МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 260009/15.03.2021
г. по НОХД № 151/ 2021 г. НА СВИЛЕНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД –
19.03.2021г.
Против подсъдимия А.Н., роден
на ***г.гр.Лагман, Афганистан, афганистански гражданин, пащун по произход,
живущ в гр.Лагман, Афганистан,неженен, средно образование, безработен,
неосъждан, без документи за самоличност, по заявени от лицето данни , е
повдигнато и предявено обвинение , за това , че на 25.02.2021г. в района
на 29 граничен репер, в землището на с.Генералово, общ.Свиленград, обл.Хасково,
влязъл през границата на страната от Република Гърция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта- престъпление по чл.279, ал.1 от НК
След даване ход на делото ,
съдът изпълни задълженията си съгласно чл. 272 – чл. 274 от НПК.
Съдът, като взе предвид
становището на процесуалния представител на подсъдимия намери следното:
съгласно разпоредбата на чл.370, съкратено съдебно следствие в производството
пред първата инстанция и решение за предварително изслушване на страните се
взема при наличието на две хипотези: първата- служебно от съда и втората- по
искане на подсъдимия. В случая съдът следваше да прецени дали са налице
предпоставките и условията за
разглеждане на делото по реда на глава
ХХVІІ с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК,
а именно: когато е налице признаване на всички факти и обстоятелства изложени в
Обвинителния акт и изрично е изразено съгласие да не се събират доказателства
за тези факти.Съдът счете, че искането на подсъдимия чрез неговия
процесуален представител е направено
своевременно, преди започване на съдебното следствие, при което следва да се
констатира наличие на условията за провеждане на съдебно следствие по чл.371
т.2 от НПК, като за целта съдът следваше да разпореди предварително изслушване на подсъдимия.На основание чл.370 ал.4 от НПК,съдът с определение разпореди
предварително изслушване на страните в частност на подсъдимия.Подсъдимият
призна изцяло фактите, описани в обвинителния акт, като заяви съгласието си да
не се събират доказателства за тези факти. Изрази желание делото да се гледа по реда на
съкратеното съдебно следствие. На
основание чл.372, ал.1 от НПК, съдът разясни на подсъдимия правата и по чл.371
от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и
направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК, ще се ползва при
постановяване на присъдата.Съдът с оглед отново да констатира наличие на
информирано съгласие, запита подсъдимия, дали признава фактите изложени в
Обвинителния акт и дали е съгласен да не се събират доказателства за тези
факти.Отговорът на подсъдимия бе следния „Да, признавам изцяло фактите изложени
в обстоятелствената част на Обвинителния акт и давам своето категорично
съгласие да не се събират доказателства за тези факти”. При това положение след като съдът установи съобразно изискванията на чл.372 ал.4 вр.
чл.371 т.2 от НПК, че самопризнанието, което подсъдимия направи в съдебно
заседание, относно фактите и обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт
изцяло се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, с
определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието
на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът след като се убеди , че са
налице условията за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК , разпореди да продължи разглеждането на делото с провеждане на съкратено съдебно
следствие по чл. 371 т. 2 от НПК.След
даване ход на съдебното следствие съдът докладва , че делото е образувано
по внесен обвинителен акт по БП и даде възможност на прокурора да
изложи обстоятелствата включени в обвинителния акт.Прочете се диспозитива на
обвинителния акт.Съдът запита подсъдимия дали поддържа изразеното по време на
предварителното изслушване становище и
желае ли да даде обяснения по
обвинението.Отговорът бе следния „Разбирам обвинението. Поддържам изразеното от
мен становище по време на предварителното изслушване. Признавам изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съм съгласен да не
бъдат събирани доказателства за тези факти. Съжалявам за стореното от мен.
Съдът на основание чл. 283 от НПК прочете и приобщи към доказателствата по делото протоколите и другите писмени материали,
намиращи се в БП № 18/2021 г. по описа на ГПУ – Свиленград, които имат характер
и значение на доказателства, т. с. да
съдържат фактически данни свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за
тяхното изясняване и са установени при условията и по реда на НПК.След като не
се направиха искания за нови съдебно следствени действия с оглед всестранното,
обективно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото , съдът намери , че делото е изяснено от фактическа и правна
страна, поради което обяви съдебното следствие за приключено и даде ход на
съдебните прения.След приключване на съдебните прения се даде и осигури възможност за последна дума на
подсъдимия.
Досъдебното производство по делото е протекло изцяло при адекватно упражнени правомощия на наблюдаващия
прокурор.Представителят на прокуратурата е формулирал обвинението, като е изнесъл всички факти очертаващи предмета и основните рамки на процеса на доказване
и осъществяване правото на защита. Съдът след преценка на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,като вменена престъпна фактология ,представляваща
фактологически императив , както и писмените доказателства по досъдебно
производство, по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема за установено следното:
От фактическа страна –
Подсъдимият М. я.ш. е
афганистански гражданин, който напуснал Афганистан преди месец и отишъл в
Турция, за да търси начин да стигне до Белгия където искал да работи. Свързал
се с каналджия с чиято помощ трябвало да премине нелегално границите от Турция
през България до Белгия срещу сумата от общо 4000 долара. На 24.02.2021г.
подсъдимият заедно с още 23 афганистански граждани били събрани от каналджия в
гр.Истанбул,Турция и извозени от там с микробус до околностите на гр.Одрин в
Турция, от където продължили пеш водени от каналджия /неустановен по делото/ от
афганистански произход. Стигнали голяма река, която подсъдимият преминал с помощта на лодка, осигурена от
каналджията.По този начин на два курса цялата група преминала реката и от
турска влезнали на гръцка територия. Продължили да вървят пеша и вечерта на
25.02.2021г. достигнали до река Марица, която преминали отново с лодка на два
курса придружавани от каналджията. С преминаването на река Марица на 25.02.2021г.
подсъдимият пресякъл държавната граница
в района на 29 граничен репер в землището на с.Генералово,общ.Свиленград и
влязъл от Гърция в България. Когато стигнали на отсрещния бряг каналджията
отвел цялата група между които бил и подсъдимият до къща в село Генералово и ги настанил там.
През това време св.И.Р.-*** с колегата му Веселин Г. водач на служебно куче
предприели издирвателни мероприятия в същия район за установяване на групата
лица забелязани от термовизионната камера на ГПУ-Ново село.Св.Р. и колегата му Г.
локализирали групата в една от къщите и останали да водят наблюдения над
нея.Около 07.30 часа на 26.02.2021 г. един от чуждите граждани излезнал от
къщата,а след него и цялата група между които бил и подсъдимият при което били
задържани от органите на гранична полиция. От проведените
оперативно-издирвателни мероприятия от св.Д.Н.-***, било установено точното
време и място на преминаване на държавната граница по нелегален начин от обв. М.
я.ш., а именно на 25.02.2021г. в района на 29 граничен репер, в землището на
с.Генералово, общ.Свиленград, обл.Хасково.Във връзка с последното срещу М. я.ш.
започнало бързо производство за престъпление по чл.279 ал.1 от НК.
В хода на бързото производство М. я.ш.
е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.279, ал.1
от НК. Същият дава подробни обяснения по случая, които напълно
кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства.
От направените справки в Бюро
“Съдимост” при Районен съд Свиленград е видно, че обв. М. я.ш. не е осъждан.
При така изяснената фактическа
обстановка се налага правния извод, че с действията си М. я.ш. от Афганистан от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.279, ал.1 от
Наказателния кодекс.
От обективна страна - на 25.02.2021г.
в района на 29 граничен репер, в землището на с.Генералово, общ.Свиленград,
обл.Хасково, влязъл през границата на страната от Република Гърция в Република
България, без разрешение на надлежните органи на властта.
От субективна страна обвиняемият е
извършил деянието виновно, при условията на пряк умисъл, по смисъла на чл.11,
ал. 2, хипотеза 1-ва от НК. Той е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководри постъпките си.Съзнавал е общественоопасния
характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Знаел е добре, че държавната граница се
преминава само с редовни документи, в случая виза за страна член на ЕС, каквито
той не е притежавал. Бил е с ясното съзнание, че така, минавайки не през
определените за това места, а именно не през съответния граничния пункт,
пресича държавната ни граница, по нелегален начин и без да има разрешение на
надлежните органи на властта и е целял, именно това.
Фактическата обстановка по
обвинителния акт, както и самото престъпление се доказват по безспорен и
категоричен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели по време на ДП -Д.Н. и И.Г.Р., които са
логични и последователни, поради което следва да бъдат кредитирани, а също и от
обясненията на М. я.ш. , които са с характер на самопризнания и които
кореспондират и не са в противоречие с показанията на свидетелите, а също така
и от приложените по делото писмени доказателства - справка за съдимост,
характеристични данни, декларация за семейно и материално положение, карта за
обвиняемо лице.
М. я.ш., роден на *** г. гр.
Нангархар, Афганистан, афганистански гражданин, пащун по произход, живущ в гр.
Нангархар, Афганистан, неженен, основно образование, безработен, неосъждан, без
документи за самоличност, по заявени от лицето данни.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства прокурора посочва , чистото съдебно минало и направените
самопризнания,като отегчаващи отговорността обстоятелства не били събрани.
От правна страна -
За да обоснове извод за
авторство на деянието и неговата
съставомерност, съдът се базира на
самопризнанието на подсъдимия и на
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които установи ,че го
подкрепят с оглед приетата и
реализирана диференцирана процедура
представляваща отклонение от стандартната форма
за провеждане на съдебното следствие.Съдът намира за безспорно и по
несъмнен начин доказано, авторството на подсъдимия.
Осъществени са всички признаци и
елементи от обективна и субективна
страна на престъплението за което на подсъдимия му е повдигнато и предявено
съответно обвинение от Наказателния Кодекс.Съгласно разпоредбата на чл.373
ал.3 в случаите на чл. 372 ал. 4 , съдът
в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата , изложени в
обвинителния акт , като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата събрани на досъдебното производство , които го
подкрепят.
Съдът дължи следните съждения
-Подсъдимия е осъществил признаците от състава на престъпленията за
които му е повдигнато и предявено обвинение, както от обективна , така и от
субективна страна.
От субективна страна подсъдимия
е осъществил престъплението при пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
целял тяхното настъпване.Имал е ясното съзнание, че върши престъпление.
Подсъдимия е съзнавал напълно , че
извършеното от него действие е престъпление и от закона е наказуемо.
Що се отнася до умисъла и кога
той е формиран следва да се отбележи , че събраната достатъчно по обем
доказателствена съвкупност налага категоричния извод за наличие на пряк умисъл.От субективна
страна очевидни са елементите на прекия умисъл
обективиран в действията и поведението на подсъдимия.Обективните
обстоятелства безспорно установени и
доказани по делото, сочат и за субективния елемент от състава на престъплението
за което на подсъдимия му е повдигнато и
предявено обвинение по посочените текстове от НК. От субективна страна
наличието на прекия умисъл, отразен в съзнанието на дееца и обективиран в
неговите действия не подлежи на съмнение и е доказан по безспорен и категоричен
начин . Касае се за деяние с висока степен на обществена опасност.Степента на обществената опасност като основно , определящо , обективно
неюридическо качество на деянието е
висока и е в зависимост от редица обстоятелства, а именно значимостта на обекта
на посегателство – родовия и непосредствен обект на посегателството
-обществените отношения свързани с дейността на държавните органи и реда на
управлението ; със степента на засягане на
този обект; начина и средствата за осъществяване на престъплението;
условията,времето, място и обстановка при осъществяването на престъпната
деятелност.Изхождайки от спецификата , характера и динамиката на този вид
престъпления, показващи една явно
открояваща се и стабилна тенденция към ръст и завишение , не само се наблюдава
особен обществен интерес, но и те ерозират нормалното функциониране на
дейността на държавните органи и
установения ред на държавно управление.Тези престъпления не само застрашават и
увреждат определен вид обществени отношения , но и сериозно влошават и без това
сложната криминогенна обстановка в региона.При осъществявяане на
елементите от състава на престъплението
за което му е повдигнато и предявено обвинение е проявена
изключителна упоритост и дързост , както и грубо незачитане на
установения правов ред в страната. Ето защо , този състав на съдът счете , че
налагането на друго по леко по размер наказание, би било едно неоправдано благоприятно наказателно правно третиране на
престъпния деец и проява на прекомерно снизхождение. Разпоредбата на чл. 279
ал.1 от НК предвижда наказание до пет години и глоба в размер от 100 до 300
лева.При това положение индивидуализацията на наложеното наказание и с оглед на приетата и проведена процедура
по наказателното производство е съобразена с фактическата конкретика и с всички изискуеми се правни критерии.Следва да се отбележи , че
действително наказанието е един вид възмездие, за осъществената престъпна
деятелност описваща признаците от
състава на посоченото престъпление, но не в смисъла на репресия , който термин
с охота употребява защитата.Наложеното наказание е и преди всичко средство за
постигане на определени цели. Тези цели ясно са дефинирани в разпоредбата на
чл. 36 ал. 1 т. 1 ,,2 и 3 –та от НК.Предвид горе изложените съображения , съдът
намира , че именно чрез така определеното
наказание по вид и размер , може да се
постигне търсения ефект по отношение на
специалната и генерална превенция.
Въз основа на обстоен анализ на
събрания доказателствен материал и
внимателна преценка на доказателствата, поотделно и в тяхната съвкупност
,подкрепящи направеното самопризнание , съдът достигна до обоснования и
кореспондиращ на данните в делото извод
, че подсъдимия е осъществил, както от обективна , така и от субективна страна
състава на престъплението за което му е повдигнато и предявено обвинение от РП
Свиленград .
Относно наказанията-
При определяне на наказанието на
подсъдимия , съдът взе предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието
– и другите отегчаващи вината обстоятелства.
Самопризнанието и коректното в този смисъл ,поведение по
време на съдебното заседание, не следва да се цени повторно,като смекчаващо
отговорността обстоятелство , тъй като то е в основата на самата процедура и е взето предвид при определянето на размера на наказанието.
Определяйки наказанието на
подсъдимия ,съдът се съобрази и със законовото изискване предвидено в
разпоредбата на 373 ал. 2 от НПК , като приложи
чл.58а ал.1 от НК. Съдът призна
подсъдимия за виновен , за това , че на
25.02.2021г. в района на 29 граничен репер, в землището на с.Генералово,
общ.Свиленград, обл.Хасково, влязъл през границата на страната от Република
Гърция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта- престъпление
по чл.279, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 279, ал.1 от НК,вр. чл.
54 ал.1 вр. чл. 58а ал. 1 от НК определи наказание
и го осъди на ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от 1 / една / година
и глоба в размер на 200 /двеста /
лева . Определеното наказание „лишаване от свобода „ на основание чл. 54 ал. 1
в размер на 18 месеца бе редуцирано, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК,съдът
намали така определеното наказание „Лишаване
от свобода” с една трета, като определи окончателния размер на наказанието „Лишаване
от свобода” на 1 / една / година и на
наказание „ГЛОБА” в размер на 200 (двеста лева). На основание чл.66 ал.1 от НК,
отложи изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок
от 3 /три/ години.Разпореди на основание чл. 189 ал.2 от НПК направените по делото
разноски за преводач да останат за сметка на съответния орган.
Определеното при горепосочените
съображения наказание, Съдът намира за една напълно адекватна санкция и необходима за постигане на
предвидените в законите цели, да се въздейства предупредително върху него и да
му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздейства
възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
Причини за извършване на
престъплението са ниската степен на обществено съзнание и правна култура на
дееца, както и грубото незачитане от негова страна на правовия ред в страната и
изобщо утвърдения ред на държавно управление .
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови
присъдата си
Присъдата се преведе на пащу език
от преводача М.Н.Х. ***
Районен съдия
