Р Е Ш Е Н И Е
№ 260301
гр. Пловдив, 27.10.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, VII въззивен състав, в публичното заседание на
четиринадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА
ЧИПОВА
при секретаря
Ангелина Костадинова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Чипова в. гр. дело № 997 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
следващите ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н.Б.Н.,
подадена чрез процесуалния му представител адв. Р., против Решение № 451 от 10.12.2019
г., постановено по гр. дело № 1209 по описа на РС – Карлово за 2018 г. С
обжалваното решение жалбоподателят е осъден да заплати на Г.И.З. следните суми,
с които неоснователно се е обогатил: 1/ стойността на грижите и разходите по
отглеждането на говедо ИД BG 37023229 за периода от 04.05.2015 г. до датата на
подаване на исковата молба – 20.08.2018 г., в размер на 2887,84 лева, която
сума се явява разликата между необходимите разходи по отглеждане на това
животно – 3233 лева, и от друга страна – сумата от 345,16 лева, представляваща
изплатените за същия период субсидии за животното, ведно със законната лихва за
забава върху присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното плащане; 2/ стойността на грижите и разходите по отглеждането
на говедо ИД BG 30380214 за периода от 04.05.2015 г. до датата на подаване на
исковата молба – 20.08.2018 г., в размер на 1670,42 лева, която сума се явява
разликата между необходимите разходи по отглеждане на това животно – 3233 лева,
и от друга страна – сумата от 1562,58 лева, представляваща изплатените за същия
период субсидии за животното, ведно със законната лихва за забава върху
присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане; 3/ стойността на грижите и разходите по отглеждането на говедо
ИД BG 37010104 за периода от 09.06.2015 г. до датата на подаване на исковата
молба – 20.08.2018 г., в размер на 1311,30 лева, която сума се явява разликата
между необходимите разходи по отглеждане на това животно – 2559 лева, и от
друга страна – сумата от 1247,70 лева, представляваща изплатените за същия
период субсидии за животното, ведно със законната лихва за забава върху
присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Със същото решение е отхвърлено като неоснователно възражението
за прихващане на жалбоподателя със сумата от 9100 лв., от които 6000 лв., които
ищецът е получил за ползването на бик ИД BG 37023229 за разплод за четири
години, 700 лв., получени за продадено мъжко теле, и 2400 лева – за неплатени
заплати.
В жалбата са изложени съображения за
неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно прилагане на материалния закон. Искането към
въззивния съд е за отмяна на първоинстанционното решение. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба, подаден от Г.И.З., чрез пълномощника му адв. П.. В
отговора се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, като се
отправя молба същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се и присъждането
на направените в производството пред въззивната инстанция разноски.
Пловдивският
окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по
чл. 269 ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и доводите
на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2887,84
лв., представляваща стойността на грижите и разходите по отглеждането на бик ИД
BG 37023229 за периода от 04.05.2015 г. до датата на подаване на исковата молба
– 20.08.2018 г., сумата от 1670,42 лв., представляваща стойността на грижите и
разходите по отглеждането на крава ИД BG 30380214 за периода от 04.05.2015 г.
до датата на подаване на исковата молба – 20.08.2018 г., сумата от 1311,30 лв.,
представляваща стойността на грижите и разходите по отглеждането на бик ИД BG
37010104 за периода от 09.06.2015 г. до датата на подаване на исковата молба – 20.08.2018
г., с които суми ответникът неоснователно се е обогатил.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
е подал отговор, в който оспорва исковата претенция като недопустима и
неоснователна. Ответникът в подадения отговор отрича с ищеца и сина му да са
имали някаква уговорка, както и да е давал разрешение негови животни да бъдат
маркирани и регистрирани на тяхно име. Поддържа, че в приложените от ищеца
паспорти на животните имало множество неточности и несъответствия. Твърди, че
състоянието на животните в стадото на ищеца било лошо, кравите били
недохранени, някои измирали, а много малки телета били без майки. Излага доводи,
че ищецът е този, който се е обогатил от задържането на животните. Твърди, че в
периода, през който е бил лишен от бика си, загубил много – от парите за
разплод до продажната цена на животното, която поради лошите грижи намаляла. Сочи,
че през процесния период ищецът е продал много телета с баща процесния бик. С
отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за прихващане със следните суми: 6000 лв. – за разплод в
периода 2014 г. – 2018 г.; 700 лв. – за мъжко теле, родено от собствената му
крава, продадено от ищеца през 2017 г.; 2400 лв. – неплатено възнаграждение за
положен труд като пастир за 6 месеца, които ищецът му дължи.
За да уважи предявените искове
първоинстанционният съд е приел за установено по категоричен начин, че ищецът е вложил средства в отглеждането на собствените на
ответника животни, както и че е налице връзка между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника. Що се отнася до заявеното от страна на последния възражение
за прихващане съдът е приел същото за недоказано.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в
жалбата въззивни основания. При извършената служебна проверка съдът намери, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъде
проверена неговата правилност.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки доводите на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От
събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е регистриран земеделски
производител, както и че същият се занимава с отглеждането на говеда. Установи
се също така, а и страните не спорят, че през 2014 г. ответникът е бил
ангажиран от ищеца като пастир, като заедно с ищцовите животни, ответникът е
пасял и своите.
Не
е спорно между страните, че към м. май 2015 г. говедо ИД BG 37023229 и
говедо ИД BG 30380214 – собственост на ответника, са в стадото на ищеца, както
и че говедо ИД BG 37010104 е родено от говедо
ИД BG 30380214. Тук е мястото да се отбележи, че от доказателствата по делото
се установява, че говедо ИД BG 37010104 е женско, а не мъжко, както неправилно
е посочено в решението на първоинстанционния съд.
Установява
се също така от събраните по делото гласни доказателствени средства, че нееднократно
дъщерята на ответника – св. Н., опитвала да вземе процесните животни, като при
някои от опитите между нея и ищеца и неговия син – св. К. З. са възниквали спорове
и конфликти.
От
приложеното следствено дело № 30/2017 г. по описа на отдел „Следствен“ при ОП –
Пловдив се установи, че е било образувано наказателно производство срещу
неизвестен извършител за това, че за периода 30.01.2015 г. – 14.10.2015 г. в с.
Р. при условията на продължавано престъпление е присвоил чужди движими вещи на
обща стойност от 3600 лв., собственост на Н. Б.Н.. Видно от приложеното по
делото постановление от 10.08.2017 г. наказателното производство е било
прекратено, като прокурорът е приел, че отношенията между Н. Н., от една
страна, и К. З. и неговия баща Г.З., от друга, имат гражданскоправен характер. Постановлението
за прекратяване е потвърдено с определение на РС – Карлово.
По
делото от страна на ищеца са представени множество фактури и разходооправдателни
документи за извършени разходи за наем на терен, паша, закупуване на бали сено
и люцерна и други на обща стойност 9170,20 лв., като следва да се посочи, че
част от представените документи са издадени извън процесния период (фактура №
32/29.09.2018 г. на стойност 2129,76 лв. и фактура № 1010/21.09.2018 г. на
стойност 330 лв.).
По
делото е назначена съдебна зоотехническа експертиза, от която се установява, че към
20.02.2019 г. в животновъден обект с рег. № 4340-0224, собственост на ищеца,
има 48 броя говеда, от които: 40 женски говеда и 8 мъжки говеда. В това число
влизат 12 телета, от които 7 женски и 5 мъжки. При огледа на 20.02.2019 г. вещото
лице е констатирало, че животните са в добра кондиция и в добро физическо
състояние, че се отглеждат при подходящи условия при свободно пасищно
отглеждане, както и че за тях се полагат необходимите грижи. В подкрепа на този
извод на вещото лице са и събраните по делото гласни доказателствени средства
чрез разпита на свидетелите К. З. и Е. Б., които посочват в показанията си, че
за животните от стадото, включително и тези на ответника, се полагат
необходимите грижи.
Съдът
не кредитира показанията на св. Д., събрани в производството пред въззивната
инстанция, тъй като същите се отнасят за периода, през който свидетелят е бил
пастир при ищеца, а именно от 2008 г. до април месец на 2010 г., т.е. за
период, извън процесния. Разпитана в хода на въззивното производство е и св. Н.,
която посочва в показанията си, че е виждала животните от стадото и в частност
женските говеда много слаби, а телетата – недохранени.
От
заключението на вещото лице се установи също така, че ищецът е подавал
заявления за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания. За трите
процесни животни от ДФ „Земеделие“ за периода от 04.05.2015 г. до датата на
подаване на исковата молба – 20.08.2018 г. са отпуснати субсидии в размер на
общо 3155,44 лв., от които 345,16 лв. за говедо ИД BG
37023229, 1562,58 лв. за говедо ИД BG 30380214
и 1247,70 лв. за говедо ИД BG 37010104.
При така
установените факти съдът намира следното от правна страна: За уважаването на иска по чл. 59 ЗЗД е
необходимо наличието на всички елементи от фактическия състав, а именно:
обогатяване на едно лице за сметка на друго, обедняване на това друго лице,
липса на основание за това, както и отсъствие на друга правна възможност защита
на интересите на обеднелия. Следва да се посочи, че фактическият състав на
неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД е изпълнен и когато обогатяването на
ответника се изразява в спестяване на разходи за сметка на имуществото на
претърпялото обедняване лицето. Спестяването на разходи води до обогатяване в
случай че разходите са били необходими и ответникът по иска е трябвало да ги
понесе от собственото си имущество и то без да съществуват изгледи за тяхното
връщане. Действително най-честата хипотеза на неоснователно обогатяване при
спестяване на разходи е тази на ползване на чужда вещ без основание, но в
настоящия случай хипотезата е друга – на обезщетяване по този ред подлежат
направените от страна на ищеца разноски за отглеждане животните на ответника. По
делото се установи, че през процесните периоди горепосочените животни са отглеждани
от ищеца и неговото семейство, заедно с животните от неговото стадо, както и че
същият е поел разходите за това. Разходите за отглеждането на животните се
явяват спестени за ищеца. От това следва, че обогатяването на ответника и
обедняването на ищеца произтичат от единството на фактическия състав, който
поражда едното и другото. Не се установи между страните по делото да е била
налице уговорка досежно отглеждането на процесните животни и заплащане на
разходите за това, от която да произтича имущественото разместване. Твърдения
в тази посока се навеждат от страна на ответника – жалбоподател, във въззивната
жалба, въпреки че в отговора на исковата молба наличието на такава уговорка е
категорично отречено от него.
Неоснователното разместване на блага
следва да бъде възстановено и ако няма други данни за определяне на извършените
разходи, с които се съизмерява дължимото обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, то
няма пречка определянето на размера му да се извърши съобразно с приетото
заключение на вещото лице или по преценка на съда – възможности, които са
изрично предвидени в разпоредбата на чл. 162 ГПК.
В
конкретния случай настоящият съдебен състав не споделя възприетия от
първоинстанционния съд подход определянето на стойността на направените по
отглеждане на процесните животни разходи да се извърши съобразно заключението
на назначената по делото съдебна зоотехническа експертиза. На първо място,
констатациите на вещото лице относно разходите за изхранване почиват единствено
на примерно изчислени дневни дажби за хранене. От страна на ищеца не са
ангажирани доказателства, че е извършвал разходи за храна за процесните животни
на посочената от вещото лице стойност. На следващо място, по отношение на останалите
разходи – за труд и други материални
разходи, констатациите на вещото лице не се основават на конкретно и обективно установени
по делото факти и обстоятелства. Следва да се посочи също така, че
представените по делото фактури и други
разходооправдателни документи установяват направени от ищеца разходи за цялото
стадо, а не за отделни животни от него. Предвид горното,
настоящият съдебен състав намира, че определянето на размера на дължимото
обезщетение следва да се извърши по преценка на съда, като се отчетат всички
специфики на делото, както и събрания доказателствен материал. Така, при
определяне на този размер следва да се вземат под внимание следните
обстоятелства: начина, по който се отглеждат животните в стадото на ищеца,
включително и собствените на ответника, а именно свободно пасищно отглеждане; стойността
на представените от страна на ищеца фактури и други разходооправдателни
документи; размера на получените от последния субсидии. По изложените
съображения размерът на претендираните от ищеца обезщетение се определя, както
следва: за стойността на грижите и разходите по отглеждането на говедо ИД BG
37023229 за периода от 04.05.2015 г. до 20.08.2018 г. в размер на 700 лева; за стойността
на грижите и разходите по отглеждането на говедо ИД BG 30380214 за периода от
04.05.2015 г. до 20.08.2018 г. в размер на 400 лева; за стойността на грижите и
разходите по отглеждането на говедо ИД BG 37010104 за периода от 09.06.2015 г. до
20.08.2018 г. в размер на 300 лева.
По отношение на направеното от страна на
ответника възражение за прихващане настоящият съдебен състав споделя изводите
на първоинстанционния съд за неговата недоказаност. Въпреки че във въззивната
жалба липсват конкретни оплаквания досежно неправилността на решението в тази
част, следва да се посочи следното: На първо място, по делото не се доказаха по
категоричен начин наведените от ответника
твърдения, че през
процесния период бик ИД BG 37023229 е
използван за разплод от страна на ищеца. От заключението по изготвената по
делото съдебна зоотехническа експертиза се установява,
че по данни от информационната система на БАБХ броят на мъжките говеда в
животновъдния обект на ищеца към 04.05.2015 г. възлиза на 9, а към 20.08.2018
г. – на 19. От заключението на вещото лице се установява още, че развъдната
възраст при биковете настъпва на около 17-18 месеца, както и че към 20.08.2018
г. горепосоченият бик е бил в развъдна възраст – 3 години, 2 месеца и 4 дни. Според
вещото лице обаче при свободно пасищно отглеждане на животните и без
селекционен контрол не би могло да бъде установено кой е бащата на родените
телета, а за да бъде установено дали бикът е годен за разплод и за доказване на
наличието на родителски белези, е необходимо да бъде направен ДНК тест на
родените телета. В тази връзка следва да се посочи, че предвид спецификата на горните
въпроси не могат да бъдат кредитирани показанията на св. Н. в частта им, според
която именно процесният бик е оплождал крави на ищеца. Вещото лице посочва в
заключението си още, че към 20.02.2019 г. наличните телета в
животновъдния обект на ищеца са с цвят – кафяв и черен, порода – кръстоска и по
външни белези не приличат на процесния бик с ушна марка ИД BG 37023229,
който е с цвят – светлосив. Предвид горното и с оглед обстоятелството, че в
стадото на ищеца са налични и други мъжки говеда, не може да се приеме за доказано
по категоричен начин твърдението, че процесният бик е бил използван за разплод.
На
следващото място, по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на наведените
от ответника твърдения, че ищецът е продал мъжко теле, родено от собственото на
ответника говедо
ИД BG 30380214.
По отношение на вземането за неплатено
възнаграждение за положен труд като пастир за 6 месеца по направеното от страна
на ответника възражение за прихващане следва да се посочи следното: безспорно
между страните е, че през 2014 г. ответникът е бил
ангажиран от ищеца като пастир срещу възнаграждение от 400 лв. месечно. Не се
установи по делото обаче за какъв срок е била постигната тази уговорка между
ищеца и ответника. Отделно от това, ответникът не е конкретизирал периода, за
който твърди, че уговореното му възнаграждение не е заплатено, съответно
периода, за който счита, че същото му е дължимо.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която са уважени предявените от Г.И.З., ЕГН: **********,
против Н.Б.Н., ЕГН: **********, осъдителни искове за разликата над
сумата от 700 лв. до присъдения размер от 2887,84 лв., представляваща
стойността на грижите и разходите по отглеждането на говедо ИД BG 37023229 за
периода от 04.05.2015 г. до датата на подаване на исковата молба – 20.08.2018
г., за разликата над сумата от 400 лв. до присъдения размер от 1670,42 лв.,
представляваща стойността на грижите и разходите по отглеждането на говедо ИД
BG 30380214 за периода от 04.05.2015 г. до датата на подаване на исковата молба
– 20.08.2018 г., за разликата над сумата от 300
лв. до присъдения размер от 1311,30 лв., представляваща стойността на грижите и
разходите по отглеждането на говедо ИД BG 37010104 за периода от 09.06.2015 г.
до датата на подаване на исковата молба – 20.08.2018 г., а в останалата част следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта за разноските. С
оглед уважената част от исковете, на ищеца – въззиваем в настоящото
производство, следва да се присъдят разноски в размер на 356,54 лв. – за
производството пред първата инстанция, и в размер на 131,19 лв. – за
производството пред въззивната инстанция. С оглед отхвърлената част от
исковете, на ответника – жалбоподател в настоящото производство, следва да се
присъдят разноски в размер на 731,02 лв. – за производството пред първата
инстанция, и в размер на 317,83 лв. –
за производството пред въззивната инстанция.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 451 от 10.12.2019 г., постановено по гр. дело № 1209 по описа на РС – Карлово
за 2018 г. в частта, с която Н.Б.Н., ЕГН: **********, е осъден да заплати на Г.И.З.,
ЕГН: **********, следните суми, с които неоснователно се е обогатил: за разликата над сумата от 700 лв. до
присъдения размер от 2887,84 лв., представляваща стойността на грижите и
разходите по отглеждането на говедо ИД BG 37023229 за периода от 04.05.2015 г.
до датата на подаване на исковата молба – 20.08.2018 г., ведно със законната
лихва за забава върху присъдената сума, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане; за разликата над сумата от 400 лв. до
присъдения размер от 1670,42 лв., представляваща стойността на грижите и
разходите по отглеждането на говедо ИД BG 30380214 за периода от 04.05.2015 г.
до датата на подаване на исковата молба – 20.08.2018 г., ведно със законната
лихва за забава върху присъдената сума, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане; за разликата над сумата от 300 лв. до присъдения размер от 1311,30 лв.,
представляваща стойността на грижите и разходите по отглеждането на говедо ИД
BG 37010104 за периода от 09.06.2015 г. до датата на подаване на исковата молба
– 20.08.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху присъдената сума,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както
и в частта за разноските, КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.И.З., ЕГН: **********, против Н.Б.Н., ЕГН: **********, искове за
заплащане на следните суми, с които последният неоснователно се е обогатил: за разликата над сумата от 700 лв. до присъдения размер от 2887,84 лв., представляваща
стойността на грижите и разходите по отглеждането на говедо ИД BG 37023229 за
периода от 04.05.2015 г. до датата на подаване на исковата молба – 20.08.2018
г., ведно със законната лихва за забава върху присъдената сума, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; за разликата над
сумата от 400 лв. до присъдения размер от 1670,42 лв., представляваща
стойността на грижите и разходите по отглеждането на говедо ИД BG 30380214 за
периода от 04.05.2015 г. до датата на подаване на исковата молба – 20.08.2018
г., ведно със законната лихва за забава върху присъдената сума, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; за разликата над
сумата от 300 лв. до присъдения размер от 1311,30 лв., представляваща
стойността на грижите и разходите по отглеждането на говедо ИД BG 37010104 за
периода от 09.06.2015 г. до датата на подаване на исковата молба – 20.08.2018
г., ведно със законната лихва за забава върху присъдената сума, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 451 от 10.12.2019 г., постановено по гр. дело № 1209 по описа на РС – Карлово
за 2018 г. в частта, с която Н.Б.Н., ЕГН: **********, е осъден да заплати на Г.И.З.,
ЕГН: **********, следните суми, с които неоснователно се е обогатил: 700 лв., представляваща
стойността на грижите и разходите по отглеждането на говедо ИД BG 37023229 за
периода от 04.05.2015 г. до датата на подаване на исковата молба – 20.08.2018
г., ведно със законната лихва за забава върху присъдената сума, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; 400 лв., представляваща
стойността на грижите и разходите по отглеждането на говедо ИД BG 30380214 за
периода от 04.05.2015 г. до датата на подаване на исковата молба – 20.08.2018
г., ведно със законната лихва за забава върху присъдената сума, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; 300 лв., представляваща стойността на грижите и
разходите по отглеждането на говедо ИД BG 37010104 за периода от 09.06.2015 г.
до датата на подаване на исковата молба – 20.08.2018 г., ведно със законната
лихва за забава върху присъдената сума, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане, както и в частта, с която е отхвърлено
предявеното възражение за прихващане на исковите суми с насрещните вземания на Н.Б.Н.,
ЕГН: **********, към Г.И.З., ЕГН: **********, за следните суми: 6000 лв. – за
ползването на говедо ИД BG 37023229 за разплод за период от четири години, 700
лв. – получени за продадено мъжко теле, 2400 лв. – неплатено възнаграждение за
положен труд като пастир.
ОСЪЖДА Н.Б.Н., ЕГН: **********, да заплати на Г.И.З., ЕГН: **********, сумата от 356,54
лв. – разноски в производството пред първата инстанция, и сумата от 131,19 лв.
– разноски в производството пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Г.И.З., ЕГН: **********, да заплати на Н.Б.Н., ЕГН: **********, сумата от
731,02 лв. – разноски в производството пред първата инстанция, и сумата от
317,83 лв. – разноски в производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: