Присъда по дело №3750/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 67
Дата: 27 май 2025 г.
Съдия: Биляна Марин Вранчева
Дело: 20231100203750
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 юли 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 67
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 39 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния
състав:
Председател:Биляна М. Вранчева
СъдебниМария Ст. Янкова

заседатели:Димитър Г. П.
при участието на секретаря Катя Г. Драганова
и прокурора Й. П. П.
като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Наказателно дело от общ
характер № 20231100203750 по описа за 2023 годИ.
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. П. В., роден на ********* г. в гр. Плевен, живущ в гр.София,
българин, български гражданин, с висше образование, разведен, неосъждан ЕГН:
********** за НЕВИНЕН в това на 13.06.2022 годИ. в град София чрез заплашване,
изразяващо се в думите, „че нямало да види бял ден, че щял да я унищожи, че щял да се
саморазправи с нея“, „Тогава си подай молба, че напускаш Народното събрание. Щото аз ще
ти прата хора и ще ти я направят молбата на както пише по книгите“ и „Тогава искам утре,
ще дойдат хора при тебе да си подадеш молбата за напускане на Народното събрание… И ще
видиш, че ще го направиш“ да е направил опит да принуди народния представител Х. И.
противно на убежденията и волята й да напусне парламентарната група на ИТН, както и
Народното събрание, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА изцяло
по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 143 ал. 1 вр. чл. 18 ал. 1 от НК.

На основание чл. 190 ал. 1 от НПК ПОСТАНОВЯВА направените разноски по делото
да останат за сметка на държавата.

1
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред САС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към ПРИСЪДА по НОХД 3750/2023г. по описа на СГС НО 39 състав.

Софийска градска прокуратура е повдигнала обвинение на подсъдимия Р. В. и същият е
предаден на съд за това, че на 13.06.2022г. в гр. София чрез заплашване, изразяващо се в
думите „че нямало да види бял ден“, „че щял да я унищожи“, „че щял да се саморазправи с
нея“, „Тогава си подай молба, че напускаш Народното събрание. Щото аз ще ти прата хора и
ще я направиш молбата на както пише по книгите“ и „Тогава искам утре, ще дойдат хора
при тебе да си подадеш молбата за напускане на Народното събрание ... И ше видиш, че ше
го направиш“, направил опит да принуди народния представител Х. И., противно на
убежденията и волята й да напусне парламентарната група на ИТН, както и Народното
събрание - престъпление по чл. 143 ал. 1 вр. чл. 18 ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение зае становище, че от
материалите по делото е доказано повдигнатото обвинение като след като направи
доказателствен анализ на събраните по делото доказателства, зае становище, че не само са
установени по несъмнен начин всички инкриминирани реплики, изречени от подсъдимия
към св. Х. И., но е доказано и заплашителното им съдържание, което изпълва
съставомерните признаци на престъплението по чл. 143 ал. 1 от НК. Заради това прокурорът
моли на съда да признае подсъдимия за виновен.
Относно размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия
прокурорът се позова на посочените от него в обвинителния акт смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства и изрази становище, че наказанието, наложено на
подсъдимия следва да бъде към минималния законов размер и предложи то да бъде 4
месеца „Лишаване от свобода“, което да бъде отложено за изпитателен срок минимално от 3
години. Държавният обвинител обясни това свое становище с разбирането си, че в
настоящата ситуация дори самият осъдителен диспозитив на присъдата би имал достатъчно
поправително въздействие.

По делото бе конституиран частен обвинител св. Х. И.. В съдебно заседание нейният
повереник, адв. М. се присъедини към казаното от представителя на прокуратурата като
изрази становище, че подсъдимият безспорно е осъществил състава на престъплението, в
което е обвинен. Повереникът на частния обвинител заяви, че за такова извършено просто
действие да се адресира молба до председателя на Народното събрание, в която да се напише
„Моля да ми бъдат прекратени пълномощията като народен представител“ не са необходими
особени знания, поради които няма причИ. да бъдат пращани хора. В тази връзка
повереникът заяви, че доверителката му е достатъчно грамотна, „за да свърши тази работа“.
Адв. М. зае становище, че показанията на св. И. от началото до техния край били житейски
логични и пресъздали цялата обстановка, в която е живяла пострадалата. А подсъдимият е
извършил процесното престъпление, воден от целта да остане министър на спорта, а може
би и министър на вътрешните работи. Повереникът също призова съда да не кредитира
показанията на повечето свидетели порад тяхната заинтересованост, изразяваща се в
обстоятелството, че към настоящия момент са депутати от партия МЕЧ.
Повереникът на частния обвинител помоли съда, след като подсъдимия бъде признат за
виновен, да му бъде наложено наказание в средния размер.

Подсъдимият, в съдебно заседание, даде обяснения, които ще бъдат обсъдени подробно
в настоящите мотиви. Лично и чрез процесуалния си представител моли да бъде признат за
невинен.

1
В допълнение процесуалният му представител, адв. Л. заяви, че от доказателствата по
делото не е било установено подсъдимият да е изрекъл инкриминраните реплики с цел да
заплаши св. Х. И. като същото не е било установено не само от разпитаните по делото
свидетели, изключая св. И., това не е било установено и от приложения по делото и
изслушан в съдебно заседание запис на процесния разговор. В този смисъл защитникът на
подсъдимия обърна внимание на показанията на св. И., отразяващи нейното неадекватно
поведение като народен представител.
Адв. Л. се позова на практиката на ВКС, обективирана в Решение 419 от 12.01.2015г., в
което се казва, че „когато думите при скарване се използват механично, когато имат
емоционален заряд и когато по никакъв начин чрез тях не се цели действително заплашване
или се изключва реалност на заплахата от самия разговор, и се изключва желание да се
въздейства чрез методите на създаване на страх да се извършват определени действия, да се
въздейства върху свободното формиране на волевите процеси, то Д.ието очевидно не е
престъпно, като се приема, че трябва да се отчета и всички други обстоятелства, които
характеризират дадена ситуация, защото простото изричане на думи, които може в една
ситуация да бъдат преценени като заплаха, всякога трябва да се анализират в конкретната
ситуация с оглед и предходните и последващите отношения, които са съществували между
страните“. В същия смисъл адв. Л. посочи и Решение 366/15г. на ВКС по н.д.1178, което
касае същият казус в неговото по-нататъшно развитие.
След направа на доказателствен анализ, адв. Л. изрази становище, че по делото не е
доказано извършено от подсъдимия престъпление от обективна страна, поради което помоли
съда същият да бъде признат за невинен.

Съдът, след като обсъди материалите по делото доводите на страните, прие за
установено следното:
Подсъдимият Р. П. В. е роден на ********* г. в гр. Плевен, живее в гр.София. Българин е и
български гражданин, с висше образование, разведен, неосъждан. ЕГН: **********.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Към инкриминирания момент, 13.06.2022 годИ. свидетелите Х. И., Т. Х., И. А., С. С.,
Н. Р., Д. П., А. Т., В. П. и Г. Г. били народни представители в 47 Народно събрание от
парламентарната група на ИТН.
Към същия момент подс. В. е бил Министър на спорта в оставка, а по време на
провеждане на наказателното производство е бил също депутат. По делото е приложена
декларация-съгласие от подсъдимия за провеждане на настоящото наказателно
производство.
Съгласно Правилника на НС, ако народен представител напусне Парламента и стане
министър, следващият в избирателната листа от същата партия заема неговото място. Така,
по реда на замените, след като някой от депутатите на ПГ „ИТН“ ставал министър, или
заемал друг пост, последователно в листата на 47 Народно събрание се включвали нови
депутати на мястото на заелите други постове. Така подсъдимият Р. В. бил депутат от
„ИТН“ в 47 НС от самото му учредяване, а когато в по-късен момент станал Министър на
спорта, на негово място дошла като депутат св. Х. И., което било оформено в Решение №
1124-НС от 11.03.2022г., приложено на л. 20 том 5 от ДП. На 16.03.2022г. и св. И. подписала
клетвения си лист като депутат в 47 НС.
Преди да дойде в гр. София, св. Х. И. живеела в гр. Долна Митрополия, именно от този
район тя била коордИ.тор на партията. След като дошла в гр. София като депутат, св. Х. И.
2
първоначално нямала собствено ведомствено жилище и малко повече от месец живяла във
ведомственото жилище на св. Д. П., също народен представител в 47 НС. А тъй като той
също бил от групата на „ИТН“ от плевенския район и св. И. нямала собствен автомобил, от
гр. Долна Митрополия до гр. София и в гр. София тя се предвижвала с автомобила на св. П.,
който всеки път пътувал до жилището й и я взимал към Народното събрание, както и я
връщал отново в дома й. Това св. П. продължил да прави и след като св. Х. И. вече получила
свое жилище и се нанесла в него.
Към 10.06.2022 г. управляващият ПГ „ИТН“ С.Т. обявил оттеглянето от правителството
на министрите от „ИТН“, сред които и подсъдимия. Това решение, ведно с други
управленчески решения довели до желание у подсъдимия и всички горепосочени свидетели,
без св. И. и Х., да напуснат групата на „ИТН“ и да станат независими депутати.
Във връзка с обсъждането на това решение била проведена среща на 10.06.2022 г. в
апартамента на подсъдимия в гр. София. На тази среща били всички горепосочени
свидетели, освен св. Х. и обсъждали „отцепването“ си от групата на „ИТН“. На тази среща
дошъл и тогавашния Министър председател К. П., който изразил подкрепата си и им обещал
постове в правителството и предни места в избирателните листи.
На тази среща св. Х. И. седяла до св. Р., но нито на него, нито на когото и да било, не
споделила евентуално свое несъгласие с подобно излизане от „ИТН“, не изразила несъгласие
и по какъвто и да било начин. А след края на срещата св. И. се обадила на св. Т. Х.,
председател на парламентарната група на „ИТН“ и, както и друг път, го уведомила за
решението на останалите свидетели.
На 13.06.2022г. св. Х. И. била в дома си в гр. Долна Митрополия, когато й се обадил св.
Д. П. и й казал, че трябва да пътуват до гр. София. Двамата се уговорили той да мине да я
вземе и с неговия автомобил пристигнали в столицата, където отишли в ресторант „Форест“
по покана на св. В. П.. На срещата били тримата – свидетелите И., Д. П. и В. П. и отново
обсъждали излизането си от групата на „ИТН“ като се разбрало, че по-късно през същия ден
ще има прескоференция, на която всички депутати, които смятат да напуснат тази партия,
трябва да присъстват и да заявят публично това свое желание.
След края на обяда св. Х. И. заявила, че преди прескоференцията иска да се прибере да
си почине и св. Д. П. я откарал с автомобила си като двамата се разбрали по-късно той да
дойде отново и я откара на въпросната прескоференция.
Когато св. Д. П. спрял по-късно пред дома й и й позвънил, св. Х. И. му заявила, че се е
отказала и няма да дойде на прескоференцията. Свидетелят отпътувал сам и пристигнал на
мястото на прескоференцията, Националния стадион „Васил Левски“, зала „РодИ.“, където
били всички останали свидетели И. А., С. С., Н. Р., Д. П., А. Т., В. П. и Г. Г..
Св. Д. П. им казал, че св. Х. И. няма да дойде, тъй като се е отказала и подсъдимият й
позвънил по телефона. Докато той провеждал разговора си с нея, свидетелите И. А., Д. П.,
Н. Р., В. П., С. С. били на около 2 метра от него и чули частично този разговор.
Разговорът започнал с въпроси от страна на подсъдимия защо се е отказала и дали
някой не я е заплашил като той използвал обръщението към нея „Х.“. На няколко пъти
подсъдимият изразил готовност лично да отиде до дома на свидетелката и да я вземе, както
и да поговорят. В течение на разговора св. Х. И. заявила, че не желае да става депутат от
парламентарната група „ПП“, на което подсъдимият й казал, че няма такава опасност, след
като се отделят от „ИТН“, всички те ще станат независими.
Доколкото след оттеглянето на подсъдимия като министър, той следвало да се върне в
НС като депутат от „ИТН“, това означавало, че заелата неговото място св. Х. И. следвало да
напусне НС.
В течение на разговора тя казала именно това като изразила готовност да си отиде „на
3
село“. Подсъдимият й казал, че никъде няма да ходи, че прави отцепването и за нейно добро,
за да я запази като депутат, И.че той ще се върне в Парламента и тя ще остане никъде. На
няколко пъти подсъдимият я уверил, че няма да подкрепят ПГ „ПП“ , но св. Х. И. заявила, че
е тръгнала като депутат от „ИТН“ и няма да подкрепя „ПП“.
След като свидетелката отказала в началото на разговора да отиде на прескоференцията,
подсъдимият й казал: „Тогава си подай молба, че напускаш Народното събрание. Щото аз ще
ти прата хора и ще ти я направят молбата както пише по книгите“. Свидетелката попитала
къде да я подаде тази молба, а подсъдимият й казал, че ще й каже къде и че щом не го
подкрепя, значи е предател.
След множество последващи уговорки, извършени на леко приповдигнат и развълнуван
тон от страна на подсъдимия, но спокоен и незаплашителен, на които свидетелката
продължила да отказва, в края на разговора подсъдимият отново казал: „Тогава искам утре
ше дойдат хора при тебе да си подадеш молба за напускане на Народното събрание“. На това
св. Х. И. отговорила кратко: „Добре“, след което подсъдимият казал: „И ще видиш, че ще го
направиш“. След това св. Х. И. казала „Еми хубаво, сея сея ти ма па заплашваш“ и
разговорът приключил.
Малко след началото на разговора св. Х. И. започнала запис чрез приложение в
телефона си и след края на разговора изпратила този запис на св. Т. Х.. Последният свидетел
изслушал този запис с колегите от Управителния съвет и „сценаристите“, запознали с него и
господин Т. и заедно решили да го пуснат в медиите, след което действително го
публикували в медийното пространство и този запис станал публично известен на
гражданите на държавата ни.
По-късно св. Х. И. предала горния запис на органите на ДП с Протокол за доброволно
предаване, приложен на л. 45 том 1 от ДП и той станал обект за експертно изследване.

В протокола от извършена Експертиза № 22/ИДИ-200, приложена на л. 19 том 1 от ДП
са възпроизведени няколко разговора, сред които този, проведен между подсъдимия и св. Х.
И. преди прескоференцията на 13.06.2022 годИ..
Съгласно заключението, при изследване на времевите и честотни характеристики на
аудиосигнала не са открити признаци на изменения, предизвикани от манипулация и монтаж
( изрязване, копиране, вмъкване, изтриване и др). След това в заключението е възпроизведен
текста на записания разговор, както и текстовете на няколко други разтовора и интервюта,
дадени от подсъдимия. След фоноскопно изследване на всички записи вещото лице е
заключил, че гласът, обозначен с „м“ в процесния запис на инкриминирания разговор,
обозначен от вещото лице като файл „Обаждане 003-sd.m4a“ е на подсъдимия Р. В..
И доколкото именно в същия се твърди от обвинението, че са отправени
инкриминираните фрази от страна на подсъдимия, Съдът ще възпроизведе изцяло
съдържанието му:
М: ...истИ.та и лъжата. Как мож да не слезеш ти? всички стоиме тука, чакаме те.
Ж: Еми, разбирам та, ама си промених решението.
М: Слушай ме, няма ама. Идвам да те взема аз лично.
Ж: Няма да хода никъде.
М:Слушай ме, Х., Х., слушай ме.
Ж: Не.
М: Ще ще стане много голям. Слушай ме, аз не съм предател. Правя го за твое добро. Не ме
предавай и ти. никой, който ти обещава. Само аз съм ти обещал...
4
Ж: Никой нищо не ми е обещавал и на никой не съм взимала. Ти много добре го знаеш.
М: За това, когато..
Ж: Аз мога да си отида и на село, както се казва. Изобщо не ми е проблем.
М: Няма да си ходиш на никакво село. Искам да те взема от вас.
Ж: Не,не,не,не.
М: Защо?
Ж: Няма да отида никъде.
М: Тогава си подай молба, че напускаш Народното събрание. Щото аз ше ти прата хора и ше
ти я направят молбата както пише по книгите.
Ж: Къде трябва да я подам тази молба?
М: Ще ти кажа къде да я подадеш. Щом не искаш да подкрепяш, значи си предател.
Ж: Еми.
М: Как може такова нещо? Ти беше в къщи, слуша всичко. Тва да не ти е някой друг? Тва е
премиера.
Ж: Разбирам та, ама...
М: Ела във...
Ж: Аз Пъ Пъ не мога да стана никога, Р.е.
М: Ма няма да станем Пъ Пъ бе, човек.
Ж: Не,не.
М: Ние няма да станем Пъ Пъ, бе. Ние няма да ги подкрепяме даже, бе. Слушай ме, ние няма
да ги подкрепяме, бе. Те имат от другаде подкрепа, но да ви запазим, да останеш депутат,
И.че се връщам в Парламента и ти оставаш никъде. И никога няма да си никъде.
Ж: Еми...
М: Аз искам да те запазя тебе. Пътувам към тебе.
Ж: Не,не,не, няма да дойда.
М: Защо?
Ж: Не искам бе, промених си решението.
М: Е как така?
Ж: Еми така. Помислих и тва няма смисъл.
М: Защо? Ма ние няма да ги подкрепяме, бе, човек. Ние си изразяваме нашата воля, бе.
Ж: Еми. Тва беха хора много, после толкова, после не знам кво, не, не, не.
М: Пет човека сме тук, пет, които чакат. Бъди спокойна, всичко ше ше мине. Недей се
страхува.
Ж: Не, не, не.
М: Някога да съм те заблуждавал? Някога да съм те заблуждавал? На уплашиха ли те? Кво
стана?
Ж: Никой ма, бе, кой да ме уплаши мене, като никой не мъ знае как се казвам. Няма кой да ма
плаши, просто си помислих и по-добре моа да си хода и така. Кво толкова?
М: За тебе не е по-добре.
Ж: Е,а, не е по-добре, все тая. Нали знаеш, че аз никога не съм робувала нито за постове, ти
най-добре го знаеш. Никога не съм искала. Аз съм работила за една кауза, тръгнала съм за
5
една партия и тва ми е било за мене.
М: ..да те видя за пет минути, недей идва тогава... да те вида за пет минути, недей идва.
Ж: Не съм си в нас.
М: А къде си?
Ж: При гаджето.
М: Ами кажи къде е, за пет минути да те вида и...
Ж: Не, не, не.
М: Това ти е решението?
Ж: Да.
М: Тогава искам утре ше дойдат хора при тебе да си подадеш молбата за напускане на
Народното събрание.
Ж: Добре.
М: И ще видиш, че ще го направиш.
Ж: Еми хубаво, сея сея ти ма па заплашваш.

От приложените дипломи в съдебно заседание се установи, че св. Х. И. има завършено
висше образование със специалност „Електрификация на производството“, допълнителна
професионална подготовка по педагогика, както и свидетелство за работник – оператор
ЕИМ. Но въпреки това не се е справяла с документооборота в Народното събрани е
нееднократно други хора са й помагали да оформя декларации и други документи от свое
име.

Гореописаната фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от обясненията
на подсъдимия, от показанията на свидетелите Т. Х., И. А., С. С., Н. Р., Д. П., А. Т., В. П., Г.
Г. и Х. И., в кредитираната им съда част, дадени в хода на съдебното следствие, от
показанията на св. Х. И., дадени в хода на ДП пред съдия и пред орган на ДП, прочетените
на основание чл. 281 ал. 1 т.1 и т. 2 от НПК, както и на основание чл. 281 ал.4 , ал 5 вр. ал. 1
т.1 и т. 2 от НПК, в кредитираната им от съда част, от назначеното в хода на ДП и изслушано
в съдебно заседание заключение на Експертиза № 22/ИДИ-200, от писмените доказателства,
приложени в хода на ДП - протокол за доброволно предаване, Решение № 1124-НС от
11.03.2022г., приложено на л. 20 том 5 от ДП. На 16.03.2022г. клетвени листове на св. И. и
подсъдимия, декларация-съгласие от подсъдимия за провеждане на наказателно
производство спрямо него, свидетелство да съдимост на подсъдимия, както и от писмените
доказателства, приети в хода на съдебното следствие – декларация-съгласие от подсъдимия
за продължаване на наказателното производство спрямо него, удостоверения за завършени
образования св. И..
Съдът не базира своите изводи на приложеното към материалите по делото Решение №
1564-НС от 07.10.2022г. и приложено на л. 5 том 5 от ДП, тъй като същото касае
резултатите на избраните депутати в 48 НС, а това се е случило след инкриминирания
период. За неотносима съдът прие и справката от „Йетел“ ЕАД за притежателя на телефонен
номер, използван от адвокатското дружество на подсъдимия, доколкото подобни
обстоятелства в хода на съдебното следствие не бяха разисквани. Съдът не базира изводите
си и на приложените от защитата в хода на съдебното следствие разпечатка на телефонните
разговори на подсъдимия и приложената разпечатка на кореспонденция чрез „смс“,
доколкото в същите не се съдържа информация, относима по делото.

6

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

За да стигне до извод, че несъмнено от доказателствата по делото се установи
гореописаната фактическа обстановка разгледа на първо място показанията на разпитаните
по делото свидетели.

В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие, свидетелката Х. И., заяви, че е
била член на политическа партия „Има такъв народ“ от самото й създаване, като е била
общински коордИ.тор от гр. Долна Митрополия, обл. Плевен, а с подс. Р. В. се познава от
назначаването му за областен коордИ.тор на Плевен.
Първоначално тя не била влязла като депутат в 47 Народно събрание, това се случило
след поредица заети постове от депутати, които освободили място за следващите от листата.
След като вече станала депутат, била „прикрепена“ към св. Д. П., който вече бил народен
представител и бил много близък с Р. В., тя трябвало да живее с него, както се изрази
свидетелката „просто споделяхме ден и нощ“. Освен, че трябвало да живее със св. П., св. Х.
И. заела място в комисията по младежта и спорта, което, според нейната преценка, се
случило, за да има Р. В. по-добра почва и по-добро представителство в комисията, да
прокарва негови решения, просто да е в по-голям комфорт. Това място не било съобразено с
нейната професионална квалификация (свидетелката е инженер по професия и магистрат по
педагогика), или с желанието й, а това било поръчението на „партията“.
Свидетелката заяви, че за нея е било голям шок, че „Не стига че съм била в комисиите,
които те са ми определили, но трябваше и да живея с Д. П.“. Тези задължения свидетелката
обясни по следния начин: „за да мога аз да бъде контролирана, за да бъда наблюдавана, за да
може той да бъде информиран с кого общувам, с кого се срещам и какви са моите ежедневни
отношения с други хора“. При това свидетелката заяви, че е била наясно, че св. Д. П. е
непознат мъж, който има друго семейство, но така й било отредено от съдбата, или по
заръката на Р. В..

На 08.06.2022 г. св. Х. И. била извикана в кафето на Народното събрание от Р. В., който
с арогантния си тон и с налагането си на мнението си й обяснил, че имал план за 15 души,
които трябва да се отцепят от „Има такъв народ“. На тази среща подсъдимият й казал, че в
тази група трябва да участва и тя задължително, като я задължил „да не следва повелята на
партията“, а просто да се отцепи и да стане независим депутат.

На 10.06.2022 г. св. Д. П. й се обадил по телефона, че трябва да присъства на среща. По-
късно той я взел от дома й и я откарал с личния си автомобил до гр. София, в жилището на
Р. В.. Там вече били В.В., проф. Р., И. А., С. С., В. П., Г. Г.. На тази среща Р. В. обяснил по-
обстойно как ще се случат нещата с отцепването и какви уговорки е направил в тази връзка с
Министър-председателя към онзи момент, К. П., за това отцепване. В тези уговорки влизало
обещанието от страна на К. П. всички отцепени депутати да бъдат приети като „хора, равни
на тези от „Продължаваме промяната“ и че ще им бъдат предоставени постове и места за
водачи на листи, или избираеми такива.
След приключването на срещата в апартамента на Р. В. свидетелката се обадила на св.Т.
Й., председател на парламентарната група на „ИТН“ и му предала разговора. Свидетелката
заяви, че е била много притеснена и се страхувала страшно много какво може да последва
от това, но не споделила това на св. Й..
7

На 12.06.2022 г. свидетелката била в родния си град Долна Митрополия, когато й се
обадил св. В. П., който й заявил, че на следващия ден, на 13.06.2022 г. задължително трябва
да бъде в Плевен (което по-късно промени на София поради лапсус) на обяд, където ще я
докара св. Д. П.. Последният действително дошъл на 13.06.2022г. и я откарал в гр. София, в
ресторант „Форест“, където ги чакал св. В. П. доста усмихнат, в добро настроение и й
обяснил, че към 17:30 часа трябва да се даде пресконференция от Р. В., на която трябвало да
отидат всички отцепници.
Свидетелката не казала нищо и под предтекс, че трябва да се преоблече, се прибрала
вкъщи, до където я откарал отново св. Д. П. като се уговорили отново той да я вземе в 16:30
часа. По-късно, когато св. Д. П. й се и се обадил, за да й каже, че се променя часа и трябва да
отидат по-рано, свидетелката Х. И. му заявила, че няма да присъства на на тази
пресконфренция и че не е съгласна.
След известно време, Р. В. й се обадил по телефона „с грозни обиди, заплахи, че бял ден
няма да видя, как може такова нещо, той бил казал, не може“. От самото начало тя не
записала разговора в частта му с грозните заплахи към нея и обидите, започнала да записва
в по-късен момент, защото вече имала притеснение за себе си, за жИ.та и за здравето си,
които обясни с това, че много добре познава Р. В. и „при него „Не“ няма, освен това се
движи в мутренски кръгове....достатъчно е човек с власт и възможности и пари, за да може
да си позволи абсолютно всичко“.
Тогава, по време на разговора, той я попитал как може тя да не присъства, той бил дал
обещание на К. П.. Свидетелката му казала, че тя „ПП" няма да стане, а подсъдимият я
умолявал, настоявал сам да я вземе, да поговорят, но тя не се съгласила на това нещо. След
това той започнал да я заплашва, че „ще ми изпрати двама човека в Народното събрание, да
си подам молбата за напускане“. На това свидетелката заяви в съдебно заседание, че е
достатъчно грамотна, с три образования, с диплома за инженер и магистратура по
педагогика, а също има „доста квалификации по психология и други неща“, за да може да си
напише трите имена на една бланка, ако реши да напуска Народното събрание.
По-късно, когато прокурорът я попита дали помни конкретните думи, които й били
казани в телефонния разговор, свидетелката Х. И. отговори: „„Ще те унищожа“, „Бял ден
няма да видиш“, „Това което съм наредил, трябва да бъде така“, „Няма да се излагам, аз съм
дал обещание“, „Това ти е не кой да е, това е Министър председателят К. П.“. Накрая думите
му възприех наистИ. като заплаха, да ми праща двама човека в Народното събрание да ми
попълват молба и „точно така ще стане, както съм казал, ще ти я напишат мота-мо“, може би
не цитирам правилно, но горе-долу е в този контекст“.
На въпроси на адв. Л. свидетелката заяви, че след като й се е обадил, подсъдимият й
бил казал: „Ти какво си позволяваш да правиш“, „Аз теб ще те унищожа“, „Бял ден няма да
видиш“, след което обезумял и продължил: „Тогава ще си подадеш молбата от Народно
събрание веднага“, „Ще ти изпратя хора, които ще ти я напишат, както му е реда“., „Ама ще
видиш“, което свидетелката квалифицира като заплаха, която била отправена към нея в
случай, че не се отцепи, или ако не отиде на пресконференцията.
Поради липса на точни спомени относно горното обстоятелство, на основание чл. 281
ал. 1 т. 2 от НПК бяха прочетени показанията на свидетелката Х. И., дадени пред съдия на
07.04.2023 г. в тази им част. В същите, на гърба на л. 15 и на л. 16, том 1 от ДП, свидетелката
е заявила, че по време на процесния разговор подсъдимият й е отправил следните закани:
„че бял ден няма да видя до края на жИ.та си“, „Как може, ти си предател“, „че ще ми прати
хора, които ще ме принудят да си подам молбата и да се откажа от това да съм народен
представител и да напусна народното събрание, което възприех, че ще ми прати пак мутри“.
След прочитане на тези показания свидетелката потвърди истинността им.
8
Поради налично протИ.речие относно същите реплики, на основание чл. 281 ал. 4 вр.
ал.1 т. 1 от НПК бяха прочетени показанията на свидетелката Х. И., дадени пред орган на
ДП на 25.08.2022 г. в тази им част. В същите, на л. 7, том 1 от ДП, свидетелката е заявила, че
по време на процесния разговор подсъдимият й е отправил и следните закани: „че ще ме
унищожи, ще се саморазправи с мен, ако не дойда на прескоференцията“.
След прочитане на тези показания свидетелката потвърди истинността им.

След като разказа за проведения разговор с подсъдимия, свидетелката заяви, че се
притеснява много, от тогава се нарушил съня й, появило се и безпокойство, а била и с
кръвно. Свидетелката заяви, че просто се страхува наистИ. от този човек, тъй като „той е
способен на всичко, арогантен е, авторитарен е и безброй много неща мога да изброя за
поведението му и за целите, които той иска да постигне, но за сметка на съдбите на другите
хора“. Свидетелката уточни, че подсъдимият не й е посягал физически, но това не
означавало, че не може.

Относно участието на св. Х. И. като депутат в комисии към Народното събрание
свидетелката заяви, че по принцип всеки депутат участва в комисия съгласно
професионалната си компетентност. Въпреки това тя, с образование на инженер и
магистратура по педагогика, е участвала в комисия за спорта, тъй като така й било казано.
На зададения й въпрос от страна на защитата дали свидетелката е заявила, че не желае да
бъде в някоя комисия, св. Х. И. отговори с думите: „ Госпожо, в Народното събрание всеки
един народен представител не може да участва в повече от две комисии. Ако са заети, много
ясно че трябва да поема тези комисии, които са били предните приближени хора на Р., за да
се спазва цялата поредица от негови желания. ... Аз преди малко Ви обясних, че това не е
концерт по желание. Просто заемаш тази комисия, която ти е наложена да бъде“.
След като адв. Л. попита: „Вие сте народен представител и не можете да кажете, че не
искате да участвате в някоя комисия?“, свидетелката Х. И. отговори: „Е, как? Какво значи не
искам да участвам в някаква комисия?“
След това свидетелката уточни, че макар да е участвала в работата на комисията по
спорта, не била взимала отношение, отношение взимал Д. П. , по нареждане на Р. В..
Свидетелката заяви също, че подс. Р. В. й е нареждал как да гласува при определени
разисквания, но тя не е гласувала според указанията му.
Отделно от това свидетелката заяви, че с партията си не е имала неприятности, тя е
останала вярна на партията до последно и „Те са ме подкрепяли вИ.ги. След случая с Р., са
били до мен и не са ме оставили“.
Въпреки тази вярност и подкрепа, св. Х. И. заяви, че не е споделила с никого от
ръководството на „Има такъв народ“ или на парламентарната група, за проведения разговор
на 08.06.2022 г., защото искала да види докъде ще стигне. При това се била уплашила от
саморазправа с нея, но поела риск.

Относно срещата, проведена в апартамента на подс. Р. В. на 10.06.2022 г., св. Х. И.
заяви, че към този момент вече живеела в самостоятелно жилище, а не в апартамента на св.
Д. П.. На тази среща тя не казала на никого, че не желае да се отцепва от групата на „Има
такъв народ“ , а „Мълчах, слушах и не съм давала съгласие“.
Непосредствено след това св. Х. И., на зададен й въпрос: „Вие казахте ли тогава, че не
сте съгласна?“, отговори: „Да“.

9
Поради налични протИ.речия относно горното обстоятелство, на основание чл. 281 ал. 1
т. 1 от НПК бяха прочетени показанията на свидетелката Х. И., дадени пред съдия на
07.04.2023 г. в частта на лист № 4 от самия разпит, а именно лист № 14 гръб от Том 6 от ДП.
В същите свидетелката е заявила, че на въпросната среща, проведена на 10.06.2022 г. в
апартамента на подсъдимия, тя е мълчала, слушала е и не е изразила нито съгласие, нито
несъгласие.
След прочитането им свидетелката не взе отношение.

Отделно от това, свидетелката И. заяви, че по-късно е предала записа от проведения с
подсъдимия разговор на св. Т. Х., с когото по-късно са го публикували в медиите.

В обясненията си подсъдимият Р. В. заяви, че със св. Х. И. се познавали от работата им
в ИТН, като подсъдимият е ибл областен коордИ.тор на Плевен, а свидетелката е била
общински коордИ.тор за Долна Митрополия както с нея никога не бил имал спорове,
размИ.вания, скандали или други ексцесии.
На 08 юни, докато подсъдимият бил Министър на спорта от 7-8 месеца, С.Т. без да се
консултира с другите четирима министри на К. П. и без да информира дори парламентарната
група на ИТН от 25 човека направил видеообръщение, с което казал, че оттегля подкрепата
за правителството и прекратява коалицията. В този момент подсъдимият взел вътрешно
решение да напусне партия „ИТН“. Това бил поводът, а причИ.та била, че той разбра, че в
самата парламентарна група има непоносимо отношение и пълно размИ.ване в това, което
били обещали политически на хората с това, което се случвало.
Това свое решение В. споделил с двама колеги, свидетелите И. А. и Г. Г., които му заявили
същото решение за себе си.
На 09 юни той видял свидетелите Х. И. и Д. П. НК и се разбрали да се видят, тъй
като и тримата са от Плевенския избирателен район. и да се видим. Същият ден вечерта се
видяли в ресторант „Жасмин“ той, Д. и Х. и В. споделил пред свидетелите огорчението и
разочарованието си, както и решението си да напусне партията като ги попитал за тяхното
мнение. Тогава Х. казала, че те са екип. Подсъдимият не убеждавал никого да напуска,
решилите сами знаели какво се случва.
На 10-ти В. бил в апартамента на В.В. в Люлин - гл.секретар на ИТН, която също му
казала, че напуска.
На 11-ти в неговия апартамент дошли други депутати - И. А., С. С., Д. П., Г. Г., В.В., В. П.,
проф. Н. Р.. На тази среща той отново споделил, че напуска, И. казал същото. Х. присъствала
на срещата и седяла до проф. Н. Р., като цяла вечер обяснявала на професора, как ние трябва
да покажем, че не може да се гаврят с нас. На тази среща, която продължила около два часа,
се били разбрали, че на 13-ти тези 5-6 човека, които били там ще дадат пресконференция на
националния стадион „Васил Левски“, в която ще обяснят за напускането си и за мотивите
си и тази пресконференция се състояла.
Подсъдимият бил в залата 2 часа преди сама прескоференция и по-късно дошъл св. Д.
П., който по-рано бил приютил Х. в неговия апартамент докато й дадат служебно жилище
по негова инициатива. В тази връзка подсъдимият отрече каквото и да било преследване
спрямо Х..
Д. му казал, че се бил разбрал с Х. да се чакат пред нейния блок и тя не е искала да
слезе като казала, че е била много разстроена и е плачела.
Около половин час преди конференцията В. звъннал на Х. от телефона му по „вайбър“,
като голяма част от проведения разговор бил този, който бил предявен в съдебно заседание.
10
Липсвали само 6-7 секунди в началото и 2-3 секунди в края.
Р. В. заяви в обясненията си, че в липсващите секунди от записа той бил казал:„Х.
здравей, какво става, разбрах че си разстроена и няма да слезеш. Всичко наред ли е ?“, на
което тя отвърнала: „Да, промених си мнението, няма да правя никакви пресконференции“.
След това подсъдимият изрекъл първата записана реплика: „Ние сме говорили за истИ.та и
лъжата и че трябва да правим разграничение между това, кой говори истИ.та и кой лъже“.
Липсвало едно изречение и в края на разговора. Така след като св. И. казала: „Ти сега
заплашваш ли ме“, В. й казал: „Не, аз не те заплашвам, аз вИ.ги съм те подкрепял“. След
това тя приключила разговора.
Подсъдимият призна, че по време на разговора е бил много емоционален и е говорил
под голямо напрежение, но категорично отрече да е изричал към Х., „че бял ден няма да
види“, „че ще я унищожа“, „че ще я съсипя“, при това подсъдимият се закле в двете си деца.
Относно изречените реплики за изпращането на хора да й напишат молба за напускане
на Народното събрание, подсъдимият заяви, че от работата си със св. Х. И. той знаел, че тя
не се справяла с парламентарната работа независимо от образованията, които има, изпитвала
огромни затруднения в това да подава молби и да инициира въпроси. Заради това
подсъдимия е изрекъл тези изречения, имайки предвид да изпрати колеги от Народното
събрание, за да напишат тази молба за св. И..
Отделно от това подсъдимият аяви, че не е имал никаква мотивация да кара св И. да
напуска Народното събрание, тъй като е бил наясно, че в момента, в който той подаде
оставка като министър, Х. И. напуска Парламента автоматично, тъй като щял да се върне на
нейно място.

В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие, свидетелят И. А. заяви, че бил
съм народен представител в 45, 46, 47 и 48 НС, познава св. Х. И. И., виждал я е веднъж при
посещение в Плевен по време на една от изборните кампании и е работил няколко месеца с
нея като депутат в 47 НС, като свидетелката имала голямо доверие към него. Свидетелят
описа св. И. като „по-свита, некомуникативна, беше в невъзможност да се справи с
депутатските ангажименти“.
Свидетелят заяви, че познава и подс. Р. В. от основаването на ПГ „ИТН“.
Свидетелят разказа за конфликти в ПГ „ИТН“ по време на 47 НС във връзка с
оттеглянето на министрите, които са участвали в правителството, довели недоволство от
част от депутатите от политиката на партията. Лично за свидетеля това недоволство
формирало желанието му да напусне парламентарната група на ИТН. За това негово
желание узнала и св. Х. И., тя била до него и казвала: „Ако ти си тръгнеш от
парламентарната група, аз ще си тръгна с теб“.
В разговорите за напускане на партията и на парламентарната група един от активните
членове бил Р. В.. След множество разговори за напускане на парламентарната група, се
стигнало до срещата в апартамента на подсъдимия на 10.06.2022г. На срещата в апартамента
на Р. В. били също свидетелите Х. И., Д. П., В. П., Г. Г., В., Н. Р.. На тази среща, свидетелят
не възприе изказано несъгласие за напускането от страна на св. Х. И., напротив, тя му
изказала подкрепата си.
Св. Х. И. не дошла на организираната по-късно пресконференция, на свидетеля станало
известно, че причИ.та за това е, че свидетелката не иска да дойде, така била решила. Св. И.
А. чул части от проведения в тази връзка телефонен разговор между подсъдимия и св. И..
По време на този разговор свидетелят чул как Р. В. й казал, че ако тя се откаже и не ги
подкрепи, той ще трябва да се върне като депутат и тя ще трябва да напусне парламента и да
си отиде на село като подсъдимият казал, че се старае да съхрани депутатското място на
11
свидетелката. След това подсъдимият казал, че ако свидетелката не дойде на
пресконференцията, ще трябва да подаде молба, съгласно уговорката им, за да напусне и да
влезе друг на нейно място, в противен случай той ще се върне и свидетелката пак ще трябва
да напусне. Св. И. казала, че не знае как да напише тази молба, на което подсъдимият
отговорил: „ако не идваш сега, аз утре ще изпратя хора, които ще ти помогнат да напишеш
молбата така, както е по книга.“
Свидетелят не възприел в дочутия разговор никакви „заплахи, принуди и т.н.“,
напротив, след като затворил телефона, подс. Р. В. го попитал дали може утре да помогне
на св. Х. И. да напише тази молба за напускане на НС, на което свидетелят се съгласил.
Свидетелят заяви, че св. Х. И. не била ориентирана в процедури и той й помагал с
каквото може. Така, когато двамата излизали да пушат, тя му казвала: „Въобще не можах да
разбера какво гласувахме в момента“, на което свидетелят й казвал: „Ти недей да ме гледаш
как аз гласувам, да не пострадаш“, защото той гласувал това, което смятал за правилно и
понякога не се съобразявал с ръководството на партията. Отделно от това, свидетелят заяви,
че св. И. била по-притеснителна, неуверена в себе си, не можела да се справи със задачите и
й било трудно да изпълнява функциите на народен представител, както и да участва в
комисиите като изрази предположение, че е отишла по собствено желание отиде в
Спортната комисия, защото Р. бил министър и комуникацията им щяла да е по-лесна.
Св. Х. И. не се била оплаквала на свидетеля, че св. Д. П. я ограничава по някакъв начин
в движението, в изявите или пък й диктува какво да прави.

В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие, свидетелят Г. Г. заяви, че към
месец юни 2022 годИ. бил народен представител в 47 НС от парламентарната група на
„ИТН“ и познавал св. Х. И. като народен представител, но почти не бил комуникирал с нея в
Народното събрание, или извън него.
Свидетелят я видял на срещата в дома на Р. В. в кв. „Витоша“, където и двамата почти
през цялото време мълчали, а той с нея лично не бил разговарял. Тази среща била свързана с
разговори за напускане на ИТН и на нея никой не изразил несъгласие за това напускане.
Свидетелят участвал и в пресконференция, в която трябвало да бъде обявено
напускането на парламентарната група на „ИТН“ от няколко депутати, в което число и той
самия. Св. Х. И. не била там, а за последващия разговор между нея и подсъдимия свидетелят
разбрал по-късно от медиите.

В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие, свидетелят Д. П. заяви, че е
бил народен представител в 47 НС и познава Х. И. от есента на 2020 г., когато постъпил в
ИТН в Плевен като бил вИ.ги в колегиални отношения с нея.
Х. И. станала депутат на 16.03.2022 г., а след това, за около месец, месец и една - две
седмици, живяла при него във ведомственото жилище, което беше предоставено от НС.
Свидетелят я поканил като жест на колега и на човек, с когото са от една листа, на което св.
И. се съгласила. По-рано по същия начин с него постъпил А. Т., който го поканил в своето
жилище, докато се отпусне самостоятелно за свидетеля като Р. В. нямал нищо общо с
настаняването на Х. при него.
Свидетелят отрече Р. В. да му е разпореждал да следи Х. И., да й дава указания какво
поведение да има в парламента, или да контролира гласуването й. Свидетелят отрече също
да е ходил на срещи с приятелките на Х. И., изключая един път, когато по покана на св. И.
излязъл с нейната племенница. ПричИ. за поканата било обстоятелството, че племенничката
била успешен състезател по карате, а той бил преподавател в спортното училище в Плевен.
Свидетелят потвърди, че в 90% от времето двамата са пътували заедно, но след
12
предварителна уговорка с нея. Това пътуване било по-скоро по нейно настояване, защото на
нея й било много удобно свидетелят да я взима от тях, при което тя дори не плащала
разходите. Често св. Х. И. се обаждала на свидетеля и след като напуснала неговото
жилище, да я вземе от вече личния й апартамент в ж.к. „Изток“ и да я закара в Парламента,
или да я върне в апартамента й.
Свидетелят заяви, че св. Х. И. имала проблем с документооборота на НС и в
отношенията с администрацията, поради което той й помагал и й обяснявал процедурно кое
след кое следва.
Свидетелят също заяви за назрялото желание на част от депутатите на ИТН да напуснат
групата, което било подкрепяно и от св. И. като тя казвала, че „Ние сме един отбор, ние сме
си от Плевен“.
Свидетелят участвал и в срещата в апартамента на Р. В. на 10-ти юни, на която били
освен други депутати, сред които И. А., В.В., С. С. и проф. Р., също и св. Х. И., с която
отишли заедно и по пътя обсъждали, че правилното решение е да напуснат „ИТН“. К. П.
също дошъл на тази среща и ги поздравил за мъжеството като им казал, че могат да разчитат
на неговата подкрепа като независими.
Свидетелят докарал св. И. от Долна Митрополия в София на 13-ти юни, за да участват в
пресконференция, на която ще обявят оттеглянето си публично. След като пристигнали в
София, отишли в ресторант „Форест“, в който освен тях двамата бил и св. В. П.. Тримата си
говорили за оттеглянето, след което св. Х. И. казала на св. П. да я закара до вкъщи, за да си
почине и да дойде да я вземе за пресконференцията.
Свидетелят в 3:30 ч. бил пред блока й и й звъннал, а свидетелката плачела. Той я
попитал какво става, на което тя отговорила, че няма да дойде. Свидетелят се притеснил от
плача на свидетелката, но се върнал обратно на мястото за пресконференцията в
Националния стадион, зала „РодИ.“ и казал на Р.: „Х. няма да дойде. Нещо са я натиснали.
Плаче.“ Р. бил загрижен, обадил й се, попитал я: „Х., добре ли си. Искаш ли да дойда аз да те
взема? Заплашват ли те, притискат ли те?“ Свидетелят не чул тя какво му отговаря, но той
бил притеснен и загрижен.
Св. Д. П. не чул в началото на разговора Р. да й казва, че ще я унищожи, че ще се
саморазправи с нея, въпреки че бил много близо до подсъдимия по време на провеждането
му.

В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие, свидетелят Н. Р. заяви, че е
бил депутат в 46 и 47 НС от ИТН и познава Х. И. от 47 НС, като една поредица от
напускания от депутати от Плевен довело до това, че тя станала депутат. От влизането й в
НС до юни месец 2022 г. не е имало случай Х. да е споделяла на свидетеля да й се оказва
натиск, някой да я принуждава да има определено поведение, да й се дават указания как да
гласува.
През месец юни 2022 г. имало сформирана група от народни представители от „ИТН“,
които искали да напускат партията. Свидетелят не бил говорил със св. Х. И. за това
напускане, но няколко пъти ставало дума като на опашка за кафе, тя му казвала: „Оф,
професоре, какво ще правим? То е страшна работа! Не може така да продължава!“.
След оттеглянето на министрите през юни 2022 г., голям част от парламентарна група
била недоволна от начИ., по който станало това и разговорите за напускане на „ИТН“
продължили.
В тази връзка свидетелят бил на среща в апартамента на Р. В., на която присъстващите
депутати вече били решили да напуснат. Когато влязъл в хола, Х. го поканила да седне до
нея, тъй като по преценка на свидетеля, го чувствала малко по-близък, все го канела да
13
седне до нея, проявявала знаци на уважение към него. Св. Р. седнал до св. И. и я попитал
какво става, на което св. И. спокойна и засмяна му казала: „Ами да, ще правим нова
парламентарна група. Напускаме“.
На срещата всички решили да направят пресконференция, на която да обявят
решението си за напускане, но св.Х. И. не дошла на нея.
Р. решил да види какво става и й се обадил по телефона. Казал й: „Какво става, ние те
чакаме. Нали решихме?“. Свидетелят не чувал отговорите на свидетелката, а само думите на
подсъдимия, които били: „Не се безпокой! Ние сме тук заедно. Някой заплашва ли те?“
Свидетелят не чул Р. да казва на Х., че ще я унищожи, че ще се саморазправи с нея, че ще й
праща хора. Тонът му бил развълнуван, защото се били разбрали като колеги, като депутати
да направят изявление и изведнъж, в последния момент, тя се е отказала.

В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие, свидетелят В. П. заяви, че бил
депутат в 47 НС от групата на ИТН и познава Р. В. от 2001 годИ., а Х. от последните две
години.
Свидетелят заяви, че след като С.Т. казал, че разваля действащото правителство, група
депутати, сред които и той самият, решили да напуснат „ИТН“, като всеки от тях взел това
решение по собствен избор. Подобно решение му споделили и „професорът, Светли, Д., Х.,
Г. Г., И. А.“.
В тази връзка свидетелят присъствал на среща в ресторант „Форест“ преди
пресконференцията, за която той бил инициатор и поканил Х. и Д. П. да обядват. Те
двамата пристигнали от Плевен, а тъй като Х. нямала собствен транспорт, ползвала Д. за
такси. На този обяд тема номер 1 била напускането на ИТН, това обсъждали през цялото
време и Х. била много въодушевена от идеята. На този обяд Х. не била изразила
притеснение, или несъгласие с напускането.
Тъй като Х. изглеждала уморена, казала, че ще отиде да се преоблече, да си хвърли едно
душче, да си почине малко, на което Д. казал, че ще я закара до тях да се оправи и после
щял да отиде да я вземе.
Св. В. П. бил на пресконференцията, в стадион „Васил Левски“, зала „РодИ.“, а Х. не
дошла. Св. Д. П., след като дошъл, казал: „Х. не иска да дойде. Изглеждаше ми уплашена по
телефона като говорих с нея, ревеше. Каза, че не може да го направи и няма да дойде“.
Тогава Р. В. се обадил на Х., като свидетелят присъствал на този разговор. В началото
подсъдимият я попитал: „Х., как си, всичко наред ли е? Какво има? Д. ми каза, че си се
разплакала. Какво става, какво ти е?“. В края на разговора я попитал дали я заплашват.
По време на разговора свидетелят стоял на 2 метра от Р. и не чул Р. да е казвал на Х., че
ще я унищожи, ще се разправи с нея. Това било език, който той не е използвал никога пред
него – нито в текущия разговор, нито по принцип,такъв тип разговори не били е в негов
стил.
Свидетелят чул, че той й казва, че ще й прати момчета да й попълнят молбата.
Свидетелят уточни, че на срещата, която била направена в апартамента на Р. В., се разбрали
ако някой от тях бъде притискан, или малтретиран по някакъв начин, да си подаде молбата за
напускане на ИТН.

В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие, свидетелят А. Т. заяви, че
познава Р. В.а от години, заедно били в една парламентарна група в 45, 46 и 47 НС, след
което г-н В. станал министър на спорта и издигнал неговата кандидатура за изпълнителен
директор на БСТ.
14
Свидетелят си спомни за деня, в който били оттеглени министрите, участващи от страна
на „ИТН“ от правителството. И въпрки че познавал Х. И., не бил водил разговор с нея в този
ден във връзка с напускане на НС, нито бил чул някой да води такъв разговор.

В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие, свидетелят С. С. заяви, че
бил народен представител в 45,46 и 47 НС от ПП ИТН. С Р. В. се познавали от учредяването
на „ИТН“ през 2020 годИ..
След оттегляне на министри от правителството от С.Т. през месец юни 2022г., в групата
на „ИТН“ назряло недоволство и част от депутатите решили да излязат от парламентарната
група на „ИТН“. За това свидетелят разговарял с И. П., проф. Р., с Р., В.В..
В този период свидетелят бил на среща в дома на Р. В., където били проф. Р., Х. И., Д.
П., В., И. Г., И. А., Г. Г., В.В.. Темата на разговор била те да напуснат ПГ „ИТН“, всеки един
от присъстващите бил дошъл доброволно и изразявал съгласие с тази теза. След края на
срещата свидетелите Д. П. и Х. И. закарали първо свидетеля до дома му, а след това Д.
прибрал Х.. По време на тази среща, Х. категорично не била изразявала несъгласие,
изразявала съпричастност.
След тази среща имало пресконференция, в която бил участник и свидетеля. На
същата трябвало да дойде и Х., но не дошла. Р. й се обадил, при което свидетелят бил на
не повече от 2 метра от него. Според свидетеля разговорът започнал като той я поздравил,
попитал я как е, обърнал се към нея с „Х.“, попитал я какво става. Свидетелят не чувал тя
какво отговаря и не успя да пресъздаде чутите реплики. Чул как Р.( Р. В.) й обяснил, че ще
изпрати човек, който да попълни молба за напускане на парламентарната група като й
обясни, че ние няма да бъдем в тази ПП, а ще бъдем отделно, както и станало след това.
По време на разговора свидетелят не чул заплашителни думи от Р. В. към Х. не съм чул
в този разговор, нито пък думи на Р. В., с които да я кара да напусне НС, той бил спокоен и
загрижен.
Свидетелят заяви, че Х. „административно не беше оправна и ние й помагахме да
попълва различни документи, например декларации към КОНПИ, такива неща, които се
правят по-често“.

Гореописаните показания на свидетелите И. А., С. С., Н. Р., Д. П., А. Т., В. П. и Г. Г.,
както и обясненията на подсъдимия Съдът прие за напълно достоверни, същите са логични
и последователни и намериха пълна подкрепа едни в други. Заради това от тях Съдът прие
за несъмнено установено, че всеки един от тях към инкриминирания момент е бил депутат
от ПГ „ИТН“ в 47 НС, а подс. Министър на спорта, оттеглен от правителството, и във
връзка с несъгласие от управлението на партията, всеки от тях е взел решение да напусне
парламентарната група „ИТН“.
Тук е моментът да се отбележи, че от показанията на всички свидетели и от
обясненията на подсъдимия стана ясно, че св. Х. И. е станала депутат в 47 Народно
събрание в по-късен момент от образуването му и то именно след като подсъдимият е
станал министър на спорта и е освободи място за депутат. И съгласно вътрешния правилник
на НС в случай, че той се върне като депутат след като напусне поста министър на спорта,
то св. Х. И. ще трябва да напусне НС. А именно това е следвало да стане във връзка с
оттеглянето на министри от председателя на парламентарната група „ИТН“ и именно
заради това част от депутатите от тази група са предприели процесното отцепване
Отделно от това, от горните показания на обсъдените свидетели Съдът прие за
несъмнено установено, че всеки от тях е присъствал на срещата в апартамента на
подсъдимия на 10.06.2022г. и на прескоференцията на 13.06.2022г. като никой от тях не е
15
възприел каквито и да било заплашителни думи, изречени от подсъдимия в проведения
телефонен разговор със св. Х. И.. Нещо повече, в частта им, в която пресъздават възприетия
телефонен разговор между подсъдимия и св. И., техните показания напълно съвпадат и с
текста на записаната част от разговора. Това е допълнително основание за Съда да приеме
показанията им за достоверни и да приеме, че действително подсъдимият не е изричал
първите три инкриминирани фрази, както и че тонът му не е бил заплашителен.
В това обстоятелство съдебният състав се увери и самостоятелно, след като в
съдебно заседание беше предявен този запис и в съдебна зала се изслуша същия.
Действително, подсъдимият повиши тон в началото на разговора, но предвид
обстоятелството, че същият се е намирал на място, на което е предстояла прескоференция,
на която е следвало да се съобщи за твърде важно за него събитие, това е житейски
обяснимо. Въпреки този напрегнат момент, обаче, подсъдимият успя да овладее тона си и до
края на разговора не си позволи повече нито повишаване, още по-малко заплашителни
нотки.
Горното обстоятелство намери подкрепа и в обясненията на подсъдимия, в които той
също отрече изричане на подобни реплики.
Единствено относно датата на проведената среща в апартамента на подсъдимия съдът
кредитира показанията на посочените по-горе свидетели и прие, че същата се е състояла на
10,06,2022г., а не на 11,06,2022г., както заяви подсъдимият в обясненията си.
От показанията на свидетелите Д. П., С. С. и И. А., както и от обясненията на
подсъдимия Съдът прие за несъмнено установено и друго обстоятелство, а именно че
въпреки наличието на висше образование, магистратура и специализация, св. Х. И. не се е
справяла добре с документооборота. Тук е моментът да се отбележи, че наличието на
образование не води непременно до обратния извод. На първо място, посочените свидетели
са категорични в субективната си оценка относно тези умения на свидетелката. Така св. Д.
П. заяви, че св. Х. И. имала проблем с документооборота на НС и в отношенията с
администрацията, св. С. С. заяви, че Х. „административно не беше оправна и ние й
помагахме да попълва различни документи, например декларации към КОНПИ, такива
неща, които се правят по-често“, а в показанията си свидетелят И. А. определи св. Х. И. И.
като „по-свита, некомуникативна, беше в невъзможност да се справи с депутатските
ангажименти“.
Подкрепа за същото Съдът откри и в самия разговор, в който след като подсъдимият й
казва да си подаде молба за напукане на Народното събрание, тя го пита „Къде да я подам?“.
Мястото за подаване на подобни молби е ноторен за всеки чиновник, включително и висш
такъв и обстоятелството, че свидетелката, бидейки народен представител, не знае къде се
подават молби за напускане на Народното събрание, единствено потвърждава верността на
субективната оценка за неспособността й да се справя с документооборота, направена от
посочените свидетели.
В горния смисъл са и обясненията на подсъдимия В., който също заяви за известната му
трудност у св. И. да подава молби като именно с това мотивира изказаните на два пъти от
него реплики, че ще и изпрати хора да напишат изискуемата молба за напускане ан НС от
нейно име. В подкрепа на същите са и показанията на св. И. А., който заяви, че веднага след
приключване на разговора, респективно веднага след като подсъдимият е изрекъл тези
реплики, той се обърнал към св. А. и го попитал дали може утре да помогне на св. Х. И. да
напише тази молба за напускане на НС, на което свидетелят се съгласил.

При обсъждане показанията на св. Х. И., дадени в съдебно заседание, Съдът ги прие за
достоверни в частта им относно случилите се срещи между депутатите на ИТН относно
взетото решение да се отцепват от парламентарната група на 10.06.2022г. и на 13.06.2022г.,
16
доколкото същите в тази им част намериха подкрепа в показанията на практика, на всички
останали свидетели по делото. Поради изложеното съдът прие за несъмнено установено по
делото наличието на тези две срещи и тяхното съдържание така, както бяха изложени при
описание на приетата от съда фактическа обстановка.
Съдът прие за установено по несъмнен начин изричането от страна на подсъдимия в
проведен телефонен разговор с св. Х. И. на 13.06.2022г. на последните инкриминирани
фрази, а именно „Тогава си подай молба, че напускаш Народното събрание. Щото аз ще
ти прата хора и ще я направиш молбата както пише по книгите“ и „Тогава искам
утре, ще дойдат хора при тебе да си подадеш молбата за напускане на Народното
събрание ... И ще видиш, че ще го направиш“.
Горните твърдения се съдържат както в показанията на св. Х. И., така и в текста на
проведения между нея и подсъдимия разговор, обективиран в заключението на Експертиза
№ 22/ИДИ-200, приложена на л. 19, том 1 от ДП. Съдебният състав успя да се увери и лично
в изказаното при предявяване на приложения диск с този запис в съдебно заседание. Нещо
повече, подсъдимият след предявяването заяви, че мъжкият глас в разговора е негов и
именно той е разговарял със св. Х. И., чийто глас е женския такъв от разговора.
В този смисъл съдът прие за достоверни показанията на св. Х. И. в тази им част.

Относно приетите за доказани реплики, отправени от подсъдимия към свидетелката,
поради липса на точни спомени относно съдържанието на обсъдения разговор, на основание
чл. 281 ал. 1 т. 2 от НПК бяха прочетени показанията на свидетелката Х. И., дадени пред
съдия на 07.04.2023 г. в тази им част. В същите свидетелката е заявила, че по време на
процесния разговор подсъдимият й е отправил следните закани: „„че ще ми прати хора,
които ще ме принудят да си подам молбата и да се откажа от това да съм народен
представител и да напусна народното събрание, което възприех, че ще ми прати пак мутри“.
Съдът не кредитира като достоверно обстоятелството, че подсъдимият й е казал,
че ще изпрати хора, които да я принудят на напусне Народното събрание, доколкото
показанията на свидетелката относно това твърдение за принуда останаха напълно
изолирани от останалия доказателствен материал и не намериха подкрепа дори в
съдържанието на разговора, който тя самата е записала и е предоставила на органите на ДП.
В същия съдът не откри подобни реплики за принуда, изречени от подсъдимия.

В останалата им част съдът прие показанията на св. Х. И. за недостоверни и пълни с
вътрешни протИ.речия и нелогични изказания. Същите ще бъдат обсъдени по-подробно
непосредствено по-долу в настоящиет мотиви.

Сега следва да бъде отбелязано, че Съдът не прие за верни твърденията, които се
съдържат единствено в показанията на св. Х. И., дадени в хода на съдебното следствие, тъй
като относно същите показанията на свидетелката не намериха подкрепа в нито едно от
останалите доказателства по делото. Едно от тези твърдения са двете съставомерни заплахи,
която тя заяви да е получила от подсъдимия в инкриминирания ден, а именно, че тя
„нямало да види бял ден“ и че той „щял да я унищожи“. Тези твърдения залегнаха
единствено и само в показанията на св. Х. И., но същите не се съдържат както в нито едно
от останалите събрани доказателства по делото, така дори и в записа на разговора, проведен
между нея и подсъдимия, по време на който се твърди да са изречени от страна на
подсъдимия и от свидетелката, и от държавното обвинение. В подкрепа на подобни
изказвания от страна на подсъдимия по делото не се събраха и каквито и да било други
доказателства
17
Поради изложеното Съдът прие за недоказано изричането от страна на подсъдимия
на тези две фрази, а именно, че тя „нямало да види бял ден“ и че той „щял да я
унищожи“, включително срещу св. Х. И. и включително на инкриминираната дата, в
инкриминирания разговор.

Третата инкриминирана фраза, а именно : че подсъдимият “щял да се
саморазправи с нея“ не намери изражение нито в показанията на св. Х. И., дадени в хода на
съдебното следствие, нито в записа на проведения разговор между нея и подсъдимия.
Същото се съдържа единствено в показанията й, дадени пред орган на ДП на 25.08.2022 г.,
прочетени в тази им част, в съдебно заседание на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал.1 т. 1 от
НПК. В същите, на л. 7, том 1 от ДП, свидетелката е заявила, че по време на процесния
разговор подсъдимият й е отправил и следните закани: „че ще ме унищожи, ще се
саморазправи с мен, ако не дойда на прескоференцията“.
Като взе предвид забраната на чл. 281 ал. 8 от НПК осъдителна присъда да почива
единствено на показания, дадени от свидетел в хода на ДП и прочетени на основание чл. 281
ал. 4 от НПК и обстоятелството, че в тази им част показанията на св. Х. И. не намериха
подкрепа в нито едно от останалите доказателства по делото, съдът прие за неустановено
по несъмнен начин изричането от страна на подсъдимия на тази инкриминирана
реплика, а именно „че щял да се самораправи с нея“.

След като разгледа инкриминираните реплики, Съдът ще обсъди вътрешните
протИ.речия в показанията на св. Х. И., които дадоха основание на съдебния състав да ги
приеме за недостоверни в частта им, в която не намериха подкрепа в нито едно от
останалите доказателства, събрани по делото.

Относно твърдението, че св.Д. П. я принуждавал да пътува с него, да живее при него и
изобщо е споделял целия й личен жИ.т.
Както вече беше отбелязано, в показанията си, дадени пред настоящия съдебен състав,
св. Х. И. заяви, че след постъпването й като народен представител в 47 Народно събрание тя
била принудена да живее в едно жилище със св. Д. П., също народен представител и много
близък с Р. В., да пътува с него, както се изрази свидетелката „просто споделяхме ден и
нощ“. Освен това свидетелката заяви, че св. П. идвал на всичките й срещи с приятелки,
включително на обядите й.
В тази им част съдът намери показанията на св. Х. И. неподкрепени от останалите
доказателства по делото. На първо място, свидетелката дори не уточни от кого и по какъв
начин е била принудена да дели „ден и нощ“ със св. П., семеен мъж. На следващо място,
обстоятелствата, залегнали в нейните показания влязоха в протИ.речие, на първо място, с
показанията на свидетеля Д. П., който отрече подобна принуда. Същият заяви, че е приел
свидетелката да живее в неговото ведомствено жилище, тъй като към този момент на нея
като на народен представител все още не е било предоставено такова, а спрямо него по
същия начин се е отнесъл друг депутат и го е приютил съответно в неговото ведомствено
жилище, докато св. П. получи свое. Нещо повече, св. Д. П. заяви, че макар наистИ. често, но
не вИ.ги, е превозвал св. св. Х. И. от Плевен до София и от жилището им, а по-късно и от
жилището й до Народното събрание, това вИ.ги е ставало с нейно съгласие поради
удобството на такъв превоз. Свидетелят отрече също да е присъствал на всички срещи на
свидетелката с приятели, както и на всичките й обяди. Това негово твърдение намери
подкрепа в показанията на св. Т. Х., който заяви, че въпреки че е участвал много пъти в
съвместни обяди на свидетелите св. Х. И. и Д. П., е обядвал и самостоятелно със св. Х. И..
На следващо място, за самостоятелен обяд със св. И. заяви в показанията си и св. И. А..
18
Досежно горното обстоятелство съдът прие за достоверни показанията на свидетелите
Д. П., И. А., доколкото същите намериха подкрепа едни в други относно обстоятелството,
че св. Х. И. е обядвала и без присъствието на св. Д. П., обратно на твърдението в нейните
собствени показания.

Съдът не успя да открие потвържденеи на твърдяната заплаха и в показанията на св. Т.
Х., който, в съдебно заседание, заяви, че св. Х. И. му обяснила колко е била заплашвана,
„как този Д. й стои постоянно на главата, а той беше доста безсловесен.“ Тоест, свидетелят
не само че не заяви каквото и да било действие, или дума от страна на св. Д. П., което да би
могло да се квалифицира като заплашително, но зави, че този свиедтел е доста безсловесен.

С оглед на всичко изложено, Съдът не прие за достоверни показанията на св. Х. И. в
частта им, в която твърди, че била принудена да споделя „ден и нощ“ със св. П..
Допълнително основание за това Съдът намери и в следните съображения: Както се
установи от показанията на св. И. А., за подобна намеса, или принуда от страна на св. Д. П.
свидетелката не е споделила и на него, а той й е бил близък приятел, също депутат от
нейния район и с него свидетелката е излизала на обяд сама, без св. Д. П.. Това
обстоятелство на първо място контрастира на твърденията на св. Х. И., че св. Д. П. я е
придружавал абсолютно навсякъде, а на второ място показва, че свидетелката е имала
възможност да сподели за евентуално оказвана от св. П. принуда, в случай, че такава е била
налична.

На следващо място следва да се отбележи, че към момента на инкриминирания момент
св. Х. И. е била пълнолетна дееспособна гражданка на страната ни. Същата е дошла да заеме
длъжността „народен представител“ в гр. София, не просто свободен и цивилизован град, но
и една от столиците на държава-членка на ЕС, в който правата и свободното предвижване на
гражданите са гарантирани. Отделно от това, ноторно е, че в град София има множество
хотели, както и частни квартири, които всеки един граждаин включително и св. Х. И. е могла
да заеме до момента, в който й бъде предоставено ведомствено жилище от НС, вместо да
споделя „нежеланото“ жилище на чужд мъж. При това, отново е ноторно, че заплащането за
стая в хотел и наем за квартира е напълно постижима за повечето граждани на страната ни,
особено за депутат в НС, който също ноторно, получава една от най-високите заплати в
държавата ни. Тоест, обективно не е била налична каквато и да било пречка св. Х. И. да
напусне „нежеланото“ жилище на непознатия мъж, св. Д. П. и да потърси свое собствено
жилище.
Същото се отнася и до твърдяната от свидетелката принуда тя да пътува вИ.ги с
автомобила на св. Д. П.. Отново е ноторно, че в Република България има изградена мрежа
от жп и автобусни превози, чиито услуги се ползват ежедневно от голяма част от
населението на страната ни. Отново, цената на всеки един от тези превози е напълно
достъпна за по-голямата част от гражданите ни, такава е и за човек, получаващ заплащане за
длъжността „народен представител“. Същата удобна мрежа на градски транспорт е
изградена и в гр. София, местоработата на свидетелката. При това в града има автобусен,
трамваен, тролейбусен и метро превоз, освен които има и множество таксиметрови
автомобили. При това положение Съдът прие отново, че не е била налице никаква обективна
пречка св. Х. И. сама да организира транспорта си към гр. София и към сградата на
Народното събрание по удобен за нея начин, а не с автомобила на св. Д. П..
С оглед на изложеното и при липса на каквито и да било доказателства за упражнена
принуда върху свидетелката във връзка с горните обстоятелства, съдът прие, че показанията
й в тази им част, за оказана принуда да живее и да се движи със св. Д. П., са недостоверни.
19

На следващо място следва да се отбележи, че св. Х. И. свидетелства за период, в който е
изпълнявала длъжността „народен представител“, възможно най-представителната
длъжност в държавата ни и длъжност, която по най-гарантиран начин дава право на
владелеца си да изказва своето мнение. При това положение да се твърди, че тя е търпяла
подобна принуда при избора си къде да живее и с кого да се движи е най-малкото
несериозно, а както вече беше отбелязано, подобно твърдение не намери доказателствена
подкрепа в събрания по делото доказателствен материал.
Допълнителна подкрепа за направения вече извод съдът намери и в показанията на
самата свидетелка, която, след като разказа за всичките принуди, които, според нея, били
упражнени върху нея от страна на подсъдимия и приближените му народни представители и
след като заяви, че се е страхувала за здравето си, тъй като е сама жена, заяви, че хората от
партията, на която тя е останала вярна до последно, „ Те са ме подкрепяли вИ.ги. След
случая с Р., са били до мен и не са ме оставили“. При това изявление от страна на самата
свидетелка Съдът не може да приеме, че е била налице обективна причИ. у нея да е бил
наличен какъвто и да било страх, който а я е мотивирал да дели „ден и нощ“ със св. Д. П.,
или пък да се съобразява в гласуванията си като народен представител. При тази заявена от
нея подкрепа най-малкото тя е имала на кого да се оплаче и да потърси помощ в случай, че
подобна принуда е била налице.

Следващото вътрешно протИ.речие в показанията на св. Х. И., по преценка на съдебния
състав, се съдържа в обстоятелството дали на срещата, проведена в апартамента на подс. Р.
В. на 10.06.2022 г., св. Х. И. е казала на някого от присъстващите си своето несъгласие да се
отцепва от „ИТН“.
В тази връзка в показанията си, дадени в хода на съдебното следствие св. Х. И. веднъж
заяви, че на тази среща тя не е казала на никого, че не желае да се отцепва от групата на
„Има такъв народ“ , а „Мълчах, слушах и не съм давала съгласие“.
Непосредствено след това св. Х. И., на зададен й въпрос: „Вие казахте ли тогава, че не
сте съгласна?“, отговори: „Да“.
Поради налични протИ.речия относно горното обстоятелство, на основание чл. 281 ал. 1
т. 1 от НПК бяха прочетени показанията на свидетелката Х. И., дадени пред съдия на
07.04.2023 г. В същите свидетелката е заявила, че на въпросната среща, проведена на
10.06.2022 г. в апартамента на подсъдимия, тя е мълчала, слушала е и не е изразила нито
съгласие, нито несъгласие.
Относно това протИ.речие съдът даде вяра на показанията на свидетелката, дадени в
хода на съдебното производство в частта им, в която заяви, че не е съобщила на никого от
присъстващите за собственото си несъгласие да напусне парламентарната група на „ИТН“.
За да стигне до този извод съдът отчете, че същото обстоятелство е залегнало и в
прочетените й показания от ДП, когато и спомените, и възприятията й за случилото са били
доста по-близки до инкриминирания момент. На следващо място, обратното твърдение, че е
казала на някого, не намери подкрепа в нито едно от останалите доказателства по делото. За
подобно изказване не заяви нито един от свидетелите, присъствали на същата среща,
включително седялия непосредствено до нея св. Р., а и присъствалия на срещата св. И. А..
Нещо повече, пред кого и как била заявила твърдяното си несъгласие си не можа да уточни
дори самата св. И.. Поради това съдът прие показанията й в частта им относно твърдението,
че на проведената среща на 10.06.1022 г била казала на някого, че не е съгласна да е отцепва
от парламентарната група на „ИТН“ като недостоверни.
А всички обсъдени вътрешни протИ.речия даде основание на Съда да приеме за
недостоверни показанията на с. И. в частта им, в която не бяха подкрепени от други
20
доказателства по делото.

Показанията на св. Х. И. намериха частично потвърждение в показанията на св. Т. Х.
относно друго обстоятелство, а именно за изказан наличен у нея субективен страх от
подсъдимия.
Така в показанията си св. Т. Х. заяви, че св. Х. И. му казала, че подс. Р. В. я е
„заплашвал, че ще я приключи, ако не постъпят както трябва, каквото и да значи това“.
Също според св. Т. Х. св. Х. И. се опасявала от физическо посегателство, като дори
свидетелят се опитвал да й обясни, че това няма как да се случи и че той, заедно с други
хора й обяснявали, че с тази пресконференция и това, което пуснали те, се постига
публичност, която би трябвало да я пази, „защото повечето хора от този тип, които
заплашват, избягват да направят нещо когато стане публично“.
Въпреки това св. Х. И. продължавала да се страхува като дори отказвала да се движи
сама, без някой колега да е с нея. Зради това другите членове на партията след
пресконференцията се уговаряли да я превозват до депутатския си апартамент, тъй като тя
от уплах дори почти отказвала да излезе.
Свидетелят Т. Х. заяви също, че св. Х. И. му била казала, че е била заплашвана и преди
датата на телефонния разговор от Р. В., че „ще има тежки последствия, ако не участват в
това което той предлага“.
Свидетелят не успя да уточни кога са отправяни тези заплахи, нито пък точните думи на
същите, но заяви, че „наистИ. беше уплашена“.
По-късно свидетелят уточни, че св. Х. И. била ужасно уплашена и казала, че „я е страх
от него, защото се държи арогантно, включително и в Плевен“.

С оглед на горното съдът прие, че в посочените показания на св. Х. освен субективното
усещане за страх от страна на св. Х. И. не се съдържат каквито и да било доказателства за
обективната им основателност. Така свидетелят не успя да посочи нито една конкретна
случка, нито една конкретна дума, която подсъдимият да е бил изрекъл. Единственото, което
заяви, че подс. Р. В. я е „заплашвал, че ще я приключи, ако не постъпят както трябва, каквото
и да значи това“. Тоест, дори самият свидетел не откри нещо конкретно и обективно
заплашително в тези думи. Свидетелят не успя да възпроизведе и каквато и да било
заплашително поведение от страна на св. Д. П. към св. Х. И..
Нещо повече, според показанията му, самият той й е обяснявал, че физическо нападение
не е възможно от страна на подсъдимия, особено сле публичността на проведената
прескоференция.
И след като прие, че нито в показанията на св. Х. И., нито в тези на св. Т. Х., нито в
което и да било друго доказателство по делото, не се съдържат доказателства за обективна
основателност на изпитван от св. И. страх от личността на подсъдимия, Съдът прие, че у
свидетелката е било налично желание да представи наличието на такъв субективен страх,
който тя обяснява с арогантността на подсъдимия и с нейните лични предположения, че се
движи с мутри и че въпреки не я е нападал физически, все пак това не означавало, че не
може.
Допълнително основание за това съдебният състав откри в показанията на самата
свидетелка Х. И.. Въпреки че заяви, че е изпитвала страх за жИ.та и за здравето си от
подсъдимия, тя заяви също, че не е потърсила помощта на хората от партията, които хора тя
заяви, че са я подкрепяли вИ.ги, дори не им е споделила за тези свои страхове. Това тя
обясни с желанието си да види какво ще стане като била поела риск за себе си. Подобно
21
твърдение Съдът прие за житейски нелогично. Няма логично житейско обяснение
твърдението, че пълнолетен дееспособен човек със здрава психика, каквато е св. И., изпитва
страх не само за здравето си, но и за жИ.та си, поема риск да не сподели за него на никого и
да не потърси ничия помощ единствено заради любопитство, а не поради форсмажорни
обстоятелства. Всичко това, по преценка на Съда, означава единствено, че такъв страх не е
съществувал.

На следващо място следва да се отбележи, че Съдът прие за несъмнено установено от
доказателствата по делото, че записът, който е предаден от св. Х. И. с протокол за
доброволно предаване и който е бил обект на изследване от Експертиза № 22/ИДИ-200
е на разговора, проведен между подсъдимия и св. И. в деня на прескоференцията,
13.06.2022г. В този смисъл е самото заключение на експертизата, при което след извършено
фоноскопно изследване на всички записи, вещото лице е заключил, че гласът, обозначен с
„м“ в процесния запис на инкриминирания разговор, обозначен от вещото лице като файл
„Обаждане 003-sd.m4a“ е на подсъдимия Р. В.. Същото потвърди в обясненията си
подсъдимия, след като записът бе предявен на страните в съдебно заседание. А в
показанията си св. Х. И. също заяви, че именно запис от този разговор е предала на
органите на ДП, в подкрепа на което а и самият протокол за доброволно предаване.

ОТ ПРАВНА СТРАНА.

При така установената фактическа обстановка и след изчерпване възможността за
събиране на нови доказателства настоящият съдебен състав прие, че от доказателствата по
делото не беше установено не само по несъмнен начин, но и никак подсъдимият да е
извършил процесното престъпление по чл. 143 ал. 1 вр. чл. 18 ал. 1 от НК.

От обективна страна по делото не се събраха доказателства относно това подсъдимият
на 13.06.2022г. в гр. София чрез заплашване, изразяващо се в думите „че нямало да види бял
ден“, „че щял да я унищожи“, „че щял да се саморазправи с нея“, „Тогава си подай молба, че
напускаш Народното събрание. Щото аз ще ти прата хора и ще я направиш молбата на както
пише по книгите“ и „Тогава искам утре, ще дойдат хора при тебе да си подадеш молбата за
напускане на Народното събрание ... И ше видиш, че ше го направиш“ да е направил опит да
принуди народния представител Х. И., противно на убежденията и волята й да напусне
парламентарната група на ИТН, както и Народното събрание.

Съгласно обвинението, подсъдимият е направил опит да принуди св. Х. И. да напусне
ПГ на „ИТН“, както и Народното събрание като е обективирал принудата си в изричане на
няколко заплашителни изречения: че нямало да види бял ден“, „че щял да я унищожи“, „че
щял да се саморазправи с нея“. „Тогава си подай молба, че напускаш Народното събрание.
Щото аз ще ти прата хора и ще я направиш молбата както пише по книгите“ и „Тогава
искам утре, ще дойдат хора при тебе да си подадеш молбата за напускане на Народното
събрание ... И ще видиш, че ще го направиш“.

За да прецени дали е налице горното престъпление, съдът на първо място изследва
наличието на доказателства относно изричането от страна на подсъдимия на всяко от тези
изречения.
Както беше отбелязано по-горе в настоящите мотиви, съдът прие за недоказано от
22
доказателствата по делото изричането от страна на подсъдимия на първите инкриминирани
фрази, а именно: „че нямало да види бял ден“, „че щял да я унищожи“, „че щял да се
саморазправи с нея“.
Твърдения относно изричане на две от тях, а именно „че нямало да види бял ден“, „че
щял да я унищожи“, се съдържат единствено и само в показанията на св. Х. И., но предвид
обсъдената протИ.речИ.ст и частична недостоверност на същите, при положение че това
обстоятелство не намери подкрепа в нито едно от събраните по делото доказателства, съдът
ги прие за недоказани. В този смисъл Съдът прие за недоказано обвинението относно
твърдението подсъдимият да е изрекъл всяка от инкриминираните фрази: „че нямало да
види бял ден“, „че щял да я унищожи“ спрямо св. И..

Относно изричане от страна на подсъдимия на третата инкриминирана фраза “щял да
се саморазправи с нея“ не намери изражение дори в показанията на св. Х. И., дадени в хода
на съдебното следствие, нито пък в записа на проведения разговор между нея и подсъдимия.
Същото се съдържа единствено в показанията й, дадени пред орган на ДП на 25.08.2022 г.,
прочетени в тази им част, в съдебно заседание на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал.1 т. 1 от
НПК. В същите, на л. 7, том 1 от ДП, свидетелката е заявила, че по време на процесния
разговор подсъдимият й е отправил и следните закани: „че ще ме унищожи, ще се
саморазправи с мен, ако не дойда на прескоференцията“.
Като взе предвид забраната на чл. 281 ал. 8 от НПК осъдителна присъда да почива
единствено на показания, дадени от свидетел в хода на ДП и прочетени на основание чл. 281
ал. 4 от НПК и обстоятелството, че в тази им част показанията на св. Х. И. не намериха
подкрепа в нито едно от останалите доказателства по делото, съдът прие за неустановено
по несъмнен начин изричането от страна на подсъдимия на тази инкриминирана
реплика, а именно „че щял да се самораправи с нея“.

В подкрепа на горния извод е и анализа на самия разговор, обективиран в заключението
на Експертиза № 22/ ИДИ-200, съобразен с показанията на св. И..
В показанията си св. Х. И. заяви, че горните инкриминирани фрази подсъдимият е
изрекъл по време на същия разговор. Отново тя заяви, че е включила записа известно време
след началото на разговора и е приключила записа в края на разговора. Тоест, доколкото
тези фрази липсват в записания разговор, единственият логичен извод е, че те се твърди да
са изречени в началото му, преди отпочване на процесния запис.
А този запис започва с добър тон и липса на какъвто и да било израз на уплаха от
страна на св. Х. И.. В случай, че такива тежки закани действително биха били изречени
преди отпочване на този запис, то в неговото начало би следвало да има някакво отражение
на изпитания страх от страна на св. Х. И., или поне някаква нейна ответна, или защитна
реплика, а такива липсват. Напротив, на няколко пъти подсъдимият се обръща към
свидетелката с „Х.“ и заявява, че го прави за нейно добро, а тонът на св. И. е спокоен.
Тоест, дори от текста на този предоставен от самата свидетелка разговор не може да се
извлече извод за наличие на тези първи три инкриминирани фрази, поради което и Съдът
прие за недоказано обвинението в тази му част.

Съдът прие за установено по несъмнен начин изричането от страна на подсъдимия
в проведен разговор с св. Х. И. на 13.06.2022г. на последните две инкриминирани
фрази, а именно „Тогава си подай молба, че напускаш Народното събрание. Щото аз
ще ти прата хора и ще я направиш молбата както пише по книгите“ и „Тогава искам
утре, ще дойдат хора при тебе да си подадеш молбата за напускане на Народното
23
събрание ... И ще видиш, че ще го направиш“.
Както вече беше отбелязано, горните твърдения се съдържат както в показанията на св.
Х. И., така и в текста на проведения между нея и подсъдимия разговор, обективиран в
заключението на Експертиза № 22/ИДИ-200, приложена на л. 19, том 1 от ДП. Съдебният
състав успя да се увери и лично в изказаното при предявяване на приложения диск с този
запис в съдебно заседание. Нещо повече, подсъдимият след предявяването заяви, че
мъжкият глас в разговора е негов и именно той е разговарял със св. Х. И., чийто глас е
женския такъв от разговора.

Само че по преценка на съдебния състав тези фрази не съдържат каквато и да било
съставомерна заплаха. При направа на този си извод съдебният състав е напълно съгласен
с посоченото в цитираното от защитника Решение на ВКС и намира, че при преценка дали с
дадени думи се цели действително сплашване, то същите тези думи не следва да бъдат
изваждани от контекста, а употребата им трябва да бъде разгледана на фона на всички
обстоятелства, които характеризират дадената ситуация.
Заради това съдебният състав извърши анализа на целия разговор и на останалите
доказателства по делото, който беше отразен по-горе в настоящите мотиви.
Както беше отбелязано, разговорът, в който се съдържат инкриминираните изречения,
започва при липса на заплахи от страна на подсъдимия и уплаха от страна на св. Х. И..
Нещо повече, и анализа, и изслушването на разговора при предявяването му в съдебно
заседание води до извода, че в този спокоен за свидетелката тон продължава разговора до
самия му край.
Последващият прочит на същия разговор води до извод, че в него при незаплашителен
тон се обсъжда нежеланието от страна на св. Х. И. да става депутат на „ПП“ и уверението от
страна на подсъдимия, че това няма да стане. След това подсъдимият дори я пита дали някой
не я е заплашил, за да си промени решението и на няколко пъти я моли да я види само за пет
минути, като изразява готовност да дойде дори при нейното гадже, в случай, че тя е с него.
Това обстоятелство съдебният състав отново прие като доказателство за липса на
намерение от страна на подсъдимия да заплашва по какъвто и да било начин св. Х. И.. При
положение, че е целял подобно обстоятелство, то той би държал тази среща да е насаме. А
обстоятелството, че изразява готовност да се види със свидетелката пред нейното гадже –
мъж (на първо място свидетел на евентуално случващото се и на второ, човешки индивид, с
еднаква биологична сила с подсъдимия предвид на еднаквия им пол) означава, че той няма
намерение да извърши нищо протИ.правно спрямо нея.

Още в началото на разговора, без изобщо дори намек от страна на подсъдимия, св. Х.
И. сама заявява „Аз мога да си отида и на село...“ с което подсъдимият не само не се
съгласява, а отвръща „Няма да си ходиш на никакво село“. Тоест, той не само не е
предизвикал това нейно желание „да си отиде на село“, а се опитва да го предотврати.

Тук е моментът да се отбележи, че от показанията на всички свидетели стана ясно, че
св. Х. И. е станала депутат в 47 Народно събрание в по-късен момент от образуването му и
то именно след като подсъдимият е станал Министър на спорта и е освободил място за
депутат. И съгласно вътрешния правилник на НС в случай, че той се върне като депутат,
след като напусне поста Министър на спорта, то св. Х. И. ще трябва да напусне НС. А
имемнно това е следвало да стане във връзка с оттеглянето на министри от председателя на
парламентарната група „ИТН“ и именно заради това част от депутатите от тази група са
предприели процесното отцепване.
24
Тоест, напускането на св. И. на НС така или И.че е било предстоящо във връзка с
отстъпване на подсъдимия от поста на министър на транспорта. Именно в този смисъл бяха
и обясненията на самия подсъдим, който заяви, че не е имал никаква мотивация да кара св
И. да напуска Народното събрание, тъй като е бил наясно, че в момента, в който той подаде
оставка като министър, Х. И. напуска Парламента автоматично, тъй като той щял да се
върне на нейно място.

Това напускане, отново според вътрешния правилник, се извършва след подаване за
това на нарочна молба. А както беше описано по-горе в настоящите мотиви, Съдът прие за
установена по делото трудността на свидетелката И. да съставя декларации и молби във
връзка с работата й като народен представител.

Нещо повече, след изричане на първата инкриминира фраза от страна на подсъдимия:
„Тогава си подай молбата, че напускаш Народното събрание. Щото ще ти прата хора и
ще ти я направят молбата както пише по книгите“, свидетелката не изразява каквато и
да било уплаха, а просто пита:“Къде трябва да я подам тази молба?“, което Съдът възприе
като събиране на информация от страна на свидетелката, а не уплаха. Нито в репликите на
свидетелката, нито в тона й, възприет от съдебния състав при възпроизвеждане на
аудиозаписа на разговора, не се съдържа каквато и да било уплаха. Такава съдът не откри и
в самата фраза.
Предложението на подсъдимия е да се изпратят хора, които да направят молбата на
свидетелката за напускане на НС „както пише по книгите“. Именно правилника за работа на
НС е книга, в това да се напише молба така, както пише в книгите, съдът не намери нищо
заплашително. Съдът не намери нищо заплашително и в изказаното от подсъдимия, че за
написване на тази молба ще бъдат изпратени хора. Ноторно е, че много държавни
чиновници, включително висши такива, са подпомагани в работата си от много служители, а
такива има и в Народното събрание. Отново, участието на тези хора навлиза в сферата на
множество догадки, но само по себе си изпращане на хора не съдържа заплаха. Хора сме
всички ние и доколкото се презумира добросъвестност, няма причИ. за съдебния състав да
приеме, че непременно тези хора биха могли да изпълнят със съдържание някакви
субективни страхове на свидетелката, за наличието на които, обаче, както беше отбелязано
по-горе в настоящите мотиви, Съдът не откри доказателства. Но дори да се приеме, че са
били налице, то за основателността им по делото не бяха събрани каквито и да било
доказателства.

В края на разговора, след множество опити от страна на подсъдимия да промени
решението на свидетелката той задава въпроса „Това ти е решението?“, на което тя
отговаря: „Да“. И след това подсъдимият изрича и последните инкриминирани фрази, една
от които е: „Тогава искам утре, ще дойдат хора при тебе да си подадеш молба за
напускане на Народното събрание“. Относно липсата на съставомерна заплаха в тази
фраза съдът използа същите изводи, направени непосредствено по-горе относно
идентичната друга инкриминирана фраза, свързана отново с помощта на хора за написване
на молба. Нещо повече, в тази фраза дори не се съдържа информация, че подсъдимият би
изпратил тези хора, той казва, че утре ще дойдат хора при свидетелката.
Тук е моментът да се отбележи, че след анализ на доказателствата, събрани по делото,
Съдът прие за несъмнено установено обстоятелството, че въпреки наличието на висше
образование, магистратура и специализация, св. Х. И. не се е справяла добре с
документооборота. Както беше отбелязано, от показанията на свидетелите Д. П., С. С. и И.
А. стана ясно, че именно заради тази й трудност, често се е налагало други хора да помагат
25
на свидетелката при подаване на декларации и молби.
В подкрепа на този извод са отново обясненията на подсъдимия В., който също заяви за
известната му трудност у св. И. да подава молби като именно с това мотивира изказаните на
два пъти от него реплики, че ще й изпрати хора да напишат изискуемата молба за напускане
наНС от нейно име. А тези му твърдения намериха пълна подкрепа не само относно
наличната трудност у св. И.. В подкрепа на същите са и показанията на св. И. А., който
заяви, че веднага след приключване на разговора, респективно веднага след като
подсъдимият е изрекъм тези реплики, той се обърнал към св. А. и го попитал дали може
утре да помогне на св. Х. И. да напише тази молба за напускане на НС, на което свидетелят
се съгласил.

Тоест, при липса на доказателства за заплашително съдържане в горната
инкриминирана фраза и при наличие на доказателства, че други хора често са помагали на
свидетелката да подава декларации и молби, фразата може да се приеме като желание за
помощ, но не и като принудително-заплашителна.
Нещо повече, след изричането й самата свидетелка не изразява каквато и да било
уплаха, а отговоря с просто:“Добре“ и подсъдимият изрича фИ.лната инкриминирана фраза:
„И ще видиш, че ще го направиш“, в която фраза Съдът не откри отново нищо
заплашително, нито пък каквато и да било съставомерна заплаха още повече именно това е
следвало да направи свидетелката след като подсъдимият отстъпи от поста на Министър на
спорта.

С оглед на изложеното и при извършения по-горе в настоящите мотиви анализ на
всички доказателства по делото, настоящият съдебен състав не откри нищо заплашително в
нито една от инкриминирани фрази, чието изричане от подсъдимия бе прието за несъмнено
установено, което да би могло да изпълни изискуемото съдържание на съставомерната
заплаха съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от НК. От доказателствата по делото се
установи по несъмнен начин, че горните думи подсъдимият е използвал в съвсем друг
смисъл от този, посочен от обвинението и с тях по никакъв начин не е целял действително
заплашване, поради което и изричането им не е престъпно.
Поради това настоящият съдебен състав прие, че престъплението, за което е повдигнато
обвинение на подсъдимия не е доказано както от обективна, така и от субективна страна,
поради което и на основание чл. 304 от НПК призна подсъдимия за невинен и го оправда
изцяло досежно повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 143 ал. 1 вр.
чл. 18 ал. 1 от НК

А с оглед на постановената присъда и на основание чл. 190 ал. 1 от НПК постанови
направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.

По изложените съображения Съдът постанови присъдата си.


Съдия:
26
Съобщи за изтекли лични данни