Определение по дело №10435/2015 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2478
Дата: 29 февруари 2016 г.
Съдия: Даниела Душкова Павлова
Дело: 20153110110435
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 август 2015 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

…/ 29.02.2016  г.

  

 

 

              Варненският районен съд, ХІV състав, гражданско отделение в закрито заседание  на 29.02.2016 г.  в състав:

 

 

                                               Районен съдия:  Д. Павлова

 

 

             като се запозна с докладваното от съдията гр.д. № 10435 по опис за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

              Производството е образувано по предявен иск с пр.осн.чл.124, ал.5 ГПК от В.С.В.  с ЕГН ********** ***  против Д.С.В. с ЕГН ********** *** да установяване на престъпно обстоятелство, изразяващо се в даване на невярно  заключение от вещото лице Валерия Йотова по гр.дело № 2220/2004 г. на РС Варна, Х състав. Твърденията в молбата са, че решението по делото се основава на заключението на вещото лице, което е дало невярно  заключение  по непредпазливост по смисъла на чл.291, ал.2 от НК без да извърши оглед на имота и без да направи справки в Община Варна. Тъй като погасителната давност по чл.80, ал.1, т.5 НК е изтекла, то за ищеца е налице правен интерес от водене на иска. След евентуалното му уважаване същият ще  иска по реда на чл.303 ГПК пред ВКС отмяна на влезлите в сила решения по допускане и по извършване на делбата по гр.д.№ 2220/2004 г. на РС Варна.   

                Съдът след като се запозна с твърденията в молбата намира от фактическа и правна страна следното: 

                Искът по чл.124, ал.5 ГПК е допустим когато са налице следните кумулативни предпоставки: наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25, т. 2 или чл. 26 от Наказателно-процесуалния кодекс, и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит.

         В случая ищецът се позовава на изтекла  давност по чл.80, ал.1, т.5 НК и в този смисъл навежда твърдения, че наказателно преследване спрямо извършителя не може да бъде възбудено. Съгласно същата разпоредба наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на  три години за всички останали случаи извън посочените в т.1-т.4 случаи.  Ал.3 на чл.80 НК сочи, че давността за преследване започва от довършването на престъплението, при опит и приготовление - от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления - от прекратяването им. Следващата разпоредба на чл.81 НК сочи, че  давността спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт- ал.1;  давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност - ал.2; независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член – ал.3.

        От тълкуването на нормата следва, че е необходимо да са започнали процесуално-следствени действия и наличието на акт на компетентния за това орган, който е Прокурора -  в този смисъл практиката на ВКС /р.№66/03.06.2011 г. по т.д.№ 184/2011 г. на ВКС, І т.о. и др./. Едва след като е налице постановление на Прокурора, иск с пр.осн.чл.124, ал.5 ГПК би бил допустим.  Гражданският съд не е компетентен да изследва въпроса за давността за ангажиране на наказателната отговорност на едно лице в случаите когато наказателно производство не е възбудено, не са извършвани процесуални действия от органа по разследването, няма акт на компетентен орган във фазата на досъдебното или на съдебното производство – прокурор или  съд за отказ от образуване или прекратяване на наказателно производство поради изтекла давност. Хипотезата на чл.291 НК предвижда различни наказания за престъпление извършено по непредпазливост и за умишлено престъпление, респективно и давностните срокове за реализиране на наказателната отговорност са различни.  По тези въпроси компетентен да се произнесе е единствено прокурора на досъдебното производство и наказателния съд в съдебната фаза.  

                Настоящият състав намира, че иск за установяване на момента на изтичане на абсолютна давност за наказателно преследване не е предвидено да се установява по исков ред. Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК абсолютна процесуална /положителна/ предпоставка за предявяване на установителен иск е наличието на правен интерес. Нормата на чл.130 от ГПК сочи, че съдът следи служебно за наличието на положителните и липсата на отрицателните процесуални предпоставки  за допустимостта на иска, между които е и интересът от търсената съдебна защита. Ищецът обосновава интереса си за предявяване на установителния иск с оглед възможността да поиска отмяна на влязлото в сила решение по гр.дело № 2220/2004 г. на РС Варна.   

                Дори да се приеме, че искът е допустим, съдебният акт на  гражданския съд за определяне на  момента на изтеклата абсолютна давност за наказателно преследване  не е  основание  измежду посочените  в чл.231 от ГПК/отм./, респ.чл.303 от действащия ГПК/. Освен това молбата за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д.№ 2220/2004 г.,  какъвто резултат се цели от ищеца ще бъде допустима единствено в случаите на  спазване на сроковете за сезиране на компетентния съд – ВКС, които са посочени в  чл.305 ГПК /чл.232 ГПК отм./, тоест от деня в който на ищеца  е станало известно  новото обстоятелство и от деня в който той е могъл да се снабди с новото доказателство от Община Варна. Такава молба вече е подадена видно от писмо на ВРС, Х състав, приложено на лист 15 от делото, следователно ищецът вече е реализирал правото си по предвидения процесуален ред за отмяна на влязло в сила решение, следователно за него липсва интерес от настоящото производство по установителния иск. 

                По изложените по-горе мотиви, настоящият състав намира, че  предявеният иск е недопустим,  поради което молбата следва да се върне, а производството да  се прекрати.

 

                Мотивиран от изложеното,  съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И

 

 

               ПРЕКРАТЯВА производството по предявен иск с пр.осн.чл.124, ал.5 ГПК  от В.С.В.  с ЕГН ********** ***   против Д.С.В. с ЕГН ********** *** да установяване на престъпно обстоятелство, изразяващо се в даване на невярно  заключение от вещото лице Валерия Йотова по гр.дело № 2220/2004 г. на РС Варна, Х състав.

 

 

              Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Варна в едноседмичен  срок от съобщението до страните.

 

 

                                        Районен съдия: