РЕШЕНИЕ
№ 1885
гр. София, 29.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20211110215125 по описа за 2021
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от З. Т. Я., ЕГН ********** срещу наказателно
постановление № 21-4332-019215/23.09.2021 г., издадено от началник сектор
в отдел „Пътна полиция“ към СДВР, с което на основание чл.174, ал.1 т. 2 от
ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания – „глоба“ в
размер на 1000 /хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 12 /дванадесет/ месеца за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 пр. 1
от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление и се моли да неговата отмяна. Жалбоподателят не оспорва, че
на инкриминираната дата е управлявал МПС, като при проверка от страна на
контролните органи за употреба на алкохол с техническо средство пробата
отчела 0,83 промила. Заявява, че резултатът го изненадал, тъй като не бил
употребил алкохол и поискал да даде кръв за изследване, но при пристигане в
1
болничното заведение „Св. Анна” поради реализирано на входа на болницата
ПТП достъпът до същата бил ограничен, жалбоподателят не бил допуснат и
по този начин не по своя вина не успял да спази дадения му срок за явяване.
Акцентира върху обстоятелството, че макар и със закъснение дал кръвна
проба и резултатът бил отрицателен. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят ЗДР. ТР. ЯН. редовно призован не се
явява, представлява се от адв. Й., който пледира за отмяна на НП по
изложените в жалбата съображения. Изтъква, че действително
жалбоподателят е дал кръвна проба в по-късен час от определения му в
талона, но това се дължи на обстоятелството, че достъпът до входа на
болницата е бил ограничен от полицейски служители, които запазвали
местопроизшествието и ПТП била единствената причина, поради която
жалбоподателят Я. не спазил срока за явяване за даване на проба. Акцентира
върху обстоятелството, че при изследване на кръвната проба на
жалбоподателя не било установено наличие на алкохол. Моли при отмяна на
НП да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя сторените от него
разноски.
Въззиваемата страна – началник сектор при ОПП- СДВР редовно призован
не се явява и не се представлява.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна
връзка, като обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя, прие за
установено следното от фактическа страна:
На 05.09.2021 г. около 22:08 часа в гр. София жалбоподателят З. Т. Я.
управлявал лек автомобил марка „******“, модел „***“ с рег. № ****,
движейки се по ул. „Западна“ с посока на движение от бул. „Александър
Стамболийски“ към ул. „Околовръстен път”. На кръстовището с ул.
„Суходолска” жалбоподателят бил спрян за проверка от екип на ОПП- СДВР,
част от който бил свидетелят А. И. Т. – младши автоконтрольор.
Жалбоподателят бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
Алкотест дрегер 7510 с инвентарен номер ARВА 0069. Последното отчело
положителен резултат от 0,83 промила алкохол в издишания въздух. Предвид
получения резултат на жалбоподателя бил издаден талон за медицинско
изследване № 087210 за явяване в срок до 30 мин от връчване на талона в
УМБАЛ “Св. Анна” – София за установяване на концентрацията на алкохол в
2
кръвта чрез химическо изследване. Талонът бил връчен на жалбоподателя в
22:40 часа.
С оглед направените в хода на проверката констатации свидетелят А. И. Т.
съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) с бланков № 453638/05.09.2021 г. за нарушения на чл. 5,
ал. 3 т. 1 пр. 1 от ЗДвП. АУАН бил предявен за запознаване на
жалбоподателя, който го подписал като посочил, че има възражения.
Жалбоподателят се явил в УМБАЛ „Св. Анна” – София в 23:45 часа,
където дал кръвна проба за изследване за наличие на алкохол. На 08.09.2021
г. било извършено изследване на кръвната проба, дадена от жалбоподателя в
УМБАЛ „Св. Анна” – София по метода на газовата хроматография, при което
не било установено наличие на алкохол, за което бил съставен протокол за
химическо изследване.
Въз основа на горепосочения АУАН и като взел предвид, че кръвната
проба от жалбоподателя е дадена извън времето, посоченото в талона за
медицинско изследване на 23.09.2021 г. началникът на сектор
„Административно обслужване” при ОПП- СДВР издал обжалваното
наказателно постановление, препис от което бил връчен на жалбоподателя на
15.10.2021 г., а на 20.10.2021 г. била депозирана и жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ
на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно
показанията на свидетелите А. И. Т., Т. Л.Я., заключение на СГЕ, както и
събраните по надлежния ред на чл. 283 от НПК писмени доказателства и
доказателствени средства: талон за медицинско изследване № 087210,
протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, протокол
за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта
от 08.09.2021 г., извлечение от паметта на техническо средство Алкотест
дрегер 7510 ARВА 0069, проба 2528, справка за проверка на техническата
изправност на Алкотест дрегер 7510 ARВА 0069, справка „Картон на
водача“, копие от заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи, копи от заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра
на вътрешните работи, копия от страниците на амбулаторен дневник на
спешно отделение при УМБАЛ „Св. Анна” – София за времето от 21.30 ч. на
05.09.2021 г. до 00:30 ч. на 06.09.2021 г., справка от Национална система
3
„Телефон 112”.
На първо място по делото не съществува спор относно обстоятелствата,
свързани с извършената на 05.09.2021 г. проверка на жалбоподателя с
техническо средство от екип на ОПП- СДВР за употреба на алкохол, както и
че то е отчело положителен резултат. Тези факти се установяват от една
страна от показанията на свидетеля А.Т., който в качеството си на младши
автоконтрольор е бил част от екипа, извършил проверката, а от друга и от
показанията на бащата на жалбоподателя – свидетеля Трайчо Я., който е бил
пасажер в автомобила, управляван от жалбоподателя. Съдът се довери на
показанията на свидетеля Т., тъй като същите са обективни и безпристрастни.
Свидетелят потвърди извършената на жалбоподателя проверка за употреба на
алкохол на ул. „Суходолска” в близост до ул. „Западна”, при която проверка
техническото средство отчело положителен резултат. Заявеното от свидетеля
кореспондира и с извлечението от паметта на техническото средство
Алкотест дрегер 7510 ARВА 0069 – проба 2528, в която са отразени времето
на извършване на пробата и резултатът, а именно 0,83 промила. Техническата
изправност на средството за измерване, с което е бил изпробван
жалбоподателя се установява от представената по делото справка от
Лаборатория за проверка на СИ.
По същество приетата от съда фактическа обстановка не се оспорва от
жалбоподателя, дори напротив, изрично в жалбата се потвърждава, че на
инкримирината дата 05.09.2021 г. същият е управлявал посочения в НП
автомобил, като при извършена му проверка за употреба на алкохол
техническото средство отчело положителен резултат, а именно 0,83 промила.
Съдът кредитира приетите по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, приети по надлежни ред на чл. 283 от НПК като
обективни, създадени за цели извън процеса и изясняващи съществени
елементи от релевантната фактология. От издадения талон за медицинско
изследване № 087210 се установява времето, което е било предоставена на
жалбоподателя за явяване в УМБАЛ „Св. Анна - София”, а именно 30 минути
от връчване на талона; същият е бил връчен на жалбоподателя Я. в 22:40 часа
на 05.09.2021 г., видно от отразеното в него, следователно същият е следвало
да се яви в болничното заведение до 23:10 часа. Представените по делото
копия от страници на амбулаторния дневник на спешно отделение при
УМБАЛ „Св. Анна – София” установяват точния час на явяване на
4
жалбоподателя, а именно 23:45 часа, тоест със закъснение от 35 минути.
Видно от представения по делото протокол за химическо изследване при
изследването с газхроматографски метод на 08.09.2021 г. в дадената от
жалбоподателя Я. кръвна проба не е било установено наличие на алкохол.
С оглед доводите на жалбоподателя относно причините, поради които се е
явил със закъснение в болничното заведение /ПТП, поради което достъпът до
Спешното отделение на УМБАЛ „Св.Анна” – София е бил ограничен/ съдът
изиска справка от „Национална система – тел. 112” при МВР, от която се
установява, че действително са били подадени два сигнала относно ПТП пред
болница „Св. Анна” – София, като първият сигнал е подаден в 23:10 часа, а
вторият – в 23:14 часа. При тези данни съдът не може да приеме, че към
момента на изтичане на предоставения на жалбоподателя срок за явяване в
болничното заведение – 23:10 часа достъпът до спешното отделение е бил
изключен – към момента на изтичане на срока е бил подаден едва първият
сигнал за ПТП, поради което не може да се приеме, че в същия момент
достъпът на жалбоподателя до спешното отделение е бил изключен. Четири
минути по-късно отново е бил подаден сигнал, което води до извод, че
полицейски служители на място все още не е имало. Свидетелят Т. Я. посочи,
че при пристигане на място пред болницата там вече е имало много
полицейски служители, тоест жалбоподателят и свидетелят са пристигнали
пред болничното заведение след като на място вече е имало полицейски
служители, които са се отзовали на сигнала, подаден най-рано в 23:10 часа
/часът, в който е изтекъл срокът за явяване на жалбоподателя за даване на
кръвна проба/. В допълнение следва да се посочи, че за времето след
подаване на първия сигнал за ПТП на тел. 112 тоест от 23:10 часа до момента
на явяване на жалбоподателя Я. - 23:45 часа в спешното отделение на
УМБАЛ „Св. Анна” – София са били приети общо шест лица, съответно в
23:10 часа, в 23:20 часа, в 23:25 часа, в 23:30 часа, в 23:31 часа и в 23:40 часа,
като е очевидно, че достъпът до спешното отделение не е бил изключен
поради наличие на ПТП в близост до болничното заведение. Пациентът,
който е бил приет в 23:31 часа /една минута след предходния пациент/ е бил
приет за даване на алкохолна проба тоест достъп до спешното отделение са
имали освен лица със оплаквания от здравословно естество, така и лица,
явяващи се за даване на кръвна проба за изследване за наличие на алкохол.
При тази доказателствена съвкупност съдът намира, че не беше доказано, че
5
явяването на жалбоподателя в УМБАЛ „Св. Анна” – София за даване на
кръвна проба за изследване след изтичане на посочения в талона за
медицинско изследване срок се дължи на обективни, независещи от
жалбоподателя причини.
От представените по делото заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г. и заповед
№ 8121з-515/14.05.2018 г. и двете на министъра на вътрешните работи се
установява компетентността на актосъставителя и на
административнонаказващия орган. Писмените доказателства са
еднопосочни, обективни и достоверни, с оглед на което съдът им се довери
изцяло.
От приетата по делото съдебно-графическа експертиза се установява, че
жалбоподателят е лицето, подписало талона за изследване № 087210, както и
че той е положил подпис в графата „изследвано лице” в протокола за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения преклузивен срок за обжалване,
от процесуално легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери законността
на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така
и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от компетентни за това административни органи - видно от
т.1.3. от представената по делото заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи актосъставителят в качеството си на
„младши автоконтрольор” е бил компетентен да съставя АУАН на ЗДвП, а
компетентността на АНО следва от т. 2.6 от същата заповед. Видно от
заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г. Десислава Дескова е презназначена на
длъжност „началник на 03 сектор „Административно обслужваве съм отдел
„Пътна полиция” при СДВР, поради което същата е била компетентна към
23.09.2021 г. да издаде обжалваното наказателно постановление. При
6
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.34,
ал.1 и ал.3 от ЗАНН – АУАН е съставен в деня на извършване и установяване
на нарушението, а НП е издадено по- малко от месец след това. АУАН и НП
съдържат всички изискуеми от закона реквизити, нарушението е описано
ясно и конкретно, като му е дадена съответстваща на фактическото описание
правна квалификация.
Разпоредбата на чл. 5, ал.3 т. 1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни
превозни средства да управляват такива с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни
аналози. За това нарушение са предвидени административни наказания
лишаване от право да управлява МПС и глоба, като техният размер е
обвързан с установената концентрация на алкохол /чл. 174, ал. 1 от ЗДвП/.
Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП редът, по който се установява
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни
средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието. Издадената на базата на тази законова делегация наредба е
Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентацията на алкохол
в кръвна и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от цитираната наредба гласи, че при извършване
на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в
кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични
вещества или техни аналози – с тест. Съгласно ал. 9 на чл. 6 от Наредбата
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на
техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за
изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при
отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за
изследване.
В хода на производството по настоящото дело по безспорен начин бе
установено, че на инкриминираната дата жалбоподателят Я. е управлявал
МПС с концентрация на алкохол в кръвна 0,83 промила. Концентрацията на
7
последния е била установена посредством техническо средство – Алкотест
дрегер 7510 ARВА 0069, като същото е отчело резултат от 0,83 /нула цяло и
осемдесет и три/ промила. Въпреки, че на жалбоподателя е бил връчен талон
за медицинско изследване с указания за явяване в МБАЛ „Св. Анна” – гр.
София с конкретно посочен срок за явяване /до 30 минути от връчването му в
22:40 ч., тоест до 23:10 часа/, по делото се установи, че Я. се е явил и дал
кръв за изследване в 23:45 часа, тоест със закъснение от 35 минути. Съдът не
възприе тезата на жалбоподателя, че закъснението му се дължи на обективни
причини – по- горе съдът подробно обсъди наличните доказателства, от които
не се установи, че достъпът на граждани до спешното отделение на УМБАЛ
„Св. Анна” – София е бил ограничен поради ПТП. Ето защо съдът намира, че
в наказателното постановление правилно е била посочена релевантната
концентрация на алкохол в кръвта, установена чрез техническо средство,
доколкото е била налице хипотезата на чл. 6, ал.9 от Наредбата – при
неявяване на лицето в определения срок на посоченото място, което
неявяване не се дължи на независещи от жалбоподателя пречки.
Действително, видно от ПХИ в дадената със закъснение кръвна проба не е
установено наличие на алкохол. Кръвната проба обаче е дадена след изтичане
на предоставения от контролните органи срок, със закъснение от 35 минути, а
освен това в протокола за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози е
отразено твърдение на жалбоподателя, че същият около 21:00 часа на
05.09.2021 г. е употребил водка. Протоколът е подписан от жалбоподателя,
видно от заключението на СГЕ.
Въз основа на изложеното дотук съдът счита, че с поведението си
жалбоподателят е осъществил всички признаци от обективна страна на
вмененото му нарушение по чл.5, ал.3, т.1 пр.1 от ЗДвП – на
инкриминираната дата З.Я. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в
кръвта 0,83 промила, в нарушение на установената забрана съгласно
цитираната разпоредба.
Нарушението е извършено виновно, при форма на вина – пряк умисъл.
Жалбоподателят З. Я. е съзнавал, че му е забранено да управлява МПС под
въздействие на алкохол, съзнавал е, че е употребил такъв и въпреки това не се
е въздържал и е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 0,83
промила, като пряко е целял настъпването на общественоопасните последици
8
на своето деяние.
Липсват данни - смекчаващи отговорността обстоятелства, от които да се
направи извод, че извършеното от жалбоподателя нарушение разкрива
значително по-ниска степен на обществена опасност от обичайните такива
нарушения. Управлението на МПС под въздействието на алкохол значително
повишава опасността от реализиране на ПТП, с което употребилият алкохол
водач застрашава освен собственото си здраве и живот и тези на оставалите
участници в движението, поради което и извършеното от Я. деяние не може
да се квалифицира като маловажен случай.
Законодателят в чл. 174, ал.1 ЗДвП е диференцирал административните
наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС налагани на водач,
който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвна над 0,5 на хиляда
в зависимост от установената концентрация на алкохол в кръвта. Доколкото в
конкретния случай доказаната концентрация на алкохол в кръвта на
жалбоподателя Я. е била 0,83 промила, попадаща в границите от 0,8 на
хиляда до 1,20 на хиляда, то правилно АНО е приложил санкционната
разпоредба на чл. 174, ал.1 т.2 ЗДвП и е наложил на жалбоподателя З.Я. глоба
в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца. За извършеното нарушение законодателят е определил
административните наказания в абсолютен размер, съвпадащ с този, наложен
от АНО, поради което за съда не съществува възможност за тяхното
ревизиране.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че при съставяне на АУАН и НП
не са допуснати процесуални нарушения, които да се ограничили правото на
защита на наказаното лице. Нарушението е установено по категоричен начин,
а наложените адмвинистративни наказания са законосъобразни, поради което
НП следва да се потвърди.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН в тежест на
жалбоподателя следва да се възложат и сторените по делото разноски за
възнаграждение за вещо лице за изготвяне на СГЕ в размер на 292,50 /двеста
деветдесет и два и 0,50/ лева.
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна, но
доколкото такива не са претендирани, не следва да се присъждат.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН, Софийски районен
съд, НО, 108 състав
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-019215/23.09.2021
г., издадено от началник сектор в отдел „Пътна полиция“ към СДВР, с което
на основание чл. 174, ал.1 т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя З. Т. Я., ЕГН
********** са наложени административни наказания – „глоба“ в размер на
1000 /хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
/дванадесет/ месеца за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 пр. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН З. Т. Я.,
ЕГН ********** да заплати в полза на държавата и по сметка на СРС сумата
от 292,50 /двеста деветдесет и два и 0,50/ лева, представляваща сторените в
съдебната фаза разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административния съд - София-град в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10