разпоредбата на чл.11 от Закона за административните нарушения и
наказания препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване
по давност в Наказателния кодекс.
Съгласно посочената от АНО в случая
дата на извършване на административното нарушение – 19.8.2016г. , приложение
намира и уредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК, в действащата редакция (изм.ДВ
бр.26 от 2010 г.), според която наказателното преследване се изключва по
давност, когато не е възбудено в срок от три години. Съгласно чл.80, ал.3 от НК, давността за преследване започва от довършването на престъплението, респ. в
процесния случай – административното нарушение. Изрично с Тълкувателно решение
№112/16.12.1982 г. по н.д. №96/82 г. на ОСНК на ВС е възприето, че за давността
по чл.34 от ЗАНН се прилагат институтите за спиране и прекъсване на давността
за наказателно преследване – чл.81 НК. Според чл.81, ал.2 от НК, давността се
прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то
само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на
действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. В
процесното решение съдът правилно е посочил кога е прекъсната относителната
давност и от кога започва да тече нова тригодишна давност.
По подобие с наказателното право, с
изтичане на давностните срокове се погасява възможността да бъдат реализирани
всички правомощия на наказващия орган по административно-наказателното
правоотношение. Районният съд правилно е посочил срока на абсолютната давност ,
доколкото наложеното наказание е „Глоба“, и
общата давност, предвидена в чл.80, ал.1, т.5 от НК изтича на
19.2.2021г., който към момента на постановяване на решението на
ГОРС-21.12.2020г.,не е изтекъл, но към
настоящото произнасяне на съда 31.3.2021г. е.
По мотивите на т. 1 от ТП № 2/19.05.2015 г., съдът приема, че издаването на процесния ЕФ приравнен на НП е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност и в този смисъл същите представляват властнически акт, издадени от административен орган и въпреки че пораждат наказателно-правни последици, са правен резултат от санкционираща административна дейност. Същият следва да бъде отменен не като незаконосъобразен, а поради преклудираната възможност за наказателно преследване поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване на основание чл. 81, ал. 3 от НК във вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Наистина изтичането на абсолютен давностен срок за погасяване на административнонаказателното преследване в течение на съдебното производство е основание за отмяна на НП/ ЕФ без да бъдат обсъждани въпросите за неговата формална и материална законосъобразност.
Налице е касационно основание по чл.348, ал.1,
т.1 от НПК, обжалваната част от решението да бъде отменена, вместо което да се
отмени потвърдената с нея част от Наказателното постановление.
При този изход на делото, след като от касатора не се претендират разноски, такива не се присъждат по чл. 63д,ал.1 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,
пр. І от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, втори касационен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на Т. Л.В.
в качеството й на законен представител на „Джентико“ ЕООД чрез *** С. ***,
Решение № 448/21.12.2020г. постановено по НАХД 671/19 г. на Районен съд Г. Оряховица, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ
Електронен фиш серия К № 1320208, издаден от
ОД на МВР В. Търново, с който на Т. Л.В.
в качеството й на законен представител на „Джентико“ ЕООД за нарушение на чл. 21, ал.2 във вр. с чл.
21,ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.182,ал.2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева .
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.