Р Е Ш
Е Н И Е
№….
От публичен регистър, том
№……,стр……..
Гр.Тервел,17.10.2019 година
Решение от книга за открити
заседания №…… от 17.10.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Тервелският районен съд, в
публично съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАНЧО ДРАГАНОВ
при
секретаря Милена Димова сложи на разглеждане докладваното от районния съдия Ганчо Драганов по гр.дело №119 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба с вх.№783 от 28.03.2019г. от
М.С.А. с ЕГН ********** с адрес ***, с адрес за призоваване гр.Тервел,
ул.Св.Св.Кирил и Методий №5, чрез адв.В.Д. от ДАК, редовно упълномощена с
изрично пълномощно срещу С.Г.А. с ЕГН ********** с адрес ***, с
предявен иск по чл.49, ал.3 от СК,по която молба е образувано настоящето гр.дело
№119/2019г. по описа на ТлРС, както и по искова молба с вх.№788/28.03.2019г от С.Г.А.
с ЕГН ********** с адрес ***, с адрес за връчване на книжа, съобщения и
призовки гр.Добрич, бул.25-ти септември №52, ет.2, офис 10 е 11- Адвокатско
дружество „Янков и съдружници“, чрез адв.В.З. срещу М.С.А. с ЕГН ********** с
адрес ***, с посочено правно основание чл.49, ал.3 от СК, по която искова молба
е образувано гр.дело №120/2019г. по описа на ТлРС.
На основание чл. 213 от ГПК, с определение №79
от 02.04.2019г.,по гр.д.№119/2019г. на ТлРС е съединил производството по гр.д.№ 119/2019г. по описа на Районен съд Тервел и по гр.д.№
120/2019г. по описа на Районен съд Тервел, като е постановил производството да
продължи под гр.д. № 119/2019г.по описа на ТлРС.
С
определение №122/29.05.2019г. е разпоредил на основание чл.131 от ГПК да се изпрати препис от искова молба с вх.№783 от 28.03.2019г.
и от приложенията към същата на ответника по гр. дело № 119/2019 год. по описа
на Районен съд Тервел С.Г.А. с ЕГН ********** с адрес ***, алтернативен адрес
с.Божан, общ.Тервел, обл.Добрич, ул.Четвърта №10 и искова молба с вх.№788 от 28.03.2019г. и от приложенията към същата на ответника по гр. дело № 120/2019 год. по
описа на Районен съд Тервел М.С.А. с ЕГН ********** с адрес ***, с указания в
едномесечен от получаване на съобщението да подадат отговор.
Съобщението за връчване на разпореждането,
ведно с препис от исковите молби и приложените към тях доказателства са получени
от страните по делото, съответно на дата 03.06.2019г. и на 04.06.2019г.
В законоустановения едномесечен срок с вх.№1531 от 27.06.2019г.е постъпил отговор
на исковата молба , както и с вх.№1534 от 27.06.2019г. е постъпила насрещна
искова молба от С.Г.А. с ЕГН ********** с адрес ***,с адрес за връчване на
книжа, съобщения и призовки гр.Добрич, бул.25-ти септември №52, ет.2, офис 10 и
11- Адвокатско дружество „Янков и съдружници“, чрез адв.В.З., в който изразява
мотивирано и подробно становище по отношение на предявеният иск. Оспорва
твърденията в исковата молба. Представят писмени доказателства. Правят искане
за гласни доказателства.
В
законоустановения едномесечен срок е получен отговор от М.С.А.
с ЕГН ********** с адрес ***,, чрез адв.В.Д.,
със съдебен адрес ***.Св.Кирил и Методий №5, в който изразява становище по предявеният
иск. Поддържа исковата молба .Правят искане за гласни доказателства.
В исковата молба ищеца М.С.А. сочи ,че с
ответницата С.Г. Сали са сключили граждански брак на 13.08.2014 година в
гр.Тервел, община Тервел, обл.Добрич. Брака е първи пореден и за двамата.
Твърди още, че отначало брачните им отношения са протичали нормално.
Семейството е живеело в с.Градница, общ.Тервел при родителите на мъжа.
Семейството е взело решение и заминали да работят в Германия в гр.Кьолн. На
13.11.2015 година в Германия се родила
дъщеричката им И. М.А.. След раждането на детето съпругата не е работила две години
и се е грижела за детето и съпруга си. След това съпругата е решила да работи ,
за което съпругът е дал съгласието си,а за детето се грижели бабата на детето
на бащина линия и сестра му, докато двамата съпрузи работели. Твърди в исковата
молба, че от две години не се разбират, като съпругата без причина напускала
няколко пъти семейството и пак се завръщала. Моли да бъде разтрогнат брака,
поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство,по вина на
съпругата.Моли също така родителските права спрямо роденото от брака дете И. М.А.
да бъдат предоставени на ищеца,като за
майката се определи режим на лични контакти с детето всяка първа и трета събота
и неделя от месеца, за времето от 9.00 ч. до 17,00ч., с преспиване при майката и
по 20 дни през лятото, когато бащата не е в платен отпуск,както и всеки втори
ден от всички официални празници и на всеки рожден ден на майката, както и в
друго време с предварителна уговорка между родителите, като майката се
задължава да връща детето в указания час на определение адрес. С исковата молба
се претендира издръжка за детето в размер на 150 лева,считано от влизане на
решението в сила, който майката да заплаща на детето, чрез неговия баща и
законен представител.С исковата молба бащата М.С.А. е направил искане, съдът да му разреши сам
да представлява детето И. М.А. при издаване на документи за
самоличност, задграничен паспорт, както и да му разреши детето да пътува до
чужбина и да се завръща в България
придружавано само от бащата до навършване на пълнолетие на детето. Ищеца е
направил искане ,след прекратяването на брака
жената да носи предбрачното си фамилно име Сали, защото не желае тя да
носи неговото фамилно име А.. Представя писмени доказателства и иска да му
бъдат допуснати до разпит двама свидетели.Претендира разноски по делото.
Както в искова молба с
вх.№788/28.03.2019г от съпругата С.Г.А., а така също и с предявените отговор на
исковата молба и насрещен иск от С.Г.А. с ЕГН ********** с адрес ***, се оспорват твърденията на ищеца,
че съпругата е напускала съпруга си няколко пъти и сама се завръщала все едно
нищо не е било. Твърди се в
насрещния иск, че страните са разделени през месец януари 2019 г. и то по вина
на съпруга , който постоянно правил безпричинни скандали ,като й нанасял
побой почти ежедневно. Оспорва искането
на ищеца по чл.53 от СК след прекратяването на брака съпругата да носи предбрачното
си фамилно име Сали. Сочат, че искането е категорично недопустимо, защото той
се явява нелегетимна страна да иска тази промяна на фамилното име, а това може
са стори само лицето, което е променило името си след брака. Противопоставят се
и на искането на бащата да му бъде дадено от съда заместващо разрешение на
детето да бъде издаден паспорт и да пътува с баща си до навършване на
пълнолетие. Твърди се още, че съпрузите са заживели на съпружески начала през 2013 година,
заедно заминали за Германия да работят. През м.август 2014 година се завърнали
в България да сключат граждански брак и пак заминали да Германия. През 2015
година се ражда дъщеря им И. М.А.. Твърди се още, че много скоро след
сключването на брака и раждането на детето отношенията им се променили, съпруга
станал агресивен, повдигал безпричинни скандали и си позволявал все по-често да
я удря, което довело и до фактическата им раздяла през м.януари 2019 година,
когато С. с детето е отишла да живее при
майка си, сестра си и баба си и дядо й, които също живеели в Германия.
По време на раздялата М. през почивните дни е ходил да взема детето при себе си
и после отново го връщал на майката. Въпреки влошените отношения майката не е
искала да прекъсне връзката на бащата с детето. Съпругата твърди, че през месец
февруари съпруга М. е отишъл в жилището,
което живее С. с нейните близки и без никакъв повод е нанесъл удари на нея, на
майка й и на баба й. Няколко дни по-късно сестрата на М. е отишла и е вземала
детето за почивните дни. По-късно С. е решила да се обади на М. да попита за
детето, а той й отговорил, че в момента пътува с детето за България и тя повече
няма да го види. Непрекъснато е правила опити да се свърже с детето, да
разговаря с него, но й било отказано. След месец след като и разрешили отпуск
се завърнала в България и веднага е
отишла в с.Градница да види детето, но не й разрешили и М. дори я заплашил с
нанасянето й на побой. Твърди ,че брака им действително е дълбоко е непоправимо
разстроен. Между тях липсва топлота и привързаност един към друг. Твърди, че в
момента ответника не работи,а тя работи в Германия ,в гр.Кьолн като чистачка и
месечния и доход е около 2000 евро. Моли да
бъдат предоставени родителските права спрямо детето И. на нея и да се
определи местоживеене на детето при нея в България на адрес с.Божан,
общ.Тервел, ул. „Първа“ №17 и в Германия на адрес 51145, Кьолн, район Порц,
Кайзерщрасе 89. Да се осъди бащата да
заплаща месечна издръжка в размер на 150.00 лева, от датата на предявяване на
иска,ведно със законната лихва, платима до пето число от месеца, чрез майката,
да настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване.
След прекратяването на брака съпругата
желае да носи предбрачното си фамилно име Сали. Твърди се, че по време на брака
нямат придобити недвижими имоти и движими вещи, както нямат влогове и не са
член кооператори на ЖСК.Претендира разноски по делото.
В открито съдебно заседание ищеца
редовно призован, явява се лично и с
адв. В.Д., който поддържа искат, като не желаят съда да се произнася по въпроса
за вината.Представят в съдебно заседание трудов договор на ищеца,който в
момента е в Белгия /който договор не
беше приет по делото ,тъй като няма представен превод на български език/, както
и два боя фискални бонове за закупуване на евро
от Обменно бюро Тервел, ул. Хр.Ботев 1 от С.А. Х. – баща на ищеца М.С.А.,
които са приети по делото.
В открито съдебно
заседание ответницата редовно
призована, явява се лично и с адв.В.З., поддържа иска си и поддържа дадения отговор на
исковата молба. Също изразяват становище за прекратяване на брака, без съдът да
се произнася по въпроса за вината. Претендират присъждане на разноските по
делото.
По делото бяха представени и приети следните писмени доказателства: - заверени
копия от удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт
за сключен граждански брак №0121 от 13.08.2014г., удостоверение за раждане издадено въз основа
на акт за раждане №0151/20.07.2016г., потвърждение за адресна регистрация с
превод на български език, финансово управление на пощенска кутия с превод на
български език, здравна карта с превод на български език, трудов договор с
превод на български език, фиш за отчитане на брутните и нетните приходи за
месец февруари 2019г. с превод на български език, представени от страните по
делото, както и служебно събраните от съда- 2 бр. удостоверения за декларирани
данни от Община Тервел, писмо-уведомление от ТД на НАП Варна, офис Добрич,
социален доклад, писмо и справка от ОД на МВР-Добрич и 2 бр. фискални бонове.
По делото бяха
допуснати и разпитани свидетелите С.А. Х.
– баща на ищеца и А.Е.А. – съпруга на брака на
ищеца , водени от
ищцова страна, както и С.Д.М.–
баба на ответницата и Ю.М.Т.,леля на ищцата.Съдът кредитира показанията им.
По делото е изготвен и приет
социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане” Община Тервел, от 25.09.2019г.,
от който се установи, че социалният работник
е изготвил доклада на база на извършено
посещение на 22.05.2019 г. на адреса на
ищеца М.С.А. *** и проведен разговор с неговите родители С.
е Б. Х.,както и на 28.05.2019г. е посетен
дома на ответницата С.Г.А. ***, и проведен разговор с нейната майка – С.О.О.. Извършени
са справки в междурегистров обмен RegiX. От
направените справки в социалния доклад е посочено, че детето И. М.А. е родено
на *** г. и живее в дом на родителите на ищеца в с.Градница, общ.Тервел,
обл.Добрич, ул.Първа №41 .Майката на детето С.Г.А. ***, е с регистриран постоянен и настоящ адрес ***,
настоящето й пребиваване е в Република Германия и при завръщането си в България
пребивава в дома на родителите си в с.Божан, обл.Добрич, ул.Първа №17. На 22.05.2019г. е посетен домът
на бащата М.С.А. *** и от
разговора с родителите му е установено,
че М. от един месец пребивава в Белгия.
От проведения разговор с родителите на ищеца, последните
твърдят, че страните са сключили граждански брак през 2014 г., след което
заминали да работят в Германия, където живеела майката на ответницата. На
13.11.2015 г. в Германия се ражда детето им И. и след шест месеца се връщат в
България да изготвят документи за детето и отново заминават за Германия. М. и С.
живеят в отделна квартира , като при тях
живее и сестрата на М. , която помагала в отглеждането на детето, за да
могат двамата да ходят на работа.След като съпругата е започнала работа са
започнали и проблемите в отношенията на семейството и двамата са се разделяли
5-6 пъти,като последният път когато жената е напуснала дома е през м.февруари
2019 г. През м.март ищеца е вземал детето И. и се завръща в България при
неговите родители в с.Градница. От родителите на М. е получена информация, че М.
работи в Белгия в една оранжерия в гр.Антверпен,на трудов договор, но не могат
да посочат какво възнаграждение на месец получава синът им, но изпращал на
месец по 600 евро. Майката на М. е пенсионерка поради заболяване и получава
месечно по 170.00 лева, а баща му работи в строителството и получавал на месец
по 1000.00 лева. При посещението разговор с детето не е проведен, защото детето
не владее български език. Детето не е записано и не посещава детска градина.
Има личен лекар д-р В.. От
завръщането на детето в България, същото не е боледувало и не се налагало да
търсят личния му лекар за преглед.
При посещението в дома на бабата и дядото по
майчина линия на детето в с.Божан и от проведения разговор се установи, че
родителите на детето са разделени и живеят в различни държави, но и двамата се
стремят да поддържат контакти с детето. Сочат, че отношенията между двете
фамилии не са влошени и винаги когато искат могат да видят детето, както и да
го вземат при тях. През месец май 2019 г. майката на детето е била в България и
е вземала детето за 4-5 дни при нея в с.Божан, след което отново го е върнала в
с.Градница при родителите на ищеца. В заключението на социалния доклад е
посочено, че в домовете и на двамата родители има условия за нормално
отглеждане на малолетната И. М.А..
Съдът
като взе предвид представените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,съобрази
становищата на страните и нормативните
актове,регламентиращи процесните отношения по делото , намира за
установено от фактическа и правна страна
следното:
От представеното по делото
удостоверение за сключен граждански брак от 27.02.2019г., издадено въз основа
на акт за сключен граждански брак №0121/13.08.2014г., съставен в гр.Тервел,
община Тервел, обл.Добрич, се установи, че М.С.А. с ЕГН **********
и С.Г.А.
с ЕГН ********** са сключили граждански брак на 13.08.2014 г. в гр.Тервел, обл.Добрич,
като след брака съпругата е приела да носи фамилното име на съпруга А..
По делото безспорно се установи от
представеното удостоверение за раждане от *** г., издадено
въз основа на акт за раждане №0151 от 20.07.2016 година, съставен гр.Тервел,
Община –Тервел, обл.Добрич, че детето И. М.А. , ЕГН ********** е родено на *** г., Германия, от родители: от майка - С.Г.А.
с ЕГН ********** и баща - М.С.А. с ЕГН ********** .
Предявения от страните по делото главен иск е за прекратяване на брака е с
правно основание – чл.49 ал.1 от СК, поради настъпило в него дълбоко и
непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за вината. При преценка на гласните доказателства,
съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, които твърдят,
че отначало брачните отношения на
съпрузите били нормални, през 2014 година след като сключили граждански брак
заминали за Германия, където се ражда детето от И.. Съпругата не е работила две
години и се е грижела за детето и съпруга си. Свидетелите сочат, че разправиите
между съпрузите започнали след като жената е започнала работа, тогава
скандалите станали системни. Жената е напускала няколко пъти семейството си с детето и отивала при майка
си, баба си , които също били в Германия и пак се връщала при съпруга си. Но
съпругът е проявявал ревност, скандалите продължавали и това довело до
фактическата им раздяла от м.февруари 2019 г. и повече не са се събирали да
живеят заедно. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се
установи по безспорен начин, че причината съпрузите да се разделят е
поведението и на двамата съпрузи,
системните скандали между двамата, като съпругът е ревнувал жената, не и
разрешавал да работи и да излиза, понякога и нанасял и побой и съпругата, която
от своя страна искала да излиза с приятели, на няколко пъти е напускала дома и
отивала при майка си, която също живеела в Германия и отново се връщала при
съпруга си, като всичко това е довело
до фактическата раздяла на съпрузите през м.февруари 2019 година и от тогава не
са се събирали да живеят заедно.Липсата на контакт между страните и раздяла им е довела да изпразване на
съществуващата между тях брачна връзка от нормалното й съдържание и същата
следва да се приеме за изцяло и окончателно разстроена. При това съдът намира,
че семейната общност е разкъсана по непреодолим начин, брачната връзка
съществува само формално, като същата е изчерпана от смисъл и съдържание. Съдът
приема, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен,поради което
и предявеният иск за развод се явява основателен и следва да бъде уважен, като
сключения между страните брак бъде прекратен като дълбоко и непоправимо
разстроен , без съдът да се произнася по въпроса за вината.
И двамата родители са предявили искане за упражняването на родителските
права по отношение на малолетното дете И. М.А.. Основен принцип при определяне
на мерките по чл.59 СК е интересът на децата – при кого от двамата родители ще
получат по-добри грижи, внимание и спокойствие, при кого от двамата ще се
развиват по-добре физически и духовно. Това се извежда от разпоредбата на
чл.59, ал.4 СК, съгласно която „съдът предоставя упражняването на родителските
права, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата”, в
които се включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата,
формирането им като личности, придобиването на знания, трудови навици и др. При
преценката на доказателствата и на обстоятелствата, имащи правно значение за
определяне на мерките по чл.59, ал.4 СК, съдът намира, че интересът на
малолетното дете И. М.А., налагат
родителските права за неговото отглеждане и възпитание да бъдат предоставени за
упражняване на майката, която притежава родителския потенциал да полага необходимите
грижи по отглеждането и възпитанието на малолетното дете и е в състояние да
задоволи базовите му потребности, свързани с нужните грижи, време и внимание.
Майката работи в Германия, има регистриран адрес в гр.Кьолн, има осигурена
работа – представя трудов договор, от който е видно, че същата работи като
чистачка и месечното и възнаграждение е 2200 евро. Майката сочи, че в Германия
детето е записано на детска градина, а в отглеждането на детето ще й помага
нейната баба С.Д.М., която е на 59 години. Съдът отчита и обстоятелството, че бащата също има
необходимият родителски капацитет да се грижи за детето, но в момента работи в
Белгия, и няма доказателства за регистриран адрес в Белгия. Съдът отчита факта, че бащата претендира да му бъдат предоставени на
него родителските права, но изразява
становище, че детето ще живее в с Градница с баба си и дядо си по бащина линия,
като основно грижите по неговото
отглеждане и възпитание ще полагат неговата майка Б. Х./баба на детето по бащина линия/, която
е пенсионер, поради заболяване. Бащата М.С.А., който понастоящем е
на работа в Белгия, в гр.Антверпен не може лично да полага грижи за детето.
Твърди, че работи в оранжерия на трудов договор, но представения трудов договор, не беше приет
като доказателство по делото защото нямаше превод на български език. По делото
бащата не представи доказателства за регистриран адрес в Белгия, както и какво
жилище ползва, има ли условия да отглежда детето. Не на последно място съдът отчита
и факта, а именно ниската възраст на детето, което е на ненавършени четири
години, момиченче.Предвид горните съображения, съдът намира, че интересите на
малолетното дете И. М.А. налагат родителските права за неговото
отглеждане и възпитание следва да бъдат
предоставени за упражняване на майката.Съответно местоживеенето на детето
следва да бъде при майката на адрес в България на адрес с.xxx, общ.xxxл, ул. „xxx и в Германия на адрес xxx, xxx, район xxx, xxxx, дата
на регистрацията 23.04.2019 г.
Предвид уважаването на претенцията за предоставяне упражняването на
родителските права на майката, на бащата следва да бъде дадена възможност да
поддържа режим на лични отношения с малолетното си дете, за да не се прекъсват
биологичната, емоционалната и социалната връзка и отношенията на доверие между
родител и дете, тъй като контактите с бащата са необходими за нормалното
психическо и физическо развитие на детето.
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.3 СК, определянето на режима на личните
отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в
които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните
ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго
време. В тази връзка и като взе предвид възрастта на малолетната И. М.А., както
и факта, че макар родителите да живеят в различни държави и двамата се стремят
да поддържат контакти с детето. Докато са били във фактическа раздяла в
Германия още ,майката не е възпрепятствала бащата да взема детето при себе си
през почивните дни. Майката има регистриран адрес в Германия в гр.Кьолн, който
е известен на бащата. Съдът намира, че следва да бъде определен режим на лични
отношения на бащата с детето, както следва:- всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, за времето от 9.00 ч. до 17,00ч., с преспиване при бащата
и по 20 дни през лятото, когато майката не е в платен отпуск,както и всеки
втори ден от всички официални празници и на всеки рожден ден на бащата, както и
в друго време с предварителна уговорка между родителите, като бащата се
задължава да връща детето в указания час на определения адрес.
Майката претендира заплащането на месечна издръжка за малолетното дете И. М.А.
по чл.143, ал.1 СК,в размер на 150.00 лева месечно, считано от датата на
предявяване на иска 28.03.2019г.
Като последица от предоставянето на родителските права за упражняване на
единия родител, следва осъждането на другия родител да заплаща за малолетната И.
М.А. месечна издръжка, поради което претенцията за заплащане на издръжка по
чл.143, ал.1 СК е доказана в своето основание. При определяне размера на
издръжката съдът съобрази разпоредбите на чл.142 и чл.143 СК, съгласно, които
размерът на необходимата издръжка се определя в зависимост от нуждите на детето
и възможностите на родителя, който я дължи, като всеки родител е длъжен
съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на
живот, необходими за развитието на детето. Съдът съобрази и разпоредбата на чл.59,
ал.5 СК, съгласно, която размерът на издръжката трябва да осигури същите
условия на живот на детето, които то е имало преди развода, освен ако това би
създало особени затруднения на дължащия издръжката родител. По делото
се установи, че майката в момента работи, има регистриран трудов договор с
месечно възнаграждение 2200 евро. От
представените справки от - 2 бр. удостоверения за декларирани данни от
Община Тервел, писмо-уведомление от ТД на НАП Варна, офис Добрич, писмо и
справка от ОД на МВР-Добрич се установи, че на името на страните по делото бащата - М.С.А.
с ЕГН ********** и майката - С.Г.А. с ЕГН ********** няма регистрирани на
тяхно име недвижими имоти и МПС,нямат регистрирани трудови договори, подадени
годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ и изплатени суми от фирми. Бащата М.С.А.
работи в Белгия, реализира доходи, което е видно от представените по делото 2
бр. разписки,където е изпращал на родителите си средства за да ги подпомага в
отглеждането на детето.Относно размера на издръжката съдът съобрази обичайните потребности за
храна, облекло и други подобни, съобразно възрастта на детето, финансовите
възможности на двамата родители, които се намират в трудоспособна възраст,
поради което и са в състояние да реализират доходи в размер на средната работна
заплата за страната, задълженията на ищцата, която има и към малолетното дете И.
М.А. . От данните по делото се установява, че детето И. М.А. е с ненавършени четири години, които ще ги навърши
през м.ноември 2019 година, към настоящия момент не посещава детска
градина, детето няма здравословни проблеми, които да налагат необходимостта от
допълнителни средства, поради което и намира, че претенцията на ищцата за
месечна издръжка за детето И. М.А. е основателна и доказана до предявения размер от 150.00 лева,който размер не се
оспори от бащата и следва да се уважи, считано от влизане на
решението в сила, до настъпване на законни основания за нейното изменение или
прекратяване. Издръжката бащата следва да заплата на детето до всяко пето число
за месеца за който се дължи,чрез неговата майка и законна представителка,ведно
със законната лихва за всяка закъсняла или просрочена вноска.
Съдът като взе предвид, че упражняването на
родителските права спрямо малолетното дете И. М.А., ЕГН **********, са предоставят за упражняване от
майката и същата работи в Германия ,има регистриран адрес в гр.Кьолн следва да бъде дадено разрешение на
майката- С.Г.А. с ЕГН ********** сама да представлява детето И. М.А.
при издаване на документи за самоличност, задграничен паспорт, както и да й
разреши детето да пътува до чужбина от
България до Германия и обратно придружавано от майката
до навършване на пълнолетие на детето.
Съдът разрешава на бащата М.С.А. с ЕГН ********** да придружава лично
детето И. М.А., ЕГН ********** ,при
пътуването му от Германия до България и обратно, през времето когато му е
разрешен личен контакт с детето за срок от 20 дни през лятото, когато майката
не е в платен годишен отпуск, както и в друго време с предварителна уговорка
между родителите му, като бащата се задължава да връща детето в указания час и
на определения от майката адрес, до навършване на пълнолетие на детето.
Предвид волята на съпругата – чл.53 от СК, след
прекратяването на брака жената следва да възстанови предбрачното си фамилно
име САЛИ.
С оглед изхода на делото разноските
остават за сметка на страните така както са ги сторили.
На основание чл.6, т.2 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът определя
окончателна държавна такса за настоящото производството в размер на 50 лева, която
сума е заплатена от страните по делото.
Ищеца М.С.А. следва да заплати по сметка на съда сумата в размер на 216.00 лева, представляваща държавна такса в размер на 4
процента върху тригодишните платежите присъдения размер на издръжката на
основание чл.7 т.2 от Тарифата за държавните такси, събирана от съдилищата по
ГПК, и 5 лева в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Водим от гореизложените съображения, съдът,
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключеният между М.С.А. с ЕГН **********
с адрес *** и С.Г.А. с ЕГН
********** с адрес *** граждански брак, сключен в гр.Тервел, обл.Добрич, с акт за сключен граждански
брак №0121/13.08.2014г. пред
длъжностното лице на службата по гражданско състояние при Община Тервел,
гр.Тервел, обл.Добрич, поради настъпилото в него ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО БЕЗ СЪДЪТ ДА СЕ ПРОИЗНАСЯ ПО ВЪПРОСА
ЗА ВИНАТА.
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо родените от брака дете И.
М.А. , ЕГН **********, родено на *** г. в Германия, гр.Кьолн се
предоставят за упражняване от майката - С.Г.А. с ЕГН
********** *** и в Германия на адрес 51145, Кьолн, район Порц, Кайзерщрасе
89.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето И. М.А. , ЕГН ********** при майката
- С.Г.А. с ЕГН
********** *** и в Германия на адрес 51145, Кьолн, район Порц, Кайзерщрасе 89.
За бащата М.С.А. с ЕГН **********
с адрес *** ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ с детето И. М.А., ЕГН ********** всяка всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 9.00 ч. до 17,00ч., с
преспиване при бащата и по 20 дни през лятото, когато майката не е в платен
отпуск,както и всеки втори ден от всички официални празници и на всеки рожден
ден на бащата, както и в друго време с предварителна уговорка между родителите,
като бащата о ще
може да взема детето при себе си , след което отново да го връща на майката С.Г.А. с ЕГН
********** в указания час и на определения адрес.
ОСЪЖДА М.С.А. с ЕГН ********** с адрес *** да заплаща
месечна издръжка на малолетното си дете И. М.А., ЕГН **********, родено
на *** г. в размер на 150.00/сто и петдесет/лева, чрез
неговата майка и законен представител - С.Г.А. с ЕГН
********** с адрес ***, ведно със законна лихва за всяка
закъсняла вноска, начиная от влизане на решението в сила, до настъпване
на законни причини за нейното изменение или прекратяване.
РАЗРЕШАВА
да се издадат лична карта и задграничен
паспорт за пътуване на детето И.
М.А. , ЕГН **********, родено на *** г. в гр.Кьолн, Германия, представлявано от своята майка и законен представител
С.Г.А. с ЕГН
********** , БЕЗ ДА
Е НЕОБХОДИМО за целта заявление или съгласие от бащата М.С.А. с ЕГН **********,***.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ,
заместващо СЪГЛАСИЕТО на бащата М.С.А. с ЕГН **********,***
детето И. М.А. , ЕГН **********, родено на *** г., да пътува до чужбина от България до Германия и обратно
придружавано от майката С.Г.А. с ЕГН ********** до навършване на пълнолетие на
детето.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ бащата М.С.А.
с ЕГН ********** да придружава лично детето И. М.А., ЕГН ********** ,при
пътуването му от Германия до България и обратно, през времето когато му е
разрешен личен контакт с детето за срок от 20 дни през лятото, когато майката
не е в платен годишен отпуск, както и в друго време с предварителна уговорка
между родителите му, като бащата се задължава да връща детето в указания час и
на определения от майката адрес, до навършване на пълнолетие на детето.
След прекратяването на брака жената да носи
предбрачното си фамилно име –
САЛИ.
ОСЪЖДА М.С.А. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати
по сметка на Тервелски районен съд сумата от 216.00 лв., представляваща
държавна такса върху размера на постановената издръжка, както и 5 лева с случай
на служебно издаден изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Добрич в
четиринадесетдневен срок от съобщението му до страните.
СЪДИЯ: