Р Е Ш Е Н И Е
№ 283
гр.Русе, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание
на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
Членове: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ДИАНА КАЛОЯНОВА
при секретаря
Мария Станчева и с участието на прокурора Радослав Градев, като разгледа
докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 295 по описа на съда за 2023 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН във вр. с
чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано по постъпила касационна жалба от П.Д. ***, чрез
пълномощник адв. Л.П., против решение № 99/26.06.2023 год., постановено по АНД
№ 80/2023 г. по описа на Районен съд – Бяла, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) № BG2022/4000-803/НП от 07.02.2023 г. на Началник отдел „Митническо
разузнаване и разследване“, отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в
Териториална дирекция „Митница Русе, Агенция „Митници“. С наказателното
постановление, на основание чл. 126, ал. 1, т. 1 от Закона за акцизите и
данъчните складове (ЗАДС), на касатора е наложено административно наказание
„глоба“ размер на 3691,70 лв. и на
основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС е отнета в полза на държавата стоката предмет,
на административното нарушение – дестилатен алкохолен продукт с различно
съдържание на етилов алкохол. В жалбата като касационни основания се сочат
допуснато от районния съд нарушение на материалния закон и съществени нарушения
на процесуалните правила във връзка със събирането и оценката на
доказателствата. Излагат се подробни
мотиви в подкрепа на твърдените касационни основания. Иска се отмяната
на въззивното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.
Претендира се присъждането на направените деловодни разноски.
Ответникът по касационната жалба – началник отдел „Митническо разузнаване и
разследване“ в ТД „Митница“ - Русе, чрез процесуален представител гл.
юрисконсулт С.С., оспорва касационната жалба и моли решението на районния съд да
бъде оставено в сила. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност
на касационната жалба и счита, че решението на районния съд следва да бъде
оставено в сила.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след
касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима –
подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да потвърди наказателното постановление
районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 29.12.2021 г. митническите органи извършили проверка на обект,
представляващ едноетажна сграда със складови помещения, находящ се на адрес гр.
Бяла, общ. Бяла, обл. Русе, ул. Стефан Стамболов“ № 2, собственост на касатора.
Пред проверяващите митнически служители същият заявил, че държи ракия и
доброволно завел и показал на проверяващия екип пластмасови туби, с различни
вместимости, съдържащи течност с мирис на етилов алкохол (ракия) общо 38 броя,
като количеството по първоначална преценка на органите възлизало над 300 литра
етилов алкохол. В хода проверката били снети писмени обяснения от лицето, в
които същия заявил, че намерената ракия е за лична консумация, сварена на два
казана и е загубил документите за изваряваната ракия. Поради установеното
голямо количество етилов алкохол, за които не били предоставени документи за
платен, обезпечен или начислен акциз, бил уведомен разследващ митнически
инспектор, като било образувано досъдебно производство № 87/2021 г. по описа на
ТД Митница Русе. На същата дата 29.12.2021 г. бил извършен и оглед на
местопроизшествие по реда на НПК от разследващия митнически инспектор, за което
бил съставен и протокол за оглед на местопроизшествие. При огледа, с помощта на
денситометър, бил измерен и алкохолният градус на установените в помещението
туби и бутилки от ПВЦ, пълни с течност, която при отварянето им била с миризма
на етилов акохол. С протокол за доброволно предаване на 29.12.2021 г. П. предал
намерените обекти, които били запечатани с пломби. В протокола за доброволно
предаване той пояснил, че към момента на проверката няма документи за ракията. С протокол за доброволно предаване №
1256/30.12.2021 г. 38-те туби, с различна вместимост, били предадени за
съхранение в склада на ТД „Митница“ - Русе. С протокол за оглед на веществени
доказателства и вземане на представителни проби, на 06.01.2022 г. в
присъствието на две поемни лица, в склада за веществени доказателства на ТД „Митница“
- Русе бил извършен оглед на предадените от касатора веществени доказателства –
38 броя туби/бутилки с различни вместимост, съдъращи бистра прозрачна течност,
с различна оцветеност, с мирис на етилов алкохол (ракия), чиито пломби,
поставени при предаването им, били с ненарушена цялост. В хода на досъдебното
производство били проведени множество процесуално-следствени действия. С постановление на Районна прокуратура – Русе, ТО – Бяла от 25.10.2022 г. наказателното
производство по досъдебно производство № 87/2021 г. по описа на ТД
Митница Русе, водено срещу касатора за престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК,
било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК – поради
недоказаност на обвинението, и било
изпратено на администартивнонаказващия орган предвид наличието на доказателства
за извършено административно нарушение от страна на касационния жалбоподател.
След получаване на постановлението за прекратяване на наказателното
производство било образувано административнонаказателно такова, в чиито рамки,
с писмо с рег.№ 32-385039/09.11.2022 г., връчено му на 11.11.2022 г., касаторът
бил поканен да се яви на 16.11.2022 г., в 10:00 часа, за
вземане на проби от стоките в склада за отнети и задържани в полза на държавата стоки към ТД Митница Русе, находящ се в гр.Русе,
бул.“Тутракан“ № 100. Същият се явил на 16.11.2022 г. и в негово
присъствие екип на митнически служители
извършил оглед на 38 бр. бутилки/туби с различна вместимост
в присъствието на касатора. В съставения протокол за извършена проверка №
22BG004000A006868/16.11.2022 г. изрично е отбелязано, че поставените върху
бутилките/тубите слепки са с ненарушена цялост, след което същите били снети. Проби
от тях били взети по реда на Наредба № 3 от 18.04.2006 г. за вземането на проби
и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки с протоколи за
вземане на проба, приложени по въззивното дело. Със заявки за анализ/експертиза
взетите проби били предадени за изследване в Митническа лаборатория – Русе. В
резултат на изследването било установено, че всяка от тях представлява „етилов
алкохол“ – дестилатен алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание,
установено във всяка от митническите лабораторни експертизи. В съставения
протокол за извършена проверка от 16.11.2022 г. се съдържа и покана до касатора
за явяване на 19.12.2022 г., в 15:00 ч., в сградата на ТД Митница Русе за
съставяне на акт за установено административно нарушение (АУАН). На
19.12.2022 г. в присъствието на П., такъв му бил съставен за нарушение
по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС. В законоустаневония срок по чл. 44 от ЗАНН не са постъпили възражения и въз основа
на акта на 07.02.2023 г. е оспореното пред въззивната
инстанция НП.
С него административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за
това, че при извършена проверка на 29.12.2021 г. на обект представляващ
едноетажна сграда със складови помещения, находящ се на адрес гр. Бяла, общ.
Бяла, обл. Русе, ул. Стефан Стамболов“ № 2, негова собственост е установено, че
същият е извършил административно нарушение, като е държал в обекта акцизни стоки
по чл. 2, т. 1 от ЗАДС, както следва:
-92,30 литра
"етилов алкохол"-дестилатен алкохолен продукт с действително
алкохолно съдържание по обем 56,1% vol. при 20 0
С;
-53,05 литра
"етилов алкохол"-дестилатен алкохолен продукт с действително
алкохолно съдържание по обем 53,3% vol. при 20 ° С;
-39,20 литра
"етилов алкохол"-дестилатен алкохолен продукт с действително
алкохолно съдържание по обем 43,5% vol. при 20 0
С;
-36,80 литра
"етилов алкохол"-дестилатен алкохолен продукт с действително
алкохолно съдържание по обем 42,8% vol. при 20 ° С;
-20,20 литра
"етилов алкохол"-дестилатен алкохолен продукт с действително
алкохолно съдържание по обем 43,2% vol. при 20 0
С;
-32,00 литра
"етилов алкохол"-дестилатен алкохолен продукт с действително
алкохолно съдържание по обем 43,8% vol. при 20 ° С;
-20,10 литра
"етилов алкохол"-дестилатен алкохолен продукт с действително
алкохолно съдържание по обем 43,7% vol. при 20 0
С;
-29,80 литра
"етилов алкохол"-дестилатен алкохолен продукт с действително
алкохолно съдържание по обем 38,9% vol. при 20°С;
-9,80 литра
"етилов алкохол"- дестилатен алкохолен продукт с действително
алкохолно съдържание по обем 35,6% vol. при 20 0
С;
-20,00 литра
"етилов алкохол"-дестилатен алкохолен продукт с действително
алкохолно съдържание по обем 41,7% vol. при 20 ° С, без
данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или
придружителен административен документ/електронен администартивен документ или
документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг
документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. На основание чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС му било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 3691,70 лв. и била отнета в полза
на държавата стоката, предмет на административното нарушение.
При така
установената фактическа обстановка районният съд направил извод за законосъобразност на НП. Приел, че
при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничаващи правото на защита на касатора, които да са самостоятелно основание
за отмяна на НП.
Приел е, че нарушението е осъществено от обективна и субективна страна, доказано
е по безспорен начин и е правилно квалифицирано от административнонаказващия
орган, поради което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. Съдът се е позовал на задължителните указания,
дадени с Тълкувателно постановление № 1 от 16.02.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по
т. д. № 2/2022 г. като е посочил, че идеята на законодателя, въплътена в чл.
126, ал. 1 ЗАДС, е, че всяко лице, държащо, предлагащо, продаващо или
превозващо акцизни стоки, следва да разполага с данъчен документ по смисъла на
чл. 84, ал. 1 ЗАДС или друг документ, който да доказва плащането,
обезпечаването или начисляването на дължимите държавни вземания. След като
касаторът не бил представил какъвто и да е документ за доказване на
начисляването, плащането и обезпечаването на акциза, то той е осъществил
състава на визираното нарушение. Съдът е приел за правилно определен и размерът
на наказанието, както и постановеното в полза на държавата на предмета на
нарушението.
Решението е правилно. Касационната инстанция напълно
споделя съображенията на въззивната инстанция по тълкуването и прилагането на
закона, към които препраща, на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК, във
вр. с чл.63в от ЗАНН. Районният съд е събрал всички относими и допустими
доказателства без при тази своя процесуална дейност да е допуснал съществени
процесуални нарушения. При напълно изяснена фактическа обстановка въззивният
съд е достигнал до правилни изводи по съществото на спора.
Касационната инстанция споделя направеният от районния съд извод, че в извънсъдебната
фаза на развилото се административнонаказателно производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Касаторът отново поддържа тезата си, че такова
процесуално нарушение представлява неговото неуведомяване за вземането на проба
от доброволно предадените веществени доказателства с протокол за оглед на
веществени доказателства и вземане на представителни проби от 06.01.2022 г. Видно
от доказателствата по делото, досъдебното производство било образувано на 29.12.2021
г. с действие по разследването на основание чл. 212, ал. 2 от НПК - оглед на
местопроизшествие, в протокола за което подробно са описани веществените
доказателства, предадени доброволно от касатора с приемо-предавателен протокол
№ 1256/30.12.2021 г., които били съхранявани склада за задържани стоки на ТД
Митница Русе, същите са се намирали там и към момента на огледа на 06.01.2022 г.
Разпоредбата на чл.224 от НПК предвижда, че когато разпоредбите на този кодекс
не предвиждат присъствието на обвиняемия, на неговия защитник или на
пострадалия и неговия повереник при извършването на съответни действия по
разследването, органът на досъдебното производство може да им разреши да
присъстват, ако това няма да затрудни разследването. Към датата на извършване
на посоченото следствено действие – протокол за оглед на веществени
доказателства и вземане на проби от тях, а именно 06.01.2022 г., касаторът не е
имал качеството на обвиняем. Същият е привлечен в това качество с постановление
от 11.02.2022 г., поради което към датата на вземане на пробите от веществени
доказателства разследващите органи са нямали задължение да уведомяват касатора
и да му осигуряват възможност да присъства при извършване на това следствено
действие. Такова действие не може да бъде извлечено от чл.155 и чл.156 от НПК.
Разпоредбата на чл.156, ал.1 от НПК изисква единствено огледът, когато не се провежда в съдебно заседание, да се извършва в
присъствието на поемни лица, каквито са присъствали и това е удостоверено в
съставения протокол. Подобно задължение за осигуряване присъствието на касатора
при извършения по реда на НПК оглед на веществени доказателства и вземане на
проби от тях не може да бъде обосновано и с разпоредбата на чл.6, ал.1 от Наредба
№ 3 от 18.04.2006 г.. Тя гласи, че вземането на проби за целите на контрола
върху акцизните стоки се извършва в присъствието на проверяваното лице или
негов представител. Видно от самото наименование на този подзаконов нормативен
акт, както и от текста на чл.1, ал.1 от същия, с тази наредба се определя редът
за вземане на проби от стоки за извършване на лабораторни анализи за целите на контрола върху акцизните стоки.
Според чл.102, ал.2 от ЗАДС този контрол включва проверки и ревизии на
данъчнозадължените лица, както и проверки на всички други лица, държащи или
извършващи дейности с акцизни стоки. Следователно извън неговия обхват попадат
наказателните производства за престъпления по чл.234, ал.1 от НК. Поради това
въззивната инстанция правилно е приела, че при образувано наказателно
производство редът за вземане на проби по чл.6, ал.1 от Наредба № 3 от
18.04.2006 г., от гледна точка на изискването това да става в присъствието на
проверяваното лице, е неприложим. Поради
това без
опора в доказателствата по делото са възраженията на касатора, заявени при повторното вземане на пробите за целите на
административнонаказателното производство и обективирани в ПИП от
16.11.2022 г., свързани със съмнения относно
идентичността на иззетата от жалбоподателя стока, тъй като пробите следвало да
бъдат взети при проверката на 29.12.2021 г., и че бутилките не били запечатани
по надлежния ред и около година не е имал досег с тях. Протоколът от 06.01.2022
г. е съставен по надлежния ред в НПК, в присъствието на поемни лица, които са
удостоверили действията по сваляне на пломбите, вземане на пробите и поставяне
на слепки на ТД Митница Русе на тубите. Съставен е приемо-предавателен протокол
и е спазен реда на чл. 6, ал. 1 от Наредба 3 от 18.04.2006 г. за целите на
административнонаказателното производство. В този смисъл са спазени
изискванията на чл. 110 от НПК, взети са мерки веествените доказателства да се
съхраняват и запазят, като са оставени на съхранение в склад, съгласно ал. 4 от
чл. 110 от НПК.
Тезата
на жалбоподателя, че би могло да е налице манипулиране на течността в
бутилките, след като не е присъствал на срязването на пломбите, се опровергават
от приложения протокол за изземване на проби (ПИП) от 16.11.2022г., тъй като
след анализ в Митническа лаборатория гр. Русе са издадени 10 митнически лабораторни
експертизи (МЛЕ), като от данните по 10-те точки 8 – „Становище“ на МЛЕ е
посочено, че изпитаната проба представлява „етилов алкохол“ – дестилатен
алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание по обем под 80% vol. На основание Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на
Комбинираната номенклатура (КН) термините на позиция 2208 – „Етилов алкохол,
неденатуриран, с алкохолно съдържание по обем под 80% vol ; дестилати, ликьори и други
спиртни напитки:“, изследваните стоки се класират именно в код 2208.
Разпоредбата на чл. 9 (в сила от 1.07.2006 г. - ДВ, бр. 91 от 2005 г.) от ЗАДС експлицитно сочи, че "Етилов
алкохол (алкохол)" е всеки продукт, включен в кодове по КН
2207 и 2208, с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 %
vol, дори когато този продукт е част от продукт, попадащ в друга глава от
Комбинираната номенклатура.
По делото
няма спор, че към датата на проверката, а и в хода на съдебното производство,
касаторът не представя необходимите съгласно ЗАДС документи. Според чл. 84, ал.
1 от ЗАДС данъчни документи по смисъла на ЗАДС са акцизния данъчен документ или
регистриран електронен акцизен данъчен документ – т.1, както и по т. 2 –
известие към акцизен данъчен документ или регистрирано електронно дебитно или
кредитно известие. Тези данъчни документи, съгласно чл. 2 на чл. 84 са частни документи, издавани от
лицензиран складодържател или от регистрирано по този закон лице, за
удостоверяване възникването на задължение за начисляване и заплащане на акциз. Именно лицензираните
складодържатели, регистрираните по ЗАДС лица, както и лицата по чл.3, ал 1, т.
4 и 6 издават регистриран електронен акцизен данъчен документ, като за лицата
по чл. 24, ал. 1, т. 3 и 4 чл. 57, 58в и 60 от ЗАДС се допуска издаване на
съответния документ на хартиен носител в два екземпляра – за издателя и за
получателя, без да се изисква регистрация в информационната система на Агенция
Митници- чл. 84, ал.3 и 4. Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗАДС
акцизната декларация е документ, в който лицензираният складодържател или
регистрираното лице декларира завсеки данъчен период определена информация,
свързана с неговата дейност, която е осноавние за възникване на права и
задължения. Тази декларация се подава за всеки данъчен склад, съответно за
всеки специализиран малък обект за дестилиране или обект за винопроизводство
на малък винопроизводител, в компетентното митническо учреждение по местонахождението
на склада или обекта в 14-дневен срок от
изтичането на данъчния период, закойто се отнася – чл. 87, ал.2 от ЗАДС, като
лицензираните складодържатели и регистрираните лица подават акцизна декларация
и в случаите, когато не е начислен акциз за данъчния период – ал. 4. В
настоящия казус, както се посочи по-горе, не е налице нито един от тези документи.
Освен това,
ако касаторът беше заплащал дължимият акциз, то той би следвало да е подал и
справка-декларация по чл.45, ал.2 от ППЗАДС, която според ал.3 и ал.4 на същата
разпоредба съдържа трите имена, ЕГН и постоянен адрес на физическото лице и количество
и вид на предоставения ферментирал материал за дестилиране, както и декларация
от лицето, че предоставените ферментирали материали от грозде или плодове са от
собствено производство. Според чл.45, ал.5 от ППЗАДС справката-декларация по
ал. 2 се попълва в три екземпляра - първият екземпляр остава в специализирания
малък обект за дестилиране, вторият се дава на физическото лице и се прилага
към екземпляра на акцизния данъчен документ за лицето, а третият се предоставя
от собственика или наемателя на обекта на митническото учреждение по
местонахождение на обекта, в срока на подаването на акцизната декларация.От
събраните доказателства се установява, че такъв документ освен, че не се
представя от касатора, но не се съхранява нито в митническото учреждение по
местонахождение на обекта, нито в специализираните малки обекти, където ракията
е била изварявана.
Според
приетото в Тълкувателно постановление № 1 от 16.02.2023 г. на ОСС от НК на ВКС
по т. д. № 2/2022 г., Първа и Втора колегия на ВАС, субект на отговорността по
чл. 126 от ЗАДС може да бъде всяко лице независимо от регистрацията по този
закон, т.е. такъв може да бъде и касаторът.
Във връзка
с поддържаното в касационната жалба възражение следва да се отбележи, че
съпоставянето на съставите на престъплението по чл.234, ал.1 от НК и на
административното нарушение по чл.126, ал.1 от ЗАДС ясно сочи каква е била
причината за повторното вземане на проби, извършено на 16.11.2022 г. и защо не
могат да бъдат ползвани резултатите от експертизата по вече прекратеното
досъдебно производство. Разпоредбата на чл.234, ал.1 от НК предвижда, че който разпространява или държи акцизни стоки без бандерол, когато такъв
се изисква по закон, в немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода от
една до шест години и глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на
разпространяваните стоки, както и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7.
За целите на доказване на посочения елемент от обективния състав на посоченото
престъпление е достатъчно да бъде установено, че се касае до акцизни стоки,
т.е. до етилов алкохол по смисъла на чл.9 от ЗАДС, който е акцизна стока
съгласно чл.2, т.1 от същия закон. За определяне размера на административното
наказание за нарушението по чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС обаче е необходимо не
само да се установи, че се държи акцизна стока без съответния документ, но
следва да бъде установен и размерът на дължимия акциз, тъй като предвидената в
закона глоба е в неговия двоен размер. Определянето на размера на дължимия
акциз, съгласно чл.41 и чл.28, ал.1, т.5 от ЗАДС, изисква данъчната основа да
се умножи по акцизната ставка, която, съгласно чл.31, ал.1, т.5 от ЗАДС, за етилов
алкохол е 1100 лв. за 1 хектолитър чист алкохол, което количество се определя
при температура 20 °С. Това изисква да се установи с точност алкохолното
съдържание по обем, което да се приложи към процесните количества ракия, което,
видно от митническите лабораторни експертизи, е различно. Споделя се
направеният от контролираната инстанция извод, че размерът на наказанието е
правилно определен – чрез прилагане на акцизната ставка по чл.31, ал.1, т.5 от ЗАДС, а не на тази по чл.31, ал.1, т.6 от ЗАДС, тъй като по делото липсват
събрани безспорни доказателства, че етиловият алкохол (ракия) е произведен в
специализиран малък обект за дестилиране.
Настоящият случай не е маловажен
по смисъла на чл.126б, ал.2 от ЗАДС, поради което неприложима се явява и
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
По изложените причини, касационният съд приема, че
обжалваното решение е валидно, допустимо
и правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143,
ал. 3 от АПК вр. чл.63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН в полза на ответника по касация
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство в касационното производство, чийто размер,
съгласно чл. 63д, ал.5 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото,
съдът определя на 80 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от
13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се
присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният
от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на Агенция
„Митници“, която има качеството на юридическо лице съгласно чл.7, ал.1 от ЗМ.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 99/26.06.2023 г.,
постановено по АНД № 80/2023 г. по описа на Районен съд – Бяла.
ОСЪЖДА П.Д.П., ЕГН **********,***, да заплати на Агенция „Митници“, със седалище
в гр. София, ул. "Г.С.Раковски“ № 47, сумата от 80 лева - юрисконсултско възнаграждение в
касационното производство.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: