Р
Е Ш Е Н И Е
№ 3738/07.08.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на тринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН
ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1827 по описа на
съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК от Р.П.И., ЕГН ********** с настоящ
адрес ***, действаща в качеството си на майка и законен представител на детето П.Г.Г., ЕГН ********** против „Ен. - Пр. Пр.” АД, ЕИК * със
седалище и адрес на управление *** Т.-Е” за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 4503,83лева, представляваща
½ ид.ч. от задължение цялото в размер на
9007,66лева- стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период
04.07.2017г.- 03.07.2018г. за обект на потребление, находящ
се в гр. Пр., ул. „В. Л.” № *, с абонатен № * и
клиентски № *, за което
вземане е издадена фактура № *г.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Детето П. е
собственик на 1/2ид.ч. от недвижим имот – жилищна сграда на * етажа и
дворно място на адрес гр. Пр., ул. „В. Л.” № * и има
качество на потребител на доставяна от ответника ел. енергия с абонатен № * и
клиентски № *.
Собствеността е придобита на основание договор за дарение от 2015г. и
понастоящем партидата се водела на името на дядо му Николай Лазаров, починал
23.06.1996г. При проверка на текущите си задължения през м. юли 2019г.,
установил наличието на процесното задължение от
9007,36лева по партидата на имота. Сумата била начислена като корекция по данни
от ответното дружество. Оспорва да е консумирано така начисленото количество
ел. енергия, както и основанието за нейното служебно начисляване. Твърди, че
към датата на извършване на проверката- 03.07.2018г. липсва основание ЕРП да
извършва корекции, тъй като с влязло в сила на 14.02.2017г. решение № *г. по адм.д. № *г. на ВАС са били отменени ПИКЕЕ с изключение на
чл. 48, 49, 50 и чл. 51. Счита, че останалите като действащи разпоредби на
ПИКЕЕ не покриват изискването за наличие на действащи правила съгласно изискването
на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, тъй като са недостатъчни да регламентират основните
положения, които законът изисква да бъдат нормативно определени. Твърди, че
останалите като действащи разпоредби единствено регламентират начина на
изчисление на ел. енергията при неизмерването й, неправилно и/или неточно
измерване. Същевременно, с влезли в сила решения на ВАС по адм.д.
№ *г. и адм.д. № *г. е било отменено и решение № ОУ-06/21.07.2014г.
на КЕВР, с което са били одобрени ОУ на дружеството ответник, както и тези на
електроразпределителното дружество. Т.е действащи към проверката са били ОУ на
дружеството от 2007г., които обаче не били съобразени с изискванията на чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и поради това като неравноправни се явяват нищожни. Оспорва
приложението на чл. 50 ПИКЕЕ, защото в случая липсва разлика между данни на СТИ
за дневна и нощна тарифа и въведеното в информационната база данни на
дружеството. Счита, че не са налице и останалите хипотези за извършване на
корекция по чл. 48 ПИКЕЕ. Сочи да е налице неизпълнение от ЕРП на задължението
му да извършва периодични проверки на СТИ съгласно чл. 43, ал. 4 ЗИ, поради
което и липсва основание да се приеме, че неизправността му се дължи на
поведение на потребителя. Искането отправено до съда е за уважаване на
претенцията и присъждане на разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва като
неоснователен. Твърди, че процесната сума
представлява стойност на реално доставено и потребено
количество ел. енергия по отчетени показания на електромера, като корекцията на
сметката на абоната е извършена и се дължи на основание чл. 50 ПИКЕЕ вр. чл. 200 ЗЗД. Не оспорва, че партидата се води на името
на абоната Н.Л.
Твърди, че на 03.07.2018г. в присъствието на двама свидетели е била извършена
проверка на обекта на потребление, за което е бил съставен констативен протокол
с № 1104704. При проверката е извършено замерване с еталонен уред и са отчетени
показанията по регистри, както следва: регистър 1.8.1- 7157кВтч, 1.8.2-
29875кВтч, 1.8.3- 000000кВтч, 1.8.4- 48394кВтч. Електромерът е бил демонтиран и
изпратен на БИМ, РО Варна за експертиза. Такава е била извършена и е изготвен
протокол № *г., в
който е документирано, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната
схема на електромера, регистрирана ел. енергия в регистър 4, която не е
невизуализирана тарифа. На 24.07.2019г. е изготвено становище за начисляване на
ел. енергия, с което така отчетеното количество по скрития регистър е било конкретизирано
по размер и период, и е издадена фактурата остойностяваща така допълнително
начисленото количество енергия. Твърди, че процесното
количество ел.енергия е натрупвано в невизуализирана тарифа и не е отчитано при
ежемесечните отчети, тъй като за това се изисквал специален софтуер, с който
инкасаторите не разполагали. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
В о.с.з. страните поддържат
изразените позиции по спора чрез процесуалните си представители.
След преценка на становищата на страните, събраните
по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия
закон, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От представения
нотариален акт № * г. се установява, че ищецът е собственик на
½ ид.ч. от дворно място и къща, находящи се в гр. Пр., ул. „В. Л.” № *.
Страните по делото не спорят, че ищецът е абонат на ответното дружество
за обект находящ се на адрес: гр. Пр., ул. „В. Л.” № 10,
с абонатен № * и клиентски
№ *.
От представения по делото КП за техническа проверка № * г. г., се установява, че на тази
дата, при проверка на СТИ с клиент Н. Л., обслужващо обект с абонатен № * и клиентски № *, находящ се в гр. Пр., ул. „В. Л.” № *, служители на „Ел. С.” АД са демонтирали СТИ с фабр. № * и са изпратили същото за
експертиза в БИМ, а на негово място е монтирано изправно СТИ. При проверката са снети
следните показания на СТИ – 1.8.1 – 007157, 1.8.2 – 029875, 1.8.3 – 000000,
1.8.4 – 048394.
Съгласно Констативен протокол от метрологична експертиза от 15.07.2019
г. на БИМ, Регионален отдел – В. не са установени механични дефекти на кутията, клемите и клемнния блок
на електромера, както и да е осъществен достъпа до вътрешността на електромера.
Относно техническото състояние на частите и механизмите, защитени от
нерегламентиран достъп в експертизата е отразено, че при софтуерно четене е
установена намеса в тарифната схема на електромера изразяваща се в наличие на
преминала енергия на тарифа 4 – 048394,5 кВТч.
Посочено е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и на
изискванията за точност при измерване на електроенергия.
От становище за начисляване на ел. енергия от 24.07.2019 г. се
установява, че е осъществена корекция на потребената ел. енергия на адреса на
потребление в размер на 48394 кВТч, за периода 04.07.2017 г. до 03.07.2018 г. Като основание на корекцията е посочен софтуерен прочит на паметта на
СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия.
Въз основа на извършената корекция ответникът е издал фактура № * г. на стойност 9007,66 лв. с получател Н. Л., досежно потребената
ел. енергия в обекта за периода 04.07.2017
г. до 03.07.2018 г.
С писма с изх. № от * г. до Н.Л., същият е уведомен от „Ел. С.” АД, съответно от
ответника за извършената проверка на СТИ и
корекциионна процедура. Приложени са КП за проверката и процесната фактура.
От заключението на
вещото лице инж. Л.Б. по допуснатата и приета от съда СТЕ, кредитирано като
обективно и компетентно дадено се установява, че към момента на проверката
електромерът е бил годно техническо средство за измерване на ел. енергия, а
установеното в регистър 18.4. количество ел. енергия действително е доставено
до обекта и е потребено. Експертът е посочил, че има извършено
неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация
на измервателния уред и по-точно на тарифната схема, вследствие на което
електрическата енергия от 48394 кВТч натрупана в
регистър 1.8.4 не е визуализирана на дисплея на СТИ. Сочи, че изчисленията в
процесната фактура са аритметично точни, получени на базата на цена за ел.
енергия по технологични разходи. Според заключението налице е несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на
използваните от клиента количества ел. енергия. Сочи се, че налице са били
техническите предпоставки за остойностяване на неотчетената и консумирана ел.
енергия.
Съдът, въз
основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
Допустимостта на
предявеният отрицателен установителен иск е обусловена от правния
интерес на ищеца да препятства
прекъсването на подаваната електрическа енергия до фактически ползвания от него обект на потребление, чрез установяване спрямо ответника посредством силата на пресъдено нещо
на обстоятелството, че не дължи
в негова полза търсената сума по издадената фактура
за потребена ел. енергия за
минал период.
По делото не се
спори, че ищецът е битов потребител на ел.
енергия по смисъла на § 1, т.2а от ДР на Закона
за енергетиката (ЗЕ), както и че имотът,
който се обслужва от процесния
електромер, е бил присъединен към ел. мрежа. Следователно
страните по делото са страни
и по договор за продажба на
електрическа енергия, сключен при публично
известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ).
Между страните по делото
е спорно обаче дали ответникът има право да
извършва едностранна корекция и в частност налице ли са били предпоставките,
даващи право на дружеството да извърши такава корекция на посоченото в отговора
на исковата молба основание - чл. 50 от ПИКЕЕ, обн. ДВ., бр. 98/12.11.2013 г.
Провеждането на пълно и главно доказване по отношение на посочените спорни
правнорелевантни факти е възложено в тежест на ответника, с оглед на
обстоятелството, че срещу него е предявен отрицателен установителен иск.
В процесния случай за
периода на начислената допълнително ел. енергия – 04.07.2017 г. до 03.07.2018 г., са
приложими ПИКЕЕ, приети от Държавната комисията за енергийно и водно регулиране
(сега КЕВР), обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013
г. На съда е служебно известно, че поради съществено нарушение на процедурата
по тяхното приемане с Решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. №
2385/2016 г. Правилата са отменени с изключение на чл. 48 - 51. Решението е
обнародвано с ДВ бр. 15/14.02.2017 г. С Решение № 13691/08.11.2018 г. на
петчленен състав по адм. дело № 4785/2018 г. на ВАС е потвърдено Решение № 2315/21.02.2018 г. на
тричленен състав на ВАС по адм.д. № 3879/2017 г., с което са отменени и чл.
48., чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ, обн. ДВ., бр. 98/12.11.2013 г. Същевременно
съгласно чл. 195, ал. 2 от АПК, правните последици,
възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е
отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не
по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. В случая
компетентен орган по смисъла на цитираната разпоредба се явява КЕВР, на която
съобразно нормата на чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ са делегирани правомощия да приема
правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база
данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Към момента на
проверката – 03.07.2018 г. комисията обаче не е изпълнила вмененото ѝ с
нормата на чл. 195, ал. 2 от АПК задължение да уреди последиците от отмяната на
подзаконовия нормативен акт. Следователно към момента на проверката е липсвал
приложим материален закон, по силата на който да бъдат установявани случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Това е така
защото с решението на ВАС е отменена включително разпоредбата на чл.47 от
ПИКЕЕ, регламентираща специалните изискванията към констативния протокол
(оправомощно лице да го състави, изискуем брой свидетели при отсъствие на
абоната и тн.), който е елемент от фактическия състав пораждащ правото на
оператора на разпределителната мрежа да извърши едностранна корекция. След
отмяната на чл. 41 - 44 от ПИКЕЕ липсва също ред и предпоставки за извършване на
проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ.
Неотменените с решението норми (чл.48 - 50) не могат да запълнят обема на
възложеното с чл. 83, ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.6 от ЗЕ правомощие на Комисията.
Тези норми регламентират хипотезите, при които може да бъде извършена
едностранната корекция, но не определят ред за установяване на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Липсата на нормативна
уредба, която да регламентира реда за възникване на правото на оператора да
извършва едностранни корекции, съответно на ответника да фактурира тези
допълнително начислени количества енергия, не може да бъде заместена по
аналогия с правни норми съществуващи в други източници на правото.
Меродавна за уредбата
на обществените отношения по доставка и продажба на електрическа енергия е само
тази воля на законодателя, която е намерила външен израз в приетите по
установения за това ред нормативни актове, но не и предполагаемата воля,
търсена по тълкувателен път - Решение № 200/30.12.2013 г. на ВКС по т. д. №
983/2012 г., II т.о. Съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните обществени отношения се
уреждат именно със специалния закон, а да се приеме обратното на практика
означава, както субектите, за които Правилата са създавали права и задължения,
така и съдът в производство като настоящото, да заобиколят ефекта на решението
на административния съд за преустановяване занапред действието на съответните
правни норми поради отричане на юридическата им сила. Следва да се отбележи
също, че съгласно чл. 83, ал.2, изр.2 от ЗЕ процесните Правила се приемат от
КЕВР, но по предложение на енергийните
предприятия. След като законодателят е признал правото на последните да
установяват по облекчен ред своите претенции по отношение на абонатите,
енергийните предприятия не могат да се ползват от собственото си бездействие да
запълнят съществуващата към момента нормативна празнота в Правилата, в частта
уреждаща реда за извършване на едностранни корекции.
При това положение
съдът намира, че с оглед действието занапред на решението на Петчленния състав
на ВАС и поради съществуващата законова делегация в чл.83 от ЗЕ, до приемането
на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, нито операторът на разпределителната мрежа, нито ответникът могат да се ползват от
корекционната процедура, за която към датата на проверката (03.07.2018 г.) е липсвал ред за извършване.
Следователно правото
на ответното дружество да начисли исковата сума на основание чл. 50 от ПИКЕЕ,
въз основа на констатациите от проверката извършена на тази дата, следва да се
отрече изцяло.
От горното следва, че
към момента на проверката не е съществувала нормативна уредба, която да урежда възможността на енергийните дружества едностранно да
коригират сметките на потребителите, само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия.
Това правно положение обаче лишава ответното дружество единствено от облекчения
ред за ангажиране на отговорността на потребителя при това специфично продажбено
отношение. За
да не се допуска неоснователно разместване на блага в полза на едната страна по
правоотношението за продажба на ел. енергия, а именно в полза на потребителя,
евентуално биха намерили приложение общите основания по ЗЗД, например институтът
на непозволено увреждане каквото би се явило незаплатено количество реално
потребена ел. енергия, която обаче поради виновните действия на потребителя е
отклонена от видимия търговски отчет по сделката с цел незаплащането ѝ.
Въпреки това и при знание за отменените ПИКЕЕ към датата на съставяне на
протокола за проверката, ответникът не е твърдял, съответно не е ангажирал
доказателства за наличие на неправомерно виновно действие от страна на ищцата-потребител
във връзка с установеното вмешателство в софтуера на процесното СТИ.
В обобщение, съдът
намира, че по делото не е доказано наличието на основание годно да породи
оспореното право на ответника да начисли и претендира процесната сума от ищеца.
При това положение след като е твърдял, че е титуляр на това право, то
ответникът е и страната по делото, която следва да понесе неблагоприятните
последици от неуспешно проведеното доказване на фактите годни да го породят. В
случая правният резултат от ненадлежното начисляване на сумата от 9007,66 лв. по процесната фактура се
изразява в уважаване на исковата претенция предявена срещу дружеството.
При този изход на
спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат
възложени разноските сторени от ищеца за заплатена държавна такса в размер на 180,16
лв. Досежно претендираното
от ищеца адвокатско възнаграждение от 560,00 лв. съдът намира, че релевираното от ответника възражение за прекомерност на
същото се явява частично основателно предвид относимия
минимум от 405,27 лв. определен по реда на приложимата към момента на сключване
на договора за правна защита и съдействие – 10.03.2020 г., редакция на чл. 7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07. 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като предвид фактическата и правна сложност на
делото справедливият размер на адвокатското възнаграждение следва да се фиксира
на 450,00 лв., който да се присъди на ищеца с решението.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Р.П.И., ЕГН **********
с настоящ адрес ***, действаща в качеството си на майка и законен представител
на детето П.Г.Г.,
ЕГН **********, не дължи на “Е.П.” АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 4503,83 лева, представляваща ½ ид.ч.
от задължение цялото в размер на 9007,66лева- стойност на служебно начислена
ел. енергия за минал период 04.07.2017г.- 03.07.2018г. за обект на потребление,
находящ се в гр. Пр., ул. „В. Л.” № *, с абонатен № * и клиентски № *, за което вземане е
издадена фактура № * г., на основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на Р.П.И., ЕГН ********** с настоящ адрес ***, действаща в
качеството си на майка и законен представител на детето П.Г.Г., ЕГН **********, сумата 630,16 лв., представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: