№ 168
гр. Перник, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20211720103756 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от АНГ. П. АНГ., чрез
адв. И.А., срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с която се иска да се признае
за установено, че ищецът като наследник на П.А.А. не дължи на ответното дружество
поради погасяването им по давност сумата 276,88 лева, представляваща 1/ 2 идеална
част от главница в общ размер от 500,38 лева- стойност на доставена, отведена и
пречистена вода за периода от 25.04.2014 г. до 24.09.2015 г., сумата 14,43 лева – лихва
за забава върху тази част от главницата за периода от 03.07.2014 г. до 07.10.2015 г., и
12,50 лева 12,50 лева, представляваща 1/ 2 идеална част от съдебните разноски в
размер на 25 лева, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение №
5663/26.10.2015 г. и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 7301/2015 г. по описа на
Пернишки районен съд срещу наследодателя на ищеца П.А.А., въз основа на който е
образувано изп.д. № 707/2016 г. по описа на ЧСИ Ст. Б..
Ищецът твърди, че заедно с брат му С.П. А. са наследници на баща им П.А.А.,
срещу когото за процесните вземания са издадени заповед за изпълнение №
5663/26.10.2015 г. и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 7301/2015 г. по описа на
Пернишки районен съд. Сочи, че въз основа на този изпълнителен лист било
образувано изп.д. № 707/2016 г. по описа на ЧСИ Ст. Б.. Изложени са подробни
доводи, че вземанията са погасени по давност, която според ищеца е започнала да тече
на 14.04.2016 г., когато е поискано налагане на запор върху пенсията на длъжника, и е
изтекла на 14.04.2019 г. Поддържа се, че след 14.04.2016 г. не са предприети повече
изпълнителни действия. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „Водоснабдяване и канализация“
ООД е подало отговор на исковата молба, с който е оспорило исковите претенции като
неоснователни. Признава, че изпълнителното дело е прекратено по силата на закона
поради изтичане на две години от последното процесуално действие. Твърди, че
1
вземането му продължава да съществува, но не може да бъде събрано по принудителен
ред и ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
От писмените доказателства се установява, че в полза на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК срещу П.А.А. е издаден представеният по делото изпълнителен лист от
12.01.2016 г. по ч.гр.д. № 7301/2015 г. на ПРС за сумата в размер на 500,38 лева-
стойност на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 25.04.2014 г. до
24.09.2015 г., сумата 28,85 лева – лихва за забава върху главницата за периода от
03.07.2014 г. до 07.10.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда- 23.10.2015 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и за сумата от 25 лева – държавна такса.
От приложено удостоверение за наследници се установява, че П.А.А. е починал
на 27.07.2016 г. и е оставил за наследници синовете си С.П. А. и ищеца АНГ. П. АНГ..
От признанията на ищеца с исковата молба, които съдът цени съгласно чл. 175,
ал. 1 ГПК с оглед на всички обстоятелства по делото, се установява, че въз основа на
изпълнителния лист от 12.01.2016 г. на 23.03.2016 г. е образувано изп.д. № 707/2016 г.
по описа на ЧСИ Ст. Б., както и че на 14.04.2016 г. е поискано налагане на запор върху
пенсията на П.А.А..
С доклада по делото като безспорно е отделено обстоятелството, че изп.д. №
707/2016 г. по описа на ЧСИ Ст. Б. е прекратено поради изтичане на две години от
последното процесуално действие.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК, тъй като независимо от това
дали е налице висящо изп. производство искът е предявен за установяване
недължимостта на вземането, като се основава на факти, настъпили след съдебното му
установяване. Предмет на доказване от ищеца е, че правото на принудително
изпълнение за вземането по изпълнителния лист, е погасено, поради факти и
обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване.
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително
събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да
докаже прекъсване или спиране на давностния срок. В случая ответникът не отрича, че
е образувано процесното изп. дело и че същото е прекратено поради перемция- чл. 433,
ал.1, т. 8 ГПК. Не твърди да е предприел действия след този момент, с които да е
прекъснал давността.
Съгласно чл. 429, ал. 2 ГПК издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя
може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те
установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Поради това
ищецът като наследник на П.А.А., срещу когото е било образувано изпълнително
производство, има правен интерес от предявяване на настоящия иск за своята 1/ 2
идеална част от дълга, която е придобил по наследство съгласно чл. 5, ал. 1, вр. чл. 60,
ал. 1 ЗН.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
2
действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече
нова давност, но давността не се спира. С решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. №
1747/2020 г. на ВКС, IV г.о. е прието, че двугодишният срок за перемпция започва да
тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително
доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т.е. осъществяването
на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите
не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след
направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие
и така осуетява неговото прилагане. В случая двугодишният срок започва да тече от
подаване на молбата за налагане на запор върху пенсията на П.А.А. на 14.04.2016 г. и
предвид липсата на предприети от страна на взискателя действия след този момент
производството е прекратено поради перемция след изтичане на две години – на
14.04.2018 г.
От последното предприето изпълнително действие на 14.04.2016 г. е започнала
да тече новата 5-годишна давност за вземанията и същата е изтекла на 14.04.2021 г.
В разглеждания случай, след като изпълнителният лист е издаден въз основа на
заповед за изпълнение на парични задължения, настоящият съдебен състав счита, че
погасителната давност за вземанията на взискателя е петгодишна, независимо от това
каква е давността с оглед характера на самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Това е така, защото влязлата в сила заповед за
изпълнение е приравнена на съдебното решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Правното положение е установено и страните са длъжни да съобразяват своето
поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и обстоятелства
възникнали до приключване на устните състезания след които решението е влязло в
сила - такива факти са преклудирани. Съгласно практиката на ВКС длъжникът по
заповедта не може да оспорва вземането с възражения основани на факти или
обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат известни до
изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК. Следователно влязлата в сила заповед
има установително и преклудиращо действие. Както при съдебните решения, така и по
отношение на заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването или
дължимостта на вземането само на строго лимитирани основания - по реда на чл. 423
ГПК (аналогичен на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК. От изложеното
следва, че в разглеждания случай вземанията на ответното дружество се погасяват с
изтичането на петгодишен давностен срок.
В случая ответникът не твърди, а и не се установи по делото да е поискал
прилагането на изпълнителни действия след 14.04.2016 г., с които да е прекъснал
давността и към датата на предявяване на иска – 14.07.2021 г. е изтекъл предвиденият
в закона петгодишен давностен срок за принудително събиране на вземането.
С оглед на изложеното предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да
се присъдят направените разноски в производството за държавна такса в размер на 50
лева.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че АНГ. П. АНГ., ЕГН **********, с адрес
гр. Перник, кв. „Твърди ливади” бл. 19, ет. 1, ап. 26, като наследник на П.А.А., ЕГН
**********, починал на 27.07.2016 г., НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и
канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Перник,
ул. “Средец” № 11, поради погасяване по давност на правото на принудително
изпълнение сумата 276,88 лева /двеста седемдесет и шест лева и осемдесет и осем
стотинки/, представляваща 1/ 2 идеална част от главница в общ размер от 500,38 лева
/петстотин лева и тридесет и осем стотинки/- стойност на доставена, отведена и
пречистена вода за периода от 25.04.2014 г. до 24.09.2015 г., сумата 14,43 лева
/четиринадесет лева и четиридесет и три стотинки/ – лихва за забава върху тази част от
главницата за периода от 03.07.2014 г. до 07.10.2015 г., и 12,50 лева/дванадесет лева и
петдесет стотинки/, представляваща 1/ 2 идеална част от съдебните разноски в размер
на 25 лева/двадесет и пет лева/, ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение № 5663/26.10.2015 г. и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 7301/2015 г. по
описа на Пернишки районен съд срещу наследодателя на ищеца П.А.А., въз основа на
който е образувано изп.д. № 707/2016 г. по описа на ЧСИ Ст. Б..
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. “Средец” № 11 ДА ЗАПЛАТИ на
АНГ. П. АНГ., ЕГН **********, с адрес гр. Перник, кв. „Твърди ливади” бл. 19, ет. 1,
ап. 26, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 50 /петдесет/ лева,
представляваща разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4