№ 3558
гр. София, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20221110214335 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 22-4332-016945 от
30.08.2022 г., издадено от началника на сектор към СДВР, отдел „Пътна
полиция” – СДВР, с което на М. Н. Ц. му е наложена глоба в размер на 750
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което се иска
цялостната му отмяна. Прави се оплакване, че не са спазени сроковете,
предвидени в чл. 34 от ЗАНН. С оглед на това се иска отмяната на
атакуваното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, процесуалния
представител на жалбоподателя поддържа жалбата със същите съображения и
искания. Претендира и присъждането на разноски.
АНО редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразяват
становище.
1
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок.
На 16.05.2022 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че на 13.06.2021 г., около 19:34
часа в гр. София, по бул. Ботевградско шосе, с посока на движение от ул.
Околовръстен път към бул. Владимир Вазов, управлява лек автомобил Ауди
А 8 с рег. № СВ **** РМ като до фирма Пежо, водачът се движи със скорост
от 107 км/ч (измерена скорост 110 км/ч и отчетен толеранс в полза на водача
– 107 км/ч), при ограничение на скоростта – 50 км/ч, за населено място –
нарушение чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
3 месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Наказателното постановление е било издадено в нарушение на
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, след изтичане на 3-месечния срок от
откриване на нарушителя. Видно от съдържанието на АУАН и НП,
нарушението е било извършено на 13.06.2021 г. От писменото доказателство
на л. 5 от делото, на 18.08.2021 г. собственикът на автомобила е посочил
жалбоподателя като лице, което го е управлявало. На 23.09.2021 г.
жалбоподателят е бил призован от полицейските органи за да попълни
декларация по чл. 188 от ЗДвП, като той е отказал да попълни такава (спр. л.
12 от делото). При това положение е основателно възражението на защитата,
че именно от този момент (23.09.2021 г.), нарушителят се счита за открит,
защото същият не е изпълнил задължението си да попълни декларацията по
чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП и оттогава е възникнала неговата отговорност
като нарушител. От този момент е започнал да тече 3-месечния срок,
предвиден в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН и същият е изтекъл на
23.12.2021 г., до когато е следвало да бъде съставен АУАН. Такъв обаче е бил
съставен по-късно – на 16.05.2022 г., поради което административно-
2
наказателното производство е било опорочено, тъй като след изтичането на
този срок държавата губи възможността да реализира отговорността на
нарушителя и производството е следвало да бъде прекратено от АНО и като
не е сторил това, а е издал процесното НП, то същото е било издадено в
нарушение на закона и следва да бъде отменено.
Съдът като съобрази изхода на делото, и на основание чл. 63д от ЗАНН,
намира искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за
основателно. Поради това и съобразявайки се с приложените по делото
доказателства съдът намира, че следва да бъде присъдена сума в размер на
300 лева, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение. Така
претендираният размер не е прекомерен и е съобразен с действителната
фактическа и правна сложност на делото, както и с разпоредбите на чл. 63д,
ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 36 от ЗА, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо за тази
сума следва да бъде осъден административният орган, в чиято структура е
АНО.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 22-4332-016945 от
30.08.2022 г., издадено от началника на сектор към СДВР, отдел „Пътна
полиция” – СДВР, с което на М. Н. Ц. му е наложена глоба в размер на 750
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, СДВР, ДА ЗАПЛАТИ
на М. Н. Ц. с ЕГН: **********, сума в размер на 300 лева, дължими за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4