О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
…/ 29.02.2016 г.
Варненският районен съд, ХІV
състав, гражданско отделение в закрито заседание на 29.02.2016 г. в състав:
Районен съдия: Д. Павлова
като се запозна с докладваното от
съдията гр.д. № 10435 по опис за 2015 год. за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявен иск с
пр.осн.чл.124, ал.5 ГПК от В.С.В. с ЕГН **********
*** против Д.С.В. с ЕГН ********** ***
да установяване на престъпно обстоятелство, изразяващо се в даване на невярно заключение от вещото лице Валерия Йотова по
гр.дело № 2220/2004 г. на РС Варна, Х състав. Твърденията в молбата са, че решението
по делото се основава на заключението на вещото лице, което е дало невярно заключение
по непредпазливост по смисъла на чл.291, ал.2 от НК без да извърши оглед
на имота и без да направи справки в Община Варна. Тъй като погасителната
давност по чл.80, ал.1, т.5 НК е изтекла, то за ищеца е налице правен интерес
от водене на иска. След евентуалното му уважаване същият ще иска по реда на чл.303 ГПК пред ВКС отмяна на
влезлите в сила решения по допускане и по извършване на делбата по гр.д.№
2220/2004 г. на РС Варна.
Съдът след като се запозна с твърденията в
молбата намира от фактическа и правна страна следното:
Искът по чл.124, ал.5 ГПК е допустим когато са
налице следните кумулативни предпоставки: наказателно преследване не може да
бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 или е спряно на
някое от основанията по чл. 25, т. 2
или чл. 26 от Наказателно-процесуалния кодекс,
и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит.
В случая ищецът се позовава на изтекла давност по чл.80, ал.1, т.5 НК и в този смисъл
навежда твърдения, че наказателно преследване спрямо извършителя не може да
бъде възбудено. Съгласно същата разпоредба наказателното преследване се
изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички останали случаи извън
посочените в т.1-т.4 случаи. Ал.3 на
чл.80 НК сочи, че давността за преследване започва от довършването на
престъплението, при опит и приготовление - от деня, когато е извършено
последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за
продължаваните престъпления - от прекратяването им. Следващата разпоредба на
чл.81 НК сочи, че давността спира,
когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от
разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт-
ал.1; давността се прекъсва с всяко
действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо
лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с
което е прекъсната давността, започва да тече нова давност - ал.2; независимо
от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се
изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в
предходния член – ал.3.
От
тълкуването на нормата следва, че е необходимо да са започнали
процесуално-следствени действия и наличието на акт на компетентния за това
орган, който е Прокурора - в този смисъл
практиката на ВКС /р.№66/03.06.2011 г. по т.д.№ 184/2011 г. на ВКС, І т.о. и
др./. Едва след като е налице постановление на Прокурора, иск с пр.осн.чл.124,
ал.5 ГПК би бил допустим. Гражданският
съд не е компетентен да изследва въпроса за давността за ангажиране на
наказателната отговорност на едно лице в случаите когато наказателно производство
не е възбудено, не са извършвани процесуални действия от органа по разследването,
няма акт на компетентен орган във фазата на досъдебното или на съдебното
производство – прокурор или съд за отказ
от образуване или прекратяване на наказателно производство поради изтекла
давност. Хипотезата на чл.291 НК предвижда различни наказания за престъпление
извършено по непредпазливост и за умишлено престъпление, респективно и давностните
срокове за реализиране на наказателната отговорност са различни. По тези въпроси компетентен да се произнесе е
единствено прокурора на досъдебното производство и наказателния съд в съдебната
фаза.
Настоящият състав намира, че иск за
установяване на момента на изтичане на абсолютна давност за наказателно преследване
не е предвидено да се установява по исков ред. Съгласно разпоредбата на чл.124,
ал.1 от ГПК абсолютна процесуална /положителна/ предпоставка за предявяване на
установителен иск е наличието на правен интерес. Нормата на чл.130 от ГПК сочи,
че съдът следи служебно за наличието на положителните и липсата на
отрицателните процесуални предпоставки за
допустимостта на иска, между които е и интересът от търсената съдебна защита. Ищецът
обосновава интереса си за предявяване на установителния иск с оглед възможността
да поиска отмяна на влязлото в сила решение по гр.дело № 2220/2004 г. на РС
Варна.
Дори да се приеме, че искът е допустим,
съдебният акт на гражданския съд за
определяне на момента на изтеклата
абсолютна давност за наказателно преследване
не е основание измежду посочените в чл.231 от ГПК/отм./, респ.чл.303 от
действащия ГПК/. Освен това молбата за отмяна на влязлото в сила решение по
гр.д.№ 2220/2004 г., какъвто резултат се
цели от ищеца ще бъде допустима единствено в случаите на спазване на сроковете за сезиране на
компетентния съд – ВКС, които са посочени в
чл.305 ГПК /чл.232 ГПК отм./, тоест от деня в който на ищеца е станало известно новото обстоятелство и от деня в който той е
могъл да се снабди с новото доказателство от Община Варна. Такава молба вече е
подадена видно от писмо на ВРС, Х състав, приложено на лист 15 от делото,
следователно ищецът вече е реализирал правото си по предвидения процесуален ред
за отмяна на влязло в сила решение, следователно за него липсва интерес от
настоящото производство по установителния иск.
По
изложените по-горе мотиви, настоящият състав намира, че предявеният иск е недопустим, поради което молбата следва да се върне, а производството
да се прекрати.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д
Е Л И
ПРЕКРАТЯВА производството по предявен иск с
пр.осн.чл.124, ал.5 ГПК от В.С.В. с ЕГН ********** *** против Д.С.В. с ЕГН ********** *** да
установяване на престъпно обстоятелство, изразяващо се в даване на невярно заключение от вещото лице Валерия Йотова по
гр.дело № 2220/2004 г. на РС Варна, Х състав.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Окръжен съд Варна в едноседмичен
срок от съобщението до страните.
Районен
съдия: